Стефан Щерев
С нея ние продължаваме с 1 друга важна тема, която става дума за тежка диагноза, а именно кои са фазите на приемане на болестта и каква психологическа помощ трябва да се окаже. На пациентите. Тежката диагноза е най страшното нещо, което може да чуе 1 пациент, а след нея нищо не е същото. Диагнозите, свързани със животозастрашаващи болести, винаги изкарват на преден план асоциацията край на живота, а веднъж зародила се тази мисъл променя света му пътят, който обаче всеки 1 човек трябва да извърви е пътят на оздравяването, макар и дълъг, той е възможен, а притеснението от изправянето пред най големия страх. Смъртта са част от приемането и разбирането на новата ситуация. 1 от най важните неща за пациента е как ще му бъде поднесена информацията за заболяването. Неизвестността винаги предизвиква панически страх, а именно заради това болният трябва да разполага с колкото се може повече подробности, за да разбере какво ще последва осмислянето на тази информация е 1 стъпка по дългия път на лечението. Как обаче трябва да се държат близките на пациента с него? Какво самият той не трябва да забравя? И кое ще го улесни в пътя му към излекуването? Отговорите от психоаналитика огнян Димов.
Мария Андонова
Мм разбрах за какво ще си говорим сега с психоаналитикът огнян Димов днес ще обсъдим фазите на приемане на болестта. Нещо също много.
Стефан Щерев
Тежко човек получил тежка диагноза, се преобръща, но каква е най честата асоциация? Но има ли въобще план, по който трябва да се действа емоционално?
Мария Андонова
Здравейте.
д-р Димов
Здравейте. Всички всички планове и регламентира случая са много относителни. Това зависи от темперамента и и психологическото устройство на самия човек, душевната му структура, но така или иначе все пак има няколко основни неща стъпки да кажем, които, през които минава приемането, асоциирането с болестта и начините за справяне с нея. 1 нещо е съобщаването. Трябва да се каже, не можем да крием подобно нещо, ами винаги 1 1 емоционална реакция е отрицание, неверие ужас гняв вече вижте колко интересно всеки реагира по 1 различен начин, но общо взето това са пак казвам зависи от психологическия тип на самия човек. Това с начините по които той реагира, но така или иначе общото между всички тези емоционални състояния е отрицанието. 1 въпрос защо на мен с какво сгреших? Какво направих? Какво изкупувам ако стигнем вече?
Мария Андонова
Наистина ме наказа.
д-р Димов
Защо ме наказва?
Стефан Щерев
Кой провидението бог всеки.
д-р Димов
Ден ето родителите ми миналото и така нататък. Втората фаза обаче човек наистина все пак да чуе 1 отговора от самия себе си. Защо значи всеки проблем чисто психологически идва от някаква травма и от някакво неприемане отрицание, неспазване на някакъв баланс спрямо нашия начин на живот. Говоря като начин на хранене говоря като режим. Говоря като 1 емоционална хигиена а?
Мария Андонова
Съм чувал, че много хора обвиняват и самите себе си за това, което им се е случило и за диагнозата, която имат.
д-р Димов
Най точен той е много дълбинен. Той е от вътрешната интуиция на човека. Ами да, някъде нещо не сме направили както трябва. Някъде нещо сме сгрешили пред себе си спрямо собствената ни натура и това повдига отново въпроса за себепознанието. Говорим за дух, душа и тяло за това как живеем, как мислим, как се храним. Какъв режим имаме?
Стефан Щерев
След това дълбоко неприемане след това така ярост и гняв, които ни обземат какви са другите фази, през които минаваме. Каква е картата?
д-р Димов
Много хора остават в яростта и гнева и в отрицанието те изпадат в 1 тежки депресивни състояния. Това са хора, които все пак не искам никого да упреквам и да слагам и да дамгосан, но това са хора, които все пак някак си слабостта, която са носили в себе си ги залива. Или това полу депресивно състояние, в което са живели, не им дава възможност те да се стабилизират да приемат реалността. Говорим за другите, които все пак стигат до приемане на реалността. Ами 1 фаза е промяна на начина на живот, значи болестта говори за промяна. Това е 1 интимен акт, който ни казва, че нещо в нас и с нас трябва да се промени медицината толкова много напредна и наистина има много хора, които са преодолели болестта дали са. Темата за лечението и за излекуването е много голяма. Въпросът е както на душевните проблеми, така и на физиологичните проблеми, но въпросът е да преодолеем болестта, да се съобразим с нея, да чуем вътрешния глас и да започнем голямата промяна.
Мария Андонова
Се случва и със здрава психика, върху която нали трябва да се работи. Търси съзнателно, трябва да се работи върху това.
д-р Димов
Разговор с близките разговор със специалист и опит човек да започне да говори за себе си. Значи болестта е винаги 1 натрупано не изказване на това, което се случва с нас и това, което преживяваме в нашия собствен свят.
Мария Андонова
Тоест да извадим човек от депресията говорим вече от позицията на други наш. Близък се разболява и е с тежка диагноза. Ние трябва да го извадим от депресията и да му внушим. Едва ли не, че трябва да се справи с помощта на други на близки на психолози.
Стефан Щерев
Нали за тази тема?
д-р Димов
Да така е и тук вече да се следва 1 бих казал 1 среда не е необходимо нито да близките на болния на човек, на страдащия човек не е необходимо нито да се вайка тз, нито да преминават в някакво разглеждане. В смисъл едва ли не да изпълняваме.
Мария Андонова
Абсолютно всички прищевки непрекъснато щастие, че всичко е наред, няма никакви.
д-р Димов
Проблеми много позитивна нагласа до никъде не води. Говорим за 1 по безусловно позитивна нагласа човек наистина да се чувства добре, защото вярват, че се чувстват добре, защото иска да се чувства добре, а не като някаква наложена маска затова да бъде добре повече присъствие в такива моменти от близки хора. Повече разговори повече подкрепа е много по ценна като психологическа помощ, отколкото всякакви такива маниакални състояния.
Стефан Щерев
Съгласен съм с вас доктор Димов. Може би. 1 човек 1 човешко същество, което до което има достъп страдащия е неговият лекар, който му съобщава това. Зная, че преди 15 или 20 години в словения имал курсове за лекари, които как да съобщават лошите новини не само диагнози при смърт на близък и така нататък и това е изпълнявано от хора от театъра. Много интересно. В България прави ли се това въобще какъв подход? Защото не много е важно как прости сервират нещо. Ето така на български казано пльоснато или внимателно някак си да.
Мария Андонова
Подготвим човека.
Стефан Щерев
За да не стреснем, за да не уплашим, за да не объркаме още повече човек тук прави ли си такова?
д-р Димов
Ами доколкото знам не съвсем. Това е отговорността на всеки лекар и специалист. Аз знам за случаи, в които доказани специалисти са си позволявали да точно да пляскат да плеснат нещо по този много груб и брутален начин. Разбира много добре работещия човек. Често пъти е много аскетичен, но 1 повече емпатия в случая е много необходима. От друга страна лекарят трябва да е този, който да съобщи диагнозата, а не близките, защото той е институцията. Той е авторитета той може да накара страдащия човек да се вземе в ръце. Другото, което е някак си в момента, в който тръгнем да кажем, е като специалист и на страдащия човек за това какво е неговото състояние е хубаво да се заложи на индивидуалния път. Индивидуалното решение да се избягват всякакви статистики, позоваване четене в интернет. Които най често много вредят човек трябва да направи контакт с 1 със самия себе си говоря за страдащия после с неговия лекар, после с неговите близки. После ако прецени с неговия терапевт това е 1 много личен акт на преодоляване на проблема на болестта. Аз разчитам и виждам той дава резултат.
Мария Андонова
Искрено се надявам много хора да са ни чули в този разговор, защото това е 1 от най трудните моменти как да съобщиш на близък как да бъдеш до него в този момент. Приемането и разбирането също са изключително важна част от лечението на всяка 1 болест.
гр. София
0878 98 53 53
ogniandimov@gmail.com