Агресията в семейството често се проявява не само в директни конфликти, но и в дълбоки травми, които децата възпроизвеждат в зрелия си живот. В книгата си „Агресията в семейството: Пътища за преодоляване“ Огнян Димов разкрива как родителските модели на поведение могат да доведат до саморазрушителни импулси у децата. Един от най-впечатляващите случаи е този на К., младо момиче, чиято история илюстрира как агресията, преживяна в детството, се трансформира в търсене на крайни удоволствия, които в крайна сметка водят до емоционален хаос.
Д-р Димов описва случая на К. подробно, подчертавайки връзката между семейните травми и нейното поведение:
„К. беше момиче на осемнайсет години, когато дойде в кабинета ми не по собствено желание, както сама сподели, а по волята на майка си. Беше красива и умна, ученичка в престижна софийска гимназия. Проблемите й започват, когато навлиза в пубертета. На дванайсет години губи баща си, с когото е имала силна връзка. Той е бил фин човек, уравновесен, не амбициозен. Майката е реализиран специалист в областта си. К. си спомня непрекъснатите скандали у дома, опита на майка й да го подчини баща й, липсата на какъвто и да е респект към него. Пред обществото обаче те са били „идеалното семейство“. Това обърква малката К., защото няма спокойни отношения и уважение между родителите. Майка й е пример за човек, който подчинява мъжа до себе си, контролираща и властна натура. Колкото и да се дразни от нея, на по-късна възраст К. повтаря модела й. След смъртта на мъжа й майката заживява на семейни начала със свой братовчед. Това шокира дъщеря й. Още по-притеснително е, че този мъж прави опит да изнасили К., когато тя е на петнайсет години. Това не променя отношението на майка й в тази кръвосмесителна връзка, тя дори не я прекратява. Напрежението у дома става непоносимо. Не след дълго момичето отива да живее при баба си. К. носи отпечатъка от неадекватната и агресивна родителска позиция. Тя тръгва от дома си с модела на поведение от семейството, в което мъжът и жената са в непрекъснат конфликт, с тъга по загубата на бащата, с майка, която нарушава определени социални и културни табута, иначе с огромни изисквания към дъщеря си да бъде в „нормата“, възпитана и прилежна ученичка. Не е трудно да се предположи какво предстои за К. – никакъв респект към близките, свръхегоистично гонене на собствените интереси, търсене на удоволствия на всяка цена, преминавайки всички възможни граници. За своите осемнайсет години тя беше опитала много неща – наркотици, трева, безразборен секс, екзотични преживявания с мургави младежи, негри, араби… От любопитство бе имала интимни отношения с жена. Изпитваше удоволствие да „краде“ партньорите на приятелките си, имала е отношения и със свой първи братовчед. Така беше постъпила и майка й, „открадвайки“ от другите жени човек, който й е кръвен роднина и с когото тя не бива да влиза в интимни отношения, защото така нарушава определени културни кодове и табута. К. сама се предлагаше на мъжете в търсене на новото, непознатото удоволствие. Впускаше се в отношения с възрастни и млади, с интелектуалци, с шофьори на такси, с полицаи, с артисти. Тя губеше център в живота си, нямаше критерии, радваше се, че няма никакви отговорности и е „напълно свободна“, както сама се изрази. Това момиче имаше жестока агресия към себе си и изпитваше удоволствие от това. Тя вътрешно се ненавиждаше, защото си даваше сметка, че дели отношения с хора, които по никакъв начин не я заслужават, но външно, за пред обществото, тя демонстрираше непоколебимост за изборите си. Беше започнала да не се чувства добре психически, да изпада в депресивни състояния, нямаше никаква енергия, но и през ум не й минаваше, че се налага промяна на начина й на мислене и на живот. Спомням си с каква ярост обаче бранеше своите порядки, когато й казах, че се самоунищожава. Тя непрекъснато повтаряше: „Моля ви, помогнете ми да се справя с тази огромна тъга в мен“, но не съзнаваше, че източникът на тази тъга е в нейната глава, в нейните подсъзнателни травми, трансформирани и показани на света като осъзнати решения. Най-неочаквано, когато не й харесваха коментарите ми върху всичко това, което споделяше за себе си, ставаше и си тръгваше. Разбрах, че се опитва да ме разгневи, но не отговорих на нейните очаквания. При поредния опит да контролира ситуацията в желанието си да ме подчини, с много спокоен и ясен, но категоричен тон й казах: „Спрете, все пак има норми на поведение и правила на общуване“. Тя беше шокирана от реакцията ми. Тръгна си, без да поиска нова среща. Потърси ме след месец, за да ми каже, че за първи път в живота си е влюбена в момче и иска да продължи терапевтичната работа с мен. Вече година след случая К. идва на всяка уговорена среща и дори да не е съгласна с някой от моите коментари, пази добър тон. Връзката й с момчето продължава, без да му изневерява, депресивните й симптоми изчезнаха, тя вътрешно избра да прекрати тази агресия към себе си, прости на майка си и стигнахме до решението да спрем за момента да се виждаме. Видях я за първи път като спокойна, умна и красива жена и й пожелах успех по пътя на собственото й израстване и осъзнаване като човек. Дадох си сметка, че решението ми да наложа правила в терапевтичната работа, позволи на това младо момиче да излезе от състоянието на хаос в съзнанието и поведението си.“
Този случай подчертава как агресията в семейството – в случая, контролиращата и властна майка, която нарушава граници и табута – се предава като модел, водещ до автоагресия. Димов обяснява, че „агресията на човека към себе си носи своите корени в самата човешка природа, но става модел на поведение в детството“. К. възпроизвежда хаоса от дома си, търсейки „удоволствия на всяка цена“, което я кара да се самоунищожава. Терапията показва пътя към изцеление: осъзнаване на травмите, налагане на граници и избор на стабилни отношения.
В заключение, историята на К. е актуална за съвременните млади хора, които често се сблъскват с подобни модели в ерата на еманципация и разпадане на традиционните роли. Димов ни напомня, че „отвъд агресията е обичта, която е постижима след освобождаване от травмите от миналото“.
гр. София
0878 98 53 53
ogniandimov@gmail.com