Д-р Огнян Димов представя книгата си Тревожността в Морско казино Варна, юли 2022

Срещата, водена от д-р Димов, се фокусира върху темата за тревожността и емоционалните конфликти, които я предизвикват. Д-р Димов обсъжда как отрицателните емоции, като гняв и завист, могат да бъдат трансформирани в положителни сили, които да помогнат за креативността и личностното развитие. Той подчертава важността на осъзнаването и приемането на тези емоции, вместо да се потискат, тъй като това може да доведе до деструктивни поведения и зависимости.

Д-р Димов акцентира на необходимостта от баланс между влечението към живота и влечението към смъртта, което е ключово за справяне с тревожността. Той също така споделя, че терапевтичната среща между специалиста и пациента е важен процес, който може да доведе до изцеление. В заключение, той призовава участниците да задават въпроси и да споделят своите преживявания, за да се задълбочи дискусията по темата.

Какви са основните теми, които д-р Димов разглежда в книгата си за тревожността?

В книгата си за тревожността, д-р Димов разглежда няколко основни теми, свързани с природата на тревожността и начините за справяне с нея. Ето основните акценти:

1. Индивидуалността на тревожността: Д-р Димов подчертава, че тревожността е много индивидуално състояние, което е знак за неосъзнаване на собствените качества и богатства. Той отбелязва, че тревожността често произтича от илюзорни страхове за бъдещето.
2. Справяне с тревожността: Авторът предлага идеи за справяне с тревожността, като акцентира на важността на осъзнаването на настоящия момент и на тялото. Той предлага, че чрез дистанциране от илюзорните сценарии, които създаваме в съзнанието си, можем да намалим тревожността.
3. Конфликт на емоции: Д-р Димов говори за конфликтите между положителни и отрицателни емоции, които всеки носи в себе си. Той подчертава, че потискането на отрицателните емоции, като гняв и завист, всъщност може да засили тревожността.
4. Влечения в човека: В книгата се разглеждат концепции от психоанализата, включително влечението към живота и влечението към смъртта, и как тези влечения влияят на тревожността. Д-р Димов предлага, че намирането на баланс между тези две начала е ключово за справяне с тревожността.
5. Влияние на съвременната култура: Той обсъжда как съвременната култура, която акцентира на удоволствието и моментното щастие, може да увеличи тревожността, тъй като хората често бягат от дълбочината на собствените си емоции.

Тези теми показват, че д-р Димов предлага дълбочинно разглеждане на тревожността, което включва както индивидуалните аспекти на преживяването, така и по-широките социални и културни контексти.

Каква е разликата между тревожност и безпокойство според д-р Димов?

Според д-р Димов, разликата между тревожност и безпокойство е следната:

• Безпокойството е тревожност, насочена към външния свят. То е свързано с напрежение и липса на сигурност във връзката с другите хора.
• Тревожността, от друга страна, е безпокойство, идващо от дълбините на човешката душа. Тя е свързана с напрежение и конфликт, който човек изпитва във връзката със себе си.

Тази разлика подчертава, че безпокойството е по-скоро реакция на външни фактори, докато тревожността е по-дълбоко и интимно състояние, произтичащо от вътрешни конфликти и емоции.

Какви примери от практиката си споделя д-р Димов, за да илюстрира влиянието на тревожността върху личните отношения?

Д-р Димов споделя няколко примера от практиката си, които илюстрират влиянието на тревожността върху личните отношения:

1. Тревожен родител: Д-р Димов описва как тревожните родители прехвърлят своите тревожни състояния върху децата си. Децата, израснали в среда на тревога, често стават „терапевти“ на своите родители, поемайки отговорност за емоционалното им състояние. Това може да доведе до дългосрочни проблеми с тревожността у самите деца, които по-късно в живота си изпитват трудности в личните си отношения.
2. Подсъзнателна солидарност: Д-р Димов споделя пример с 16-годишно момиче, което изпитва силни болки по време на менструалния цикъл. Оказва се, че тези болки са свързани с травматичен опит на майка й, която не е могла дълго време да забременее. Момичето подсъзнателно повтаря симптомите на майка си, за да изрази близост и съпричастност, което показва как тревожността може да се предава между поколенията и да влияе на личните отношения.
3. Повторение на модели: Д-р Димов описва мъж, който непрекъснато прекратява връзките си, без да осъзнава, че повтаря модел, свързан с травматичния опит на майка си. Той е роден недоносен и е израснал в среда на несигурност, което е повлияло на начина, по който изгражда своите лични отношения. Този пример илюстрира как тревожността и неразрешените конфликти от детството могат да се проявят в зряла възраст и да затруднят интимността.

Тези примери подчертават, че тревожността не само влияе на индивидите, но и на техните взаимоотношения, като създава цикли на поведение, които могат да се предават между поколенията.

Пълна транскрипция на интервюто