Транскрипция на „Агресията в семейството и пораженията върху човешката психика“

Георги Коритаров

Телевизия Европа свободна зона. Аз съм Георги Коритаров 1 ще ви кажа кои са ми гости Благой Иванов. Кинокритик, редактор в издателство сиела, а вече гордо носител и на званието писател, при това в най пълноценните дълбочини на писателството и доктор огнян Димов, психоаналитик. Тук при мен поводът да се съберем са 2 книги. 1 роман на Благой Иванов, който се нарича мазето и 1 книга, която особено в днешно време времена на преплитане на социална изолация с отпускане на мерки с ново налагане на ограничения е така особено актуална тема агресията в семейството, особено придобила драматични измерения като проблем в условията на локдаун на пълна изолация на принудата. Хората на всяка цена да си стоят в къщи, независимо от. Психологическите проблеми помежду им. Романът мазето е 1. Спираща дъха значи не е нужно да. Ви удря коронавирус, който да ви спира въздуха. Достатъчно е да се изолирате в къщи, да се обградите с. Предпазни механизми маска дори в леглото. Ако трябва си носете ако ви е страх почнете ли да четете мазето? Дъхът ви ще спре от самосебе си, защото този неподправен ужас на серийното убийство, който веднага ще ви кажа в момента, в който е зачетах, си казах веднага пращам криминална полиция да разследва Благой Иванов, защото така го е написал, че няма начин да няма опит как се прави това, разбира се, черен хумор черен черен, обаче като вземете да го прочетете, ще видите за какво става дума и 2 книги са продукт на издателство сиела. Колкото до агресията в семейството, вижте пътища за преодоляване. Това са механизмите и терапиите, с които може да се неутрализира агресията. В случая обаче ще включим по малко по различен начин тази тема. Добре дошли.

д-р Димов
Благодаря.

Георги Коритаров
Вие знаете ли, че полицията понеже не чете романи ако го бяха прочели сами щяха да дойдат?

Благой Иванов
Ама то това е всъщност причината да го направя на книга, защото може би няма да бъде прочетено от хората, които биха ме хванали, ако беше сериал или филм веднага.

Георги Коритаров
От това става сериал между другото страшен кинематографичен потенциал има и вие го знаете. Вие сте кинокритик.

Благой Иванов
Ами то аз докато е пишех си представях аз така и така и по принцип пише мисля много кинематографично, а в някои сцени в някои епизоди могат дори и дори саундтрака да си представя как ще звучи.

Георги Коритаров
Димов ако 1 се отнесем вашата експертиза към такъв тип криминален роман, до каква степен агресия в семейството е фактор, който предопределя изграждането на подобна девиация и я довежда до престъпна дейност.

д-р Димов
Ако физическото насилие върху деца почти категорично възпроизвежда в последствие насилие върху други хора, то скритите механизми на агресията в семейството и най често, както обичам да се шегувам, обичат като агресия е тази, която в последствие виждаме в реалния живот като агресия към другите или насилие към другите. Но това е особено интересна тема, върху която съм мислил години наред, но категорично да агресия е всичко това, което не е съобразено с другия. Екомер но. Голямата обич е това към децата. Заливащата обич бременна с чувството за вина, която остава в детската душа. Категорично в 1 момент се изразява под формата на агресия към други.

Георги Коритаров
Обичта като форма на агресия вашия герой обича жертвите си.

Благой Иванов
Да.

Георги Коритаров
Не просто ги обича. Той буквализира това чувство до състояние на физическа възбуда. Той убива жени.

Благой Иванов
Всъщност имаше 1 такъв момент при писането на книгата. Аз много не ми пука по принцип как хората ще възприемат това, което правя, което е почти винаги. Разбира се, когато става дума за хората, към които е насочена книгата, аз се надявам тя да има такъв отклик от хората, които наистина на чието мнение държа но не смятам, че трябва да компрометирам това, което искам да напиша заради заради някакво съображение към начина, по който ще се възприеме. Това го казвам не за друго, защото сега стана дума за това, че е убиец, се преследва жени и в епохата на мито. Това привидно може да се възприеме като анти миту книга, но аз смятам, че темата за битката между половете в случая не е изобщо не фигурира в книгата. Битката е свързана с вътрешната борба на всеки от нас и ако имаме сериен убиец, който преследва жени, то тези жертви са всъщност косвени жертви на неговата сексуална ориентация. Ако той беше хомосексуален, вероятно жертвите щяха да са мъже и тогава някой би го спряло книгата като хомофобска. Казвам го това само и единствено като условие, че книгата няма никакъв политически, никаква политическа теза вътре по никакъв начин. За мен беше важно да се изследва темата за както и доктор Димов, спомена за агресията и като омраза и като любов и любовта наистина присъства тук като инструмент на злото, защото дозата е това, което прави 1 нещо съответно вредно или полезно.

Георги Коритаров
Тук в този роман. Има нещо, което. Можем да изведем с. Рядко срещано понятие е естетика на жестокостта на на кръвожадността на на престъплението в в 1 мащаб, който обаче. Докато човек го чете ще си каже да този е престъпник, но не би си помислил, че той упражнява агресия. Той отива направо в категорията и понятието престъпление. Агресията в семейството. Стига ли до граница, която я отделя от истинското престъпление и си остава просто агресия? Тоест можете ли като психоаналитик да очертаете поле, при което агресията в семейството все още не е престъпление, но има своите последици? Върху психиката и съответно от кой момент нататък тя може да бъде престъпление.

д-р Димов
Агресията 1 има 1 здравословен момент на агресия. Това е този момента на момента на живост на протест на несъгласие със себе си и с.

Георги Коритаров
Други провокирани съгласие.

д-р Димов
Абсолютно и тя поддържа 1 несъгласие, което е напълно необходимо, за да сме осъзнати живи и хора. От друга страна обаче агресията и границата в нея, съответно вашия въпрос, престъплението и границата в него се провокира тогава, когато детето в общи линии говоря в момента не, не в. Конкретни случаи се провокира тогава, когато детето възпроизвежда определени роли от неговото минало и неговото детство, в които обаче не преминава на границата с другия. Тоест всяко нещо, което премине границата, нормалната адекватната здравата граница между мен и другия се нарича агресия. Тоест в този смисъл имаме поведение на човек, който не стига до престъпление и съответно когато границата въобще липсва в семейната страда, без значение дали това е непрекъснатото нахлуване в чуждата идентичност. Незачитането на чуждата идентичност или обичта като заливане на чуждата идентичност. В този момент вероятността да се отключи престъпления в момента е напълно реална. Границата е тази, която определя липсата или наличието на конкретно престъпление.

Георги Коритаров
Вие мъчил ли сте живот? Ами аз сериозни като седят и не че не ви разследват. Аз ще ви разпита.

Благой Иванов
Когато стивън кинг отива по разни токшоута, за да представя някаква своя нова книга, почти винаги му задават въпроса, вие какво детство имахте всъщност и той самият казва, това е малко пасивно, агресивен въпрос, който всъщност е сугестивен. Всъщност въпроси иска да ми каже какво толкова ви прецака в детството, че да пишете такива психари и аз имам доста нормално детство а, но отрано започна да се ваксинирам по жанр произведения. Аз много си падах по всякакви страшни истории, те бяха много по интересни от стандартните детски приказки и детски филми и прочие. Вече не съм ги гледал и тях но просто не бяха толкова интересни и смятам, че за това са виновни родителите ми. Вероятно те просто бяха хора, които те все още са доста провокират. Така моите моите стимули интереси по отношение на изкуството в онази възраст бяха хора, които си казах окей, щом това го влече, нека няма лошо, разбира се в рамките на допустимото, но аз отрано гледам такива филми, чета такива книги и смятам, че това в 1 контролирана, нормална, здравословна семейна среда може да те превърне в сериен убиец, а само и единствено по отношение на някакви художествени търсения, както е в случая, а не на практика. Надявам се.

д-р Димов
Тоест казано извинявайте по друг начин. Ето случая на благой, той запазва границата между реалното и въображаемото. Страхувам се, че тоест той си представя кой ли не си, кой е откровен своето въображаемо реално със своите фантазии.

Георги Коритаров
От подсъзнанието всъщност какво изкарва 1 такъв писател? Какви демони гони?

д-р Димов
Ами това което това, което го запазва нормален и това, което той не би си позволил да изживее в реалността, защото той пази границата. И мен въпрос.

Благой Иванов
Това не е въпрос, а аз в послеслова казвам кой не си е представял нещо такова не точно може да не е конкретна сцена от книгата, но кой в някакъв момент от живота си не си е представял, че ще нарани фатално някои дори някой, който е засякъл на пътя.

д-р Димов
Проблемът настъпва момента, в който започнем да живеем своите фантазии.

Георги Коритаров
А защо се появява такава фантазия въобще? Той е абсолютно прав. На всеки човек. Минава му през ум в най невероятни ситуации и образи или нещо, което се случва никога няма в реалния живот да стане, но то е фикционално. То е образ. И си казваш олеле какво би станало ако. Еди какво си се.

д-р Димов
Случи ами вижте всеки всеки е заплаха и притеснение и угроза за другия всеки пречи априори на другия всеки е някакъв враг. В смисъл вие вие на мен аз на вас ви вземам от вашата потенция присъствие, ние си пречим. Да стигнем до идеята да си помагаме тук вече има много култура и цивилизационен опит по природа. Човек пречи на другия, тоест целият този импулс да се култивира взема време, както и в семейството ние се отблъскваме и обичаме и враждебност, и любов, за което благое говори и ако ние не можем да синхронизираме това, ако тези 2 емоции са разцепени и ние нямаме образа в нашите родители как да ги синхронизираме отблъскването и привличането към другия в случая детето към родителя ние ще го възпроизведем и в личен план, тоест. Ние ще бъдем 1 разцепени емоционално хора, които докато мразят нямат мярка в омразата и докато обичат всъщност нямат мярка и в обичта.

Георги Коритаров
И тези емоции в 1 момент в така далечния психологически хоризонт се сливат в обща емоция. Обаче каза нещо. Да обясниш, разбира се, че няма политически подтекст, няма нещо свързано със съвременни движения и така нататък. Истината е, че този тип престъпления са не просто де идеологизирани де де систематизирани от гледна точка на политически и обществени модели, ами дори в моето детство. Това беше тежък социализъм 67 8 година. Най голямата интрига в България беше жоро павето се наричаше случая 1 психопат, който също само че с паве е убиваше жени. И още оттогава така привлекателността на. Серийния убиец като нещо, което е загадка, той не е привлекателен като пример за подражание, а е като ребус. Кой всъщност е той?

Благой Иванов
Точно така той е табу то е мистерия и той е архитип. Той е част от нас като казва жоро павето да знам за затова. Между другото темата за сериен убиец, която едва сцени ръжта е разбира се и в киното има и в литературата навсякъде, може би донякъде може да се обясни, не мисля, че донякъде и загатнахме това. Това е част от нас, част от нашия характер, част от тези потиснати емоции, които в 1 цивилизовано общество не би трябвало да толерират, разбира се, но когато ти комуникираш със серийния убиец директно или индиректно ти комуникираш с част от своята тъмна половина, това е флирт със самия себе си. Това е с оная част, която. Потенциално може да бъде виновна. Понякога може би е виновна, но на която ти не даваш възможност да убива наистина.

Георги Коритаров
Сега тази тъмна част във всеки от нас е вашата територия като професионалист. Тези хора, които идват при вас и искат помощ. В каква степен осъзнават и разкриват тъмната си част като причина за страданието?

д-р Димов
Това е работата на терапевта и на психоаналитика. Всъщност ще си позволя с благой да не се съглася цивилизованото общество не трябва да потиска тъмната ни страна и всъщност ние всички страдаме от тази не цивилизационна недомислено ст. Как да намерим начин, освен в кабинета на психоаналитика да говорим нелицеприятни неща, как да сме близки и да споделяме как да се обичаме и да споделяме моментите на отблъскване, което е толкова нормално.

Благой Иванов
Категорично съм съгласен, защото това е може би не съм се изразил същото правило. Това е 1 от основните ми тези. Ние трябва открито да говорим за тези неща, а за това смятам, че всяко 1 табло е вредно. Всяко 1 потискане е вредно, но 1 цивилизация 1 култура често налага това насила и това е проблем от там всъщност тръгва целият тоя фетишизъм към към таблото и към забранен.

д-р Димов
Като опит да го изкараме от себе си и да се оневини.

Георги Коритаров
Нямаме културата обаче, преди да се е наложило да се отиде при психотерапевт това да го правим в близкия си кръг, тоест да има превенция.

д-р Димов
Напълно съм съгласен.

Георги Коритаров
Да ами щом сте съгласен сега ще има новини, след което ще продължим. Телевизия Европа свободна зона продължава на разговора с моите гости писателят Благой Иванов и доктор огнян Димов, който е психоаналитик. Тук виждате ще ги видите отново 2 книги издания на издателство сиела 1 роман на Благой Иванов мазето и книгата на доктор огнян Димов агресията в семейството, пътища за преодоляване. 1 разговор който. Той може да изживее и собствен живот, защото много често, особено когато имаме такава интелектуална опора, като тези специално 2 книги. Те могат да послужат за оттласкване и въображението е и примерите разговорът да отиде много далеч. Ще ми се иска сега обаче да започнем през агресията в семейството доктор Димов давате примери. Които типологизират по много особен начин на състоянието на агресия. В семейството в брака в предбрачния период, като. Израз и носител от различните компоненти в семейството от мъжа от жената от детето от различни емоционални състояния. Има ли качествена разлика в качеството и интензитета на агресия в зависимост от тези ситуации, които описвате?

д-р Димов
И да и не. В себе си това са 1 различни ситуации. Всъщност влизайки в дълбочина, виждаме, че се разиграват няколко основни сюжетни линии на 1 подсъзнателно ниво 1 споменах в 1 част на нашия разговор, липсата на граница, липсата на граница и на позициониране в това кой кой е, кой е бащата, коя е майката и кое е детето и къде е бащата, къде е майката и къде е детето. От друга страна това са 1 модели на поведение, които се преповтарят и всъщност влизайки в 1 отношения. Ние не си даваме сметка, че ние идваме в тях със своето минало и със своите модели на поведение. И тук е голямата заблуда, защото първоначално това е моментът на въодушевения въодушевлението на вдъхновението на емоцията и казано чисто професионално на проекцията. Всеки е това, което аз искам да бъдат, тоест другия това, което аз искам, той да бъде или тя за мен, както и аз за него. Да, но след време тези проекции отпадат и в 1 момент ние сме това, което сме били в нашето минало и което сме видели в нашето семейство големият ми. Апел тема за размисъл осъмняване във всеки 1 от нас е доколко все пак като цивилизовани хора в 21 век бихме могли това да преработим семейните си модели е голяма, много сериозна задача и не всеки е направен да се справи с нея, но доколко бихме могли да ги.

Георги Коритаров
Поставят като цел.

д-р Димов
Доколко бихме могли да се усъмним в тях, поне да ги мислим поне сутрин всеки ден да се замисляме за това какво възпроизвеждаме от нашето минало и какво сме самите ние.

Георги Коритаров
Обаче тук говорите. От позицията на поколението на детето фактически то трябва да започне да мисли критично.

д-р Димов
Да, така е.

Георги Коритаров
Защото то трябва да разчупи черупката, ако има такава и да излезе в някакво ново качество и ако при вас в вашата изпъстрена с множество примери и доказателства и случаи книга за агресията в семейството. Самото типологизиране на агресията може да бъде оприличено като своеобразна градация. То отделните епизоди брилянтно разработени. Всеки 1 от тях ше разкрие без да навлизам в инте. Нататъка на сюжета. Този сериен убиец на романа на Благой Иванов. През определени месеци има своя жертва, която той преди да я убие пита за нейното име. Тоест това не са анонимни жертви. Е това са. Всъщност разновидности на негови любови в най извратения смисъл на думата любовта, която той убива сега. Това също ли носи вътрешна градация.

Благой Иванов
Да и аз в 1 момент накрая казвам това, че всъщност серийния убиец е хипербола на на човешките взаимоотношения. Тоест ние всички сме серийни убийци в определена степен по отношение на взаимоотношенията ни с хората. Понякога ние сме жертви. Понякога ние сме извършители. Аз казах за това, че книгата не е политизирана по отношение на полове и прочие каузи неща, но има в известен смисъл има някакъв метафоричен полов диморфизъм по отношение на серийните престъпления, тоест и мъжете и жените имат определен определена роля и определен тип адаптация спрямо тези ситуации. Това важи и за жените серийни убийци. Между другото много малко хора говорят за това и малко хора може би знаят, че Ако мъжът сериен убиец обикновено прибягва до, разбира се манипулацията чара опит за социална адаптация спрямо определена ситуация под формата на някаква хамелеонщина. Това е така и много често това достига до физическата агресия, която преминава вече в престъплението. При жените, които са серийни убийци. Много често те са много често те идват от хуманитарни дисциплини като мили. Да болничните отделения домовете за възрастни хора много често те използват своята липса на физическата си на физическа сила като адаптация спрямо ситуации, където хората са по презумпция много уязвими и това всичкото нещо го казвам, защото това е социален феномен. Уви, ние си говорихме за това, че сериен убиец в 1 момент се превръща в медийна звезда, превръща се в рок звезда реално посредством киното, телевизията и литературата в случая, но уви това е рефлексия на действителността. Аз смятам, че изкуството не само аз всъщност всички всеки сериозен учен, който е правил изследвания по темата, ще ви кажа, че всъщност няма, няма взаимовръзка, няма причинно следствена връзка. Между изкуството. Тези кадри, които виждаме например, които са много повече развлекателни, макар да макар да зачеркват някакви низки страсти, няма, няма реална взаимовръзка между изкуството и насилието в реалността, но обратната съществува. Тоест изкуство може да се повлияе от реалността, но обратното е евтино извинение и бягане от отговорност. Това, за което и доктор Димов каза да поемеш отговорност, да разбереш къде и кога е границата на премината и чия е вината за преминаването на тази граница, но да обвиниш 1 филм за това, че си жесток човек е несериозно и е бягане от отговорност, а да обвиниш своя произход, своята семейна среда, начина, по който комуникираш с хора. Е вече резонно според мен.

Георги Коритаров
Много се говори за това, че в условията на пандемия и на изолация агресията в семейството и изобщо агресивността на хората се засилила. Има ли наистина преки доказателства, че това е така и ако да, какво е обяснението наистина?

д-р Димов
Аз не разполагам със статистика, но аз мисля, че насилието се е засилило. Агресията е винаги 1 и съща. Говорейки агресията в психоаналитичен аспект, скритата война, опит за надмощие, за контрол, за подчинение, за смесване на роли и за. Взривяване на йерархията в 1 семейни отношения. Това, че излязаха неподозирани страни от всеки 1 от нас. Аз не виждам какво толкова изолацията да я допълни, но тя не може да е причина, ако човек няма рефлекс, за да се среща със себе си, да говори откровено за скритите страни в себе си, да се извинява с някакви благовидни социални роли. Правя 1 скоба знаете ли, не ме учудва това, което благой каза, че всъщност жени и мъже серийни убийци, това са обикновени рани, много благовидни хора в социален аспект. Знаете ли кое е свърталището и котилото? На най големите педофили всъщност доказани и доказани като статистика. Това са центровете за благотворителност.

Георги Коритаров
Е тук вече. Неприлично дълга пауза от смайване.

д-р Димов
Обичам да се шегувам и професионално и лично всъщност задавайки въпроса за това кое описвайки се всеки 1 от нас все повече започвам да си мисля. Ние сме това, което не казваме за себе си в моя кабинет, влизайки човек, който почва да ми обяснява колко страда, то е ясно. Иначе какво ще прави там? Въпросът е нали все пак какво сме ние отвъд това, което искаме да бъдем и което се опитваме да идентифицираме като някакво наше социално лице.

Георги Коритаров
Сега ще му го върна обаче на благой. Благой. Можеш ли да се опиташ да докажеш? Че то в романа е. Най изискания най елегантен политически роман, облечен в криминална форма.

Благой Иванов
Какъв смисъл обаче багаж в.

Георги Коритаров
Политическото, понеже ти каза, че това не е политически роман от гледна точка на миту и тези сексуални придобили политическо измерение дискусии. Аз обаче бих те провокирал с това във висша степен политически роман, който чрез този сюжет и с тези герои разкрива изключителната социална деградация и разпад на обществения отношения, особено ако се изследват моментите на запознаване, технологията на запознаване, тоест притъпените инстинкти за самосъхранение поради стремежа към близост.

Благой Иванов
Точно така много уместен въпрос. Това е книгата има няколко претенции, 1 е основно да бъде развлекателна, все пак да бъде увлекателно написана. Но 1 друга претенция беше за истинност за правдивост. В този смисъл, който стана дума току що неслучайно. Аз казвам, че така нареченият модус операнди на серийния убиец се свързани насочени форма на експлоатация на човешката травма на човешката слабост на.

д-р Димов
Човешката нужда от близост.

Благой Иванов
И той се възползва от тези хора, от техните слабости. Той има някакъв вроден инстинкт, който става все по стари по стар да напипва и да усеща кои къде са хората, които биха се поддали на тая манипулация, която има към тях и същ голяма част от хората, които жените, които и срещи, които разказват за себе си, те разказват за своите травми. Те разказват за своята агресия в семейството всъщност и това ги е травмирало по начин, който ги направи уязвими.

Георги Коритаров
Ами сега. Нищо общо няма, но общото е в моето въображение като така текстове. За сравнение странност на ума 1 велик роман на орхан памук. Който роман обаче. 1. Ярък патос срещу религиозния фундаментализъм и фанатизъм, но този фанатизъм присъстват толкова дискретно, но като дискретно надстроявана градация в текста и затова. Това ми е много любимо занимание да се изследват текстове на принципа на съвременната рекламна, при която рекламираният продукт е представен в най дискретния най далечния ъгъл. Но така че в 1 момент да се удари в подсъзнанието. В този смисъл казвам политически роман, защото особено. Тегли ме отвътре, но съм много дисциплиниран. Няма да ви кажа какъв ужас ще изпитате. Когато прочетете романа и видите. Как всъщност се е разкрит серийния убиец в лицето на основния герой? Да това как някой някой те е разкривал за такова нещо.

Благой Иванов
Всъщност обяснението нали бръснача на окам според брачен окам най простото обяснение обикновено е най вярното обяснение. Най простото обяснение е, че аз страшно харесвам автори като джеймс балард робърт и ричард леймън.

Георги Коритаров
Пример 2 добре а ти си ги харесва и но ти си направил нещо което е с уникална стойност. Човек наистина ще се обърка. Аз ти казвам ще те подгонят, че казват господин Благой Иванов ви отнякъде имате експертиза несериозно.

Благой Иванов
Направил си нещо, което може потенциално да ме спаси. Не е единствено единствен в България може да хванат и някой друг не не мен.

Георги Коритаров
Това го казвам в рамките на моите представи за. Комплимент на автор и с моето чувство за хумор сега тук трябва наистина да сложим край на нашия разговор, който наистина може да продължи часове наред, защото темата е много увлекателна. Преди да се разделим ще ви кажа 1 тъжна новина 1 човек, който познава цяла България и който беше освен това е и мой личен познат и смея да кажа в определени моменти много близък приятел професор Александър чирков си е отишъл тази нощ от живота на 82 годишна възраст. Човек оставил следа не само в българската, но и в световната медицина. Изключителен кардиохирург човек, свързан с българската демокрация и началото на утвърждаване на нови политически и обществени отношения. Депутат в седмото велико народно събрание от Съюза на демократичните сили човек, който беше пример за необходимостта обществата ни да бъдат толерантни и демократични, без каквито и да е предразсъдъци. Защото талантите у хората се появяват независимо от цвят на кожата. Раса пол и политически пристрастия. Поклон пред паметта на професор чирков и с това се разделяме. Ще се видим и чуем отново утре сутрин, а иначе сега мои гости бяха Благой Иванов и доктор огнян Димов.