Перфекционизмът – авторът д-р Огнян Димов гостува във „Второто кафе“ с Цвети

Разговорът разглежда перфекционизма – неговите корени, прояви, връзката му с тревожността, както и здравословните и деструктивните му форми. Темата е дискутирана във връзка с новата книга на д-р Огнян Димов „Перфекционизъм – предимство или заплаха“, като се обръща внимание и на социалните и семейните фактори, влияещи върху развитието на перфекционизма.

Какво представлява перфекционизмът според д-р Огнян Димов и как влияе на личния живот на човека?

Според д-р Огнян Димов, перфекционизмът е:

Желание на всяка цена да се успее, без да се познават собствените възможности.
Стремеж да се докажеш пред другите и да не допускаш грешки.
Живеене с илюзията, че живееш собствения си живот, а всъщност да отговаряш на чуждите очаквания.
Често води до нещастие в личен план, въпреки професионалната реализация.
Може да се корени в травми от детството, свързани с усещане за отхвърляне, подигравки или неразбиране.
Свързан е с тревожността, като две страни на един и същ процес.
Води до егоцентризъм, непоносимост към различността и дори до потисническо поведение към другите.
Детето, което израства при условна любов, може да развие перфекционизъм.
Образователната система, със своята унификация и фокус върху тестове, може да засили стремежа към повърностни знания, а не към истинско познание.

Перфекционизмът влияе на личния живот като саботира радостта, спонтанността и вътрешния мир. Човекът може да живее живота, който другите очакват от него, без да свързва професионалната реализация с лично удовлетворение. В крайна сметка, той може да се окаже самотен и неразбран, въпреки външните успехи.

Каква е връзката между перфекционизма и тревожността според психоаналитика?

Според психоаналитика д-р Огнян Димов, перфекционизмът и тревожността са много свързани и представляват двете страни на един и същ процес. Той посочва, че:

Перфекционистът е много тревожен.
Въпреки привидната демократичност към външния свят, перфекционистът е склонен към крайни, дори тоталитарни подходи.
Той изключва всякаква различност и иска нещата да се случват само по неговия начин.
Развива се изключително голям егоцентризъм.
Човекът, който започва с положителен импулс да преодолее травматично минало, в крайна сметка сам става жертва на това минало и се превръща в „малък потисник“.
Този процес може да доведе до това, че човекът става непоносим за самия себе си.

Как образователната система и родителската обич влияят върху развитието на перфекционизма у децата?

Според д-р Огнян Димов, развитието на перфекционизма при децата е силно повлияно от:

Родителската обич:

Условна обич: Когато родителската обич е обвързана с условия, детето може да развие стремеж към съвършенство.
Липса на безусловна обич: Ако липсва безусловна обич, особено в ранна възраст, а след това и условна обич, детето може да се почувства отхвърлено, изоставено и неразбрано.
Начин на възпитание: Начинът, по който родителите обичат и подкрепят детето, е от съществено значение за неговото самообичане и самооценка.

Образователната система:

Унификация: Тенденцията към унификация в образователната система, която не отчита различните психологически типове ученици, може да засили перфекционизма.
Фокус върху тестове: Преобладаването на тестове, които измерват повърхностни, неживеени и неосмислени знания, измества фокуса от истинското познание.
Липса на личен контакт: Намаляващият личен контакт между учител и ученик затруднява индивидуалния подход и разбирането на нуждите на всяко дете.
Липса на автентичност: Системата, която разчита на факти и статистика, вместо на автентичен опит и лично споделяне, не вълнува учениците и ги лишава от желанието за учене.