Транскрипция на „Агресията в семейството – представяне на книгата по Darik kafe“

Михаил Дюзев
С колегата райчев посрещаме в студиото психоаналитика огнян Димов, а ще си говорим за вашата книга. Аз казвам нова книга, но не съм сигурен. Предполагам, че има.

д-р Димов
Та, да.

Михаил Дюзев
Почти съм сигурен за това да го уточняваме. Тя е се казва агресията в семейството, пътища за преодоляване. Да кажем няколко думи за вас, вие учите, занимавате се и практикувате психоанализа във Франция, нали така?

д-р Димов
Франция практикувах във Франция. Взех осъзнато решение да се прибера в България известно време практикувах и във Франция и в България. В крайна сметка второто решение, което взех е да е да се върна в България. Имам своя частен кабинет и така.

Журналист
А трудно ли взехте?

д-р Димов
Това решение не е напълно осъзнават. Не аз работих в центъра на Париж. Аз съм френски гражданин, напълно осъзнато. И не съжалявам за това.

Михаил Дюзев
Ако оставим тази тема, какви бяха вашите мотиви? Професионално предизвикателство и.

д-р Димов
Рофесионално предизвикателство. Въпреки всичко всеки така поговорката в 1 момент си дадох сметка след 10 години престой там, че наистина камъка си тежи на мястото има нещо в дълбините на човешката душа, с което се раждаме и което носим в себе си от мястото, от етноса, от тази културна принадлежност. Този културен код. Който носим в себе си и който никога не можем да сменим подменим или трансформираме и няма щастлив чужденец 2 поколение да, но всички ние 1 поколение отишли там сме мост, по който децата ни могат да минат и евентуално да намерят своето място и щастие там.

Михаил Дюзев
Но казвате, че може би човек остава не пълноценно някакъв.

д-р Димов
Си има нещо, което да не става много непълноценно. Разбира се, всички сме сами и всички. Страдаме от изолация отчуждение, но точно това да се видиш и да се откриеш и да разбереш с очи точно как как, как да съобщиш за себе си и как да приемеш как да приемеш другия, как да присъстваш в света е нещото, което в крайна сметка може да се случи само в собствената ти култура.

Журналист
С щастливи и дали са искрени или указ?

д-р Димов
1 на мен да ми го кажат да останем насаме за 5 минути да да и после да видим как да.

Михаил Дюзев
Тук вие цитирате 1 ваш преподавател ако не се лъжа, който казва проблемите на на социума или на семействата в Париж са проблемите на Ню Йорк отпреди 20 години. А пък вие го продължавате. Проблемите в София са.

д-р Димов
Проблемите на багаж от преди 10 години, да.

Михаил Дюзев
Цялост остава ли да е валидно?

д-р Димов
Категоричното се потвърждава. Говоря за проблемите в семейството, в смисъл тази източна това, което се опитах в книгата да направя, е да открия вътрешните източници за агресия между партньори в 1 между родители и деца и между деца и родители. Как си страхувам се, че изместваме центъра и говорим социологически към проблема за агресията, тръгвайки от вън или всъщност често пъти оставайки отвън, говорим за това. Да, разбира се, има насилие, има домашно насилие, има агресия. Ето сега има убити хора. Вследствие на това, разбира се, че външните условия подсилват тези вътрешни деструктивни импулси, които всеки 1 от нас носи, но уморихме се от статистики до нищо добро не водят, не води този подход, в който обясняваме непрекъснато. Колко много жертви, как агресията се е увеличила, ама тя тръгва винаги от вътре. Има неща, които са потиснати в самите нас и които се разиграват в самите нас и които в последствие се проявяват във конкретните актове на агресия, а все повече трябва да не потърсим ли този вътрешен поглед към случващото се в душите ни към тези деструктивни агресивни импулси във всеки 1 от нас, които пък се свързват с всичко, което сме преживели до този момент. Със семейството, в което сме израснали с манталитета на нашите родители. Не намерим ли начин да направим 1 обзор? Само анализ на всичко това преживяно до този момент няма как да овладеем агресията. Ще останем в светът на статистиките.

Михаил Дюзев
Правилно ли е обаче да се прави както вие? Според мен аз съм съгласен с вас. Критикува т е статистиката наблюдението външно набиране на факти, включително и от тази сутрин имаме примери еди колко си проблеми и еди колко си даже и хора със смъртни случаи в семействата заради обаче изострени проблеми заради карантината, социалната и физическа изолация трябва ли да се прави тази връзка или проблемът той, той е консул и той го имат.

Журналист
По принцип сигурно нещо е тлеело и след това.

Михаил Дюзев
Точно при нас това беше спусък сега.

д-р Димов
Да, разбира се, винаги има спусъци в Америка да също виждаме за какво става въпрос. Западна Европа такова вътрешно напрежение има. Аз просто чакам във Франция във всеки 1 момент не искам да бъда лош пророк, но 2007 година аз бях там и видях за какво става въпрос, нота бене. Как да кажа. Френската, тоест контрола върху излъчването на новините и предаването на цялата информация продължава да функционира там. Тук, в България 2007 година беше представена, бяха представени събитията във Франция, като просто като 1 бунтове едва ли не. Дори думата бунт не се използваше, а като безредици, а това си беше 1 гражданска война. Париж беше изпотрошен това, което се случи миналата година. Така че всичко тлее. Точно така искрата във всеки 1 момент и хиляди са нещата, които биха могли да я отключат и да и да подпалят това, което вече е натрупано вътре. В този смисъл не трябва да оставаме на ниво. Статистика трябва да се опитаме и да говорим по откровено за вътрешните причини, които се случват конкретно във в 1 семейство.

Михаил Дюзев
Аз съм си понеже така съм си подчертала 1 термин, който много ми хареса и за това, че родителите трябва да говорят със своите деца. Искрено, но терминът, който вие употребявате е подбрана искреност. Да можем да разкажем малко.

д-р Димов
Да.

Михаил Дюзев
Ми обясни взема да кажем така е.

д-р Димов
Ами да значи. Пак връзката с Франция, голямата френска психоаналитичка франсоаз долто постави в центъра на семейството детето. Това беше преди 40 50 години. Това предизвика изключително голям революция в сферата на хуманитарното знание. Тя каза, слушайте детето, детето говори откровено за себе си. До този момент никой не се е замислял за това какво мисли, какво чувства и от какво страдате ТЕЦ. Тя каза, слушайте замълчете пред детето 50 години по късно се страхувам, че малко нещата придобиха. Леко изродени форми, категоричен съм в терминологията си, защото децата те от хора човешки същества, в които трябва да се вслушваме, станаха едва ли не центъра на семейството, а тези хора, които едва ли не обединяват и осмислят живота на родителите си. До такава степен се фокусирахме върху децата, че те преядоха от свобода. Те. Те се обезобразиха те. Те се преситиха и от тази свобода, която ние им сменихме. Може би защото самите ние се страхуваме да я поемем като родители. От друга страна, детето се обърка от толкова много свобода. Такъв интерес към него. Какво значи детето да избира да почнем от там, а и детето избира между какво и какво. Детето, знаете ли кога детето проявява 1 признаци на самосъзнание? Знаете ли кога детето започва да разбира на започва да разбира какво прави и защо го прави кога да много добре знам да в пубертета преди 15 годишна възраст никакво осъзнаване няма и всички наши има.

Михаил Дюзев
Следване на модели за.

д-р Димов
Следване на модели и преповтаряне на модели и всички наши опити като родители да едва ли не да вменим на децата си някаква кон гениалност. Ами те са просто опитни. В този смисъл забелязвам 1 тенденция, която се засилва все повече. На родители, които говорят с децата си като с приятели. В този смисъл в книгата си използвах 1 случай, в който ние за детето трябва да сме приятели, ама то не може да ни е приятел. Ние не можем да говорим откровено с него, просто защото той не може да ни разбере, ама не му е и работа да се разбере за нашите проблеми. Масово се говори без абсолютно никаква цензура, без никакво чувство за йерархия. Както казва 1 моя пациентка казва м. Аз искам да има майка и баща. Аз имам достатъчно приятели ама не искам да виждам в лицето на моите родители, приятели и те да в смисъл аз искам те да са ми приятели, ама аз не искам аз да съм им приятел те да ми говорят за всичките си конфликти, драми, напрежение, хистерии, нерешени конфликти.

Журналист
Голяма част от родителите. Мисля, че това е добрият подход.

Михаил Дюзев
Не, това е временно някакво разбиране, което се разпространява през социални мрежи през практики. Така нататък, което.

д-р Димов
Ами аз съм.

Михаил Дюзев
Съгласен с вас случая.

д-р Димов
Ами да.

Михаил Дюзев
Че трябва да има 1 доза 1 на граница в която трябва.

д-р Димов
Ами трябва да има граница, съответно трябва да има йерархия. Съответно трябва да има наистина и емоционална граница. Затова пък да не говорим това затова такова облъчване с емоции към децата. Да, разбира се, всички ги обичаме, но тази обич, която изпращаме към тях, тя те не могат да поемат цялата тази емоция в смисъл. Нека да не забравяме. Все пак детето възпроизвежда. Своето детство и моделите, в които е потопено.

Михаил Дюзев
Своите. Това е много важно, което казват.

д-р Димов
Да и ако ние му предложим 1 1 ем от 1 емоционална напрегнатост 1 емоционална почти агресия битка, защото агресия всичко това, което не зачита. Естествените граници на другия във всяко отношение това непрекъснато да навлизаме в неговото пространство. Това непрекъснато да влизаме в неговия живот, то да се усеща без абсолютно никаква автономност. Всичко това детето в 1 момент като зрял човек ще го възпроизведе в своята връзка в семейството и съответно със своите деца.

Михаил Дюзев
Можем да кажем тогава, че родителите в някакъв смисъл трябва да бъдат лицемери. Защото тя натоварена отрицателно тази дума лицемери в смисъл да.

д-р Димов
Да си мерят лица.

Михаил Дюзев
За.

д-р Димов
Да си мерят лица не?

Михаил Дюзев
Като че ли щото нали веднага ще му тоест да представят 1 леко идеализирана картина на. На живота пред своето дете. Въпреки че те имат своите проблеми.

д-р Димов
Не това имам предвид. В никакъв случай това е другата крайност също. Имам няколко случая в тази посока.

Михаил Дюзев
Ще говорим после обаче и за интересния.

д-р Димов
Въпросът е в следното, не детето трябва да има реална представа за случващото се, но не трябва да се влиза в детайли и в подробности и в анализи, които детето нито може да разбере, нито може да следва. Детето има конкретен начин на мислене. То мисли конкретно в смисъл. А нещо можеш да подскажеш на детето, но категорично не можеш и не бива да влизаш в излишни подробности в този смисъл да си мерим лицата.

Михаил Дюзев
Да правим добре разбира се у умерено трябва да се да се влиза във всеки 1.

Журналист
Мач много родители например освободено, нали мъжете децата им позволяват на децата си да се обръщат към тях с малките имена. А не няма татко няма просто иване.

Михаил Дюзев
И това е може би част от.

д-р Димов
Ами не съм привърженик на този подход. Това пък говори за липса на йерархия, която пък в последствие се трансформира като липса на респект към всичко на респект към знанието на респект в училище, а оттам и всички други проблеми, които развият или много малко ето училището, другата тема, а пак оставаме в някакъв много външен и лицемерен в случая не като различни лица. А наистина лицемерен чисто автентичност етимологически в смисъла на думата говорим за не на агресията в училище, ама не го агресията в училище е външния израз на агресията в семейството, агресията в обществото е външния израз на агресията пак в дома. Чакайте, аз не смеем. Аз затова си мисля, че дано дано не ме. Ще видим реакциите от книгата ми, но просто по този начин се опитах да представя няколко основни сюжетни линии, които се разиграват в семейството с много примери. Абсолютно напускайки езика на голямата наука на академичния стил.

Михаил Дюзев
На много разбираемо и аз така да ви кажа се разпознавам в почти всяка страница еми не сега това е другият, който иска да каже за мен.

д-р Димов
Говори, че сте богата личност.

Михаил Дюзев
Не за метода, който сте използвал вие. И подкрепяте всяка 1 ваша тези твърдения. Подкрепата са случаи от вашата практика.

д-р Димов
Така пиша така мисля. Така практикувам. Другото е приказки в пространството. Така трябва да говорим с примери. Из контекст.

Михаил Дюзев
Да ако се върнем на темата, започнахме с детето, разбира се, но ето сега тук идва още на следващата страница. Вие давате още нещо много важно, което касае взаимоотношенията между 2 души.

д-р Димов
За семейството.

Михаил Дюзев
Аз мога да изследвам и опозная човека до мен. Ако между мен и него има дистанция, когато се залепя за него. Аз го изкривявам, не го виждам и го унищожавам. Това също също много ми харесва обаче къде, къде и там къде е границата, къде е това да си се отдалечиш от 1 човек. И пак да не го пък и да не го предприе как сега да превземеш.

д-р Димов
Ами да, много е индивидуална границата, но тя трябва да има, за да разбирате има ли граница, има желание, преминавайки границата при желание то.

Михаил Дюзев
Вече става въпрос за господство да.

д-р Димов
Става въпрос за господство в точно така да са в най добрия случай в най лошия зад Иран Иран и да ами да много е трудно това са големите предизвикателства в съвременното общуване и съвременната близост. Желанието е едновременно напълно да се отдадеш на човека до теб. И същевременно мисълта, че това не трябва да се случи, защото логиката в живота няма нищо общо с логиката в емоциите има много пациенти, които идват и казват след 5 години брак дори. Всичко дадох. Нищо не получих, тоест. Станаха абсолютно безинтересен да осигурих прекрасен живот. Работи по 15:00 на ден, за да открие в 1 момент, че тя всъщност не само не ме желае като мъж, а тя откровено ми се подигравала, водейки своя паралелен живот.

Журналист
Д о б о д обаче има 1 нещо друго да агресията преобладава повече в семействата, които са затруднени.

Михаил Дюзев
Ти връщаш поглед към пък вече към питиета към питието.

Журналист
Ти ето защо, защото от там се поражда агресията в мъжа да речем, че нали нямат без работа са останали без средства и така нататък и това води до.

д-р Димов
Знаете ли ще си позволя да не се съглася с вас това за тази агресия. Тази агресия разпространяваме в медиите и сме свидетели на тази агресия. Аз много повече говоря за другата агресия, точно в семейства, в които на пръв поглед всичко е наред. Тази агресия е много по интересна, много по перфидна, много по скрита, но много по жестока. 1 хора от определен социален статус, които разбира се едвам свързват 2 края, а там нещата са ясни. В 1 момент всичко минава заминава. Може да има и някой друг някой друг празник във въздуха, но те намират начин като че ли по здравословен. Да балансират нещата, другата агресия, скритата тайната, перфидната, постепенната, бавната. Но неотстъпваща в продължение на десетилетия, която има за цел да действително да руши другия бавно и сигурно. Ето? За нея става въпрос най често в книгата.

Михаил Дюзев
Ето част от така да кажем социалното положение на 1 семейство е част от проблема, нали? Да разбира се аспект, разбира се цели целият цялата палитра. Ами добре благодаря ви и аз да кажем, че разбира се издателство сиела стои зад затова аз и книгата вече е.

д-р Димов
Могат вчера до вчера.

Михаил Дюзев
Може да бъде намерена и в благодаря, че ни гостувахте. Ще се радвам, разбира се, да имаме възможност да говорим отново. Плака теми, които са актуални, винаги свързани с психоанализата отново в студиото и 7 където хареса ли ви.

Журналист
Кафето да е.

д-р Димов
Прекрасна.

Михаил Дюзев
Изпросихме си добре дори среща.

д-р Димов
Благодаря. Хубав ден.