Транскрипция на „Агресията в семейството – представяне на книгата“

Мария Андонова
Ако само преди половин година някой ми беше казал, че всеки божи ден в продължение на 3 месеца ще прекарваме дните си от сутрин до вечер с най близките си хора сигурно щяхме да му се изсмеем или да изложим о колко хубаво. Обаче фактът е, че затварянето ни по домовете за някои беше забавяне на темпото, но за други се оказа истинско мъчение.

Стефан Щерев
А статистиката е плашеща агресията вкъщи се е увеличила трикратно. Кои са причините за това и как да се справим с агресорите? Отговорите на тези въпроси? Дава новата книга на доктор по психоанализа доктор дянков.

Мария Андонова
Ще кажа името агресията в семейството, пътища за преодоляване. Много важно е това. А и така името на изданието, за която днес ще стане въпрос и ще поговорим за нейното написване. Наистина 1 дълга предистория здравей огняне е ние се виждаме с теб регулярно очаквахме тази книга, сега кажи ни в крайна сметка какво ти направи най силно впечатление от отношенията на близки. Семействата.

д-р Димов
1 искам да ви кажа, че наистина се радвам, че от вас от вашето предаване с хора, с които наистина искрено уважавам и с които се виждаме често и за мен винаги е удоволствие да работим заедно. Започва представянето на тази книга, която е плод на много години. Размисъл, която е зряла в мен още от по време на моя престой в Франция.

Мария Андонова
Тоест наистина е дълга история.

д-р Димов
Това е дълга история. Исках да аз не съм пишещ човек. Аз съм повече човек на разговора на играта на учи, човек на метафората, на преживяването на споделянето и на диалога. Осмелих се да премина границата и да съм сигурен, че всъщност пишейки нещо. Аз имам какво да споделя не само с близките ми, но и с непознатия друг. Това беше разковничето и всъщност това беше преходът, който направих, за да се осмеля да представя този текст на публиката още веднъж, започвайки от.

Мария Андонова
Комисията между другото ме изненадва не очаквах да има плюшено мече на нея.

д-р Димов
Да, това е плюшено. Това е детето обиденото. Тревожното травмираното дете във всеки 1 от нас. В крайна сметка всичко започва от там и когато говорим за тази агресия, която е в светът около нас, аз винаги обръщам темата и казвам агресията в нас не тръгва ли всичко от агресията в нас. Аз си тръгвам след написването на тази книга са всъщност с много повече въпроси, отколкото с отговори. Казвам си добре, защо толкова много се страхуваме съдия от тези лични разговори терапевтични в моя кабинет? Защо толкова много се страхуваме да погледнем за източниците на агресия в себе си? Защо винаги търсим оправдания с агресията извън нас? Защо се позоваваме на статистика? Всички го правим. Това не е упрек, когато зад статистиката се случват неща, които живеем ежедневно. Всъщност няма агресия в училище има агресия в семейството и в отношението с децата няма агресия по пътищата, има агресия в отношенията с другия няма агресия. Къде ли не в София?

Мария Андонова
А агресията като цяло ти как как е обясняваш мисъл това е да да си властен на другия да го контролираш или е илияс личен.

д-р Димов
Страх, няколко сюжетни линии. В моята книга всъщност агресията. Да, това е от 1 сблъсък между обичта към другия и желанието да го подчиниш. Това е неспособност да овладяваш тези моменти на негативна реакция на негативна емоция към другия, с които всички ние се сблъскваме. Не познавам човек, който и в най голямата си чиста обич към другия да не изписва и голяма агресия към него. Как го преодоляваме, как го трансформираме това как преминаваме от несподеленото в болката? В споделеното с думите това е на тези въпроси или на част от тези въпроси се опитам да отговоря в моята.

Стефан Щерев
Агресията всъщност да се определи като желание за контрол над други.

Мария Андонова
Говорихме сега, но.

Стефан Щерев
Пропусна, защото отидох да чуя нещо, което ми направи впечатление.

Мария Андонова
Пропуснах може да стана между другото, че си черпи вдъхновение от юлия кръстева.

д-р Димов
Не само тя беше. Тя беше мой преподавател, беше мой преподавател в Париж. В университета по психоанализа, който имах щастието и големия късмет да завърша, за да все пак да се докосна до първоизточниците. Юлия кръстева определя в своите в своите неща свързани с психоанализата, защото тя не е само психоаналитик. Тя свързва съвременната агресия, особено в семейството. Се еманципацията на жената с това, че жената се почувства много свободна след толкова.

Мария Андонова
Хилядолетия.

д-р Димов
Толкова хилядолетия потискане. Така че това, което тръгва, значи полюсите са няколко, които са и в съдържанието на моята книга като някакви основни движещи гледни точки от 1 страна. Агресията на жената към мъжа, от друга страна агресията на мъжът към жената от 3 страна, агресията на жената към себе си, агресията на мъжът към себе си и всичко това, агресията към на родителите, към детето и на детето, към родителите. Ето за тези вътрешни скрити механизми на агресия като манипулация като гняв, който не знаем как да трансформираме и сублимираме като желание за контрол като желание за власт и за потискане и за особено коварното състояние на френския има 1 много хубав израз. Удоволствието от агресията към другия удоволствието от това да не само да подчиниш другия удоволствието от това да унижиш другия.

Мария Андонова
Тази книга пише на колко години те отне питам те не случайно, защото най вероятно имаш дълго наблюдение на това как се развиват, как се как се различават семействата през годините. Можеш ли сега да кажеш, че семействата са по пълни с агресия, отколкото?

д-р Димов
Преди. С агресия и това, което всъщност излезе сега покрай особената ситуация през последните 3 месеца. Всъщност нищо необичайно. Просто тази ситуация позволи да изплува от душите ни всичко това, което иначе много умело понякога и не много умело сме потискали през годините в 1 момент то просто ни заля.

Стефан Щерев
Доктор Димов. За да разберем откъде всъщност наистина произтича всичко. Цитирам ви, че ще ви се наложи да се изправим лице в лице с травмите от миналото си и да признаем неща, от които се боим да можем смело да ги анализираме, да анализираме себе си, за да си помогнем и по този начин да помогнем на хората около нас. Това ли е всъщност тънката линия поп черта, която се.

д-р Димов
Извежда ами да ако мога да кажа по друг начин в 1 любовни отношения, когато просто сме 1 свободна връзка и двойка. Тогава всъщност много повече живеем в настоящето и в бъдещето. Тогава много повече сме това, което бихме искали да бъдем, когато дойде детето, когато отношенията се институционализират, ние сме много повече. Това, което сме били това, което сме наследили като някакви модели на поведение от нашите родители и започваме да ги следваме и да ги преповтаряме. Категорично.

Стефан Щерев
Без да искам да го.

д-р Димов
Правя ами категорично.

Мария Андонова
Ако си дадем сметка за това можем ли да променим нещо? Аз много пъти съм.

д-р Димов
Се много можем да променим. Ето това е и темата от предния ни път, работата върху върху себе си, ежедневният контрол със спрямо самите нас, опит да осъзнаем и да се свържем с това, което ни движи, да разговаряме с него.

Мария Андонова
Самите нас да се върнем към настоящия разговор, ако виждаме, че нещата не се получават, да полагаме усилия, но разбира се.

д-р Димов
Това не става човек, който да полага усилия и да не са се получили нещата с много смисли стъпки, но за да е истинско, трябва да е бавно.

Мария Андонова
Цял живот се учите, ох.

Стефан Щерев
Това с бавното по принцип го приемам като така като концепция, че бавното случва, не би трябвало да бъде и по сигурното, защото имаш време и да се огледаш. То е малко като пътуването с кола, като се движиш бавно имаш време и да реагираш колкото по бързо, толкова по бързо и пътят се стеснява и така правим грешки, но се чудя, че агресията всъщност по някой път е такъв то рефлексивен акт ние 1 адресираме себе си и това неминуемо отразява. И другите.

д-р Димов
Да така е 1 агресията е 1 към нас самите и когато ние ние виждаме и не знаем от какво е породена, тя е породено ясно от какво. Страхове и комплекси.

Стефан Щерев
Неудовлетвореност също.

д-р Димов
Да тъпак е.

Мария Андонова
Да.

д-р Димов
Разбира се.

Мария Андонова
Каза нещо много интересно, нали различните връзки за агресията мъж жена жена, мъж въобще в семейството, детето към родителите, при децата от какво най често е породена агресията към родителите?

д-р Димов
И децата възпроизвеждат агресията, която те усещат и живеят от самите родители и отношението към тях. Сега тук е другата сюжетна линия. Говорейки за агресия всъщност трябва да направим, което съм се опитал да направя голямата разлика между това да възпитаваме 1 дете и себе си и да се и да се държим в страни от агресията. Това са. Това са много от тънки моменти, които всеки трябва да види в себе си. Няма точна формула докъде стига възпитанието, а наказанието е част от възпитанието.

Мария Андонова
Проявата на агресия при 1 дете как трябва да реагираме? Оставим. Да премине това през него да го.

Стефан Щерев
Насърчим да я доизкара докрай.

д-р Димов
Да я доизкара докрай и да чуем посланието на агресията. Иначе. Нищо не правя след.

Мария Андонова
Това да говоря.

д-р Димов
След това да говорим по време на дас и да го съберем. Всеки решава как да сложим граница, защото децата се превъзбуждат и в 1 момент наистина те губят в този емоционален афект не в 1 момент трябва да спрем това с присъствие с поглед с дума с насечен разговор, с. Всеки решава сам повтарям, но след това трябва да видим какво я е породило. Като не забравяме, че всъщност винаги има и 1 здравословна агресия и без нея не може.

Мария Андонова
Това може би, за което Стефан имаше предвид да помогнем да тя да излезе, да съдействаме за.

д-р Димов
Този говорим за това говорим в децата се бият. Те ни обичат като родители, но те по някакъв начин ни се и противопоставят.

Мария Андонова
Физически можем ли да спрем 1 дете? Говоря в никакъв случай за шамари физически, защото има хора, които хващат.

д-р Димов
Да. Да го съберем и физически да го хванем то просто да усети, че всъщност то е тук в тялото си да се събере в тялото си.

Стефан Щерев
Но бъде просто разпиляно някаква физическият жест може да помогне.

д-р Димов
Много категорично, но това зависи от психологическия тип на детето. Темата е.

Мария Андонова
Безкрайна и наистина много ви благодарим за това.

д-р Димов
И още нещо за тази агресия. Всъщност съм се опитал да някак си да да сложа много послания. За обичта и необходимостта ни от нея, защото те вървят заедно.

Стефан Щерев
На добър час на книгата. Надяваме се да помогне на повече хора.