Тревожността в семейството често се проявява като предаване на неразрешени конфликти от родителите към децата, където детето става инструмент за изразяване на родителската агресия и несигурност. В книгата си „Тревожността: Причини, смисъл, разрешаване“ Огнян Димов подчертава, че тревожността не е изолирано състояние, а е свързана с агресията и липсата на емоционални граници в семейството. Авторът обяснява, че тревожният родител, който не е обработил собствените си травми, често се идентифицира с детето си, пренасяйки своите страхове и модели на поведение. Това води до деструктивни реакции у детето, като саботаж на авторитета, което е форма на отмъщение или израз на потисната тревожност. Димов подчертава, че съвременните родители, в стремежа си да бъдат близки с децата, често премахват йерархията в отношенията, превръщайки детето в „партньор“, което генерира несигурност и липса на уважение към външния свят. Един от най-впечатляващите случаи в книгата илюстрира това – майка, която индиректно предава агресивния си модел на поведение на сина си, водейки го до саботаж в училище.
Димов описва случая по следния начин:
„Моя пациентка имаше големи проблеми със сина си, защото той саботираше учебния процес, не уважаваше директорката на училището, рушеше дисциплината в час, организираше децата да се противопоставят на всички изисквания при работа в клас. Оказа се, че моята пациентка води сина си по своите професионални срещи, където на нея, работеща с мъже, й се налага да се защитава като специалист, което постига често със скандали и оспорване на авторитета на другия. Синът й преповтаряше майка си в опитите си да се заявява по един груб и агресивен начин.“
Този случай е особено актуален в днешното общество, където родителите често включват децата в професионалния си живот, мислейки, че това е форма на близост, но всъщност предават тревожността си под формата на агресивни модели. Димов обяснява, че тревожността на майката – коренена в нуждата й да се защитава в мъжка доминирана среда – се проектира върху сина, който я имитира в училище. Вместо да учи уважение към авторитета, детето възприема агресията като начин за самоутвърждаване, което е типичен симптом на генерализирана тревожност. Авторът свързва това с по-широката тема за тревожността в зрялата възраст, където липсата на граници води до емоционална нестабилност и саботаж на социалните норми.
В анализа си Димов подчертава, че тревожността е афект, който на подсъзнателно ниво залива човека с потиснати емоции, и в този случай майката, без да осъзнава, използва детето като канал за своите конфликти. Тя не поставя граници между личния и професионалния си живот, което кара сина да се почувства объркан и да реагира с бунт. Това е свързано с идеята на автора, че тревожният човек е агресивен и недоволен, търсейки причините във външния свят. Синът, имитирайки майка си, развива неуважение към авторитета, което е защитен механизъм срещу собствената му тревожност от липсата на ясни граници. Димов отбелязва, че съвременните родители често живеят с огромно безпокойство за децата си, идентифицирайки се с техните неуспеси, което засилва цикъла.
По-нататък в книгата Димов обсъжда позитивната страна на тревожността – като възможност за промяна и себепознание. В този случай терапията помага на майката да осъзнае, че нейните скандали са израз на неразрешена тревожност от миналото, и да въведе граници в отношенията си със сина. Това позволява на детето да се освободи от ролята на „партньор“ и да развие реално самочувствие. Авторът цитира Киркегор, който вижда тревожността като свобода, и я свързва с необходимостта от приемане на границите в живота. Без това, тревожността се превръща в депресивно състояние, както в случая, където синът става „проблемното дете“ в клас.
Този случай е впечатляващ, защото показва как тревожността се предава не чрез пряко насилие, а чрез ежедневни практики, които изглеждат безобидни. Димов подчертава, че родителят трябва да живее със съзнанието, че детето е отделен човек, и да работи върху собствената си тревожност, за да не я възпроизведе. В днешно време, с нарастващите проблеми в училищата като саботаж и липса на дисциплина, този случай е актуален и ни напомня, че тревожността започва у дома. Разрешаването й изисква осъзнаване, терапия и въвеждане на граници, за да се трансформира в позитивна сила за израстване.
гр. София
0878 98 53 53
ogniandimov@gmail.com