Огнян Димов в книгата си „Тревожността: Причини, смисъл, разрешаване“ обсъжда как не само негативните преживявания, но и ранните успехи могат да отключат тревожност, ако човек няма зрялост да ги понесе. Авторът подчертава, че тревожността е свързана с креативността и интелигентността, но когато успехът идва прекалено рано, той създава въображаемо самочувствие и фобийни механизми. Това е особено интересно, тъй като показва, че тревожността може да е причина за травматизъм, а не само резултат. Димов обяснява, че бързите резултати без самодисциплина водят до загуба на връзка с реалността и параноидни мисли. Един от най-актуалните случаи в книгата илюстрира това – жена, която получава артистична награда в незряла възраст, което я травмира и отключва фобии.
Димов описва случая по следния начин:
„Не само травматизмът в детството поражда тревожност, но и тревожността е причина за травматизъм. Когато човек не е подготвен да получи нещо и да го оцени, това най-често може да го провали. Имах пациентка, която е получила артистична награда в незряла възраст, което я е сварило неподготвена, създало й е въображаемо самочувствие, обезсмислило е всички последващи усилия и е отключило фобийни защитни механизми в нея. Тя непрекъснато ми обясняваше в началото на терапевтичната ни работа, че другите й завиждат, че я спъват, че не я разбират. След време тя стигна до заключението, че сама си е създала този проблем заради въображаемото си самочувствие, което прави връзката с реалността съмнителна. Бързите резултати при младите хора, когато това не е свързано с устойчивост на характера и самодисциплина, най-често ги травмират впоследствие заради неспособността им да понесат цената на успеха.“
Този случай е впечатляващ, защото показва как успехът става травма – наградата създава илюзия за превъзходство, което обезсмисля усилията и води до фобии. Пациентката развива параноидни мисли за завист, което е защитен механизъм срещу тревожността. Димов свързва това с темата за тревожността и креативността – интелигентните хора са по-тревожни, но без зрялост успехът ги разрушава. В случая липсата на самодисциплина кара жената да загуби връзка с реалността, което е типично за негативната тревожност.
Авторът обсъжда, че тревожността е сигнал за нов модел на мислене, и в терапията пациентката осъзнава проблема си, трансформирайки тревожността в позитивна сила. Този случай е актуален в ерата на социалните мрежи, където бързата слава води до тревожност, и ни напомня, че успехът изисква устойчивост.





