Транскрипция на „Бащата днес. Предизвикателството да си баща – Телевизия MU-Vi TV“

д-р Димов
Избрах темата в като нещо много по общо и ще се опитам пред вас да представя всичко това, което до което съм стигнал като мое убеждение в моята терапевтична работа и всички мои наблюдения в този момент. Темата е бащата днес предизвикателството да си баща днес и тя включва 2 основни елемента от 1 страна. Това е бащата като баща в семейството. От друга страна обаче това е. Бащата преди всичко като мъж в 1 в 1 връзка е и това как мъжът 1 присъства преди да стане баща. По какъв начин мъжът заявява себе си във връзката и въобще в днешно време. Всички тези теми са много народопсихологически оцветени в смисъл. Концепцията за мъжествеността. И много повлияна от това в какъв, каква, в каква култура сме потопени като хора. Концепцията за мъжественост примерно в България няма нищо общо с тази в в други страни или поне много малко общо, както и тази в други континенти. Още по малко. В този смисъл какво представлява секцията за мъжа днес, как той се измерва как всеки 1 от нас 1 се измерва с идеята за своята мъжественост от най ранна възраст? Ние сме възпитани да следваме 1 определени модели и стереотипи на поведение както момчетата, така и момичетата, а нещо, което първоначално е важно необходимо. В 1 момент обаче или след определен момент то става много подтискащо и вредно. В смисъл, ако в зряла възраст мъжът направи преход към не направи преход към сво към своята, към представата за своята собствена мъжественост, той винаги ще остане неудовлетворен без нуждата идентичност. Дълбоко съм убеден, че няма и не може да има 1 единствен модел за мъж в в обществото, тоест. Голямото предизвикателство е всеки 1 от нас преди да преди да стане баща, да си да намери своята концепция за своята мъжественост и съответно да се идентифицира с нея. Това е 1 дълъг процес. Не случайно в древните общества е имало ритуали на инициация, тоест на освещаване на както на мъжа, така и на жената във в. Тайната, съответно на мъжествеността и на женствеността. В днешно време това, което ми прави впечатление, особено в горещо време говоря с днешна дата, а особено притеснително е това, че много момчета тръгват по 1 външни модели на поведение, опитвайки се по този начин да запълнят някаква представа за мъжественост, която няма нищо общо с техния характер. Какви са тези отдели мнение, а това е преди всичко за презентацията. В смисъл следването на външния модел, а на външния отдел на съответно на мъжествеността. А това е преди всичко 1 как да кажа почти маниакална представа за това. Какъв съм аз и за начина, по който се представяме пред другите, а това е присъствие много повече в големите обещания, гръмките фрази и поради тази причина наричам тази представа за себе си почти маниакална, според моето дълбоко вътрешно убеждение. А мъжът, а и бащата в последствие просто с. Той трябва да бъде възпитаван от най ранна възраст с идеята за това, че мъжът присъства, той няма нужда толкова много от тези външни бе зателства, а за соята, за своята мъжественост. То има 1 вътрешно самочувствие. Той работи. Той върви по посока на това да изгради своето вътрешно самочувствие от най ранна възраст, да знае, че той просто може да успокои както жената до себе си, така и своето дете с присъствието с това, че го има и това дава усещане за 1 стабилност. И за 1 сигурност. Темата за темата за мъжествеността днес и за идентифицирането с нашата собствена мъжественост. Знам добре, че притеснява, защото много трудно сме научени от ранна възраст да да защитаваме своята различност. Тоест всеки 1 от нас аз, че своята представа за мъжественост изразява своето отношение към света и към себе си присъства често. Себе си, но това по някакъв начин дълбоко в себе си е неповторимо то не може да бъде сравнено с представата, която друг мъж носи със себе си. В този смисъл ние ние присъствайки като мъже, неминуемо. Влизаме в 1. Влизаме в 1 таен конфликт с другия и тук е и тук е голямата. Тук е способността ни да да можем да понесем този конфликт, защото този конфликт от най ранна възраст с нашия себеподобен в смисъл с другите момчета в 1 момент ще се пренесе в отношението с жената до нас, съответно и с детето. Ако мъжът има страх от конфликта. Ако той не е научен да овладява конфликт. Ако той има проблем да заявява себе си чрез конфликта и да запазва вътрешно спокойствие, минавайки през конфликта, този мъж ще бъде жертва на 1 дълбоки, депресивни или тревожни състояния. Преходът. Преходът от мъжът концепцията за мъжественост към бащата и към бащинството на 1 време, а това е преход. Детето към зрелия човек и тук основно място заема отношението към авторитета. Ако 1 дете на не е научено на авторитет, то по никакъв начин като родител няма как да се научи да инспирира авторитет във в своето дете. Как лутайки се тези последни години десетилетия в тези дебри на търсенето на различни алтернативни начини на поведение от 1 страна. Голямата свобода, която детето получи в днешно време, то беше поставено в центъра на семейството, а от друга страна ролята на родителите се преосмисли като че ли мина някъде в страни от 3 страна, доколко самите родители, а само е и самото дете. Имаше възможност действително да интегрира тази нова позиция в в ежедневието си е големият въпрос в момента следствие на цялата тази несигурност рушаща се идентичност, в която ние сме потопени. Аз съм абсолютно категоричен и напълно убеден. Детето и съответно възрастния бащата трябва да намери начин да присъства със своя авторитет авторитетът, като през това, за което говорих преди малко, не говоря за авторитарност, говоря за авторитет, той трябва да има качествата, за да бъде уважаван от своето дете. В крайна сметка ние не можем да не подхождаме към децата си с усещането да ида ние им даваме усещането, че в живота все пак има 1 естествена, колкото и да се опитваме да поставяме детето на. А в центъра на всичко това виждаме, че все повече 1 модел, който изживява времето си и дава дори своите пагубни последствия. Детето няма нужда да бъде в центъра на. Той няма нужда да бъде в центъра на семейството. Напротив. Многото свобода на детето отключва 1 изключително голяма тревожност, защото свободата е в края на 1 дълъг на 1 талго житейско израстване. Тя действително човек и осъзнава като свобода на избор. След като постигне нужната зрялост, детето има нужда без да казва това. Разбира се, детето има нужда да получи границите и рамките, от които се нуждае спрямо своята индивидуалност и човекът, който в 1 семейство задава тези граници. Това е бащата, съответно, че с неговия авторитет, а той няма как да ги зададе, ако самият той не е свикнал да й да изпитва авторитет към другия, ако самият той всъщност живее с отношение за това, че. Всъщност няма нищо. Едва ли не няма нищо, няма никаква йерархия в живота няма нищо ценно в живота. Едва ли не всичко е достойно за. Отрицание. Бащата в този смисъл е чрез авторитета. Той е връзката със светът, със социалното, с ежедневието и със светът на културата. Бащата, ако майката е тази, която е грижата за детето, безусловната обич безусловната подкрепа. Бащата е условната подкрепа. Бащата е условната обич, бащата казва. Аз те обичам разбира се, но аз те обичам когато ти най вече когато ти полагаш усилия аз не те обичам изобщо без абсолютно никакви критерии към теб. Бащата е този, който въвежда критериите в живота на 1 дете. В този смисъл той е връзката с културата и той е връзката с културните кодове. Съответно бащата няма как да въвеждате, ако самият той. От най ранна възраст всеки 1 родител. Забелязва, в последствие се убеждава в в индивидуалността на детето. Всяко дете да разбира се възпроизвежда 1 определени семейни ценности. При повтаря. Тези ценности и модели на поведение, но въпреки всичко всяко дете идва с 1 своя заявка, 1 своя индивидуалност. Бащата е този, който се съюзява с индивидуалността на детето. И в този смисъл той го подкрепя. Бащата трябва да намери начин не просто да има изисквания към детето. Тези изисквания да бъдат съобразени с индивидуалността на детето, а в смисъл, ако. Ако детето има музикални способности, а бащата би трябвало да ги види и да ги разпознае и да направи всичко възможно детето да ги развие, а не просто да наложи върху детето своята собствена представа за за своето дете. За съжаление най често се получава точно това, а за съжаление в смисъл няма как да не се получи това при положение, че това, което обясних 1. С представата за нашата собствена мъжественост трудно конструираме, съответно трудно се свързахме и с индивидуалността на самото дете. В този смисъл нещата са много, много логични и много добре се свързват. 1 с друго. Особено особено интересна и важна тема е. Мястото на бащата в 1 семейство и по конкретно в отношението към детето, а като човекът, който поставя нужните граници. Знаете ли ежедневно в своя кабинет приемам хора, които. Млади хора, които са жертва, бих казал на 1 определено. Които са жертви на липсваща баща на позиция, въпреки че бащата в щата е налице физически присъства. Но той отсъства като модел на поведение и като всичко това, което изясним до този момент. Съответно тези деца са били възпитавани в духа на 1 абсолютна свобода и всепозволеност. И тези деца в 1 момент вече пораснали изпитват 1 особена тревожност, а за това че нямат на какво да се опрат те израстват без нужните критерии. За това бащата ли поставя граници не само по отношение на майката към детето. В смисъл бащата се намесва и в тази безусловна обич. Той казва стоп има граници, а не можем да се сливаме 1 с друг. Това, което е дълбинното желание на майката, някак си да действително да не се разделя с детето. То да бъде само нейно бащата се намесва и казва всеки отделен човек. Всеки носи своята индивидуалност. Детето е отделен човек и съответно то или той трябва да трябва да израства, а не можем да израстваме, ако сме залепени за другия. Дистанцията е повече от необходима. Идеята за границата бащата поставя границата, която в последствие се оказва изключително важна, много необходима, а за израстването на самото дете и за оформянето му структурирането му като отделна личност. Бащата. Както и мъжът. Разбира се а. Носи освен. Ще говоря по конкретно за 1 негов страх. Носи в себе си големият страх от макар и не признат големият страх от жената затова, че е всъщност. Жената във всеки 1 момент. Би могла да го би могла да го подчини и това е неговият страх, който сложен от връзката му със с майката. Майката е тази, която. Че своята безусловна обич а? Създава усещането за това, че във всеки 1 момент тя може да получи своето дете. Момчето в последствие израснал нож и баща носи в себе си страхът от жената и този страх от жената. Едновременно тя да го подчини едновременно. Тя да го изостави едновременно той да не отговори на нейните очаквания към нея. Цялата тази тема е много заложена в изкуството, а примерно се сещам в момента за 1 художник, който е живял в Париж. Непрекъснато рисува жената, която е завързана, а това като кукли рисува женски кукли, които са свързани, което действително много интересно показва как жената носи в себе си това мазохистично начало от 1 страна. Друга страна обаче тя носи в себе си и тоест чрез тези свои произведения той показва, че всъщност страховете на мъжа и жената. Жената за мъжът е нещо, към което. Той се стреми на. Тя го поглъща както. Както на 1 чисто физическо ниво, така и емоционално и енергийно. Ако мога така да се изразя това, с което мъжът, съответно бащата трябва да се справи. Това е действително да не се отдава на тези страхове, съответно да намери някаква граница по отношение на тези страхове това е така наречения кастрационен комплекс. Не искам да влизам в специализираната терминология. Тя. Ако бащата не намери, не намери начин да да постави тази граница, той на практика ще няма да присъства в семейството. Той на практика няма да присъства като фактор. Той ще остави водещата роля на жената, което уви се получава най често и съответно своята позиция. Аз за съжаление съвременните бащи са възпитавани от своите майки. Техните бащи не са присъствали в тяхното възпитание. Съответно ум. Тъй като големи, тъй като бащи вече децата, израстващи съответно те нямат модела на поведение за това как как да отстояват, как да се противопоставят на това присъствие. Все присъствие на жената те не са намерили начин да се справят с този страх, който носят жената съответно а те присъстват. Те предпочитат да този смисъл, това е началото на голяма степен на съвременното. Мъжът и бащата не могат да намерят начин, както да поставят граници на жената, така да структурират жената, да намерят начин да се справят с нейната тревожност, от там да намерят начин да поддържат връзката и с детето в в 1 семейство. Как как мъжът поддържа. И бащата по какъв начин поддържа и как би могъл да намери изход от това състояние, в което той самият не е имал модел на поведение, което за съжаление най често срещания случай по какъв начин той може да присъства и все пак да конструира някакъв някакъв бащин модел на поведение, при положение, че той самият не го е получил. Много съм мислил по този въпрос. Разсъждавала съм, включително и в моята книга, агресията в семейството. Ами не са много начините. 1 от тях са наистина мъжките приятелства, което за съжаление много трудно се получава, а в днешно време жените много по спокойно общуват помежду си, а бащите и съответно мъжете много рядко говорят за своите проблеми. Много рядко събирайки се споделят всичко това, което ги притеснява много трудно присъстват действително със своите въпроси в в 1 приятелски отношения много трудно създават. Емоционален емоционален контакт с другия и поради тази причина те все по често абдикират и в семейството, и в важната позиция. Абсолютно съм убеден, че ако чу, ако ако мъжът намери начин да се вижда със своите приятели, да разменя мисли, да поддържа 1 адекватни приятелски отношения, да споделя своите вълнения с тях, това би могло да му позволи той да присъства със своята индивидуалност в съвременността. А. Мъжът, който присъства мъжът, който свързва детето със светът на културата. Мъжът, който присъства, създава границите. Извинявай мъжът, който създава границите в детето, е всъщност. Мъжът, който трябва да се справи и с още нещо, което е изключително важно. Той трябва да овладее желанието в детето и стремежът му към самоцелни удоволствие в дете. Детето се ражда с виждаме много добре, а израстването винаги търси да преживее още и още на френски. Изключително заложено в детето му в детето е връзката с деструктивното удоволствие. Детето няма насищане откъм удоволствие. Детето винаги е на границата на опасността. Детето винаги иска още и още, и то непрекъснато. По този начин изпитва. 1 вътрешна потребност. Да преминава границата и да се отдава на тези деструктивни удоволствия. Ако в този смисъл е в този аспект бащата не присъства и не вземе своето място. Ако той не направи нужното, за да овладее а отношението на детето към самоцелните удоволствия, сигурен съм, че е. Това впоследствие ще се развие при детето в склонността му към към различни форми на зависимост от тази гледна точка ролята на бащата, място на бащата и изключителна цена, а живеем във време, в което виждаме колко много са склонни младите хора към зависимости. Да и когато в 1 терапевтична работа. Си направим прехода в върху всичко това, което те са преживели стигаме точно до до най често стигаме точно до до този отговор. Това до голяма степен връзката на съвременното поколение с и склонността му към зависимости е точно поради неспособността или бащата си служи с 1 много. Такива аз го наричам кух авторитет с много авторитарни методи наказания без абсолютно никакъв никаква връзка с емоционалния контакт с емоционалния свят на детето. А или бащата въобще не обръща внимание в това отношение, бащата трябва да намери начин действително да. Дан убеди детето, че всъщност тази склонност към деструктивни удоволствия е нещото, което ни прави асоциални. Е нещо, което 1 ден би могло да бъде много вредно и деструктивно за самите нас. А в този смисъл още 1 функция на бащата той да живее както по отношение на жената до себе си, така и по отношение на детето да заеме 1. В смисъл едновременно да обича и да подкрепя едновременно да създава граници едновременно, да разговаря с детето, а едновременно да обяснява и точно по отношение на това деструктивно удоволствие и склонността на детето към това удоволствие точно да намери начин, а действително да превърне това във вътрешно убеждение на всяко дете. Дете всъщност на неговото дете, а да намери начин да убеди, че да го убеди, че този тази склонност към деструктивно удоволствие би могла да бъде изключително деструктивна за него. А така. Е по този с тази парадоксална позиция. Бащата присъства и по отношение на жената до себе си. Както казах, той не се е страхувал от от това да бъде да присъства. Той не се страхува, той е преодолял страхът от самата жена. Той намира начин да за да я успокои в нейните тревожни състояния. Отново тази парадоксална позиция е нещото, което би могло да направи бащата действително присъстващ и адекватен на в семейството в съвременното семейство. Го последното нещо което иска. Извинявай. Последното нещо, което искам да споделя пред вас това е. Всъщност. Как бащата поставя границата, по какъв начин той живее на тази граница, без това да го притеснява. Това е чрез преодоляването на м. Преодоляването на конфликта. Темата е много голяма, но по какъв начин присъства желание това в бащината позиция? Какъв начин бащата поддържа желанието, а значи по какъв начин да работи за поддържане на индивидуалността на детето и той го той прави това, когато. Вкарва по много елегантен начин липсата смисъл, а не е нужно бащата да присъства в изобилието в осъществяването и удовлетворяването на всички капризи на детето. Бащата присъства с това, че вкарва точно липсата, за да може да поддържа желанието в детето, а липсата и другото лице на желанието няма как да имаме адекватна позиция. Ако няма нещо, което нещо, което е спестено нещо, което не е удовлетворен, говоря за, а не за потребностите на 1 дете. Разбира се, аз говоря за за всичко това, което детето има като като претенции към родителите си няма как бащата да удовлетвори всички претенции и съответно да поддържа 1 адекватна позиция. Той трябва да намери място на липсата. За да се стреми детето към нещо, то трябва да носи някаква някаква граница в себе си. Някаква липса нещо, което не достига само по този начин. То може да надскача себе си само по този начин. То може да израстват като човек, който има цели. Тази презадоволеност, в която са потопени, е до голяма степен обяснява това, че в младото поколение, а няма стремежи, няма цели или всъщност е изключително рядко се срещат. Те нямат. Те нямат критерии. Липсват критерии за нещата, липсва страст, липсва страст и това е защото. Липсата не присъства в ежедневието. Бащата е този, който я поддържа. Благодаря ви за вниманието.