Транскрипция на „Да се върнем към обичайния живот“

Стефан Щерев
Извънредното положение е към края си, но периода на домашна изолация се отрази. Така различно на всеки 1 от нас и ако 1 пренесоха офиса вкъщи и просто забавиха темпото други останаха направо без работа и пред тях се появи въпросът какво ще правят с бъдещето.

Мария Андонова
Си. Готови ли сме за ново начало на обичайният ни начин на живот. Отговорите на тези въпроси сега ще търсим от доктора по психоанализа огнян Димов. Радваме се да се да се видим. Говорим си вече за падане на така на тези мерки смисъл, не мерки, а въобще на. 1 както се казва положение, в което бяхме изпаднали извънредно близо 2 месеца и какво ни очаква в крайна сметка.

д-р Димов
Какво ни очаква чисто емоционално.

Мария Андонова
Да, защото много хора прекараха пък от друга страна на дивана си 2 месеца.

д-р Димов
Ами точно големи предизвикателства в емоционалния свят е очаква ни 1 нова нормалност или поне много ми се ще да да преосмислим стария начин на живот и от гледна точка на тези емоционални модели, според които живяхме и да се опитаме да хванем квинтесенцията на всичко това, което преживяхме през тези месеци. Аз като специалист много бих се радвал да преосмислим емоционалните отношения с другия 1 със себе си да вкараме 1 хигиена в личния ни живот да вкараме 1 хигиена в отношенията с другия да да да помислим за границата, която все пак ни дели както в извънредно положение, ни накара да се замислим за това, че трябва да има респект към другия. За съжаление нашата народопсихология. Често ни води към това да се омешваме да бъдем непрекъснато. В 1 1 емоционална 1 емоционална мешавица, която за съжаление води само и единствено до разиграване на перверзни сюжети. Казано с професионален жаргон на 1 садо мазо истории на 1 непрекъсната на 1 непрекъсната агресия подчинение. И удоволствие от това.

Стефан Щерев
Само да уточним нещо още от самото начало на разговора всъщност често сами казваме и ние, включително искам всичко да си бъде както беше нормално. Какво обаче възприемаме за нормално и доколко нормалността е разтегливо еластично понятие?

д-р Димов
Няма уважаващ се себе си справочник, както и енциклопедия по психопатология за последните 50 години, която да говори за нормалност. Тоест нормата е това, която човек осъзнава като свое поведение и с което не вреди на себе си и на другите. Но обща норма няма. И слава богу, това ни прави отговорни и осъзнати към своя собствен начин на живот. А това да се върнем към старата нормалност много, много дълбоко се надявам това нещо да не се случи. Вярвам, че точно с това Мария, с което започнах да помислим повече в точно в този емоционален живот всичко във душевната патология започва от 1 неизчистени емоционални отношения от това да не знаем кои сме в отношенията с другия от това да бъде в 1 непрекъснат хаос. От това непрекъснато другия да бъде олицетворение на всички тези морални, екзистенциални сексуални конфликти, които аз имам със самия себе си. Това непрекъснато другият да е виновен за нещо.

Мария Андонова
Добре рутината да речем, която ние сме си създавали преди тази извънредна ситуация. Тя се промени тук. Много често говорихме за това, че трябва да си създадем други навици да си направим план за деня. Мисля, че повечето хора направиха това. Свикнаха обаче да живеят в 1 друга друга рутина по изолирана. Тяхна си такава, сега пак отново трябва да се променят нещата.

д-р Димов
Сега отново трябва да се преосмисли и да се намери 1 средно положение. Да в момента страховете излизат ни заливат малко или много особено хора, които са по. Емоционално функциониращи те имат страх. Страхът от другия е очевиден. Излезте само на 1 пряка и виждате за какво става въпрос. Хората с хората не се приближават 1 до друг. Това категорично не новата социална норма, но нека това да ни много се надявам това да ни помогне да да се върнем към вече 1 по хармонични. Пак казвам отношения, основани на респект и на уважение към себе си и към другия.

Стефан Щерев
Но статистиката така. Тъмно казва, че над 4 пъти се е увеличил от домашното насилие.

д-р Димов
Което е точно така, което.

Стефан Щерев
Е точно така както трябва да ни говори това за България говорим. Няма информация за света.

д-р Димов
Ами това трябва да ни говори за за това, че дълбоко в себе си ние сме 1 недиференцирани типове. Тоест механизмът на проекцията това винаги не да не поемем отговорност за това, което се случва, а винаги да мислим, че другият е виновен винаги да. Живеем с чувството, че другият ни пречи, че другият някаква преграда за нас непрекъснато да сме в 1 тихи войни понякога не е много тихи с другия. Вместо да от тук идват нещата, вместо да приемем другия като 1 положително предизвикателство в живота ни. Такава такава деструкции излиза от душите ни наблюдавам сега. Всъщност това, което се случи последните 2 месеца беше, че това, което най дълбоко носим в себе си, излезе на повърхността. Някои хора дори ги заля, просто се учудих и изненадах колко много гняв имаме към другия, колко много завист и колко много деструкция сме понесли в себе.

Мария Андонова
Си, защото в началото на извънредното положение всички говореха как ще станем по добри. Как ще се промени изцяло света хората ще станат наистина много по благородни и така нататък, а сега агресията е в пика си. Това показват други изследвания.

д-р Димов
Точно поради тази причина предпочитам да говоря от 1 пожелателно наклонение вместо в 1 бъдеще време в момента сме тук. Ами да, надявам се тази агресия наистина да излезе, да се срещнем с нея, да се.

Мария Андонова
Сблъскаме с реагираме.

д-р Димов
Ами тогава да намерим начин. А точно осъзнавайки как участваме в агресията, точно за това точно тези вътрешни диалози със себе си, които не трябва да спират всеки път да си задаваме въпроса какво е нашето участие в това в кабинет мислят хора, които винаги започват първоначално как другият ме кара да страдам колко колко е виновен другия, колко е агресивен. Другият към мен като някакъв контравъпрос и лакмус. За това доколко терапевтичната работа е възможна. Следва моят въпрос, какво е вашето участие в агресията? Къде сте вие? Другия другия е отражение на на моите тайни желания. Той е това, което често пъти аз не изказвам и не правя и не показвам и не говоря откровено пред самия себе си. Това е другият агресията започва там, където свършват думите. Агресията е началото на момента, в който ние престанем да говорим за същностни неща. И откровен. Не говоря да казваме принципа на хистеричните типове да казваме цялата истина да сме откровени. Това са пожелателни, по това са пожела да сме откровени със себе си. Да това е така, но това са 1 пожелателни лайтмотиви на отличници от френската гимназия в 11 и клас все пак.

Мария Андонова
На 40 да речем скандалите хубаво нещо ли се той всяка сутрин крещи в гримьорната и аз понякога му завиждам.

Стефан Щерев
Защото така си да използваш момента да си на терапия. Докторе аз всяка сутрин ставам 1 ми работа е да хване на възглавница. И да се кръщава нея и се освобождавам от всичко.

Мария Андонова
То няма да.

Стефан Щерев
Започвам да говоря на високо, просто ви демонстрирам, за да.

д-р Димов
Видите възглавницата или на мане по.

Стефан Щерев
Принцип бих крещял на висок глас. Викнах, за да видите всъщност какво правя и в 1 момент марим обвинява в. Напрежение.

д-р Димов
Ами Стефан значи ето ти не ти е достатъчно да се накрещиш на въздух.

Стефан Щерев
Още трябва.

д-р Димов
Да въпроса е защо продължаваш?

Стефан Щерев
Защото е забавлявайте.

Мария Андонова
Свобода даващо ли е? Говорим по принцип за всички онези, които крещят на възглавниците си.

д-р Димов
Разбира се, че е освобождаващо да, но да крещим на възглавниците да крещим в природата, да иска да изкараме. Вижте, въпросът не е въпросът, не е дали агресията е във всеки 1 от нас. Тя е абсолютно равно положена с това добро начало, за което толкова много се надяваме и виждаме и знаем, че съществува деструкцията и конструкцията вървят заедно агресията и мазохизма. Е заложен в нас. Въпросът е как да намираме начини да той нещо лошо, но то е и двигателя то е страстта. Вижте много интересен момент, деструкцията и агресията е двигатели за нашето развитие. От друга страна доброто, спокойното и хармоничното то ни прави, амеби то ни прави статични. Въпросът е как играех да влезе в в другото, да влезе в конструктивното и в творческото.

Стефан Щерев
Следващият път не ме питай защо го правя. Навлизам в творческото. Много благодаря.

Мария Андонова
Доктор, но финал на този разговор.

Стефан Щерев
Благодаря и аз благодаря, забавен начин на живот ни даде време, което надяваме се послушва наистина повече хора да развият способности и да позабавят темпото. И ако имате гняв, моля ви не крещете на човек хванете възглавницата и седна крещете. Колкото можете в нея.

Мария Андонова
За теб съм спокойна за възглавницата. Вече не съм спокойна, ама тя добре.