Транскрипция на „Агресията в семейството – представяне на книгата в Нощен Хоризонт“

Журналист
И така уважаеми слушатели огнян Димов, агресията в семейството, пътища за преодоляване. Преди да започнем да говорим за вашата книга обаче, аз искам да ви попитам и разчита на 1. Искрен отговор. Не смятате ли, че агресията е 1 успешен модел на поведение? Може би не само в България.

д-р Димов
Не не смятам. Не бих могъл да ви дам неискрен отговор, защото ива в професионален и в личен аспект, който ме познава, знае, че. Аз казвам нещата както ги мисля разбира се. Не казвам да кажа всичко докрай не е необходимо, но никога не съм бил неискрен. Тоест на вашия въпрос. Не, не е успешен, защото не може 1 успешен социален модел да е пълен провал в личен аспект и в моята книга 1 от силните случаи, които разглеждам е точно на 1 много успял човек изключително успял. Професионално човек, който беше с толкова силни панически атаки, когато дойде в кабинета ми, защото в личен план той беше точно толкова агресивен, колкото и в професионален. Това доведе въпросното момче до 1 абсолютен душевен срив. Той не можеше да излезе и да изпълнява елементарните си задължения, а това е физически много силен човек, така че да се върнем на въпроса. В личен план по отношение на душевното душевната реалност това е най пагубния модел.

Журналист
Агресията.

д-р Димов
Агресията това е отрицанието на другия. Това е нежеланието да разбера и да приема различността на другия. Това е опита да решаваме и да обяснявам всичко и всеки, че себе си. Това са 3 основни. Сюжетни линии в моята книга аз говоря за агресията в този интимен пър ви чен. Подсъзнателен момент на връзка между партньори на връзка 1 на човек със самия себе си на връзка между партньори и на връзка родител дете. Тоест всички тези скрити емоционални процеси, които се случват и които водят до другата до откритата агресия, която аз разграничаваме, наричам като насилие.

Журналист
Защо ви зададох този въпрос, защото струва ми се, че всеки 1 от нас в своето си битие нееднократно се е срещал с агресивни хора и ако постъпи тъй както е учен, залагайки на ценността и отстъпвайки той излиза. Глупав. На успешен от разговора присмиват му се. Подиграват му се. Дори затова ви попитах всъщност.

д-р Димов
Ако човек има вътрешното самочувствие в себе си, ако той има вътрешната опора в себе си и си знае цената. Той няма да има необходимост да влиза в сравнение в доказване в агресия в съревнование. Той просто ще следва 1 вътрешен път на сидп осъзнаване на себедоказване и на себеизрастване.

Журналист
Но ако този човек е подрастващ, това са нехарактерни.

д-р Димов
Чим да при подрастващите е нещо по различно и въпреки всичко, ако ние учим децата си да реагират на агресията с агресия, то в 1 момент отключваме 1 безкрайна агресия, която няма край. Това е така нареченото афективно състояние, тоест в което човек не разсъждава в това състояние много лесно 1 дете подрастващ юноша би могъл да стигне човек може да стигне дори до. Пления тоест. Отговорността като родители и като някакъв модел на поведение. Въпреки всичко мисля, че би трябвало да бъде тази, която да ни да ни да ни дава възможност да насочваме децата си и да ги караме да се замислят, че всъщност, ако отговорят на агресията с агресия, то агресията се мултиплицира и тя става застрашаваща на 1 място за тяхното физическо оцеляване.

Журналист
За духовното им такова, което е по важното и което е чупливото най нежното психиката на човека.

д-р Димов
Кривата, но и най сигурната тя е нещо много двойнствено. Ако човек е поддържа винаги стабилна и в равновесие. Както казваше героят на йовков в равновесие съм. То действително тази психика би могла да позволи на човека да превърне най чупливото в най сигурното в най. В най голямата му опора в най големия му център, който да го изведе през цялото това земно битие то. В крайна сметка до толкова до толкова много неща човек може да постигне със себе си.

Журналист
Да, но 1 трябва да се опознае самопознанието е най трудният процес. Струва ми се и дълго много от нас не стигат до него дълго време.

д-р Димов
Да, така е. Тук играят много фактори, но убеден съм човек много по лесно може да управлява и напрежението в общуването с другия и стреса в социален аспект и усещането за несправедливост. Ако все пак тръгне от някъде и се обърне към себе си и започне да да виждат какво носи в себе си и да се свързва с това, което носи в себе си и. Не позволява по никакъв начин на другия да достигне до него, но ако ние не обръщаме внимание на нашата скрита емоционалност или душевност на нашето скрито, аз ние ще имаме усещането, че сме половинчати недовършено и неслучайно в моя кабинет идват да хора, които могат да си позволят да отидат на психоаналитик. Тоест все пак те имат 1 относителна финансова независимост. Това е така. Но от друга страна, тези хора, които би трябвало да са много щастливи, защото те са реализирани в професията си, всъщност има нещо много сериозно, което им липсва.

Журналист
И то е.

д-р Димов
Връзката със себе си, създанието за себепознание се знанието за това да видиш как участваш във всичко, което се случва. Това е най. Ясният критерии за това да разбереш доколко ти. Се опознаваш, не можеш да се познаеш веднъж завинаги, защото всичко е в процес, включително и самите ние може би най вече самите ние. Значи ако ти ти си осъзнат, когато престанеш да мислиш, че другият е лош, а ти си добър, че всъщност другият е виновен, а ти си невинен, че всъщност другия винаги и вината е в другия в случващото се, а се обърнеш към себе си и видиш как ти участваш. Примерно по въпроса за агресията не можем да кажем да детето е агресивно. Аз и детето ми е агресивно, ама чакай, това е твоето дете то възпроизвежда твои видими или невидими модели на поведение. Си се. По какъв начин ти си му показал и 1 от сюжетните линии? Другата сюжетна линия в книгата ми е точно това значи до 1 случай, които разглежда това са случаи на хора, които иначе са дават вид на 1 много добри семейства. Всъщност това са 1 прекрасни семейства за хорските очи, но точно тези семейства носят в себе си 1 особена агресия точно тези семейства. Виждат тази агресия в децата си и те нямат усещането за това как те са присъствали в тази.

Журналист
Разбирането по точно да разбирането за процесите.

д-р Димов
Да и точно тези скрити процеси, които на пръв поглед изглеждат много нетипични и осъзнаването на тези процеси, които се случват в общуването между 2 души, е това, което ни дава усещането за себепознание. Усещането за това, че аз участвам и аз съм автор на живота си и аз участвам във всичко, което се случва в него.

Журналист
Предлагам да чуем музика и ще продължим разговора. С психоаналитикът огнян Димов сме в студиото на нощен хоризонт агресията в семейството, пътища за преодоляване. Вече споменахме за това, че себепознаването е в основата на преодоляването на агресията към себе си и към околните, разбира се. Да поговорим за вашата примери, които давате за агресията на жените, агресията на мъжете. Това идва този процес идва в резултат на какво?

д-р Димов
Този процес идва в резултат на голямата промяна в позицията на жената и мъжа ст в.

Журналист
Съвременните заедно с.

д-р Димов
Временните взаимоотношения, особено в 21 век. Моята преподавателка юлия кръстева, имах щастието да бъда неин докторант. Тя не ми беше пряк научен ръководител тя, но работих с нея по няколко проекта, въпреки нейните нейната така насоченост и към феминизма и нейното изповядване на философията на феминизма счита, че в основата на. Съвременните проблеми и напрежение между половете. Това е еманципацията на жената, тоталното освобождаване на жената, която след хилядолетия потисничество като че ли в 1 момент така се освободи, че загуби усещане за граница и започна да иска всичко тук и сега до степен, че да не познава. Цитирам юлия кръстева, моето наблюдение е по по различно да съгласен съм жената днес е различна от жената преди век.

Журналист
Още повече преди 2 века.

д-р Димов
Още повече преди 2 века, но и мъжът не е същия. Жената си освободи може би безконтролно. Може би придоби усещането за власт, включително и върху мъжа, защото също мъжа ти позволи това, защото мъжът. Да стане баща да постави ясни правила в семейството. Не говоря за възпроизвеждане на патриархалния модел. Мъжът.

Журналист
Нека си кажем.

д-р Димов
Невъзможно, нито е необходимо. Говорим обаче все пак за позицията на бащата бащата, който въпреки всичко присъства със съзнателната си позиция с усещането си за граница. С ясните правила, липсата на ясни правила. Е нещото, което често пъти поражда най страшната агресия. Ако наблюдаваме отношенията в 1 семейство в в някакво развитие няма нищо по страшно от деца, които растат без правила, без никакви граници, без никакви норми и без никакво чувство за ред. Тоест за йерархия. Кой е горе? Респект уважение. Всичко е 1. Случаите.

Журналист
Интерес възрастни идвате само, че при съвременните взаимоотношения, когато не е задължително да има брак между мъжа и жената, а децата се появяват. След година 2 и когато всъщност. Не е ясно кой инвестира и какво. В тази връзка какво да очакваме?

д-р Димов
Ами това е проблема. Защо не е ясно кой как присъства във връзката? Тоест как е възможно хора да се събират и да решават да бъдат родители. Не говорим за брак дали е отживяла институция или не е друга тема. Говорим все пак нали родителите са ясни кои са за.

Журналист
Семейно съжителство.

д-р Димов
Семейно съжителство все пак как така няма да е ясно кой ще участва? Не е ясно кой какъв модел ще възпроизведе в своето семейство, защото и в психоанализата аз го виждам с всеки мой пациент всеки до момента на 1 осъзнаване наистина много цялостно и много разтърсващо. Всеки възпроизвежда това, което е видял в неговото семейство.

Журналист
Логично.

д-р Димов
И аз се свързвам с другия. Всъщност се свързвам с неговата предистория и с цялото му минало, както той и тя. С моето минало и с моята предистория и конфликтите от това, че ние не сме подготвени и не си даваме сметка с кого всъщност се свързваме. Пораждат тази несигурност, за която говорите.

Журналист
Така е действително. Аз предлагам сега да чуе музика. Предстоят и новините с Димитър пенков в 1 и след това да продължим разговора, защото е интересно да се види действително каква е ролята на мъжът, жената, децата в пътя на агресията, която виждаме и какви са пътищата за преодоляването на тази агресия? Да се. Имаш и от мм.

д-р Димов
Мм.

Журналист
Чорапи мм. Мм мм. Мм мм. Мм е.

Слушател
Мм.

Журналист
Ами мм.

Слушател
Мм.

Журналист
Вие слушате нощен хоризонт и така огнян Димов психоаналитик гост нощен хоризонт днес агресията, семейството пътища за преодоляване неговата последна книга колко време ви отне написването й?

д-р Димов
Това е книга, която мислех 10 години 1 написах за 10 месеца.

Журналист
Година почти.

д-р Димов
Почти година да аз това е. Исках да напиша текст, който да да бъде смислен. Към който човек да има необходимост да, след като затворим последната страница, да има необходимост да да препрочете на друг етап от живота си. Това е текст, който освен че е плод на моите размишления изключително личен текст. Той мога да кажа, че е някаква стига да не прозвучи претенциозно някаква форма на самоанализ и на лична субективна терапия. Тоест чрез всичко това, което аз споделям напълно открито и откровено действително на 1 много достъпен език, а действително човек би могъл да направи 1 паралел със самия себе си. И да се открие в повече от 1. От споменатите истории със сигурност.

Журналист
Сега обаче в заключението вие пишете 1 притеснение, което ме споходи, завършвайки книгата си за агресията в съвременното семейство. Беше да не би читателят да разбере неправилно посланието е, които съпътстват текста. А именно да се разпознае в някои от разказаните истории и да се усети заклеймен като човека, който възпроизвежда. Ан е осъзнала проблема си. Какво можем да добавим към това?

д-р Димов
Мога да добавя само това, че аз самият не стоя отстрани не наблюдавам случващото се самият аз се разпознавам в много от случаите, за които говоря. Тоест аз представям нещата не по 1 осъдителен начин или по 1 нормативен назидателен начин като лекар, който знае истината, а като човек, който съпътства своите пациенти в търсенето на. Индивидуалната истина на всеки. За това защо страдаме? Това е професионалната среща в моя кабинет. В крайна сметка, колкото и да е различна заявката на хората, които идват и които ме търсят за за професионална. Мощ зад всичко това е желанието на човек да е щастлив.

Журналист
Всъщност щастието е много относително понятие, мисля си. Всеки се чувства щастлив по различно му е дни, когато печелят много пари. Други, когато добиват тези средства без усилия, има ги много такива. Струва ми.

д-р Димов
Се и когато осъзнават вкусът и радостта от това да похарчат парите си за смислени неща.

Журналист
Така е 4 пък в това да придобиват все повече и повече. Ценности в живота си за 1 ценността е. Примерно се изразява в материални неща, за други се изразява в духовни такива. Вашият съвет като психоаналитик на какво да държи човека на душата или на материалната част?

д-р Димов
Вижте зависи как е устроен самият човек има хора, за които душата като ценност не говори много. Това те просто нямат или поне не са открили сетива, за да разпознават и за да търсят този тип ценности, което не ги прави по лоши от другите. Напротив, ако обаче човек действително разбере кое точно ценното за него. Ама ама не защото ама не защото иска чрез ценното за него да натрие носа на някой не, защото не е разрешил конфликта с другия и е в някакво непрекъснато съревнование с целия свят, а защото наистина има нужда от тази своя ценност. Ако този човек е откровен пред себе си и търси ценността за себе си, неминуемо този човек няма да отрече ценността на другия. А дори самият той ще придобие усет към както към 1, така и към другите ценности. В никакъв случай не говоря против материалното. Напротив то също е ценност, а това, че в определен период има ценности, които са водещи, а други подчинени, а това прави живота на всеки 1 от нас много уникален и много интересен.

Журналист
Самопознанието.

д-р Димов
Да отново.

Журналист
И до това да разбираш от какво имаш необходимост ти самия и да даваш на човека до себе си.

д-р Димов
От това да поддържаш отворен от отвореното сетиво към теб будно.

Журналист
Отвореност и тивал какво имате предвид?

д-р Димов
Да се чуваш да се слушаш и да се чуваш да си даваш сметка за твоите реални потребности. Без значение от какъв.

Журналист
Характер са те.

д-р Димов
Разбира се.

Журналист
Да допълня изречението ви сега ще чуем 1 песен, след което ще дадем възможност и на вас с нашите слушатели да се включите в разговора ни познати са начините за това телефоните 0 8 8 9 202 207 0 2 9 6 3 15, 65 029336743 или скайп адрес написано. На латиница нощен хоризонт или на фейсбук страницата. Очаквам вашите въпроси към събеседника ми тази нощ унян Димов и да чуем какво мислите вие за агресията в семейството и пътищата, за нейното преодоляване.

д-р Димов
Мм знам че мм. Не.

Журналист
Са.

д-р Димов
Мм лепите. Мм още 60 мм. Много не е за мм. Мвф които болката ще.

Журналист
Нощен хоризонт. Гост нощен хоризонт тази нощ ще се справим с агресията семейството си, когато всеки ден именуваме. Анализираме и така осъзнаваме подсъзнателните механизми, които ни пречат да сме в хармонични отношения със себе си и с другия. В цялата книга стоите на тезата, че. Децата възпроизвеждат семейните взаимоотношения и че в резултат на тези техни взаимоотношения се появява и агресията в по късен етап както към самия себе си, така и към околните. Това ви прави впечатление от.

д-р Димов
Практиката нали само от практиката.

Журналист
И какво можем да кажем кои сме ние жените или.

д-р Димов
А няма мярка по различен начин, въпреки че и това вече не е така. За съжаление мъжете стават последните години. Забелязвам. Много по емоционално, дори нестабилни от жените. Ами това е на липса на самодисциплина и на липса на способност да удържат 1 да разбират емоциите си 2 да ги удържат те си остават залети от техните емоции, защото не са възпитани да реагират по друг начин и когато видим как се държи 1 малко дете, което на 3 години и на 10 години и на 15 години реагира по 1 и същ начин. Съответно родителите не правят абсолютно нищо, а го оставят то да се саморазвива и не знам на какво разчитат да се самовъзпитава. Може би то разбираме как много, много ясно след 20 години по късно, когато вече като семеен то възпроизвежда прави същото не е отработило този модел във в неговото детство и юношество.

Журналист
Да ви помоля да си сложите слушалките, които са до вас. Те са дезинфекцирани както ви обясних, за да можем да включим и слушатели в нашия разговор. Добра нощ. Сега казвам на кого.

Слушател
Да добра нощ свалих маската и продължава добра на осно многоуважаемите розите на специалния гости на уважаеми слушатели разбира.

д-р Димов
Вече.

Слушател
Холдър вечер и така ами аз имам 1 въпрос. Аз от моя живот. Да, но с която живях повече от година ми направи над 15 нервни кризи от ревност без да има повод просто да си измисляш, защото не живеехме заедно. Изпяхме всяка вечер заедно. Мисля, че съм постъпил правилно. Накрая отпратих малко преди да подпише не пъти да си отида вкъщи нейният дом и приключихме според вас това болестно състояние ли е? Моят въпрос било и мъж или жена, щото има ревниви разбира се.

Журналист
Да ревността.

д-р Димов
Да, ревността е болестно състояние. Разбира се, сега, без да без да се пренасяме в студиото и да, тоест без да имаме чувството, че правим 1 психотерапевтична сесия. Но господине, вие обаче вие сигурен ли сте, че по никакъв начин не сте провокирал тези състояния на ревност?

Слушател
Абсолютно не. Имахме непрекъснато за само когато тя беше на работа и аз съм от заем година в например аз говоря по телефона с 1 бърз отчет вечерта в 20:00 и казвам неговите момиче тя изчезва и аз мисля, че се хвърли от осмия.

д-р Димов
Тръби някакви живее а да. Че да просто да категорично да да да мисля, че вие сте направил 1 осъзнат избор, д.

Журналист
Да се разделите.

д-р Димов
Да запазите нужната дистанция.

Журналист
И да, за да запазите самостоятелността си.

д-р Димов
Ами да, разбира се.

Журналист
Следващия слушател добра нощ.

Слушател
Също да ви кажа само преди няколко дни почнах да ви слушам там за децата дето се казва на 3, 10 и 15 години. И във връзка с това ще ви кажа следното, когато човек или някой прави нещо, което възникват множество проблеми. Ами ясно е, че има 1 изход, че не е.

д-р Димов
Трябвало да прави това нещо в случая.

Слушател
Има си още от древността теории, че не трябва да се създават деца и това съм го казвал много пъти и това си е доста.

д-р Димов
Обоснована работа и няма какво.

Слушател
Повече да кажат да чувам.

Журналист
Благодарим, обаче децата са продължението на света и са бъдещето на България. Не само на България на света. За ревността заговорихме като болестно състояние, но това също не е ли опит за бягство ревността.

д-р Димов
Опит за бягство от реалността и опит за пребиваване в 1 измислена реалност, тоест ревнивия човек, той неговата връзка с в реалността като реалност е много силно занижена и много той много повече присъства в 1 негова измислена реалност.

Журналист
Добре тогава. Кое е по нормалното поведение да не изпитваш никаква ревност към партньора си? Да не те интересува работа с кого той общува извън дома, по какъв начин се държи? Или да го ревнуваш?

д-р Димов
Не може да има близост без да има ревност. Въпросът дали тази ревност е здравословна. Както не може да има възпитание, без да има поставяне на граници, тоест дори и самото възпитание вид агресия, погледнато от тази гледна та да се върнем към ревността да. Тя е в норма. Когато обаче е подкрепена с някакви конкретни наблюдения и доказателства. Ако човек във всичко, което другият прави, открива някакъв подтекст, без значение дали това е ревност. Тоест това е ревност, която върви към някакви измислени илюзорни контакти с някой друг или това е ревност по отношение на. По отношение въобще по отношение на опита на човек да запази дори и някаква независимост. Ревнивият човек ревнува и от това от опита на човек да остане сам. Той стига много страшното логичната ревност. А да това е това е болестно състояние и има много сериозна причина в детството за това.

Журналист
Тоест отново всичко е в семейството.

д-р Димов
Да. Да. Това са много сериозни най често 1 много сериозни страхове необработени за това, че другия във всеки 1 момент ще си тръгне, защото всъщност ревнивия човек вече е бил многократно отхвърлян и не е могъл да преработи травмата от отхвърлянето.

Журналист
Виновност и невинност, виновността. Много често има хора, които казват, аз съм виновен или прехвърля вината на другия. Вие споменахте за това. Това до какво степен е болестно състояние.

д-р Димов
Много виновният човек е всъщност човекът, който. Е предразположен към депресивни състояния, а много виновният човек, както например днес имах на терапия 1 момиче, което живееше с чувство за вина. За това, че родителите са се разделили и тя беше стигнала. Във времето в момента казва, че това вече не е факт. Аз не мога да знам и да преценя от 1 среща беше залитнала към алкохол, беше залитнала към безразборен секс, беше залитнала към дрога, защото дълбоко в себе си тя непрекъснато всъщност повтаряше по време на нашата среща. Колко се чувства виновна? Това е най пресен пример, има много такива. От друга страна чувството за невинност. Човекът, който няма чувство за вина и който казва, че не виден. Това съжалявам, но така в 1 малко по професионален аспект това са така наречените психопатни личности. Те никога не са виновни за, тоест за тях виновният винаги е другия.

Журналист
Безпогрешни няма.

д-р Димов
Мира се слава богу.

Журналист
Ако се опитате сега 1 предизвикателство към вас да направите 1. Психоаналитичен образ на протест в България на този протест, който започнахме и нашето предаване преди около час. Всъщност. Как би изглеждал?

д-р Димов
Разговорът е много дълъг в няколко щрихи. Това е аз не мога да разбера за какво става въпрос. Аз мога само да предполагам ако предполагам аз нямам право да говоря, но това, което виждам, тъй като живея в близост това което виждам всъщност това са хора, които са не диалогични. Които не допускат друга гледна точка. Които решават, че по този начин окупирайки 1 кръстовище, те ще постигнат своите искания. Тоест, залагайки повече на идеите, отколкото на личностите. Все пак в 21 век тези идеи са носители от определени личности. Къде е човека? Къде е политикът, който може да излезе и ясно да да структурира и да обедини тези хора? Аз не мога да го разпозная още. Или всъщност това са хора, политици, на които аз не вярвам. В никакъв случай аз съм много дистанцирани, критичен към случващото се в България, а дори чисто институционално не говоря за това говоря за протеста в момента само и за хората, които страхувам се, но имам чувството, че зад всичко това. Това да се да се възползват, тоест има нещо. То е също като съзнанието и несъзнаваното съзнанието на светло. Виждам няколко съжалявам, но младежи, които имат във вид на на безпътни такива. Аз всеки ден минавам от там и всеки ден се опитвам да ги заговоря. Аз за разговор не става дума. Тоест ако те са видимата част, не мога да си представя за какво става въпрос каква ли е невидимата част, тоест всички тези хора, които не са там. Но които 1 се възползват от тези хора и може би правят своите. По дългосрочни сметки. След всичко, което иначе се случва в ежедневието.

Журналист
И ако се върнем сега към агресията в семейството отново да заговорим за тази тема. Децата само жертва ли се на този процес агресията.

д-р Димов
Да да децата са жертва, те са жертва и като възпроизвеждат агресията. Те са жертва и като и това съм и това съм го посочил. Те са жертва и като получават толкова много обич към себе си, това пак е форма на агресия. Исках дори с издателство сиела да допълня. Благодарен съм, за което те издадоха моята книга. Исках да допълня като подзаглавие обичта като агресия. Толкова много емоция насочваме и вкарваме в отношението с децата, че всъщност тя наистина се тя наистина се превръща във форма на агресия. Децата се задушават от толкова много емоция, ние ги приемаме едва ли не като като наши като хора от нашето поколение и общуваме с тях като с равни. Този подход за мен всъщност. Наистина опропасти вече цяло 1 поколение. Това са опити, които започнаха от прословутото изречение на франсоаз долто френската психоанализа и френската психоаналитичка, която седемдесетте години каза, слушайте детето, слушайте симптома на детето, слушайте страданието на детето, то говори за всичко, което се случва в семейството. Ние толкова много започнахме да слушаме детето, че забравихме за себе си.

Журналист
А това е грешка.

д-р Димов
Ами да най вече към самото дете, защото то губи ориентир. Ние му дадохме такава свобода, че то не знае какво да прави с нея. Ние го поставихме на пиадестал и го направихме възрастен. Ние му с това ние едва ли не му унищожихме детството. Ние го вкарахме в света на възрастните. Ние започнахме да го занимаваме с нашите проблеми. Има много семейства от тези прилични, за които говори в самото начало, в които родителите говорят толкова откровено за всичко, което се случва между тях, с детето, което е абсурд, което също е агресия. И децата идват порасналите деца над 30 години на 25 и идват и казват, ама чакайте аз аз исках да си изживеят детството. Аз нямах нужда да бъда родител на моите родители, а?

Журналист
Те марина превърнаха. Всъщност слушател добра нощ казва на кого.

Слушател
Се интересувам темата и господин Димов. И понеже чувам, че става дума за агресията. Като. Така да кажем психосоматика. Съответно. Ако може господин Димов да се спре, а той се спря ли частично върху така наречената вербална агресия. Което е. Така често срещано явление вербалната агресия оттук насетне ни. А на чисто вербално езиково равнище. Има висока фреквентност на езиково равнище, не такъв човек, който управлява такава вербална агресия. Може ли да се каже, че той изплаква на повърхността своите дефицити като структура на личността? Че той е пикирайки околните. Всъщност той самият е тъкмо такъв фобийно такъв примерно и вторият ми въпрос е какво мисли господин Димов за. Изявлението сред хората, което ни е популярно наричаме завист. Сега завистта може да е бяла. Завистта може да е умерен, а на има някои са до толкова завистливи, че това е патологична зависимост, а те са и направо смешни.

Журналист
Добре благодаря. Не се представихте, но благодаря за въпросите.

д-р Димов
1 агресия разгледал съм я като наистина като 1 от източниците на агресия в общуването между партньори в семейството, както и по отношение на децата. Тя е тя е 1. Тя е изключително травматична, вербална агресия. Разбирам по 2 начина. Това е да говориш обидно на другия и да се наслаждаваш от това. Това е също така да. Наистина да да да да крещиш да повишаваш тон да не степенуваш гласа и тона и интонацията и да използваш 1 и същ тон за забележка. За разсъждения на глас за предупреждение и за наказание. Ти използваш 1 гласът е изключително важен модератор в отношенията, посредник в отношенията и в общуването с другия. От друга страна. Това, което господинът каза за завистта. Ами завистта е в основата си. Това е това са 1 инфантилни механизми на несправяне на на отношението с другия. Значи обикновено това са деца, които или не са били или са били отхвърлени като деца или са били изключително разглезени и е издигнати на пиедестал. И живеят с чувството, че едва ли не всичко им принадлежи. Тези деца не могат да допуснат, че и другият го има и той присъства със своите потребности. И тук е другата сюжетна линия, която развивам в моята книга и това е темата за границата. Аз мисля, че наистина все повече в 21 век вече стигнахме до средата му. Почти все повече трябва да мислим за 1 тънка и невидима граница с другия някак си много го имаме в народопсихологията. Това да се да се стремим винаги да да се слеем с другия, да се смесим с другия да станем 1 с другия, което едва ли не на подсъзнателно ниво идва от от обстоятелството, че ние живеем с чувството, че с другия сме всъщност 1 човек или всъщност другия като мен, което е пълен абсурд от тук и завистта в 1 момент, значи ако действително. Спрямо партньора в до нас човека, както и по отношение на децата поставим 1 граница и даде много ясно да се разбере. Все пак чисто емоционална, интелектуална, духовна, разбира се и чисто екзистенциална, че всъщност ние сме отделни хора и няма нужда да живеем с чувството, че сме 1.

Журналист
Добре, но в последните години наблюдаваме снижаване на възрастта както при вербалната агресия, така и при реалната агресия, която наблюдаваме сред децата. В резултат на какво е това? Деца в детската градина. Скубят бият. И посягат на друг.

д-р Димов
Те това виждат в семейството без значение дали това е наистина. Както казвате реална агресия или това е 1 това е скритото напрежение, в което живеят техните родители. Те го показват по този начин.

Журналист
Това е вашето обяснение слушател в добра нощ. Слушаме ви вие сте в ефир. Чуваме ви кажете въпроса си слушаме ви вие сте в ефира на националното радио.

Слушател
На слушателите.

Журналист
Слушам ви да очакваме въпросът.

Слушател
Ми е аз искам да се обърна към господин Димов с 1 единствен въпрос. Тъй като се оказа момчета и на много места днес е така допитване. Ние го свидетелство. Я убих. Пълен крадец, мошеник. Десислава вкъщи нищо 59 а чувстват детство 1 3 на 3 годинки друга годинка и половина даже няма ден или самите те да се минат полиция им улици и. Аз не виждам какво бъдеще могат да имат. Ние се стараем всячески. Ето аз ресувам през деня с детето. Опитвам се да им разказвам приказки да могат да варират да му покажа българската, а после да му е друга бъдеща след време този запомни, предполагам, защото приказката интерес на малкото мито се гласува. Аз не видях 1 път махаме на фона да прочете приказка на децата или сина ми остави бирата, къде ли не сме се обръщали към полиция. Никой не го е еня. Няма такава държава сме съгласни, с които казват преди малко, че младите хора дсб са малко. Вижте истина, нещата, които ставаме последната. Ето ние трябва да ги разпитаме. Средния слушател говори за вербалното нахалство. Ще кажа за другото, което са дойде реално в детската градина. Ние се оттегли с чест и обаче от помощ от социални грижи няма да видите пъти. Писах отправих помощ в провинцията се обажда му се използва. Няма да си представя умишлено.

д-р Димов
Да, разбира.

Слушател
Се опази отговор дори на устната жалба до културата на тахан, свързани като свински черва храната в тази държава. Аз между другото съм от турски произход няма значение. Аз съм гражданин на република България. Отговорът е следния. Че от социални грижи не могли да дойдат поради простата причина, че имало коронавирус. Тоест може би не се изразих правилно отговорят на високите след направените разследвания от социални грижи не са установени нали еди теб още много ски, в което съм написал 100% и всичките ми може сам да си с главата. Разбирате ли? Вижте.

д-р Димов
Господине вие повдигате 1 това е 1 изключително това. Това са съвременните шекспирови драми. Ако мога така да се изразя това е 1 много заплетен въпрос, но мен ме впечатлява следното, че вие въпреки всичко намирате внимание да се да се да създадете емоционален контакт с вашите внуци. Аз мисля, че това е единственото спасение за вас, а защо се е стигнало дотук? Аз съм сигурен, че разговора е много разговора е много сериозен. Говорим не за снаха ви говорим за сина ви, който също има. Това е зависимост. Това, че той всъщност посяга към алкохол и то е всекидневно, значи той е склонен към зависимости, но разговора наистина е много голям. Така или иначе вие имате отношения с тези деца.

Журналист
И така трябва да продължите, за да може да запазите крехката детска психика и да им помогнете да израснат.

д-р Димов
Да, така е.

Журналист
Да се опазят от всичко, което реално е около тях, ако е възможно.

д-р Димов
Да.

Журналист
Добра нощ на всички слушатели националното радио. Благодаря за безплатната лекция. Ще се опитам да намеря книгата и да взема автограф. Това трябва да бъде извършвано многократно през деня ни пише васко Василев, който е военен пенсионер от Шумен. Сега живее и работи в Пловдив. Господин Димов, виждате ли колко полезни можем да бъдем? Ние съвместна работа вие като психо аналитик и ние като медия. Транслираща вашите послания аз отново ще ви върна към агресията и децата, защото това е нещото, което в годините най много ме притеснява какво трябва да правим ние. Като родители ние възрастните имам предвид. Дори да не сме родители, ние възрастните като общество, за да спомогнем. Този процес да не се разраства с такава сила.

д-р Димов
Ха знаете ли ани бих бих казал следното какво да правим да даваме добрите примери. Да не се страхуваме да възпитаваме.

Журналист
Да поставяме правила и остро.

д-р Димов
Поставяме правила и да подкрепяме индивидуалността на децата си, да ги разбираме и да ги опознаваме непрекъснато, защото те се променят, да не възприемаме децата като даденост, нито да се опитваме да се сливаме с тях, което дори е по страшно да ги приемаме. Едва ли не както казахме за за хора, с които сме едва ли не равни. Да създаваме в тях чувство за йерархия и да живеем с чувството, че и смислени занимания. Знаете ли? Представих книгата си на на няколко места. Между другото господинът, който се, който писал Пловдив, предстои представяне на книгата ми, но не мога да кажа. Все още 1 ще бъде във велинград вече е уточнено, но. Майка във Варна ми зададе следния въпрос, тя каза сам родител съм. Да, синът ми е на 5 години. Аз започвам да го възпитавам и той се обръща и ми казва, ама ти не ме обичаш. Защо ме наказваш и защо изискваш от мен?

Журналист
И има основание детето, защото го приема така.

д-р Димов
Точно така, ама майката няма основание, защото тя самата не е убедена в това, което прави детето. Няма как да й повярва. Никой не обича да бъде ограничаван. Никой не обича да се труди по природа. Това не е заложено в човек. То се възпитава, ако ти не си убеден в родителската функция. Всъщност ти абдикираш от нея ти ставаш функция на детето си. Съответно ти ставаш либералния родител който казва. Детето решава детето избира, ама какво избира, между какво и какво.

Журналист
То не познава нещата така че трябва да му бъдат представени.

д-р Димов
Точно така е. Тоест ти трябва да влезеш в малката битка. За да избегнеш 1 ден голямата война много родители избягват малките битки на това да поставят граници всеки ден, защото се страхуват, че ще бъдат отхвърлени. Е това е частичният поглед. Страхува се от отхвърляне. Ами има и моменти на отхвърляне, но детето няма как да прецени колко му е важно възпитанието за неговото бъдеще.

Журналист
Действително. Освен това то няма познанието за много от нещата. Родителят е този, който би трябвало да напътства, направлява управлява, ако трябва да казва. Но е много сложно всичко това, защото пък информация днес може да бъде намерена навсякъде. Интернет е достъпен.

д-р Димов
Много сложно, но и много просто и пак тръгваме. Ако ако човек ви има вътрешната убеденост в това, което прави, изследва себе си и вътрешното себепознание на него ще му б. Той ще звучи много по автентично и на него ще му бъде наистина много по лесно и много по малко тревожно, отколкото този, който се лута, който се страхува да не бъде отхвърлен от детето си, защото детето много добре чувства. Дори и изисквайки от него доколко го подкрепяме сиреч доколко вътрешно в себе си го обичаме. Той има сетива за това.

Журналист
Също сте родител.

д-р Димов
Да.

Журналист
Какво се стремите да направите така щото. Детето да расте. Разумно. И запазвайки емоционалната си цялост.

д-р Димов
Много се вслушвам в нещата, които ми казва. Опитвам се да разбера откъде идвате какво иска да ми подскаже с това, което споделя с това, което преживява. Много говорим в къщи и всъщност той може да зададе всички въпроси, които го вълнуват. Ние преценяваме до къде или аз конкретно преценявам докаде да отговоря и как да отговоря, но детето живее с и трябва да живее с чувството, че може да задава въпроси. И другото което е. Използваме времето за да говорим и създаваме усещане и вкус към разговора. И към общуването. Това е което аз мога да направя. Нямам гаранция за резултата кой има, а и какво значи резултат. Децата преминават през различен период и това, че в определен период дори могат и да те отрекат ние като родител това също. А това е момент на бунта момента на несъгласието те няма как да се изградят като личности, ако те всичко приемат и само приемат, но това няма, няма гаранция дали. Как ще продължи след това тоест?

Журналист
А това изграждане на личността кога приключва? Има ли процес на точка?

д-р Димов
Не няма. Няма човек се изгражда и доизгражда непрекъснато да приема се, че около осемнадесетата двадесетата според мен около 25 ата или 30 ата година човек все пак има някаква основа в себе си. Но това е да. Така е. Основните неща приключват на тази възраст, но човек продължава да се променя и е хубаво да мислим в тази посока. Тоест да това тези вътрешни разговори със себе си, тези вътрешни размишления за всичко, което се случва, много поддържат духа и много променят личността.

Журналист
Сега искам да ви попитам споменахте в разговора ни, че българският мъж вероятно не само българския избягва да бъде баща, което е дълбоко заложено някъде в семейството, тоест в ранното му детство, когато той е бил възпитаван. Дали този ръководна функция на жената днес не е частичен проблем за това.

д-р Димов
Става все по голям проблем 1 съвременният мъж 1 скоба знаете ли нещо нещо невероятно се случи току що. Аз дори съм на път да се самоопроверга е, което за мен е значи съм на прав път след като се самоопровергава, значи наистина живее със съмнения. И всъщност има някакъв процес и ето това е повод за допълнително размишление. Нещо се случи тази вечер, което никога не ми се е случвало досега. Бил съм канен чест гост по много медии и предавания, но нещо тази вечер се случи, което никога не се е случвало. Знаете ли кое. Мъже се обадих. А току що казах всъщност самото начало на предаването, че всъщност мъжът е в страни. Мъжът не говори, мъжът не присъства току що. Аз сам себе си опровергах, само мъже говориха по телефон.

Журналист
Чуем и него последен слушател добра нощ добре.

Слушател
С костова много хубаво предаване водите и искам да пожелая на вашия гост.

Журналист
Всичко добро в живота. Благодаря.

д-р Димов
Благодаря.

Журналист
Пожелавам ви всичко добро в живота аз да се върна към мъжа, защото съм мъжка майка.

д-р Димов
Ами да мъжът 1 е възпитаван от жени и мъжът няма рефлекса да се справя 1 ден с жената до себе си. Той мисли, че ако угодничи, ако стане нейна функция и ако изпълнява всички не и всички нейни нежелания, а прищевки.

Журналист
Капризи.

д-р Димов
Капризи хрумки. Тя ще го обича. Ами точно обратното, тя ще загуби интерес към него, ама той няма другия модел. За това как да постави граница и към в отношенията с жената до себе си. В смисъл как да извоюва и да поддържа авторитета на баща във в семейството, особено когато децата са момчета, защото водеща е неговата функция в израстването, защото той е модела. Защото той е тоест събеседника за мъжките разговори.

Журналист
Ако няма качествата за това.

д-р Димов
И това е проблема. Тогава тогава става 1 от това става нещо много особено 1 особена смесица, в която момчето става мъж чрез майка си и баща си в сянка, който е уж някакъв пример, ама отсъстващ пример става сложно на момчетата става много сложно. Има 1 ВиК за баща буквално в момента, в който младеж в кабинета ми. Аз съм сигурен като го погледна. Още при пъ спра с 1 поглед значи най често това е проблема и липсващия баща липсващият модел. Липсващият механизъм липсващия образец за това как да как да се как да присъстваме. Как да говорим като мъже.

Журналист
И на финала нека кажем нещо по оптимистично. Ще преборим ли агресията?

д-р Димов
О да аз съм безусловен безусловен оптимист. Ами ние ние вижте ако не я преборим тя ще направи всичко възможно. Тя е някаква такава сила, която непрекъснато отнякъде ни човърка побутва. Потупва те тя тя ще ни накара в 1 момент наистина дори чрез децата си ние ще се обърнем към себе си. И ще си дадем сметка, че всъщност тя не е има. От друга страна нямахме време, тя е и нещо ценно агресията. Това е деструктивното начало в човека м. Той е много ценно, то не трябва да бъде унищожено, то трябва да бъде осъзнато и овладяно.

Журналист
Опитомен.

д-р Димов
То трябва да бъде опитомен.

Журналист
Много благодаря на огнян Димов, гост нощен хоризонт книгата агресията в семейството, пътища за преодоляване е вече на книжния пазар. Желая ви много здраве и успехи.

д-р Димов
Много благодаря.