Журналист
1 от измеренията на кризата ковид 19, за които често започнахме да говорим, е психическото изражение на проблема. Често пренебрегвани емоциите на хората този път силно напомниха за себе си, може би не само заради страха по темата. Сега ще говорим с психоаналитика. Доктор огнян Димов, здравейте и добре дошъл какво се случи с психиката ни доктор Димов, ето вече половин година живеем в условията на 1 нова реалност. Вие психоаналитиците и вашите колеги, психолозите. Какво мислите какво става с нас, хората и с психичното ни здраве?
д-р Димов
Психичното ни здраве е поставено под въпрос, защото се случи нещо, което до този момент ние специалистите не сме нямаме като практичен опит. Срещнаха се много хора. Всъщност всеки 1 от нас с неизвестни толкова пряко и толкова директно, както никога досега, поне от гледна точка на нашето поколение съвременници на 20 и 21 век. Това е срещата с неизвестното, което отключи страхове, за които много малко хора бяха подготвени. Много малко се замисляме за неизвестното, а коронавируса е точно това. Колко те тези теории се смениха от началото на пандемията? Колко различни начини на заразяване се лансираха в публичното пространство? Колко промени от гледна точка на специалистите, които казаха как да се предпазим и как всъщност да да се справим с проблема?
Журналист
Или извади на яве още повече страхове.
д-р Димов
Това ни обърка от 1 страна. Този вирус, който витае в пространството и който е неясен. От друга страна мнението на специалистите, които казаха, които постоянно променяха мнението си. Тоест ние се срещнахме с 1 двойна неизвестност и двойна несигурност.
Журналист
Добре де, аз си мисля обаче за нещо друго всички можехме да предположим и знаехме още в началото на годината, преди да дойдат колосалните цифри през Март и Април, че към нас идва този вирус, виждахме какво става в Китай. Тоест имахме поне месец, месец и половина да се подготвим. Хайде да оставим настрана здравните мерки, но психически да се подготвим, че към нас идва сериозна пандемия. Не беше ли достатъчно това време да се настроя психически, че идва нещо, за което не сме готови или просто не искахме да се настроим за това?
д-р Димов
Ами не, ние не сме готови да се настройваме и не сме готови да и все по малко сме готови човека на консумацията. Консумативният хомо консумент е все по малко готов да се настройва и да се подготвя за това, което предстои. Ние сме свикнали за съжаление да живеем последните десетилетия на принципа на еднодневката. Съжалявам, не говоря осъдително спрямо никой, но всичко е тук и сега всичко е само удоволствие. Всичко емоции, преминаване на всякакви емоционални граници. Всичко е само и единствено в удоволствие работа и удоволствие.
Журналист
Добре тогава кой е онзи фактор, който отключва много хора сериозни психически състояния. Аз проследих редица изследвания, които казват, че в изключително много хора. Психичните проблеми са се обострили в последните месеци. Кой е факторът, който отключи всичко това, неизвестността или страха?
д-р Димов
Неизвестността отключи външната неизвестност отключи това, което човек не е преработил неизвестността в самия него. Много малко са хората, които анализират своето поведение и своя живот, които държат и живеят в 1 равновесие спрямо хайде, от следвайки 1 християнска гледна точка дух, душа и тяло, казваше още апостол павел. Много малко хора живеят в 1 вътрешно равновесие и хармония между тези 3. Реалност и това го отключи. Това, че ние много често живеем 1 хаотичен емоционално хаотичен живот в използвам случая в книгата, която издадох наскоро агресията в семейството на издателство сиела. Аз говоря от моят практичен терапевтичен опит за това и посочва много случаи за това действително в какъв емоционален хаос живее, живяхме и продължаваме.
Журналист
Да. На домашно насилие многократно са нараснали.
д-р Димов
Случаите на домашно насилие нараснаха, защото случаите на тази тънка емоционална манипулация и емоционална агресия са непрекъснато в ежедневието ни точно в тази книга, посочвам моменти и случаи, в които действително на пръв поглед иначе имаме вид на много добри хора и точно в тези така наречени идеални образцови семейства се случват всъщност най големите зверства в 1 момент.
Журналист
По често като говорите за практиката какво виждате хора с паник атаки хора с. Тревожност, които изпитват такива състояния, стават ли все повече тези случаи?
д-р Димов
Да, тревожността е 1 изключително незавидно състояние, защото ако страхът е винаги конкретен, това е страхът от нещо определено и конкретно. Тревожността. Всъщност тя започва като 1 състояние на непрекъснато безпокойство. И докато зад нея още фройд говореше за това, че всъщност за тревожността е страхът от смъртта, ако човек не реагира, ако не вземе в ръце живота си, всъщност тя се превръща в 1 така наречено генерализирано тревожно разстройство.
Журналист
И как се излиза от такава ситуация?
д-р Димов
Са много. Сериозна работа върху себе си, всъщност с работа върху 1 симптоми, а не върху симптомите. Тогава, когато направят живота ни, вече е невъзможна.
Журналист
Ролята на близките обаче къде е тук карта на близките могат да помогнат на човек, който не се чувства добре психически, а не просто да го обявят за луд и да му кажете бе нищо ти няма ще ти мине след 2 дена.
д-р Димов
Още по страшно те не само че не ни обявяват за. Хора с проблеми ами те до последно подкрепят нашите опити да се справим с тази изключително мисия невъзможна почти значи веднъж след като душевния проблем се е отключил, той няма да се заключи. Той само ще се увеличава, а знаците и признаците са много, тоест да се научим да виждаме знаците и признаците, а те са мога ли да ги кажа в 1 изречение, те са разстройство на съня, нежелание да обичаш нежелание да работиш и страх или прекалено голяма отдаденост в отношенията в емоционалния контакт с другите.
Журналист
Добре е пациентите, с които се срещате и които имат такива проблеми. Какво ви казват, как са стигнали до това кога е започнало това, през какво са минали извън персонификацията на всеки 1 от тях?
д-р Димов
Да разбира се, всичко е тръгнало в детството. Всичко е тръгнало в 1 и от 1 нехармонични отношения на основните фигури в живота на 1 дете, майка, баща и дете. Дори и да е 1 родител някак си фигурата и функцията трябва да е много ясно определена още по просто бих го казал, всичко е тръгнало с риск да ви шокирам. От липсата на граници масово живеем в състояние на непрекъснато чрез детето изживяваме своите проблеми, своите комплекси, своите страхове и така.
Журналист
Това дете.
д-р Димов
Абсолютно детето, което живее. Симптомите на своите родители, страховете и тревожните състояния. Това дете е изключително предразположено към въпросните състояния.
Журналист
Сега че възрастните търсят отдушник в децата си и през чрез тях опитват да се справят с проблемите си ли.
д-р Димов
Възрастните търсят много често родители в децата си. Да, точно така те споделят. Всичко е абсолютно безогледно, търсейки подкрепа и разбиране от страната на от страна на децата. Всъщност това е 1 много. Това е нещо, което детето преживява изключително травматично за този тип емоционални граници говоря и съм посветил определени. Това е 1 от сюжетните линии в своята книга.
Журналист
И какво сега казвате? Проблемът става все по сериозен. Лежи ранен е, че се опитваме да го оставим на заден план, докато нещата може би някакъв момент, че ескалират много сериозни рани.
д-р Димов
Много притеснено да е проблема. Последните 5 години става много сериозен. В поради нежеланието да 1 да влезем в ролята на зрели хора, ние родители.
Журналист
Ще влезем в ролята.
д-р Димов
Му, защото зрелия човек е отговорен, защото зрелия човек поддържа това равновесие, за което говори ежедневно. Защото зрелият човек трябва освен всичко останало да поддържа здравето си. Той трябва и да е приветлив да излъчва 1 позитивна нагласа. А това е трудна задача, но не невъзможна.
Журналист
Вие казвате за децата и аз си мисля ситуацията в която се намирате сега в началото на учебната година с всички тези нови предизвикателства и нова реалност, в която трябва да са частично османски частично без маски и да ползват дезинфектанти нещо, което не сме виждали никога досега. Надявам се нещата да се променят възможно най скоро. Доколко обаче и тази нова ситуация оказва натиск върху психиката и емоционалното състояние на децата? Ами.
д-р Димов
Оказва натиск, защото аз 1 не виждам абсолютно никакъв смисъл от тези маски. Маски маски в определени места иначе без маски играейки аз не виждам никакъв смисъл. Това е нещо много буквално, а нищо буквално не може да бъде решение на проблема. По скоро на детето трябва да се обяснява следното, че всъщност трябва да подхожда към другия с респект с уважение и с известни граници не е необходимо още от детска възраст непрекъснато да търсим да се залепим за някой, което е много характерно особено за нашите географски ширини. Аз го разбирам по скоро така.
Журналист
Вие го разбирате така, ама властите казват, ето да взимаме такива и такива мерки. От друга страна има родители, които са абсолютно против. Връщането на децата в училище присъственото присъствените часове въобще ситуацията изглежда сякаш всеки дърпа в различна посока и всичко това как се отразява на децата.
д-р Димов
Всеки дърпа в различна посока, защото детето го няма. Всеки проиграва чрез детето своите страхове. Ама къде е детето? От друга страна, ако трябва да погледнем самата самите специалисти и да се вслушаме в това, което те говорят, те казват, децата са най защитени по презумпция от. Този от този проблем.
Журналист
Добре финално на този разговор според вас ще успеем ли някога да се върнем към предишния си начин на живот и на комуникация на отношения помежду?
д-р Димов
Си дано да не успеем да се върнем, да носи опитаме да изградим 1 по хармонични отношения без толкова голямо емоционално объркване и омешване, на което бяхме свикнали с малко повече респект към другия малко повече граници, защото в крайна сметка, колкото и да се обичаме, не знаем кой е другия.
Журналист
Благодаря ви за участието. Ние ще продължим веднага след рекламите останете с нас.
гр. София
0878 98 53 53
ogniandimov@gmail.com