Стефан Щерев
Улиците в градовете са притихнали. Парковете са напълно празни, а животът си е застинал и макар повечето хора да прекарват времето си вкъщи, има десетки хора, на които се налага да бъдат на работните си места. Именно те са подложени на натиска на постоянните призиви да останат вкъщи по така да е служебните им задължения, не търпят отлагане как хората, които в момента имат страх да напуснат домовете си, могат да го направят и да се отърсят от тревогите си. При нас е докторът по психоанализа огнян Димов. Здравейте, възможно ли е сега заради информацията, която получаваме от всякъде, за да получим страх от показване от общуване с.
д-р Димов
Хора не само е възможно. То е абсолютно логично ако се случи. Въпросът е как да се мобилизираме и да продължим как да не останем в това положение и да излезем пред тревожността как да сложим граница на тревожността, която неминуемо ни залива всеки 1 от нас как да погледнем на страховете и на безпокойствата, които са напълно нормални в. 1 подобна ситуация като нещо, което през което да мине миг нещо, което да ни стимулира. Ами Стефан това е работа в 2 посоки. Работа върху причините за страховете, защото все пак и в предното предаване развих моята теза, че всъщност тревожният човек, който в 1 нормална обстановка живее своята тревожност ежедневно в момента дойде взривен от своята тревожност. Въпросът е, че тревожността има своята причина. И тя трябва да бъде терапевтично открита, а чисто поведенчески човек в момента може да се срещне с проблема и да и да намери начин да излезе от него. Например в случая бих предложил следното, като някаква чисто авто терапевтична техника, това да се възпротивяваме единствено на страховете и на тревожността не ни довежда доникъде, защото те винаги са по силни от нас. Знаете ли спомняте със сигурност какво твърдяха големите гръцки философи те разглеждаха доброто или всъщност злото като отсъствие на добро по същия начин болестта като отсъствие на здраве? А да, тоест ако ние приемем и се отпуснем пред себе си в тази тревожност, ако ние оставим да ни залее и в 1 момент, ако ние се сблъскваме с нея. И кажем 100 кг дори и помолим за още повече тревожност и страх. Вероятността да излезем над нея е много голяма. Споделям го 1 мой пациент момче, което в пубертета, което е било тормозено в неговото училище и което непрекъснато е намирало някакви причини, за да не отиде на училище и не е говорил с родителите си, защото има проблем в комуникацията. Разбира се в 1 момент заедно в терапията стигнахме до този момент. Ясно предложих този вариант. Всъщност има по голям негов съученик, който го тормози и казах следващия ден, когато този човек застане пред теб и когато отново започна да те претърсва за пари да те подиграва и да те обижда. Ти застани и кажи стоп повече няма да позволят това по същия начин. Това е връзката ни с тревожността и със страха в 1 момент, след като сме видели, че всъщност те не са толкова страшни, пускайки ги по тялото ни. Просто да излезем и да кажем стоп.
Стефан Щерев
Стоп това можем да си го заявим сами на себе си, а и на хората около нас го но този стоп, като например маски, ръкавици и всякакви допълнителни мерки за безопасност. Помагат ли ни чисто психологически в тая борба със страха от излизането?
д-р Димов
Да, разбира се, това е стопа. Всъщност специалистите казват все пак да запазим логиката и да знаем как се предава заразата. Това нещо, както и толкова това е. Това е този стоп от там нататък да се поддаваме на конспиративни теории и да си мислим, че всъщност нещо кой знае какво се случва, а не може ние психически няма да издържим на на това напрежение. Това, което забелязвам уви като тенденция ние непрекъснато в момента, тъй като отказваме да се срещнем с проблема пред себе си и да кажем този стоп дори и да помолим за повече тревожност, за да излезем на тревожността според това, което ви казах преди малко тези 3 стъпки, а всъщност ние отиваме в някаква друга крайност и търсим проблема в другия. Врагът в другия бих казал да потърсим врагът в себе си.
Стефан Щерев
Търсим врага в другия казвайки ето аз стоя вкъщи спазвам всичко, пък те другите.
д-р Димов
Те другите са разхожда не дай си боже да се закашляш недай си боже да направиш нещо, което да се приближиш на повече от 2m гай ти ставаш опасен.
Стефан Щерев
Ставаш опасен, сочат те с пръст дори започват.
д-р Димов
Да крещят.
Стефан Щерев
На случи ми се онзи ден между другото в 1 голям столичен супермаркет. Така видях на съседната опашка 1 възрастна жена се приближи, въобще не осъзна какво прави към млада жена, която просто истеряса и започна да крещи к отдръпнете се от мен отдръпнете се веднага посочи. Разбира се, възрастната жена се смути. Извини се, но виждате ли някакви такива девиации в поведението ни? Така доста масово реагираме като ощипани на всичко, но се чудя дали хората, които са по предразположени към страх от тези социални контакти са по скоро екстровертите и интровертите.
д-р Димов
Няма, няма, няма логика, няма връзка, зависи кой как е ситуиран другия в нас. В смисъл, ако ние наистина имаме 1 1 хармонична връзка с другия, ако за нас другия въобще съществува. Няма как той да се окаже заплаха за нас знаете ли без много екстроверти всъщност те използват другия като екран, върху който. Да проектират своите емоционални състояния и за тях другия въобще не съществува и в такива моменти аз забелязвам точно тези екстроверти, за които говорите, които иначе дават вид на много социални любопитни хора. Всъщност точно обратното. Това са хора, които имат ужас от другия, защото другият не се е родил в тях. В този смисъл за тях е 1 голямо предизвикателство да пуснат, поне отчасти контрола, за да може и другия да се роди в живота им.
Стефан Щерев
Други да се роди в живота им. Сега говорейки го така от състоянието и на телевизионното студио допускам, че звучи малко отдалечено, но хайде сега да си представим въобще за хората, които ни слушат сега да си представим, че. Тази ситуация продължава 2 седмици. До този момент ще продължи още 2. Засега чукаме на дървена повърхност има ли? Истинска опасност това да се отрази на социалните ни контакти в бъдеще.
д-р Димов
То ще се отрази.
Стефан Щерев
Това съобщение ще правим илюзии.
д-р Димов
То ще се отрази и то ще покаже. Всъщност то ще изкара на повърхността там, докъдето сме стигнали по пътя на нашето израстване и на нашата зрялост ще видим действително кой кой е в момент на криза. Няма заблуда действително това, което ние сме в 1 нормална ситуация ще се прояви абсолютно безусловно и безотказно. Въпросът е да работим върху това да продължим да бъдем преди обстоятелствата. Вижте въпреки всичко мисля, че има нещо обидно. Да, тревожна е обстановката, в която сме, но все пак нали сме повече от това, което се случва около нас. Нали бихме могли да излезем преди обстоятелствата да планираме ежедневието си, да вкараме разнообразие, да не мислим другия като потенциален враг, да сменяме дейностите си, да не спираме с интересите си, да не спираме, да общуваме и да си говорим за по интересни неща, отколкото за нашите страхове и тревожност и въобще. Разговори, които са изключително злокачествени.
Стефан Щерев
Направо тровещи как можем да се да се само регулираме.
д-р Димов
Като структурираме ежедневието си аз.
Стефан Щерев
Нито го говорили, но просто искам да го повторим отново като.
д-р Димов
Структурираме ежедневието си, като въпреки всичко дори и в къщи аз мога да имам и физическа активност. Могат да имаме и емоционална такава интелектуална духовна могат да общувам с близките ни с близките ми, без значение по какъв начин това е структуриране на ежедневието ни, което е отговаря и на структурирането на душевността ни.
Стефан Щерев
Тоест няма от какво да се страхуваме чак.
д-р Димов
Толкоз. Да отговаряме на хаоса на този невидим град невидим враг със структура.
Стефан Щерев
С дори и да се стигне до момент, в който извънредното положение казвам, дори това е хипотеза да се удължи извънредното положение. А това в никакъв случай не трябва да ни хвърля в поредна паника и тревожност. Ал по страшно става ал.
д-р Димов
Всеки избира. На какво да всеки избира как да продължи, дали по емоционален начин, а емоциите са най несигурната почва и основа върху която можем да строим живота си или по 1 по рационален начин в който да сложим тази граница за която говорим.
Стефан Щерев
Какви филми да гледаме и да четем драма комедии. Ми измислици ужаси. Зависи индивидуално.
д-р Димов
То си е много индивидуално. Често пъти драмата прави. Интроверта го прави по жизнен. По лекия филм прави екстроверта по тъжен. Знаем ли какво се случва в човешката душа?
Стефан Щерев
Голям хора всякакви вкусове също. Ако цитираме безкрайната руска душа на вкус и цвят дава реших нят. Много благодаря за този разговор. Винаги ми действате терапевтично. Надявам се и на нашите зрители.
гр. София
0878 98 53 53
ogniandimov@gmail.com