Транскрипция на „Агресията в семейството – представяне на книгата в bTV“

Журналист
Не за насилие ще си говорим обаче в следващите минути, а за агресия но агресията не само 1 към друг и към себе си. Мой гост е психоаналитика. Доктор огнян Димов, здравейте, как се стига до история като тази? Колко агресия трябва да има 1 човек в себе си или в семейството си, за да се стигне до убийство?

д-р Димов
Много агресия, много агресия, която е акумулирала акумулирана още от детството, която в последствие, разбира се с 1 отношения 1 връзки се засилва и в 1 момент тя ескалира и избухва в ситуации като тази на извънредното положение, което всъщност направи така, че отключи това, което всеки 1 от нас носи в душите си скрито най дълбоко в себе си нещата в тази моя книга аз се опитах да представя нещата той. Точно тази гледна точка не отвън навътре, а отвътре навън.

Журналист
Ще ми се да кажем, че ние с вас също не сме изключение, защото всеки човек има някакъв момент на агресия и носи някаква агресия в себе си, нали така?

д-р Димов
И така е. Всеки носи агресия в себе си. Всеки всеки носи в себе си деструктивното начало, деструктивните импулси, желанието да се самонаранява и вие във вашия, но за това, че дано никога повече не сме роби. За съжаление много хора влизат като роби в 1 отношения, проигравайки модел от тяхното минало и тяхното детство.

Журналист
Съзнаваме, че това се случва или по скоро него.

д-р Димов
По скоро не това ни доставя някакво особено на някаква особена наслада, защото преповтаряме части от своето минало, а в семейството по принцип има много агресия, за която ние не говорим. Ние сме свикнали да говорим много често и обичта е форма на агресия, обичта, която преминава определена здравословна граница. Например, обичта, която е свързана с чувство за вина. Дал съм няколко примера в моята книга, където родител чрез огромната си обич, както той казва, всъщност поддържа вината на своето дете и го манипулира този човек в 1 момент ще прави същото. Той ще проектира цялата тази вина, а зад вината и агресията той ще проектира цялата тази вина върху своя партньор. Върху децата си.

Журналист
Когато говорим за агресия към самия себе си, можем ли да дадем пример какво значи това? Какво значи да сме да съм агресивна към себе си? Аз рече.

д-р Димов
Ами вчера с моториста или случая с човека който е наркозависим. Ами дати в себе си правиш неща само в името на удоволствието. Това разбира се, индиректно агресивен към себе си. Само търсейки голямото удоволствие, което е подминава чувството за реалност, което подминава естествената граница. В човека между живота и смъртта. Ето вчера след толкова виждам на цариградско шосе отново мотористите, които излизат, които изпреварват колите, които правят неща, които си играят.

Журналист
Със сърце, адреналин на удоволствие.

д-р Димов
Ами не ти вътрешно търсиш точно това подминаването на всякаква граница сливане с някакво деструктивно състояние на тотално блаженство, удоволствие, което е присъщо на децата, но което и това би трябвало да. Се мисли, когато човек израства родителя да го мисли. Това е част от възпитанието. Човек да ограничи това деструктивно удоволствие в себе си и да се да го цивилизова и да приеме реалния живот с реалните граници за нещо напълно необходимо, а не да ги атакува непрекъснато.

Журналист
Как се случва агресията между 2 души да речем партньори, а промени ли се тя преди те да станат семейство и след това и въпрос на манипулация и желание за контрол ли е всъщност всичко.

д-р Димов
Има голямо желание за контрол. Въпросът е в следното, че ние не мислим, когато започваме отношения за това. Всъщност какво точно искаме и каква връзка искаме от другия. Дали това са 1 свободни любовни отношения, което изисква и по 1 различен начин и ситуира в тези отношения? Или всъщност това е връзка, която е с цел семейство и дете, тогава е по различен начин. Ако ние избираме партньора си, за да станем родители. Тогава по водещо трябва да е другото. Не тези първични импулси това първично желание тази първична страст.

Журналист
Но избирането на партньора на този принцип.

д-р Димов
Ами точно оттук от това подс. А този подсъзнателен избор в последствие идват най големите проблеми. Някак си ако можем да погледнем партньора през очите на детето, дори и да го няма, тоест 2 партньори в 1 семейство много повече трябва да мислят за себе си като наистина като партньори. А не толкова като любов като любовници. Разбирате ли от любовта има 1 огромна страст, която много малко хора могат в последствие да я трансформират в 1. Приятно ежедневие.

Журналист
Как да го направим как да спрем да бъдем, макар и тихо агресивни в къщи. Предполагам, че за много голяма част от двойките от семействата напрежението са точно по този начин избива в дома.

д-р Димов
Моята книга. Звучи има желанието и аз, разбира се, чрез нея да е някакъв начален етап на самоанализ. На това човек с огледалото на тези примери, които съм дал да може да погледне и да си признае за това, което носи в себе си.

Журналист
Работата ви свързана с някакъв вид агресия.

д-р Димов
Да да да много са много са във във всяко 1 отношение например това което ми в момента 1 1 случай който ми изниква в съзнанието. Това е за 1 мъж, който е успяващ бизнесмен, който обаче има моделът от неговото семейство, отгледан от майка си. Сам родител, който има модела за това жена, която е искала да успеят на всяка цена и която с много агресия към другия, унищожавайки други, подчинявайки другия. Всъщност се така се така е успявала. Той прави същото, въпреки че е успял той избира жени, които унищожава психически. Той ги тормози и а в 1 момент се обръща към тях и казва, ама ти не си ми партньор, те вече те няма. Той не си дава сметка, че той ги унищожава. Той отключва в тях такава агресия към себе си. Слава богу, че той е така здраво момче и може да се защитава, но той ето затова работим в момента как да култивира и цивилизова тези агресивни импулси, които при него са наследени от детството. Знаете ли, той от години на терапия и с толкова бавни темпове това нещо се. Нещо се успокоява.

Журналист
Колко време е нужно на човек, за да стигне сам до извода, че има нужда от помощ и че това, което прави с живота си се ръководи от агресията?

д-р Димов
Въпросът не е да прибегнем до помощ. Въпросът е да се опитваме. 1 да разговаряме със себе си откровено да се опитваме и да разговаряме с партньора до себе си, да се опитваме и да разговаряме с децата си. Разбира се, не мога да говоря с човека до мен и с детето ми по 1 и същ начин, но разговор трябва да има. Когато спре разговора започва агресията. Това е 1 от лайтмотивите на моята книга.

Журналист
Знаци, че даден човек, който седи срещу нас, проявява агресия към нас. Тези, които са несъзнателни на на 1 четене признаци за това.

д-р Димов
Ами влизането с огромно напрежение в 1 отношения най хармонични са връзките, когато има наистина партньорство, когато има хармонични отношения, хармонични отношения, които обаче запазват интереса и любопитството 1 към друг.

Журналист
Техните взаимоотношения са взаимоотношенията като приятелство.

д-р Димов
Разбира се, разбира се, в любовните взаимоотношения все пак има и желание към другия. Нали говорим за чисто плътско желание към другия, но ако можем да мислим отношенията повече от тази призма и от тази гледна точка можем само да спечелим от това.

Журналист
Води тиха война.

д-р Димов
Бих трансформирал въпроси в колко домове не се води тиха война? Толкова много хора са минали през кабинета ми хора, които и публични личности, които навсякъде обясняват колко хармонични отношения имат точно в семействата, в които. На пръв поглед изглеждат нещата толкова безпроблемни. Става въпрос за. В 1 момент когато разровиш за 1 огромна стая на агресия. Проблема е, че тази стая на агресия ако ние не намерим начин и път в 1 спокойна ситуация да започнем да работим върху нея. В смисъл 1 да си я признаем 2 да я осъзнаем 3 да я изговорим четвърто да си правим равносметка всеки ден нашата малка молитва или медитация за това какво направих, какво направих, защо го направих. И как да бъда по добър всъщност ако това не се случва, няма да можем да еволюираме.

Журналист
Надявам се, че ще успеем 1 от начините да успеем. Разбира се, като се самоусъвършенстваме пък макар и чрез тази книга и така можем да намерим много съвети за това как да се справим с агресията, но предполагам, че в крайна сметка има и случаи, в които тази борба не е наша, какъвто е случая на репортажа, който разказва, който видяхме, разказахме преди малко в такива моменти, може би е по добре да се оттеглим.

д-р Димов
Да, точно така.

Журналист
Много ви благодаря за това гостуване. Пожелавам ви успех.