д-р Неделя Щонова
Тревожността е присъща за мислещите хора и този, който не е докоснат от нея, носи безразличието на животно. Това са думи на френския философ и писател жорж батай. Добре, но тази тревожност има потенциала да ни разболява и затова винаги актуален въпроса, можем ли реално ние да излезем от тази омагьосана спирала безпомощност, депресия, страх, генерализирано тревожно разстройство и в крайна сметка болест ще коментираме тази толкова важна тема заедно с психоаналитика доктор огнян Димов. Той има докторат по психология, философия и теология в 1 от най големите изследователски центрове по хуманитаристика в света също завършва специална докторска степен по психоанализа в Париж. Работил е в 1 от централните парижки клиники като клиничен психолог, а сега е при нас. Здравейте, доктор Димов. Според вас има ли нещо по важно на тоя свят от мирът и спокойствието в нашата душа? Има ли по здрав актив от това 1 човек да е вътрешно спокоен.
д-р Димов
По важно е активното неспокойствие или здравословното неспокойствие в духа, което може да ни доведе това до това състояние, за което говорите състоянието на вътрешен покой на вътрешно спокойствие и равновесие със себе си няма обаче как да го постигнем, ако ако ние не преминем и не прегледаме всичко това, през което което сме преживели всички наши травми от детството. Страхувам се, че 100 пъти и травмите в рода, които ни влияят изключително силно, а за да постигнем това спокойствие, за което говорите, то не се постигат. Току така много хора искат да го постигнат, но това е 1 дълъг път на свързване със себе си и на себепознание на такова на вътрешен баланс със себе си, вътрешна хармония със себе си.
д-р Неделя Щонова
Въпрос на култура, на страданието, ако човек изгради правилната култура на страданието би могъл да осъзнае, че дори сълзите с достатъчно мъдрост и осъзнаване могат да бъдат хвърчило към рая нали така? Културата на страданието, тоест не да страдаш деструктивно и да се разболяваш, а да разбереш посланието на болката, която е в душата ти.
д-р Димов
Да, посланието на всичко това негативно, което си преживяла, което си потиснал в себе си. Всъщност това са корените на тревожността, за разлика от страха, който винаги е нещо конкретно. Например, страх ме е от нещо. Страх ме е от змии. Страх ме е от куче. Съответно когато срещна змия или куче, аз реагирам. Тревожността е нещо необяснимо на пръв поглед, но тя всъщност е 1. Тя е 1 много дълъг път. Тя е 1 текст, който всъщност трябва да се научим. Ние да разчитаме да четем адекватно и да трансформираме миналото несвършено време, защото всички тези травми, които сме преживели в миналото, сме ги преживели често пъти нееднократно, а многократно и да трансформираме този текст в сегашно. Сегашно време, тоест да видим да си дадем много ясна преценка за това какво се е случило с нас. Прекарва през какво сме минали какви са нашите страхове комплекси, какви са нашите травми от миналото и само говорейки с тях, осъзнавайки ги, ние бихме могли да ги преодолеем и да стигнем участие до това състояние, за което вие говорите на 1 мир със себе си на 1 активно неспокойствие в душата ни.
д-р Неделя Щонова
Спокойствие, за което казвате, ако решим да го придвижим, знаем, че мозъка оперира в различни вълнови диапазони. Да кажем, сега ние сме в бета ритъм 13 14 до 30 херца но това, което е интересното гама ритъм, когато ти си супер възприемчив, супер продуктивен откритията става тогава, но тялото е интересно, че енергията на тялото е повече от стреса, защото когато тялото е напрегнато, то не може да влезе в гама ритъм и човек е в това състояние на не критичност, не оценъчност, просто супер възприемчив. И натиска до краен предел връзката с твореца в себе си.
д-р Димов
С 1 вътрешно любопитство с желание да да познава желание да разбира желание да споделя и да преживява.
д-р Неделя Щонова
Да етикираш и да бъдеш оценъчен.
д-р Димов
Ами съдим това е съдим тогава, когато не сме осъдили себе си, съдим другите тогава, когато не смеем да видим и проектираме нашите собствени емоционални конфликти върху тях, това е. Това са така наречените проекции в психоанализата, минавайки отвъд всичко това ние постигаме това вътрешно равновесие, но за да стигнем до него, ние трябва да видим какво всъщност се е случило, което ни пречи да бъдем вътрешно. В състояние на в състояние на радост. Обичам много. Това емоционално състояние на радост. Щастието е нещо много относително. Радостта 1 изначално състояние, с което 1 поглед, с който ние сме с ние се свързваме с другия, чрез който ние разбираме себе си и света, и чрез който всъщност ние живеем най добре и най адекватно и пълноценно самите себе си.
д-р Неделя Щонова
Невро теологията невро технологиите каза, че радостта е умението да удържиш себе си в лоното на целостта, каквото и да се случва наоколо, дори да си част от драма, дори да си част от тежка диагноза, дори да си част от драматична връзка. Просто тази благодарност, че те има на света от те удържа в лоното на целостта, защото другият сценарий е болестно защото всяка емоция има съответен физиологичен. Подпис нали гнева страха тревожността. Това не е нещо, което не ниво физиология остава без последици.
д-р Димов
Така е и тази вкорененост в реалното и в настоящето всъщност е начина за справяне с тревожността. Това е 1 вътрешно съзнание за това какво мога да променя и какво не мога да променя. И всичко това, което мога да променя аз мога да живее по 1 хармоничен и адекватен начин и мога само да му се радвам. А това което не мога да променя. Аз трябва да се уча да приемам от най ранна възраст, а ние живеейки в 1 илюзорен свят, който ни атакува по всякакъв начин със своите илюзорни послания. Имам предвид следното, за съжаление с навлизането на дигиталните технологии и съвременното поколение много повече се идентифицира във въображаемото то приема себе си за това, което би искало да бъде работят достатъчно юноши на възраст 15 18 години, които да, които точно те се идентифицират с 1 илюзорно. Почти маниакално 1 маниакална представа за себе си те са те губят чувство за реалност, защото отвсякъде те са атакувани точно от това от това да да бъдат герои в игри от това да бъдат винаги успяващи. Това са хора, които имат проблем с провала с грешката с.
д-р Неделя Щонова
Със.
д-р Димов
Себе оценка.
д-р Неделя Щонова
Оценка кой си какво можеш и къде отиваш.
д-р Димов
Точно това е нещата, които мога да променя. Това са нещата, които живеят в настоящия момент. И които е хубаво да приема и да им се радвам каквито и да са те, а не да се сравнявам, когато сме в илюзорното. Ние тръгваме в това са игрите на егото. Ние тръгваме в сравнението на купона на егото ни, а от там и на завистта от там и непрекъснато да наблюдаваме какво се случва при другия и да страдаме, защото не се случва при нас, ама това са неща, които ние не можем да променим и губейки чувството за реалност. Всъщност ние страдаме излишно, защото това са 1 илюзорни реалности, които. Са извън нашата способност за промяна.
д-р Неделя Щонова
Тази ситуация на глобална несигурност, когато имаме проблем с идентификацията, когато живеем в този илюзорен свят, кажете нещо на база на вашия клиничен опит, което би могло да изиграе ролята на стабилна емоционална котва, за да може човек да е здраво свързан със себе си, със своята себестойност, а не да търси валидация във външния свят.
д-р Димов
На 1 време човек да си направи 1 на 1 преразказ на всичко което е преживял по 1 много откровен.
д-р Неделя Щонова
И.
д-р Димов
Да бъде благодарен и да намери начин да види нещата по 1 различен по различни от различна гледна точка. То е всичко, което ни се е случило на всеки 1 от нас от 1 страна да има определени ситуации, които са ми подтиснали и които са отключили в нас 1 много дълбоко страдание, но от друга страна всички тези ситуации са ни научили, са ни помогнали да минем през изпитание, което ни е позволило да се само дисциплинираме на 1 време. 2 време на 2 място да видим кои сме ние какво правим, към какво се стремим да се научим да тръгваме отвътре навън от себе си, в избор на професия, в избор на партньор, в избор, въобще на начин на живот да си дадем сметка колко често избираме външните критерии за нашия начин на живот, а в последствие нещата стават непоправими. В 1 момент това непрекъснато генерира 1 вътрешна тревожност, защото ние не можем да избираме нещата само по рационален път. Къде са емоциите?
д-р Неделя Щонова
Има познания, които идва от сърцето.
д-р Димов
На познанието, което идва отвътре да, което всъщност наистина осмисля и и успокоява.
д-р Неделя Щонова
Онези свои доводи, които разумът изобщо не празни.
д-р Димов
Стената на сърцето не и истината на ума да.
д-р Неделя Щонова
Добре, благодаря ви. Беше много полезен и осъзнаващ разговор.
д-р Димов
Благодаря.
д-р Неделя Щонова
Така както е казал юнг, неврозата е опит за самолечение, опит на саморегулиращата се психична система. Да възобнови своя баланс, така че нека да гледаме на тревожността по този начин. Това е част от зова на нашата психика да си върне изгубеното равновесие. Нека се вслушваме в този зов, а и тревожността може да бъде 1 креативно състояние. Както обясни доктор огнян Димов, сега следва кратка пауза и после сме по следите на въпроса как въпреки тревожността да подходим креативно към затлъстяването повече за мъжкото здраве след кратка пауза?