Транскрипция на „Д-р Огнян Димов представя книгата си Тревожността в Морско казино Варна, юли 2022“

д-р Димов
Здравейте и добре дошли. Уважаема публика на това мое тържество. Уважаеми приятели, уважаеми мои читатели. Благодаря, че ме уважихте в този момент. Освен всичко останало и много знак, точно 2 години след представяне на 1 ми книга 1, искам да започна с благодарността, която нося в сърцето си, в душата си и в ума си. Благодарност към моето семейство. Благодарност към. Всички мои приятели, които ме подкрепяха с провокации, с идеи, с желание, за разговори, за споделяне, специални благодарности към зеленият морски двор, медицински университет и лично към доктор екатерина вълчева. Човек, с който имах възможността през тези години 1 агресията беше 1 от поводите за нашето познанство. Човек, с който имах възможността да споделям своите търсения. Това са неща, които аз съм 1 добро паметен човек никога не забравя. Благодаря. Кое ме накара няколко думи, след което наистина много по интересно би било. Би ми била дискусията с вас. И въпросите, които полу бих получил от вас кое ме накара да напиша книгата за тревожността. Завършил съм за хората, които не ме познават. Завършил съм философия и психология през далечната 91 година. След което продължи своето образование във Франция, но винаги философия, психология, в последствие и теология, което даде обучението ми по психоанализа. В крайна сметка са били темите, които са ме вълнували тревожността заедно с агресията, скритата агресия в личните отношения, близки в скритата агресия, като която е замаскирана зад голямата обич са били теми, които винаги са ме вълнували, защото те са на пръв поглед много невидими. Те са всеприсъстващ и те са състояния емоционални състояния, които всички носим, но които много малко признаваме в себе си. Особено тревожността е 1 състояние, което е в което всички ние познаваме до болка повече или по малко, което се опитваме сами, с което се опитваме да се справим, което се опитваме да избягваме и често да не мислим за него, но то не непрекъснато ни напомня за себе си. Вижте в тревожността има нещо, което е наистина много мистично като преживяване най общо. Това е притеснения и безпокойство, свързано с бъдещето по отношение на хипотетични илюзорни сюжети, които никой от нас няма сигурността, че ще се случат. Това е на пръв поглед зад всичко това обаче има нещо много дълбоко, което се разиграва в дълбините на човешката душа. Както доктор вълчева каза, тревожността наистина е 1 много интимно състояние, защото тревожният човек, който признае за своята тревожност. И който е отишъл в кабинета на специалиста и говори за своите тревожни състояния, много добре знае, че има нещо много конкретно в неговото подсъзнание в тази сфера. Във всеки 1 от нас, която е потисната и нелицеприятна нещо, много конкретно, което се случва там и то не какво да е това конкретно нещо, а там се случва 1 конфликт. Конфликт най често между това, което желаем и това, което не можем да си позволим конфликт между. Потребностите на тялото и потребностите на душата, конфликт между потребностите на разума и потребностите на емоцията, конфликт между. Между доброто и удоволствието конфликт между. Справедливото и несправедливото и прочие и прочие. Конкретният повод интерес на истината никога не съм го споменавал това. Конкретният повод, който ме накара да мисля конкретно още по конкретно за темата за тревожността беше 1 надпис в 1 от най старите университети в Европа, който е който функционира от 13 век. Това е университета в падуа, на който е написано дяволът е логик. Много добре си спомням удивлението ми, когато прочетох тази мисъл и си казах какво древните средновековни мистици са имали предвид. Всъщност това е мисъл на майстер екхарт. Какво са имали точно предвид в последствие година по година си отговарят на въпроса всъщност колко са били прави действително. Тревожността е състояние, което надскача способностите на човека за логично обяснение. Тревожността, която идва от подсъзнанието на човека. Всъщност. Търпи 1 друга логика това е логиката на подсъзнанието, а това подсъзнание, за което всички все повече говорим и мислим пак казвам това е тази сфера на подтиснати желания, преживявания и травми, които всички носим в себе си подсъзнанието всъщност има своята логика, която не се подчинява на времето и пространството в подсъзнанието. В моето подсъзнание. Всички травми, които аз съм преживял на 5 на 15 на 25 и на 50 години, те звучат едновременно, те звучат като че ли са тук и сега. Те от съзнанието и друг път съм го казвал е фуга, в която няма време и всичко се разполага. Като че ли се случва едновременно в настоящия момент и когато в момента аз страдам, имам някакъв проблем и когато отида в кабинета на специалист не е случаен фактът, че специалистът ме връща в детството в миналото, за да открием корена на тревожността, за да видим какво се е случило. Какъв е този 1 конфликт, който се е случил в човешката душа и който предизвиква тези тревожни състояния? Които се засилват с течение на времето. Най големият парадокс е в това, че всъщност много незначителни поводи, понякога за тревожност ни събарят. Същевременно много сериозни поводи за тъга и депресия. Преминаваме през тях, без да им обръщаме внимание. Тревожността с цялата мистика, която носи в себе си, е състояние, което все повече ни кара да се обърнем и да разберем и да си даваме много ясна сметка какво точно преживяваме и какви са конфликтите, които се случват в нашата душа. В тревожността има 1 момент на преповтаряне. Не мисля да се спирам подробно на това, че тревожния родител прехвърля своите тревожни състояния върху своето дете и дете, израснало в тревога в компанията на и в контакт със своите тревожни родители. Майка, баща и близки в семейството. Това дете съжаление толкова облъчено, почти обречено на тревожни състояния описвам и давам достатъчно примери в този в тази посока. Това е действително 1 голямо предизвикателство за всеки 1 от нас, за всички. Нас като родители затова действително да маркираме много ясна граница между себе си и нашето дете да си дадем много ясна сметка, че това, което ние преживяваме нашите депресивни състояния, нашите тревожни мисли и състояния него не го касаят по никакъв начин. Уважаема публика, аз съм скандализиран от факта, че все повече напоследък приемам хора, които всъщност млади хора, които обясняват как от най ранна възраст са били наистина терапевти на своите родители. Те са били принудени да търпят тревожните състояния. На своите родители едва ли не да ги разбират. Това са децата, които са заемали позицията на възрастни в техните семейства. Тези деца, както обясних, са подсъзнанието, в което няма време. В 1 момент не са давали никакви притеснителни признаци като малки, но нещо се случва в техния живот и на 20, 25 30 години. Нещото, което е било повод се свързва с всичко това, което е било причина за техните тревожни състояния и тези хора действително емоционално рухват, за да могат в 1 момент да се върнат назад. И знаете ли много ясно, когато са в моя кабинет и когато потърсят помощ и когато аз им задавам въпроса, кажете ми знам много добре, че страдате и тялото ви проявява и показва много ясно тези тези тревожни състояния. Кажете ми какво мислите, за какво иде реч, откъде тръгват тези неща, кое е в основата? И точно тук, разбира се, в кабинета на специалиста тези хора наистина с присъщата им интелигентност интелигентният човек се се обръща към себе си и търси разрешение на своите проблеми. Разбира се, тези хора, усещайки се уютно и разбрани и подкрепени от мен в случая веднага е 1 мисъл и 1 асоциация, която те направят веднага дава отговор на това откъде е тръгнала тяхната тревожност. Само 1 пример в тази посока. Предпоследния ден, преди да изляза в отпуск в София дойде момиче, което много живее в чужбина, което много много рано записа час. Майката държеше да действително да дойде в моя кабинет и какво се оказа? Всъщност това е дете на родители, които веднага след раждането и решават да без да се разреши ли своите емоционални състояния и е своите емоции, емоцията помежду си. Всъщност решават да живеят разделени, създават нови семейства, но винаги поддържат връзка 1 с друг чрез своето дете. Винаги 1 обяснява на детето, че трябва да бъде добър с другия. В случая бащата непрекъснато обяснява как детето трябва да слуша майка си. Майката обяснява как детето трябва да бъде добро с баща си. Непрекъснато след всяка среща то живее с майка си, носа след всяка среща с баща си. Той едва ли не е принудено да дава отчет на майка си. Какво са си говорили, какво са си казали и дали достатъчно ясно е изразила своята емоция към баща си. Това дете е в чужда езикова среда на 15 години след след 1 неуспешно влюбване. Вижте неуспешното влюбване, което напомня на неуспешното влюбване на нейните родители. След малко ще говоря за травмата. В 1 момент това дете изпада в депресивно състояние и отказва да ходи на училище и отказва да излиза от стаята си, защото казва, аз просто нямам сили, нямам енергия за това защо, защото това дете през целия си живот е всъщност е всъщност е било екрана, че върху който са се разрешат са се разигравали неразрешените отношения между 1 мъж и 1 жена, които които не са намерили сили. Да си кажат в очите. Всъщност къде са чисто емоционално, доколко и как се случват емоционалните им отношения и дали те продължават дали те са на някакво хипотетично илюзорно ниво и детето е просто 1 гарант за тези емоционални отношения или те са прекратени във времето и пространството, но те продължават да се развиват на някакво илюзорно ниво. Това дете, ако просто можете действително да видите в какво дълбоко, тревожно и депресивно състояние се намира до степен да не желае по никакъв повод действително да вижда баща си. Защото казва както тя каза, аз се чувствам абсолютно изтощена и. Вторият ден, в който се видяхме с нея колко интересно още след 1 ни среща тя сънува следния сън, че е в 1 апартамент. Тя е в 1 средно в 1 вестибюл от 2 страни са майка и баща и които нахлуват в нейното пространство и тя непрекъснато се опитва да затвори вратата към тях. Това е състоянието на това дете. Иначе в много прилично състояние в много прилично семейство и 2 и родители са хора с професия, но какво всъщност се разиграва зад всичко това е големият въпрос. Виждал съм я само 2 пъти. В тревожността се припокрива, тоест се възпроизвежда точно този травматичен момент. Който всеки 1 от нас носи в детството си ще ви дам няколко примера от моята книга какво какво се получава, какво се получава? С спомням си за моя пациент, нарекох го в. А който е роден преждевременно да 1 господин на 40 години с много добро социално положение в 1 момент си дава сметка, че нещата при него в личен план никога не се случват, както той би пожелал. Този човек започва връзки и много бързо. В 1 момент на него всичко му омръзва казва започва връзка в 1 състояние на полусъзнание, без да преценявам точно по скоро другият ми избира по скоро жената срещу мен е инициатора. Започвам връзка, в 1 момент си давам сметка, че тази връзка не е за мен и аз се прекратявам и това нещо се повтаря непрекъснато много бързо установих, че този човек на седмия месец губи интерес от връзката, която има, а малко време след това я прекратява. Помолих го да поговорим с майка си за това как е роден и подробности около неговото раждане. Оказа се, че той е роден, то е недоносено дете е родена на седмия месец и всъщност точно както до седмия месец той е бил в 1 полусъзнателно състояние по същия начин и майка му сподели в последствие, че и тя се е чувствала, защото е забременяла от човек, който всъщност не е обичала. В 1 момент, веднага след раждането му, майка му се окажа сам родител, след което едва ли не се събужда от тази връзка и влиза в родителството, след което започва да се бунтува срещу целия свят, както и самият той преповтаря позицията на майка си. Прави абсолютно същото. Той е в 1 полусъзнателно състояние до седмия месец, след което той се събужда. Ражда се едва ли не, разбунтува се и разбира, че поредният човек не е за него. Този човек трябваше време години работа, за да може да наруши този травматичен модел, който той преповтаря от своето семейство. Друг пример от моята практика момиче на 16 години, което изпитва изключително големи и остри болки по време на месечния цикъл в 1 момент се оказва, че говорейки с майка си, в 1 момент се оказват, че майка и поради същите проблеми. Не е могла всъщност дълго време да забременее и това момиче в знак на 1 подсъзнателна солидарност с майка си преповтаря симптомите на майка й, за да покаже близост и съпричастност. Тема за размисъл. Очаквам въпросите ви след малко. Това, което искам да кажа като да продължа в темата за тревожността, вижте винаги в тревожността имаме 1 двойка емоции, които се сблъскват по 1 изключително жесток начин. А. В. Как да кажа, опитваме се всички да потиснем тези отрицателни емоции, които носим в себе си. Говоря гняв омраза, ревност, завист и прочие. Но какво правим всъщност, потискайки тези емоции, опитвайки се да живеем само в градивното доброто, структурираното, възвишеното и прочие, ние всъщност без да съзнаваме, ние засилваме точно от другата страна в нас точно тези отрицателни емоции, които са част от нас. А за да се справим с нашата тревожност ние 1 трябва да разберем кои са тези отрицателни емоции, по какъв начин те се отключват и как точно ги носи в душата си на 1 място на 2 място по какъв начин те влизат в конфликт с другото. Добрата част в нас на 3 място да имаме куража действително да влезем в тези отрицателни емоции, за да можем наистина влизайки и разбирайки начина, по който те се отключват. Това е най прекият път действително да стигнем до това безусловно положително начало, което е във всеки 1 от нас. Действително всеки 1 от всеки 1 е имал състояние, в което е разбирал, че е истина. Голямото страдание и начина, по който ние сме се справили с него в 1 момент действително ни е давал ключа към това внезапно просветление или казано по друг начин до най голямото щастие откривателя на психоанализата. Освен всички всички други идеи, които гениални идеи, които до които достига в своята изследователска работа. Всъщност в късния фройд има нещо, което така продължавам да продължавам да се удивлявам с каква дълбочина го е споделил и го е открил преди повече от 80 години късния фройд говори за 2 влечения в човека, влечението към смъртта и влечението към живота във всеки 1 от нас тези 2 влечения желанието да да нещо да. Нека тим желанието да нещо да стопираме желанието нещо да разрушим и желанието да съградим 2 начала в нас вървят успоредно тревожният човек. Или всъщност човекът, който би искал да преодолее своята тревожност, е човекът, който не потиска своя отрицателни емоции или своето влечение към смъртта. А това е човекът, който намира начин да събере да живее заедно влечението към живота и влечението към смъртта. Защото какво на практика се получава времената, в които живеем, носят достатъчно примери в тази посока. Влечението към смъртта или деструктивното начало в човека е това влечение, в което хората действително не могат да понесат своята индивидуална тревожност и поради тази причина те се събират на групи те. Желаят някак си попадайки в колектив, попадайки в непрекъснатата компания на другия, те всъщност искат да се освободят от отговорността за своята индивидуална тревожност. Да, обаче по този начин. Те стават проводници точно на другото на влечението към смъртта в. А този в този тип събирания терористични групи и всякакви такива събирания, организирани точно на такъв при принципи на такъв пример. Това са хора, които иначе обещават доброто, обещават идеали, обещават едва ли не земни блага, но в основата си развива точно обратния процес. Това е чистото влечение към смъртта. Това е същото, което 1 наркозависим, а и въобще хората със зависимости преживяват тогава, когато той вместо да разреши. Своите подсъзнателни емоционални конфликти в себе си минава отвъд, мислейки си, че всъщност е в живота, без да съзнава, че той е в чистото разрушение и себеразрушение. Само човекът, който намери начин да живее, да намери равновесие между 1 и другото между градежа и разрушението. Само този човек може да намери начин да стъпи на точно върху това равновесие и да се справи да излезе над своята тревожност. В този смисъл книгата, която посветена на тревожността дава изключително. Надявам се ясни и практични споделяния в тази посока как да се научим да живеем 2 начала в себе си и да не бягаме от всичко това как да се научим да живеем едновременно и удоволствието. И дистанцията за съжаление времето в което живеем ни тласка само към 1 към удоволствие към чисто удоволствие и наслаждение. Всичко свързано с дистанция, състрадание съюз при осмисляне на случващото се като че ли по някакъв начин не е спестено. Няма как да бъдем щастливи тогава, когато сме само в 1 начало, само в удоволствието само в наслаждението, а другото другото в нас някак си то непрекъснато ни напомня за себе си. Съответно давам си сметка и съм го споделил в книгата си колко много говорим за удоволствието, колко много се вълнуваме от това да постигне всеки своето удоволствие. За съжаление колко малко мислим и говорим за любовта в любовта има много други неща. В любовта има много търпение. В любовта има смирение, в любовта има очакване, любовта не е просто и само удоволствие. Последната тема, която, следвайки съдържанието на книгата ми последното нещо, което бих искал да ви споделя и очаквам вашите въпроси. Това е темата за разрешаване на тревожността. Знам, че всяка тревожност е 1 много индивидуално състояние, а всяка тревожност е всъщност знак за това, че не сме осъзнали цялото богатство и качествата, които носим и сме някак си сме получили свише или знам ли откъде в себе си. И въпреки всичко бих могъл да споделя като някакви най общи теми за размисъл и за справяне с тревожността. Няколко неща тревожността е нещо, което ако аз го живее в настоящия момент и намеря някакъв начин да се изолираме дистанцирам от всички тези илюзорни сюжети, които сътворявам в съзнанието си по отношение на бъдещето. Ако аз най малко се опитам да мисля за моето аз като моето тяло този най развит орган в мен и се опитвам да си да си представя, че всъщност. Аз съм в настоящия момент моето тяло тогава действително 1 голяма част от тревожността и мисълта са това, че всъщност това, което се случва в настоящия момент, аз мога единствено да го осъзнавам, да му се насладя и да му се радвам. А това какво ще се случи за в бъдеще? Това от 1 страна е 1 маниакален път съзнателен опит едва ли не да се поставя на мястото на всевишния. Вижте колко интересни парадокси и от тази позиция да провидя какво ме чака за в бъдеще. Знам много добре, че това е сътворено и това идва от нашите страхове, но това в крайна сметка. Продуцира и затвърждава нашата тревожност от 1 страна да живее в тялото си. В настоящия момент, от друга страна, наистина да се науча да имам 1 моменти на мълчание и на тишина между различните неща, които правя, докато работя всъщност да се научат да се отдавам. Изцяло се е спирайки да работи, свършвайки работния ми ден, да взема тези моменти, в които така да се опитам да осмисля какво направих да си направя 1 малки равносметки за себе си. Какво направих, какво постигнах и какво осъзнах. След което да вляза в ролята в другата роля семейна приятелска родителска. Това ще ми даде 1 възможност действително по друг начин да се от там на това, което всъщност преживявам като приятел, любим или родител, след което и това да прекъсна, за да влезе в нещо 3 и четвърто, тоест опита да накъсам ежедневието ми, а да не го живее като нещо флуидно и нещо такова недиференцирано. Всъщност ми помага до голяма степен да се справя с тревожността. Приемам хора, които. Точно това споделят хора на много ключови позиции, които споделят точно това. Не можем да спрем да се тревожим, защото отговорната ми работа 10 12:00 на ден не ми позволява и това, че разбира се е точно. Това е нещо там се случва примерно най често 1 заложен перфекционизъм, желание на всяка цена да успея да бъда най добрия и прочие в 1 момент. Това не ми позволява да вляза в другата позиция, да вляза в позицията на родител. Както сподели, 1 майка казва, разбирате ли, аз се дразня на децата ми дори. Понякога се ужасявам от мисълта и си задавам въпроса доколко действително ги обичам, защото аз не могат да се освободят в тези терапевтични срещи. Много ясно установихме точно това. Тя не може да спре да от 1 и да влезе в другото. Тя продължава докато е с децата си да мисли за това какво е направила през деня, какво не е направила както трябва, което има връзка с начина, по който е била възпитана и прочие, тоест нейния перфекционизъм и я води до това тя в 1 момент действително да се превръща в 1 в родител, който едва ли не е някакво страшилище за децата си, което пък съответно. Се рефлектира върху нея и дава усещането за затова, че всъщност е 1 едва ли не жесток човек, след което децата си лягат нейните терзания продължават. Този път тя си мисли, чакай сега аз наистина не бях добър родител. Аз не бях и добър професионалист, съответно разбира се. 3 4 сутринта тя вече е будна. Тревожните с състояния сърцебиене, главоболие и прочие и прочие. И после следващия ден всичко се повтаря отначало. Благодаря ви за вниманието. Очаквам вашите въпроси.

Гост 1
Заповядайте да зададете своите въпроси към доктор Димов. Вероятно е успял да ви провокира за това кратко експозе и представяне на книгата. Заповядайте, за да чуват до последните редове. Най добрият вариант е да използваме микрофона. Който за съжаление е съвсем.

д-р Димов
С.

Гост 1
Къс кабел, така че заповядайте да зададете вашите въпроси тук. Има въпрос да заповядайте.

Гост 2
Здравейте на всички Георги се казвам. Моят въпрос е доколко тревожността е процес, който трябва да се разреши в. Вътрешната работа със себе си и доколко е процес, в който трябва да се разреши в реалния свят, понеже обикновено човек го тревожи нещо, което колкото и да е хипотетично, има някакви реални действия, които може да извърши да разреши определени проблеми. Но пък предполагам, че от някои случаи, дори и да ги разреши, тревожността става. Следва нещо друго, така че докъде е работа, вътрешна работа със себе си и докъде е работа в реалния свят с реални действия. То не че другото не е реално да кажем. Зависи от други хора.

д-р Димов
Всичко, което ме тревожи във външния свят всъщност закача нещо, което е неразрешено във вътрешния ми свят. В този смисъл нещата, които не мога да понасям отвън нещата, които ме дразнят отвън, са нещата, от които се страхувам от самия себе си и със самия себе си, без да намеря кои са тези неща и без да намеря опит да се справя с тези неща. Аз няма как да се справя с това, което ме тормози от външния свят.

Гост 1
Заповядайте за други въпроси. Професор близнакова заповядайте.

Гост 3
Аз няма да отправя много въпроси, тъй като тази тема е обширна и когато слушаме шума на вълните можем да сравним мозъка с и бурята, която се развива в нашия мозък още вътреутробно в ранното детство и вече в по късната възраст. Наистина като педиатър дълги години мога да кажа, че е голямо изкуство да бъдеш родител. Голямо изкуство е да пораснеш понякога в агресия или извън агресия зависимост от това кой какво му е отредено на този свят и ако мога да направя 1 аналогия с 1 книга на Джон кехоу подсъзнанието може всичко наистина подсъзнанието може всичко всичко е кодирано там като 1 библиотека въпрос е на и на младия човек ние да можем да се справим с това и ако тръгнем не само към фройд, а камион, което определя хората на интроверти и екстроверти нали може да кажем, че човек който е екструдер. Така мисля. Аз по добре би могъл да се справи със ситуацията. То е затварянето на човек в самия себе си в черупката нали няма как да да му помогне той да си помогне сам на себе си. Той ще отиде при психолога въпроса и психолога да долови тази нищо, когато ние говорим и работим с родители, които имат сериозни проблеми, има доста заболявания в детската възраст, които имат функционални причини. Тогава наистина не трябва да се докоснем до родителя до въпросното дете. В момента в нашата клиника лежи дете с. Анорексия момиче на 15 години ние си задаваме въпроса откъде е тръгнало това ние трябва да направим път към неговото сърце и душа, за да можем да преценим каква е ситуацията. Естествено, че педиатъра в тази ситуация ще върви с психолога с театъра и така нататък и това не е педиатрична лекция да продължавам по нататък, но аз искам да изкажа своите адмирации. Аз съм присъствала преди 2 години на 20 Юли, но присъствам сега благодарение на вълчева, която. Беше моя студентка. Невероятна, нали? И защитата на нейната дисертация по същия начин за ранното детско развитие. Искам да изкажа адмирациите си към вас и смелостта, която сте набрали да помагате не само в кабинета си да напишете четивото, където да се докоснат всички не само специалисти и други, които в затворената семейна среда, нали сънувайки или не в подсъзнанието да могат да се справят с проблемите ви. Благодаря ви. За това, че успях да се запозная. Макар и бегло с това, което чух, прочитайки книгата ще има въпроси може би. Защото има 1 рубрика в рубрика деца, които са също много сериозни. Това са деца по домовете и така нататък. Това също е много тънка нишка. Благодаря ви.

д-р Димов
Благодаря и аз. Благодаря ви.

Гост 1
Благодаря ви. Делени опит. Заповядайте главен асистент Николай Михайлов.

Гост 4
Благодаря. 1 Варна много се радвам. Това просто да дам. 1 е. Трябва ли всъщност каква е целта, вашата и на вашите клиенти трябва ли да бъде? Напълно разрешена и премахва тревожността или към нещо друго се стремите. В крайна сметка в терапевтично отношение. И другият въпрос е. По скоро малко по така мета въпрос за. Мина от преди 2 години тази книга. Опитаме нещо промени ли се във вашия подход вашето мислене как тази книга е, прилича и различна на предишната. Има ли нещо така някаква промяна във вас, която съответно добре в тази книга малко тази вечер разгледам и 2 книги като последователност.

д-р Димов
Да, благодаря вени кой ще започна от втория въпрос темата за агресията в семейството. Както казах агресията замаскирана като обич към другия и темата за тревожността са много свързани. Всъщност е. Те вървят заедно ръка за ръка. В този смисъл, колкото отколкото време мисля агресията като книга от толкова време общо взето мисля и тревожността. Идеята за това в в моя кабинет какво всъщност точно се случва с страдащия човек 1 на 1 време действително, ако той си даде много ясна сметка за това не да потиска своите деструктивни отрицателни емоции или това, което фройд говори влечението към смъртта. А да намери начин да го живее с другото. Разбирате ли казано по друг начин идеята е в следното, всички ние сме 1 противоречиви същества. Неслучайно започнах с надписът на университета в падуа дяволът е логик. Логиката е всъщност опит да бъдем да живеем в непротиворечието. Колкото повече ние се опитваме да живеем в 1 разумно противоречия, тоест да свържем 1 и другото да намерим начин да трансформираме нашите отрицателни емоции в. Положителни толкова по малко тревожни ще бъдем отрицателните емоции, от които толкова много се страхуваме. Са всъщност всичко това, върху което нямаме контрол обаче. От друга страна, тези отрицателни емоции също са първоизточника на срещата на спонтанността на изненадата и на страстта, за която всички мечтаем и искаме да бъдат част от живота ни, ама няма как те да бъдат. Ако всичко е подредено, всичко е рамкирано, всичко е контролирано. И всичко е познато и възпроизвеждащо се до безкрайност, ако не отворя сърцето си за нещо ново, а понякога новото минала и през деструктивното, няма как аз да се свържа с другото с доброто. Точно това се случва в моя кабинет. Не да забравим така или иначе всичко, което и ехо, което говорят и всички специалисти няма забрава. Всичко е в подсъзнанието, то е запечатано въпросът е как с какви, по какъв начин най общо. Кое с какво да свържа и всъщност моят отговор 1 от тезите в книгите ми е точно това как да трансформирам. Това е вече въпрос на 1 вътрешно творчество и работа със себе си. Как да трансформира моите отрицателни емоции в градивни, защото отрицателните емоции носят изключително голяма енергия, която аз мога да използвам за нещо за нещо креативно и и творческо.

Гост 1
Благодаря доктор Димов. Други въпроси от аудиторията.

Гост 3
Да.

Гост 1
Моят въпрос към вас е следният. Ако говорим, че тревожността може да. Да предизвика например заболявания, нали човек, който се намира в такова състояние. Да изпадне в някакво състояние да страда от нещо. Редно ли е тогава преди да започнат да се лекуват човек от каквато и да е болест, да има консултация с сопло.

д-р Димов
С психотерапевт психолога няма право да работи с хора.

Гост 1
Който да например да открие такова състояние на тревожност и въобще състояние, което да влияе върху различни заболявания.

д-р Димов
Вижте зависи от степента на степен. Това тревожно състояние, но сега без излишна, без излишна скромност или без излишна претенциозност. Опитвам се да пиша. Така че текстът ми да бъде някакъв опит. За съм себепознание и самопомощ. Това споделят мои познати, които са чели моята книга и които не ходят на специалист, че всъщност и мои близки, прочитайки книгата ми, те са си дали сметка за много неща. Отговорих си на много въпроси и се усетили 1 момент на вътрешно просветление. За мен това е най голямата награда.

Гост 1
Други въпроси от аудиторията. Заповядайте. Може би докато да заповядайте или. Аз искам да попитам за влечението към живота, понеже както и вие казахте е много от нас избягваме агресията, тревожността. И преживяваме.

Гост 3
Дори по трудни ситуации с.

Гост 1
По голяма лекота при мен също се случи така. Аз съм отказала доста зависимости, а тревожността се отключи в някакъв спокоен да речем момент.

д-р Димов
1 ви благодаря за откровеността макари 1 изречение вие казахте с него 101. Вижте, тя винаги се отключва в спокойно състояние, защото спокойното състояние не е причината. Той е повод да винаги, когато човек се успокои. Всъщност всичко това, което човек тръгва към зависимости, защото всъщност има неразрешен емоционален конфликт в себе си, това го потиска. Това го тласка към зависимостта. Това, че той е преодолял зависимостта, не значи, че той е разрешил. Своя конфликт в себе си трябва да се разбере какъв е конфликтът в него. Мога да ви дам много примери, работи с хора със зависимости от целия спектър. Понякога е с и отключват такива дълбоки прозрения, такива такива толкова човешки истории, толкова потресаващи истини зад всичко това, което на пръв поглед нали никой не стигат току така до зависимост, но похвално е това, което казвате, но ето тревожността е винаги там той е като нали с най голямо уважение работи с психиатър и той като антидепресант. Няма как да защити твоята тревожност. Депресия то е само отлага. Той е патерицата, която ти позволява в 1 момент, защото става толкова непоносимо ти да се справиш с разбереш какъв е проблема. Проблема е душевен. Няма как. Да заместваш.

Гост 1
Заповядайте и други въпроси може би са възникнали. Може би докато така все още формулирате вашите въпроси да задам и аз. 1 въпрос доктор Димов още в началото на книгата вие правите уговорката за разликата между безпокойство и тревожност, че тя съществува във френския език. В българския език вие приемате безпокойство и тревожност като синоними. От друга страна ви работите двуезично и безспорно във вашата работа и във вашата опитност имате някакви конкретни стигми някакви конкретни белези, които ви карат в работата си с. Пациентът да казвате това е по скоро безпокойство. Това по скоро е тревожност. Въпроса ми е, извели ли сте за себе си и можете ли да прогнозирате кои са белезите по скоро за безпокойство кои са белезите по скоро за тревожност от ваша гледна точка и другият ми въпрос е как според вас има ли разлика в начина, по който различните поколения се справят с безпокойството и тревожността? Намирате ли някаква разлика? Поведенческите модели във възприятията на поколенията за безпокойство и тревожност. Кое довежда? 1 поколение най общо до безпокойство и тревожност можем ли да отдиференцираме най така най големите рискове от гледна точка на средата, които въздействат върху 1 поколение и предизвиква да.

д-р Димов
Вижте ще отговоря с 1 на пръв поглед е игра на думи, но мисля, че не е съвсем така. Безпокойството е тревожност насочена към външния свят, а тревожността е безпокойство идващо от дълбините на човешката душа безпокойството и на френски. Всъщност говори за това за как да кажа за 1 напрежение и липса на сигурност във връзката с с връзката с други. А тревожността е безпокойство и напрежение във връзката със себе си. Тоест безпокойство е насочено ориентирано към връзката ви със света, а тревожността по скоро във връзката. Самият не съм го уточнил по този начин, но това имах предвид. Не искам да влизам в лични разсъждения. Наистина на български се приемат като синоними на френски. Те звучат този начин, а темата за различните поколения. Ами вижте. Само само 1 нещо ще ви кажа. Говорихме за удоволствието и за любовта, тъй като по стечение на обстоятелствата съвременното поколение с всички неща, които се случват с цялата дигитална култура, която е изключително агресивна и по някакъв начин започна с всички тези инфлуенсъри, които едва ли не те учат. Това са новите гуру, които те учат как да живееш, които въобще, които те учат да си щастлив, които ти казват как да забогатееш, които ти казват как да успееш. Това е пак същото по някакъв начин някой свръх аз както казва на психоанализата се явява 1 ментор, който вместо във всеки 1 от нас той е заложен вместо да слушаме себе си и този свръх аз в нас ние по някакъв начин слушаме някой друг, който едва ли не да отвън да ни учи какво да правим и в какви рамки да влизаме. Ами извинявайте, обаче това е, аз бих го на ре къл престъпления към човешката уникалност. Всеки 1 от нас той носи в себе си 1 уникалност и неповторимост. Терапевта професионалист и психоаналитик тръгва от тази уникалност и неповторимост на всеки 1 от нас. Той се съюзява с нея и той работи, само следвайки вътрешната логика на всеки човек и начина, по който той възприема чувства и преживява света. В този смисъл, за съжаление, младото поколение поколението на хората на 30 години и по младите от тях като че ли 1 някъде метафората изчезна. Способността за 1 по абстрактно мислене и възприемане на нещата. Всичко стана като че ли във факти нгъ всичко стана и се сведе като че ли до удоволствието, тъй като дистанцията я няма, тъй като самотата 1 кошмарно състояние, от което всеки бяга, тъй като отвсякъде ни обясняват и ни втълпяват как трябва да вървим към още и още удоволствие и удоволствие и още, и още до безкрай и все по големи удоволствие това е. Това е отделна тема още и още проблемът още и още, който действително продуцират чиста тревожност, а много характерни за съвременното поколение. И ако 1 човек над 30 години се вълнува от 1 по общочовешки теми, но там метафората, абстракцията, мечтанието. Това, което говорим, въображаемото съществува за съвременния човек като че ли и това много ме притеснява, то е смъкнато сведено до реалното и всичко е само тук и сега. Няма всичко на всяка цена трябва да бъде преживяно тук и сега всичко е в удоволствието, което е още и още и което няма насищане. Съответно удоволствие, без дистанция. За съжаление няма как човек да стигне до любовта. Наслаждение без смирение няма как човек да открие приятелството. И така нататък и така нататък. Темата ми е много, много така. Дори болна чисто човешки, защото аз лично приемам в моя кабинет. С деца не работя тийнейджъри вече на 15 години, които са пробвали какво ли не е правили, но те дори не допуска дори в моя кабинет и те дори не допускат корекция в момента корекция, а те приемат въпросът ми като към тях като опит да ги коригирам. Всъщност ако аз им задавам въпроси и им кажа добре, все пак какво ви дава? Защо? Защо, защо всеки ден пушиш трева? Какво заместваш? Какво ти липсва за тази зависимост? Има някаква сериозна липса. Съответно отговорът тема, аз няма нужда от аз нямам нужда от поучение, защото темата е болезнена също. Съответно това са хора, които ходят и слушат инфлуенсъри, които не само че ги получават, ще ги форматират, те правят съзнанието им действително как да кажа абсолютно еднотипно абсолютно програмирано това това ме притеснява дори в кабинета на специалист. Ти не можеш да зададеш въпрос, те казват, идват да споделят своето страдание, аз знам. Че е така, но те като че ли отказват да разберат причините искат да стане на готово, да дойдат и аз да свърша нещата няма уникална е терапевтичната среща между терапевта и пациента и срещата лекува. Срещата лекува.

Гост 1
Благодаря ви. Срещата лекува може би това са 1 прекрасни заключителни думи, а освен ако няма още въпроси от страна на аудиторията.