Транскрипция на „Агресията в семейството – разговор с Люба Кулезич“

Люба Кулезич
Всъщност 1 достоен финал днес на всичките толкова конфликтни теми, за които говорихме, които в които прожектират състоянието на нашето общество. Но сега тук е психоаналитика огнян Димов, когото сте виждали в честно казано и той дебютира с книга, която се казва, ето я агресията в семейството и начини на преодоляване пътища за преодоляване. А вижте каква хубава корица. Аз много се възхитих от тази корица 1 плачещо мече на 1 дете, което винаги живее в нас и не умира нали така така и страда обикновено. Искам да ви попитам книгата между другото наистина както е звучи в нашето право е като огледало само че човек много се безпокои да не намери някоя своя криво отражение в десетките случаи, които сте разказали. И тя звучи като своеобразен сериал с продължение. Много занимателен, но много опасен. Само че вие започвате някак си отвътре навън. Обикновено подхода от обществото към човека на тема агресия. Обществото е агресивно в него ври от агресия и конфликти. Вие започвате отвътре навън от конкретния човек. Към другите защо?

д-р Димов
Това това беше моята цел да напиша книга и поради тази причина толкова време ми отне 1 да се освободи от своите интелектуални нарцистични натрупвания. Да мисля, че сложни понятия да се изразявам по недостъпен начин, да се перчи и да влизам в ролята на 1 интелектуален сноб, който зад красивите думи всъщност прикрива своите грозни помисли.

Люба Кулезич
Защото против тя е много четивна.

д-р Димов
Да това ми отне толкова години за намисляне на тази книга, за да намеря куража да седна и да я напиша по начина, по който я виждам. Аз мисля, че ние трябва да говорим и да мислим по този начин.

Люба Кулезич
Е доста.

д-р Димов
Откровено откровено и от вътре навън, тоест да тръгваме винаги от себе си. Големият проблем люба на агресията като заглавие на моята книга.

Люба Кулезич
Да задължаваща заглавие.

д-р Димов
Големият проблем на агресията, а и не само на всички тези психологически теми, които витаят във въздуха е, че ние много точно го казват. 1 направим 1 социологически поглед отвън, ние говорим за статистика, ние говорим за това какви са проявите. Ние говорим за промяна на начина на живот, не че не е важно, но. Дори и да променя начина си на живот, ако аз не тръгна с промяната отвътре, ако аз не си задам базовите въпроси за това как трансформира моите негативни емоции, как трансформира моите деструктивни импулси, как зад отблъскването и зад омразата към 1 човек да намеря стая ната обич и интерес и любопитство към него.

Люба Кулезич
Много сложно обаче. В същото време на мен ми стана страшно занимателно, защото всъщност разбирам, че тук е сумиран вашия опит на психоаналитик до голяма степен.

д-р Димов
Да тук е сумирано цялото.

Люба Кулезич
Случай.

д-р Димов
Франция и моя 10 годишен опит като психоаналитик.

Люба Кулезич
Специално в България, тук в България да и сега много ми беше интересно. Вие започвате. С агресията на човека към самия себе си. След това продължавате с агресията на жената към нейната несъстояла се женственост. След това с агресията на мъжа към неговата несъстояла се мъжественост удивително и чак най накрая говорите за родителската агресия. Защо започвате от агресията към самия себе си? Как да разберем каква е травмата, която носим? Която може да породи тази агресия към себе.

д-р Димов
Си ами защото ние 1 трябва да видим кои сме ние участвайки във връзката с другия, а не да се опитваме да си обясним, че с другия ние трябва да се научим да присъстваме в отношенията си със себе си. Да видим точно тези как се влиза и как се движат, как се случват тези положителни и отрицателни. Любовни и деструктивни импулси към самия нас ерос и танатос всеки ги има те са заложени в нас.

Люба Кулезич
Се да си спомня по 1 интересен случай от агресията към самия себе си. По добре ми го напомнете вие, въпреки че има няколко интересни. В общи линии. 1 пациент имахте вие.

д-р Димов
Да са.

Люба Кулезич
Да, пациентът с.

д-р Димов
Пациентът, който има моделът, всъщност на обич, получен от неговите родители, най вече от майка си. Като обич е заразена с голямо отхвърляне и омраза. Тоест той обичаше тези, които го отхвърлят жените, които го отхвърлят и го ненавиждат тези недостъпни жени. Той към тях беше привлечен. Е.

Люба Кулезич
Защото носи защото.

д-р Димов
Си е травмата на отношението на неговата майка към самия него, а ние в реалния живот и в настоящия момент проиграваме всичко това, което носим от нашите семейства и от нашите родители. И ако ние не си дадем сметка за това как с каква матрица и с какво натрупване влизам в 1 отношения, после ги проиграваме чрез другия. И тогава става ужас без край.

Люба Кулезич
Много интересен е финалът на тази история. Няма да го разказвам, но там ме потресе. В общи линии човекът се примирява, отказва да се бори. И остава роб на своята травма, нали така?

д-р Димов
Точно така.

Люба Кулезич
Но имате примери за битка, вие за спечелени битки.

д-р Димов
За спечелени битки, знаете ли и за опит за. Цивилизоване на тези първични импулси, които носим от нашите семей от нашето семейство и от нашето минало има 1 много перверзно удоволствие. Бих го нарекъл и много деструктивно да участваме с напрежение в отношението с другия непрекъснато да. И това е 1 от големите сюжетни линии в моята.

Люба Кулезич
Книга.

д-р Димов
Агресия агресията преди да видим кой кого ударил или кой кого пребил или не дай си боже 1 по. Драматични сюжети ние трябва да се обърнем и да видим кой по какъв начин обработва тези свои деструктивни импулси.

Люба Кулезич
Психоаналитика във вас помага за това обръщане.

д-р Димов
Това обръщане към себе.

Люба Кулезич
Си и което ми прави огромно впечатление, че повечето от ярките случаи, независимо от това дали става за мъжа, който се съм така, убива собствената си мъжественост и жената.

д-р Димов
Която не може да идентифицира или може да е прояви.

Люба Кулезич
Всичко всичко идва от това. Имате 1 забележително изречение, че човекът много често е това не, което показва това, което скрива. За себе си.

д-р Димов
Да, точно така.

Люба Кулезич
Какво най често крием за себе си от гледна точка на тази тема? На агресия.

д-р Димов
Ние крием, ние крием. Своето собствено отношение и своето собствено понятие към обичта и отношението към себе си и към другия. В смисъл всичко това, което ние сме наследили от нашето минало, ние много умело го прикриваме. В смисъл, когато участваме в 1 свободни отношения, ние много повече гледаме към бъдещето. Ние сме много повече това, което всъщност не казваме за себе си и не сме самите ние. Когато обаче влезем в 1 отношения, където има и деца, ние сме много повече. Това, от което идваме това, което сме били.

Люба Кулезич
Да да.

д-р Димов
В този смисъл опитът да променим себе си минава през осъзнатото желание да се откажем и това особено държа на този акцент да можем да се отказваме от част от това деструктивно удоволствие от нараняването на другия и от агресията към други.

Люба Кулезич
Да си отмъстим за.

д-р Димов
Собственото си нараняване и собствените си травми. А това.

Люба Кулезич
Съзнателно а?

д-р Димов
Това става с прошка към миналото ни.

Люба Кулезич
Сдобряване с миналото.

д-р Димов
Сдобряване. Знаете ли тази книга? Разбира се вие казвате тя е много лична да, така е, аз имах щастието да израсна в 1 семейство. На родители, които до края на земните дни на баща ми. В продължение на 50 години изпитваха изключително желание, за да общуват въпреки своите различия. Изключителен респект към чуждата различност и благоговение на и пред всички мигове, прекарани заедно. В този смисъл за мен агресията е 1 много лична тема, защото аз не сам е видял в отношенията между моите родители. За това минало говорим, с което идваме и в този смисъл това често пъти много ми е помагало, но и много ми е пречело, защото да аз не съм видял. Чувствам се чужденец. В този свят на толкова много скрита агресия между хората, особено в приятелството и в любовта.

Люба Кулезич
Много е интересно. Между другото прави ми впечатление, че има 1 лайтмотив, може би също подсъзнателен, защото вие сте психоаналитик, но и вие имате собственото си интересно движение на подсъзнание. Модел мотивът майка. Мотивът деспотична майка мотивът, контролираща майка мотивът. Груба майка мотивът, прекалено обичаща майка майката много имате фиксация върху фигурата на майката. Защо?

д-р Димов
Много правилно сте го забелязала, ами защото майката е много водеща в тези в тази наша култура. Тя е много властна много присъстваща, много присъстваща за възпитанието на детето и в много от тези случаи, които съм дал. За съжаление тази прекомерно прекомерно голямо присъствие. Преминава в своето отрицание и често пъти води до 1 непоправими. И такива случаи трябва да са в децата. Властната майка върви с често пъти със слабия баща. Не знам и.

Люба Кулезич
Това е също тема много.

д-р Димов
Много.

Люба Кулезич
Разпадът на патриархалния ред вътре, който се усеща вътре в семейството, като особено обръщане на ролите, нали?

д-р Димов
Така точно така и стигаме до 1 пълни абсурди в които. Майки възпитават момчетата в мъжественост или знам ли в какво. А къде са бащите? Въобще цялата тази взривена йерархия, която носим по природа преди психологията това е биология. Ние все пак се раждаме мъж и жена.

Люба Кулезич
Така е да. Но когато се спирате на агресията на родителите. Това вече има така да се каже някакво съотношение с това, което наблюдаваме. Навън във в социалния живот така е, нали така е например това, което гледах често гледаме тоя мотив по телевизорите как момичета пребиват съученичката си. Онзи ден го имаше в южния парк примерно и това се повтаря периодично.

д-р Димов
И този пример за мен е много интересен от гледна точка на това, че всъщност живеем във времена, в които въображаемото животът в социалните мрежи взема превес. Това, което мен ме шокира като специалист и като човек в случая е, че всъщност това са момичета, които са си разменяли 1 реплики в това виртуално пространство, значи те са изцяло свързани с този представен свят, за който говорим със света. Тези хора нямат те са вече те са вече на 5 13 14 15 години може.

Люба Кулезич
Да каже само скоба че връзката със семейството е много хлабава.

д-р Димов
1 връзката е много хлабава. Въобще връзката с реалния живот е много хлабава. Тези хора това е голямо и професионално предизвикателство. Часове наред остават фиксирани в този афект в тази агресия към тяхната съученичка. Каквото и да е направила тя, както и да ги е провокирала и те отиват и все 1 че току що са си разменили гневни реплики и е пребиват. Това значи, че това е фиксация, която е вече много плашеща. А фиксацията е началото на най зловещата агресия.

Люба Кулезич
А това означава ли? Примерно ето тази групова гавра че. Тези момичета по 1 или друг начин във фамилиите си в семействата си. Са получили травматично. Преживяване такова че то да отключва агресия към външния свят.

д-р Димов
Това означава няколко неща или са получили такова травматично травматичен пример нагледен или не са получили абсолютно никакво отношение и внимание към себе си.

Люба Кулезич
Вие също застъпвате тази теза много и разглеждаха през различни случаи.

д-р Димов
Или са получили като жертва на това либерално и неолиберално възпитание. Особено внимание фиксация от страна на родители към тях, което те възпроизвеждат като фиксация.

Люба Кулезич
justify други.

д-р Димов
justify други.

Люба Кулезич
Това е също много интерес въобще книгата ви предизвиква много размишления да ви кажа аз. И въпроси. Например. Например, как да си обясним, че само за месеца на коронакризата там за карантината месец 2 8 жени загинаха убити от своите партньори. Сега, разбира се, насилието justify жени фонда ционните занимания с това са ясни те вървят по телевизора от гледна точка на психоаналитика. Това влиза ли в графата мъжът, който убива собствената си мъжественост и като знак за отмъщение, посяга върху партньорката си или има и други прояви на такъв криворазбран народопсихологически бабаитлък.

д-р Димов
Или мъжът има проблем с со със собствената си емоция или собствената си женственост? По скоро бих казал, за да прояви и да проектира тази агресия към жената. Мъжът.

Люба Кулезич
Жената вътре в мъжа, което е естествено присъствие.

д-р Димов
Както мъжът. Жената, разбира се, както умът това е умът в жената и емоцията в мъжа. По този начин, ако не мога да се справя с нещо оттук и най голямата агресия към другия а б винаги когато и в моята практика има човек, който проявяват такава нетърпима агресия към някой или към някаква социална група, винаги бъдете сигурни. Има проблем със самия себе си и с присъствието на това качество в него самия.

Люба Кулезич
Си че женственото начало в мъжа. Което естествено носим предразполага към емпатия към съчувствие към емоционалност. Но мъжът, който не може. Да се справи с женственото си начало иска да го унищожи по силата на друго насилие, което е преживял в семейството.

д-р Димов
Точно така.

Люба Кулезич
Се превръща в насилие.

д-р Димов
Превръща в насилник или всъщност мъжът често пъти сега как жената присъства и по какъв начин поддържа напрежението в мъжа е друга тема, но мъжът, въпреки всичко, който не може да се спра точно това уважението към различния ти да не можеш да се справиш с различността на жената. По всяка вероятност много често 1 и се отдаваш напълно. В 1 момент е упрекваш за това, че тя едва ли не те е осиновила или не. Те е припознала за свое дете приема.

Люба Кулезич
Примерно интересни случаи също във вашата книга още. Тя е наистина нещо като христоматия като сборник.

д-р Димов
От това беше целта.

Люба Кулезич
От любопитни.

д-р Димов
Разгледам случаи да тълкувам основните сюжетни линии, които се разиграват. Опитах се да бъда и много народопсихологическа. Основните сюжетни линии, които са нужни.

Люба Кулезич
За 1 последен въпрос каква е народопсихологическата окраска на тези видове агресия?

д-р Димов
В 1 френско семейство. Бащата присъства много по откровено. Бащата е много по ясно, много по ясно, олицетворява връзката с езика и връзката с нормата и връзката с границата в нашето общество. Точно това, което люба на вас ви направи впечатление да. Има е тази този уклон към дес. По тичната майчино присъствие, но то е защото нашето общество ви не познава граници. Всичко е в мешавицата. Всичко е чрез другия. Всичко е в хаоса, а най прекият път от хаоса е към агресията.

Люба Кулезич
Също така всичко е в мешавица между ниско високо вулгарност пошло ти много сложен е външният живот, за да може да оцелее вътрешно.

д-р Димов
Равнище вътрешно структурирания душевен свят на човека.

Люба Кулезич
Тази книга е път към това най малкото да се замислим докъде сме структурирани и откъде започва мъглявината, която крие рискове.

д-р Димов
Много бих искал и още нещо. Никого не осъдих в тази книга.

Люба Кулезич
Така е.

д-р Димов
Тя е написана с много голяма добронамереност и разбиране.

Люба Кулезич
Да, тя е много добронамерена и много човечна, което за което ви благодаря. Лично аз, защото я изчетох, оставам и с все мъничко. Накрая благодаря. Това беше психоаналитика огнян Димов с новата му извънредно интересна книга, агресията в семейството, пътища за преодоляване. Това беше и честно казано, за тази сряда бъдете здрави, ама не, както ви казва Васил божков, както ви го казвам аз.