Представяне на новата книга Тревожността от д-р Огнян Димов по БНР

Срещата разглежда темата за тревожността, която става все по-актуална в контекста на глобалната несигурност. Доктор Огнян Димов, психоаналитик, обсъжда как тревожността е свързана с идентичността, депресията и контрола в живота на индивидите. Той подчертава, че тревожността е логическа верига, която произтича от детството и се развива през юношеството и зрялата възраст. Основен акцент е поставен върху страха от изоставяне и как той влияе на способността на хората да се свързват с другите. Димов споделя примери от практиката си, включително случаи на пациенти, които се борят с паник атаки и трудности в отношенията. Той акцентира на важността на разпознаването на собствените страхове и граници, за да се справим с тревожността и да живеем по-пълноценно.

Какви са основните теми, свързани с тревожността, които доктор Димов разглежда в своята книга?

В книгата си доктор Огнян Димов разглежда основни теми, свързани с тревожността, които включват:

Идентичност – Димов подчертава, че тревожността е свързана с въпроси за идентичността, като хората често се питат „Кой съм аз?“.
Депресия – Той отбелязва, че тревожността често е свързана с депресивни състояния, несигурност и тъга.
Контрол – Темата за контрола е централна, като Димов обсъжда как тревожността може да бъде опит за контролиране на бъдещето, въпреки че в действителност не можем да контролираме всичко.
Развитие на тревожността през различни етапи от живота – Димов анализира как тревожността се проявява в детството, юношеството и зрялата възраст, акцентирайки на конфликти, свързани със страхове, особено страхът от изоставяне.
Връзки и зависимости – Той разглежда как тревожността може да повлияе на способността на хората да се свързват с другите и да изграждат здравословни отношения, като акцентира на важността на границите в отношенията.
Творческа страна на тревожността – Димов също така отбелязва, че тревожността може да бъде и креативно състояние, което подтиква хората да се развиват и надскачат себе си, но е важно да се намери здравословната граница на това състояние.

Тези теми показват комплексността на тревожността и нейното влияние върху живота на индивидите, както и важността на разбирането и управлението на тези чувства.

Каква е връзката между тревожността и контрола според доктор Димов?

Според доктор Димов, тревожността е свързана с опитите на индивидите да контролират бъдещето и обстоятелствата около тях. Той подчертава, че тревожността може да се разглежда като форма на контрол върху несигурността, която носим в себе си. Въпреки желанието да контролираме ежедневието си, Димов посочва, че е важно да се научим да „пуснем контрола“, тъй като в действителност не можем да предвидим или контролираме всичко, което ще се случи в бъдеще.

Тревожността, според него, е опит да се справим с несигурността и страховете, но в крайна сметка това е „нонсенс“, тъй като бъдещето остава извън нашия контрол. Димов съветва хората да не се страхуват от случайността и да приемат, че не можем да прогнозираме какъв живот ще водим след години.

Тази връзка между тревожността и контрола е важна, тъй като показва как стремежът към контрол може да доведе до повишена тревожност, а освобождаването от този контрол може да помогне за намаляване на тревожните състояния.

Какви примери дава доктор Димов за влиянието на детството върху тревожността в зряла възраст?

Доктор Димов предоставя конкретен пример за влиянието на детството върху тревожността в зряла възраст чрез историята на една пациентка. Тя е израснала в семейство, което на пръв поглед изглежда прилично, но всъщност родителите ѝ са отигравали собствената си тревожност чрез нея. В резултат на това, когато момичето е било на 4 години, тя е започнала да играе ролята на възрастен, който успокоява родителите си, вместо да получава подкрепа от тях.

Когато момичето пораснало и започнало да кандидатства в университет, тя отключва силна паника и серия от паник атаки, което я отвежда до психиатрично лечение. Димов подчертава, че тя не е могла да поставя граници в отношенията си, включително и в любовта, и е имала нужда да контролира другите, вместо да живее своя собствен живот.

Този пример илюстрира как детските травми и динамиките в семейството могат да доведат до дълбоки проблеми с тревожността в зряла възраст, включително трудности в изграждането на здравословни отношения и управление на собствените емоции.

Пълна транскрипция на интервюто