Транскрипция на „По стъпките на тревожността – участие в „Психология и здраве“ с Детелина Стаменова“

Детелина Стаменова
Как се стигна до написването на книгата?

д-р Димов
Дълъг процес на обмисляне, дълъг процес на акумулиране на знание, на собствен опит на преживяване. И рефлекс за това, че както 1 ми книга агресията в семейството, така и втората, които те са много свързани между тревожността, а дадох сметка колко много хора идват със тази проблематика в кабинета ми тревожността е 1 особено състояние то е в него има 1 мистичен момент. То не е като фобията, фобията е нещо конкретно. Страх ме е от нещо, страх ме е от куче, има фобия от куче та, страх ме е от високо, имам фобия от височина. Страх ме е от затворени пространства, фобия и много остро фобия. Тревожността е нещо на пръв поглед много неясно какво състояние, което ни залива обикновено най малко, когато го очакваме в късните или ранните часове на деня в момент, в който сме много щастливи. В 1 момент нещо се случва с нас с нашето тяло, като че ли премина в някакво особено състояние, което не е нашия, което не можем да ис контролиране и това състояние, което преминава през нас, което е с 1 състояние на криза. 1 усещания, които с които ние не можем да се справим тези усещания на сърцебиене на главоболие, на треперене на тялото на виене на свят, на загуба на връзка с сетивния опит с реалността въобще могат да траят понякога по дълго. Понякога по малко могат да се появяват периодически в порядъка на целия ден могат да се появяват и се появяват най често нощем, когато отпуснем контрола и в 1 момент човек тръгва по различни специалисти лекари. И всеки казва няма проблем значи в 1 момент ако човек е все пак насочен към себе си има има желание и способност да се самонаблюдава и да се самоосъзнава. Този човек си дава сметка, че нещо друго нещо от порядъка на отвъд физическото тяло се случва нещо там там е проблема. Съответно това, което е отвъд физическото тяло е това, което е душата, психиката. Някои го наричат дух, макар че не са съвсем тези. Реалности и този човек се обръща към специалист търси за тази мъгла от пелена от всякакви изживявания. Все пак нещо конкретно. Това е терапевтичният опит и това е. Това са дългите години наблюдения в моята работа, в която си дадох сметка, че зад цялата тази неяснота, с която не крие първоначално като млад специалист самият аз съм се сблъсквала съм се притеснявала, защото това. В крайна сметка е най големият тест за нашата професионална работа. Знаете добре как за тези неясни състояния да видим някакъв вътрешен сюжет, който се случва някакъв вътрешен проблем, някаква вътрешна травма, която се задейства в 1 определен момент. Как да я диагностицираме, как да се ориентираме в невидимото и неясното как да сложим точно думи върху проблема, което в крайна сметка е същността на психотерапията и на психоанализата. Като занимание дори не бих казал като наука, защото критериите за наука са по различни, а просто да сложим да дадем яснотата, нали пациентите идват в кабинета ми, защото те едва ли чакат да бъдат по щастливи. Те на 1 време е аби в крайна сметка след като осъзнаят смисъла на цялото това на целия този процес и път те идват, за да станат на 1 време наясно със себе си и наясно с това, което се случва в тях. Едва след това ние можем да ние можем да достигнем до собствената радост до собственото щастие на собственото удовлетворение от себе си живот.

Детелина Стаменова
Това е голямата оглеждане, което човек прави секс терапевта.

д-р Димов
Да точно точно. Голямото оглеждане големия път, който извървява голямото доверие с терапевта и въпреки всичко нали тук са вече опасностите от това да не залепне за терапевта, а това зависи от самия терапевт от това доколко той самият е. От неговата ценностна система, доколко и от неговия професионален опит, доколко самият той е обучен. Защото ако нали пациентът залепне за терапевта, ако терапевтът го позволи това, в крайна сметка това се превръща в 1 и това се превръща в 1 еротичен за пренос, както се нарича 1 емоция, която няма как да лекува. Всъщност срещата лекува срещата. Пациентът е подкрепен от терапевта. И срещата е тази, която лекува а терапевтът е този, който управлява това на този процес, в който срещата между 2 души в крайна сметка, а задвижва целия този процес на на само лечение, пациентът трябва да има и да живее с чувството, че той само от крилата само тогава има смисъл.

Детелина Стаменова
Случая са отзад. На книгата за тревожността много, но той опита от всички останали хора, които не са.

д-р Димов
Описани така е и. И избирам и поддържам този начин на писане. Минавайки през определени случаи, защото така най нагледно всъщност се показва м както начина, по който аз разбирам професията, така и начина, по който я практикувам, така и пътя, по който съответният пациент преминава. Нали как казваше херодот фило софията, история с примери по същия начин психоанализата и психотерапията. Всъщност използвам случая, за да уточня тези понятия психоанализа. Психотерапия. Всъщност основната разлика е 1. Психоаналитикът е този, който затова казвам и психоаналитик и психотерапевт. Определям себе си като такъв специалист, защото психоаналитика остава свързан в и насочен към едиповия комплекс и нали това е 1 от основните фундаменти на класическата психоанализа, а психотерапевта разширява обсега на работа. При мен мога да нали има случаи в които този едипов комплекс е много силно изразен. Все пак 21 век не само психоанализата се разви но и човек се промени. Има и други хора, при които просто виждаш нали нещата в семейството случили по 1 дори и да има някакви такива проявления те са в не по начина, по който са били преди век дори да има, защото тук влияе и народопсихологията 1 австриец. Най често евреин да не кажа почти задължително преди век няма нищо общо с 1 българин с всички натрупвания в нашата народопсихология век по късно. Тоест това също трябва да се има предвид и всички хора, които използват буквално а опита от миналото. Всъщност има такива, които дори използват и кушетки и и прочие, оставайки в духа на този класически подход. Дори наистина биха могли да навредят на съвременния човек. Има нужда от връзката с погледа с очите, с присъствието с обратната връзка, без значение дали тя ще бъде мълчалива или ще мине през съответен анализ на поведение на насън или на това, което терапевтът прецени, поеме отговорността за това.

Детелина Стаменова
Което по никакъв начин нарушава уважението ни към големият пробив в разбирането на душата, което фройд и неговите последователи са направили, защото те показват, разкриват свалят воала от страховитото, страшното и опасно то това, което преди това не е, не е могло да бъде видян.

д-р Димов
Да видя нои. Големият страх от това да просто да наистина да говорим за тези най интимни скрити преживявания в себе си. Почти та тук е и темата за табуто за за свръх аза за това доколко въобще е позволено да се говорят нелицеприятни истини. Съвременният човек е много по отворен към това много по свободно говори, за да се ориентира в тази в този противоположен. Противоречив начин, по който се свързваме с най близките. Казано по друг начин във всяка любов има и капка омраза. В смисъл във всяко привличане има и моменти, желание на на отдръпване на оттегляне от и това не е престъпление, ако навремето се е приемало за такова буквално, защото има 1 свръх свръхаз който контролира и който наказва. Това е страхът от наказанието най често на страна на бащината фигура. В момента въобще всички тези, всички тези приоритети в психичното с преформулираните са много по различни. Бащата няма функцията, която е имал преди век още по малко майката и съответно и мястото на детето е съвсем различно.

Детелина Стаменова
Да и работата ето там, а книгата е 1 от многото книги на дуото, която е издадена на български и която. Родителите на изоставят понякога и по съвет на детски психолози и на психотерапевти, която и сега вече можем да видим много повече бащи, които се грижат за децата си, приемайки, че те ще им се противопоставят, отигравайки като във айкидо. Това противопоставяне. Съответно тези деца имат шанс да пораснат съвсем различни възрастни и същото време те отново в своето психично ще имат. Всичко това, което са описани мъдрите старци.

д-р Димов
Да, точно така е, точно така е. Тоест връзката с тревожността до голяма степен тревожният човек има, има проблем със своето вътрешно психично узряване на интелектуално, не дори напротив. Често пъти тревожният човек интелектуално е много зряла, но емоционално и духовно. Нали интуитивност тази вътрешна интуиция, за която говори 1 голям философ блез паскал. За мъдростта на емоциите, нали това мога да си позволя да го нарека 1 вътрешна интуиция, която 1 вътрешна мъдрост, която е толкова толкова необходима и която наистина е отражение на нивото на степента, до която сме стигнали в процеса на 1 вътрешно израстване и осъзнаване като личности. Тоест тревожният човек има проблем в него има нещо инфантилно. В смисъл има проблем. Да свърже и да живее тези на пръв поглед противоречиви и противоположни емоции и да не прави драма от това, тоест емоцията от събирането и от разделянето, емоцията от близостта и обичта и емоцията от желанието да останеш насаме със себе си. То ние сме потопени в тази противоположност емоционална противоположност, а и трудно трудно се справяме с нея. И колкото по трудно се справяме, толкова по тревожни сме. Това е и противоположността между живота и смъртта. Нали 1 от големите фактори на тревожността му и в книгата ми го разглеждам. Това е страхът от смъртта, ама когато терапевтично започнем да работим върху този страх от смъртта, който е, всъщност, смъртта е част от този цикъл, живота въобще се оказва, че всъщност ние до голяма степен по скоро се страхуваме от самия живот. Тоест имаме проблем с живеенето, имаме проблем с израстването. С поемането на отговорността в живота, а смъртта няма как да се страхуваме от нещо, което ние не познаваме, тоест. По скоро се страхуваме от непознатото и неизвестното, ама как така сме допуснали? Да живеем живот структуриран и ориентиран единствено към сигурното. Ами то е несигурността, още древните гърци, нали това е съдбата, те я наричат те извеждат във франк на 1 космически импулс, нали ние сме среща на на 2 космически импулса импулса за необходимостта, тоест това, което е логически обяснимо и очаквано и сигурността, а и сигурно в смисъл. И това, което е свободно случайно някак си, загубвайки способността да възприемаме случайността като не само като източник на заплаха, а като източник на 1 голямо освобождаване като източник на нещо, което може да се случи и което може да промени живота ни към не само към добро, а към нещо ново и креативно, загубвайки способността да мислим по този начин ние всъщност загубваме способността да живеем заедно. И да се радваме на неизвестността, а смъртта е другото лице на известността си, оформяйки, поддържайки този импулс на неизвестността, ни е много по харман хармонични остаряваме и много по спокойно приемаме, както казваше 1 древен мистик, смъртта на която е винаги на лявото ни рамо.

Детелина Стаменова
Какво е общото между книгата и сериала?

д-р Димов
Преди 2 години съвсем случайно режисьорът илиян джевелеков се свърза с мен, споделяйки много така много иска но всъщност тогава агресията в семейството беше излязла съвсем спонтанно. Сподели, че е много впечатлен от книгата и и от това, че начина, по който съм успял да представя случаите, това му е дало. Желанието е оформил, което вече кой е имало преди това, но някак си той каза, това е готов филм. Връзката ми с изкуството, която е нещо, което ме е следвало през годините е направило така, че опит така начина, по който съм описал случаите, може би звучат повече като литература, отколкото като 1 на такъв чисто професионален текст и от там тръгна нашето сътрудничество. В последствие се включи и колегата Иван игов. Който разказа случаи от неговата практика детско юношеска като детско юношески терапевт, след което сценаристите на мирамар филм върху моите текстове по отношение на. Зрелите случаи във филма те направиха, допълниха, написаха сценарии, които в последствие видях я видяха бял свят. Аз присъствах до голяма степен на снимките на филма давах моето мнение. Това бяха 1 много такива ползотворни моменти, в които наистина от сутрин до вечер и в кабинета ива и на снимачната площадка. Просто исках да видя някак си да. Имаше 1 тънкости 1 детайли, които така исках да присъствам да дам моята обратна връзка, които мисля, че в крайна сметка те 1 бяха взети под внимание. 1 като текст сценариите, които които получих от мирамар филм, които които редактирах и в последствие като консултант на самата продукция. Това бяха 1 прекрасни моменти. Ще ги помня ще ги помня винаги. Те ми напомнят за прекрасните моменти в Париж, когато. Когато учих психоанализа бяхме 1 група от цял свят 5 години. Моите професори това са 1 би имах щастието да се докосна до 1 световни интелектуалци, нали само името на юлия кръстева на пол асун на марко зафиро колос е достатъчно достатъчно говорят сами по себе си денонощно. Живяхме с цялата тази проблематика вдъхновение, разговори, общуване. Нямаше място за сън и за почивка. Това беше нещо такова, разговори, преживяване, концентрация. Обратна връзка беше 1 прекрасен период.

Детелина Стаменова
Гледаш как върви психотерапевтичен процес, изигран от други хора?

д-р Димов
Като нещо пенко господинов играе мен нали в смисъл да той е моят образ. Ами като нещо което едновременно ами като твое дете като нещо което е твое, но което не е не е твоя копие, а като нещо, което е отделно същество и което започва и живее свой път като нещо, в което ти си сложил нещо много от теб. Но, което едновременно с това е много независимо от теб. Голямо предизвикателство, а спомням си 1 ни среща в моя кабинет на пенко и ани пападопулу. Тя беше много стресирана. Той не по малко някак си много бързо направихме контакт, много бързо казах или ще стане или няма да стане много бързо, но много внимавах да не е агресивно. Някак си се свързах полу терапевтично по приятелски с тях без да говорим лични неща. Говорейки им обаче за самия процес точно тази. Мистична връзка, която се установява между терапевта и пациента, но в случая без да минем през тях самите, като като те не бяха пациенти, а просто като чист чисто човешки. Нещо се случи ани сподели каза как с как така пенко също как така в 1 момент и 2 бяха стресирани и казаха ни не ми е ясно не знам за какво става въпрос, а на края на тази среща която продължи 02:02 казаха как така се случи просто като че ли ни взе и ни постави в роля, просто влязох в роля и почувствах смисъла и сложността на професията. От 1 лице и просто се изумих как така и 2, които първоначално издаваха несигурност, търсеха позицията на тялото. Колебаеха се за това как да се свържат със своите пациенти. В 1 момент оставиха този процес да тръгне някак си. Нали идва идва 1 момент в твоето професионално израстване, когато на благодарение на толкова много усилия, които си натрупал през годините, в 1 момент пускаш и целият този процес теква просто като като нещо, което минава през теб, точно това усетих в тях с 1 малки корекции по време на снимките. Просто те си оставиха нещата да текат през тях. И мисля, че се получи много добре.

Детелина Стаменова
Сега в сериала това, което ще видим да бъдат проиграни изиграни случаи, това няма как да не събуди въпроси в колеги и в пациенти за тях на собствена практика и техните собствена терапия. Това е много смело ми струва от ваша страна и от страна на разбира се на екипа на мирамар за изваждането на този толкова интимен процес, какъвто е терапията и за. Разбулването на изида, защото вие ще покажете 1 добра практика това какво е психотерапия, но също така е възможно и да срещнете критики как се отнасяте към това художествено представяне изобщо, защото има примери като различни сериали, които са вървели по избил. Имаше такъв. ГЕРБ и д имаше 1 доста неуспешен, който се казваше джипси по нетфликс би имало и различни други, в които образа на терапевта или на терапията кога хумористично кога в някои трилър се вкарвали лори готлиб с нейната книга, която също е за и за нейния психотерапевтичен процес и за терапията, която тя предлага това. Естер естер перел също с нейното показване на случаи на семейна терапия. Имаме и сузи орбах, която има няколко много любопитни книги, които са отново разбулват леко, показват какво се случва. Някои от тях са по умели, други са си като учебници по. А не да въпрос ме не ви тревожи не ви ли е страх от 1 такова представяне изобщо какво ти се чувствата и.

д-р Димов
Не ме е страх, защото в случаите, в които аз съм описал в книгата, аз съм запазил интимността на всеки 1 човек има неща, които има неща, които остават в терапевтичния процес, остават само между мен и другия. Тук в случая идеята беше да някак си да поставим по 1 професионален начин, а и да представим на човек, който се колебае, който търси себе си, който има своите предизвикателства, своите неотработени травми в миналото някак си да заложихме не само на художествения, но и на образователния елемент, където се опитахме да представим за какво иде реч, какво представлява този процес. И как наистина стои терапевта професионално обученият терапевт в този процес, залагайки на уважението към другия, залагайки на нужните граници в случващото си в терапевтичния кабинет и най вече провокирайки зрителя да си зададе въпроса за това доколко сам може да се справи със цялата тревожност, която в която живее и която присъства. Присъства в него и кога в какъв момент си струва наистина да потърси мнението на специалист? И най вече да си даде сметка, че няма нищо толкова страшно в това да отидеш и да говориш за себе си и да бъдеш откровен с нещата, с които не можеш да се справиш и това не не винаги е проява на слабост. Напротив винаги е проява на сила, силата е в слабостта в това да можем да кажем, че не успяваме сами. Как са подредени думите и как зад подредбата на думите всъщност. А точно точно това успяхме във филма да прокараме като идея. Точно това присъства и в терапевтичната ми практика и в текстовете, които съм писал зад подредбата на думите. Има 1 друг сюжет, който е подреден в подсъзнанието, който се разиграва и който включва. Ще потиснати емоционални конфликти и травми като травма. Това не е само свързано с нещо някакво конкретно насилие травма може за някой да не е травма нещо, което се е случило в моето минало и детство, но всяко нещо, което ме е наранило е травма. Всяко нещо, което ме е оставило безмълвен, което ми е направило отделен от света, което ме е накарало да се затворя в себе си я в продължение на дни, понякога и месеци. Това е травма всяко нещо, което вътрешно преживявам като невъзможност да преодолея и да живее собствената си идентичност и свобода. Той е зад всичко това има 1 вътрешен сюжет и докато не стигнем до този вътрешен скрит на пръв поглед сюжет, то това е и тревожността на пръв поглед нещо неясно нещо неразбрано което ме връхлита, а зад всичко това. Има 1 вътрешен сюжет, който се разиграва и когато не стигна до този да подредбата на този вътрешен сюжет до актьорите и вътрешният история, която се разиграва в моята подсъзнание, аз не мога да кажа, че има връзка точно със скритата част в себе си. Това е голямото предизвикателство в терапевтичната работа и това е съмнението, с което всеки 1 терапевт подхожда към всеки случай към това, че всъщност нещата външно се представят по 1 начин, а вътрешно изглеждат съвсем различни и към целия този процес и път, по който преминаваме, за да стигнем до този вътрешен сюжет. Когато стигнем до вътрешния сюжет примерно много случаи, докато не стигна до този вътрешен сюжет. Паник атаките няма да спрат в момента, в който стигна до вътрешния сюжет. Настъпва 1 1 успокояване. На човека и на цялата му симптоматика.

Детелина Стаменова
Да и всъщност много, особено интелигентни хора успяват за прикриват с много пластове покритие този вътрешни сюжет, заради което би могло да се проточи 1 терпевтичен процес е точно интелигентността им. Пречи малко на археологията.

д-р Димов
Точно така е, точно така е. Да ето ето 1 от случаите 1 такъв пример от моята практика описал съм го в моята книга. 1 мъж много успял бизнесмен, който който всъщност от смъртта смърт на негов приятел. Неочаквана смърт на мъж на зряла възраст на 40 години. Всъщност това го вкарва в такива паник атаки. В които той не можеше да се справи непрекъснато от извъня. Още не сме се познавали. На пирогов не, а просто не нали 1 големи дози да се пам са тези които. Са го вкарвали в някакво успокоение, след което тези паник атаки отново го заливаха. От сутрин до вечер той рискуваше да загуби бизнеса си и въобще и да се да се окаже абсолютно сам без личен живот и без семейство. В 1 момент се оказа точно това, което ерих фром нарича притежателния характер. Той говори за битиен и притежателен характер. Хората с притежателен характер, че тези, които се фокусират върху материалното благосъстояние и които решават. Че той е единственият им смисъл, дадено преди да имам аз сън това лично местоимение. Аз сън е това, което в крайна сметка трябва да присъства и да бъде будно със другото което имам. Това са 2 реалности, които вървят успоредно и които трябва да бъдат живяни едновременно. И този човек, израснал с майка си, която е сам родител и която се идентифицирала със сестра му и е разпознала себе си в нея и която винаги е хвалила сестра му. И е казала как тя е човекът, който е умен интелигентен. Свири на пиано. Емоционално ударен а той, а той е никой. Майката има проблем с мъжете в живота си. Тях чрез него е проиграла своята травма тя, че с него е всъщност те е търсила начин да успокои своята тревожност и своето мнение за това, че мъжът не съществува и не трябва да съществува. Тя от най ранна възраст но е втълпила, че него го няма, че той е функция на нейното желание, че той винаги трябва да е насреща за нейните нужди. Говоря за нуждите на майка му. А той всъщност него го няма като човек като вътрешно желание, като вътрешна потребност и така е живял до 40 години. Той дори и правейки своя бизнес, той го прави, за да може да подпомага и да издържа майка си. И сестра си. Съответно той няма място за личен живот и тези в момента, в който той чрез 1 сън откри цялата тази целия този вътрешен сюжет. За това говоря в момента, в който го откри паник атаките спрях на мига. Да дойде голямото страдание дойде голямата болка от това, че всъщност той никога не е бил себе си. Винаги се е свързвал с другите чрез че с това, което има, а не чрез това, което е или друг сън от още от снощи 1 момиче, което всъщност много успяла в своята работа, но с такива с много мигренозни силни болки, които траят в продължение на 3 4 дена. И то винаги, когато и то винаги, когато нещата не се случат по нейния начин, тя е развила 1 перфекционизъм. Това е егото, което винаги се налага и което иска винаги външният свят да се съобрази с нея, нещата да бъдат под нейн контрол и да се случват по нейния сценарий. Е това е тревожният сюжет. Винаги в тревожността има 1 сценарий, който е лично мои, който изфабрикуван от всички мои страхове и комплекси и който аз държа да проектирам във външния свят и държа той да се случи по моя начин. И в момента, в който този сценарий за това примерно какво ще правим? Утре след месец или както моето семейство, така и моите приятели и в момента в който тези неща не се случат. Всъщност аз отключвам криза. Аз отключвам главоболие, което не пречи да работи в продължение на дни и всъщност големият комплекс е това как тя доколкот всъщност тя едновременно иска да подчини другия, а вътрешно е изключително зависимо от мнението на другия, тоест нейното. Нейната семейна ценност, водеща ценност е точно това. Внимавай как другия ще те приеме. Внимавай как другия ще те възприеме, като започнем на 1 място от нейната нейните нейните физически данни. Това е 1 прекрасно момиче, което непрекъснато, на което майка му е внушавала, че е дебела, че всъщност, че не се усмихва, че е винаги негативна и тя непрекъснато поддържа 1 фалшива идентичност и това момиче, нали? Просто като някакви щрихи от нейното минало и до ден днешен 1 реплика на майка и е нали внимавай да не напълнееш внимавай как се държиш с хората. Внимавай хората как изглеждаш. Внимавай доколко си усмихната внимавай доколко си позитивна, нали и тя съответно изпробвала е позитивна терапия пълна катастрофа. Това е задълбочило точно тази терапия, която е започнала да работи с нейния комплекс, а не с нейната травма и с нейния проблем нали това ни са различни, това са различни неща. Работим с нея вече от година и половина и вчера прави този за 1 път. Тя прави този сън, в който е в леглото с друга жена и съвсем спокойно си ляга и заспива с нея другата жена. Тя знае, че е луда в 1 момент тази друга жена, а почва да я смущава спейки и тя казва, излез оттук тази друга жена лудата жена напуска стаята й, след което въпросното момиче. Отива и започва да. Взема душ и в 1 момент излизайки от банята, тя вижда, че не е снимат хора известни личности без значение кои няма значение. Нея започват да я снимат и тя се смущава и казва защо ме снимате аз току що и ко що излязох от взех душ и излязох от банята нали така и в 1 момент. Следващата сцена тази сцена прекъсва и се показва следващата сцена, в която тя. Се оказва на самотен остров с момче, което я харесвало, което тя въобще нито познава. Нито си дава някакъв опит да опознае, защото за нея тя има критерии за това как трябва да се държи 1 човек той трябва да е слаб. Той трябва да следва 1 определена линия. Той трябва да има съответните данни, защото това е внушено. Тя непрекъснато се тегли на кантара и ако има някакво отклонение, тя прави криза от това как се държи, колко се усмихва тоест. Всичко това, което родителите и най вече майка й и поставила като изискване към нея, тя съответно го проектира и но иска от другия човек и това момче, което е имало някаква емоция към нея. Тя го е отхвърлила абсолютно. В 1 момент се явява в съня и и той се оказва най близки и приятел. Тоест не има тук пропуснах важен момент. Тя се обажда на своите приятели, за да сподели нещо с тях. Никой не и отговаря и в последствие се оказва на самотния остров с този човек и тя каза, този сън за мен е ето го нейния сюжет, вътрешен сюжет, за който говоря сънят е повече от ясен тази малка лудост, която е влязла в нея, е всъщност тази друга жена всъщност е точно. Малката лудост, която тя носи в себе си лудостта на това да не живее собствения си живот, а да бъде винаги в снимката в обектива в оценката на другите. Втората част от съня, където публични личности я снимат, вижте докъде стига тя в своето точно леко изкривено, абсолютна изкривена връзка с външния свят. Нали тя да се докосне до света на известните, съответно да поддържа своята перфектна външност, при положение, че тя е 1 доказан специалист в нейната област. Но за нея това не е достатъчно. Тя прави всеки ден по 200 опита на всяка снимка, която качва съответно да фотошоп, за да следва 1 определени стандарти и последното сцена от съня, която също изтълкувах и тя си тръгна като в наистина това. Това беше 1 изключителен психотерапевтичен акцент професионален и казах, вижте подсъзнанието ви казва спри. Това е изключител но силен момент, в който подсъзнанието или тази вътрешна истина за случващото се се обръща и ти казват прекрати ти губиш себе си ако продължиш по този начин ти вървиш против себе си. Приятелите й те ни чуват, нито тя ги чува и в 1 момент тя се оказва на самотен остров с човек, който вече е отхвърлила 1 от любимите ми конфликти е конфликтът на привидности и същности. Кой кой е всъщност тя го е отхвърлила, защото той не следва нейните стандарти. А тя допуснала ли е, че може този човек да е съвсем различен от това, което на нея и се струва, че той е ето пак противоречието като някаква гаранция, за което трябва да живеем хармонично като някаква гаранция за това, че ще подминем тревожността, сигурността и съмнението? Нали кой е другия? Той се представя по 1 начин. Той изглежда по 1 начин, но кой е всъщност той? Ето този въпрос, мисля, че никой по никакъв повод не трябва да забравя, защото съмнението, както и тревожността да те ни карат да страдаме, но те имат и 1 много креативен момент в себе си. Те ни поддържат будни. Те те ни карат да да мислим да започваме отново да разрушаваме. Понякога, ако се наложи цялата тази мисловна конструкция архитектура, която сме построили, защото е възможно наистина да сме тръгнали по погрешен път.

Детелина Стаменова
Ето тази майка от разказа, който дадохте. Тя живее и поставят детето си в определени граници. Това са границите на перфекционизма, който е безкрайно токсичен. Каква е разликата? Според вас между граници и този тип изисквания, които 1 част от родителите в желанието си, децата им да бъдат и да срещнат. Най доброто е възможно да се загубят и да се стигне точно до такава ситуация.

д-р Димов
В перфекционизма на родителя винаги има нещо, което нали родителят не е отработил и не е отиграл със самия себе си и това родителят никога не трябва да го забравя. Тоест както казваше халил джубран, нашите деца не са наши деца. Това аз какво искам за детето ми това е мой проблем до голяма степен защото. Моето дете е 1 отделна вселена, 1 отделна личност. И тук пак темата за противоречието и системата за цялото и затова наистина да се опитвам да събирам 2 в 1. Да не да не изпускам цялото тръгнали по пътя на това да проектирам себе си върху детето ми аз се оказвам 1 тираничен родител, ужасен родител, който аз ще го заразили щият заразя с перфекционизъм. Ще видя плодовете на това след време в 1 момент не случайно най успелите деца най примерните деца в 1 момент или много често за съжаление стават най неуспелите хора като чуя добро дете, послушно дете или умно дете, като чуя обяснение на родители как детето им дори е едва ли не гениално колко. Нали винаги имаме много как човек като родител да поддържа. Да живее в 1 противоречие със себе си, тоест едновременно да. Възпитава и да може да понесе ударите на възпитанието, защото детето няма нужда да бъде възпитавано то. Ръ то се ражда с еднас вътрешна свобода. То няма нужда да влиза в някакви норми и рамки, но аз започвам да го възпитавам или да я възпитавам, за да го цивилизова. Всяко нещо има своята цена, не можем да ядем само меда, а да избягаме от жилото. Това вече е началото на реакцията на детето ми към мен. Тоест колкото и да ме обича, толкова ще започне да ми се противопоставя. Дори и да ме мрази, аз трябва да понеса това, ако аз не мога да понеса това ето го 1 1 препъни камък за много родители те имат ужас от това, че детето им може и да ги намрази, ама няма как да не ги намрази, защото те са диктатори, те са по някакъв начин тирани, защото те го възпитават и те поставят граници. Ако решиш да не поставиш граници, детето ти много ще те обича. Обаче тежко ти и горко в 1 момент ще те ненавижда. В 1 момент реакцията ще бъде ужасяваща, защото няма по страшно нещо от глезените. Деца те стават жестоки, глезеното дете няма граници там възпитанието не се е случило като процес по същия начин и с всичко останало. Аз мога да искам каквото и да е каквото съм си решил или или си или нещо, което не съм преживял самият аз да го проектирам върху моето дете даде, ама ако аз това е добре да му дам възможност, ако аз забравя, че той е отделен човек и то функционира по някакви негови си на по негови си механизми, че при него природата по друг начин го е ударила и е заложила други неща, не тези, които. Нали знаем, виждаме го и в професията. Ами да обясняваме или се опитваме да обясняваме всичко с родителството, защото ни е страх да се срещнем с неизвестността даде, ама човек идва и с нещо свое, ако ти не уважиш това него в свое нещо някакъв негов си собствен багаж, без значение от къде е дошъл да не влизаме в голямата теология, прераждане, безсмъртие и прочие, но има нещо свое, с което човек се ражда. И тук е играта на стъклени перли. Доколко това, с което ти го възпитаваш доколко той ще поеме, доколкото ще бъде ценно за него. Доколко обаче ти ще уважиш това неговото, с което то е родено. Ето това е, това е висшият пилотаж на родителството. Това е родителството като творчески процес. Ако тук преминеш, ако тук не съумееш д едновременно да навлезеш и да. И да се отдръпнеш едновременно да повлияеш и да пуснеш, ако тук не съумееш да направиш това. Много точки.

Детелина Стаменова
Вие като терапевтите и психоаналитик, но тревожността се терапевтира по различни начини. Най популярният от тях е когнитивно поведенческата терапия. Практически няма хипнотерапията, всички се занимават и психиатрията с фармакологичното лечение се занимава с тревожността. Вие от вас ще практика. Къде виждате мястото на кои пациенти добре да потърсят на диетично лечение и кога сте видял, че има ефект на други видове терапевтични модалности?

д-р Димов
Когнитивно поведенческата терапия. Това е с уважение, разбира се, този метод той дава своите положителни резултати при определени хора. Кои са хората, при които този метод работи? Това са хората, които по 1 или друга причина не желаят да участват в терапевтичния процес. Както казах, срещата лекува всеки опит да бъда приет за гуру лечител, учител и какво ли още не. Аз на мига казвам стоп такова нещо горовски истории в моя кабинет не гуровци те са на друго място. За съжаление или всъщност. За щастие за някой когнитивно поведенческият терапевт дава точните предписания, изисква точния резултат налага нормата, в която се случва 1 терапевтичен процес, учейки пациентът да живее, учейки, предавайки уроци за щастие за благополучие. Ако 1 човек няма желание или няма капацитета на този етап да тръгва от себе си и да се срещне с всичко това, което цялата тази сложна проблематика и всички тези заключени демони в него. Ако няма капацитет да го направи или не му е актуално или. Не е готов защо не отива при някой, който му казва направи това живей така, мисли така, а няма лошо то той ще даде резултат.

Детелина Стаменова
На кораба ти защо?

д-р Димов
Разбира се, въпросът е, че някак си официалната медицина най често психиатрия, а? Работи най често с когнитивно поведенчески терапевт и много така търсейки бързият ефект. Много искаме някак си бързо да се случат нещата зад всичко това мисля, че има и други интереси. Тук е фармакологията. Тук са лекарствата, които заедно наистина дават първоначално много добър резултат. Психиатричното медикаментозно лечение и когнитивно поведенческото терапевтиране добре. Вървят заедно, а въпрос на избор. Ако е друг човек обаче вижда и си дава сметка, че зад неговото страдание има точно 1 вътрешен сюжет, който се разиграва, който до който той ни иска да или всъщност остава чужд и непознат и неразпознаваем за него. За 1 човек, който иска да влезе в дълбочина и да и да превърне своя повод за страдание или своя симптом. Във възможност за работа върху себе си във възможност за себепознание във възможност за 1 личностно израстване. Този човек ще потърси други пътища.

Детелина Стаменова
Психотерапията е 1 много популярен и да набираш популярност начин за човек да се осъзнава себе си и своите проблеми и това залепване може да предизвика години, в които терапевта е патерица и всъщност човек да не може да се отдели да ходи сам. Вие наблюдавала ли си такива практики 2 че някой просто използва вас като патерица и какво правите?

д-р Димов
В момента, в който това се случи, то си то се проявява. Разбира се, никой няма да дойде и да ти каже откровено, въпреки че е имало и такива случаи. Че има някакви такива помисли и за забранени да кажем към вас в случая към мен ръст, терапии терапевти аналитик в този процес, а то се показва най често в анализ на сънищата там където нямаме контрол и където нещата са за маскиране на пръв поглед, но вътрешните че 1 разказ и 1 много ясен сюжет и в този момент професионално аз съм длъжен да реагирам и да кажа когато видят този процес. Да споделя да сложа 1 стоп и да насоча вниманието към това, че е или само божествен или съм включен в някакви емоционални проекции с 1 определени емоционални еротични, почти любовни очаквания, а или сексуална такива или от мен се очаква нещо, което което е отвъд моите способности и всичко това може да бъде много опасно в последствие в самия процес. Класическият вариант, ако тръгнем от родоначалника на психоанализата фройд, той прекъсва. Той анализира този процес и съответно ако пациентът не може да се справи с това, той прекъсва терапевтичната работа. Всеки, всеки от нас, без значение през какъв път професионален е минало и къде се е формирал като специалист, все пак практикува професията по 1 личен начин и вкарва 1 личен момент и лична интерпретация в. В целия този процес в този смисъл в крайна сметка, въпреки всички титли, образование, познания и себепознание наша лична терапия, личността на терапевта лекува.

Детелина Стаменова
Дали това е в изследванията на различните моделност и се показват, че не модалността като такава, а личността на терапевта е тази, която спомага за това да бъде успешна. Терапията, успешна смисъл, водеща до самоосъзнаване и самостоятелен живот на пациента.

д-р Димов
Да и в този личен контакт почти духовно интимен, в който сме в кабинета всъщност нали има 1 процес, който е много, много ясно изразен. Ние опознаваме пациента, но и той усеща това какви сме ние като хора. Казано по друг начин моето съзнание, несъзнаваното или подсъзнанието на другия. Това е формула на юнг, която много обичам, както и съзнанието на другия. Е всъщност моето подсъзнание. Тоест аз виждам в другия неща, които той самият не може да види в себе си, дори и да не говоря, дори и минавайки през мълчанието, защото много често терапевта или аналитика. На слуша но това е 1 активно слушане, в което ние присъстваме по 1 по различен начин в целия този процес и пациентът няма как да не види това какви сме ние, какво се случва в нас да не заподозре за нашите собствени емоционални конфликти или казано по друг начин пациентът стига до там, докъдето е стигнал самият терапевт в процеса на своето собствено себепознание. В процеса на своята собствена яснота, която е необходимо условие за 1 смислен живот.

Детелина Стаменова
1 терапевт следва да бъде обучаван спрямо стандартите, които са на различните асоциации и че не всеки може просто да. Бърка в душата на хората без да е минал през такъв процес.

д-р Димов
Това е изключително необходимо, тоест казано по друг начин. Студент по психология е завършил, дори не е и магистратура да отвори кабинет. Това е като на лист голямо уважение към всички специалисти. Това е като медицинска сестра да отвори кабинет по уши, нос гърло примерно или по хирургия. Това е 1 отделно образование над магистър докторат при мен. В Париж, където съм завършил. Това са още 5 години върху 2 докторат върху вече докторат в хуманитарните дисциплини и това никак не е случайно. Значи това, което научих там, а то ще ме храни цял цял профил цели по време на целия ми професионален живот виждам добре всичко, което и в моята лична терапия съм разбрал. Това са 1 малки детайли, които са изключително важни.

Детелина Стаменова
Не защото по време на учените на психотерапия. Реално човек учи себе си и учи собствените си травми преживявания, възприятия, за да оставя своя отпечатък от собствените си дори, а понякога и вярвания върху тези хора, които идват при него, защото идеята е не те да бъдат негови копия те да бъдат своята най добра версия пречистена от тези шлаки, които времето и възпитанието, и стреса и различни други причини. Да.

д-р Димов
Така е.

Детелина Стаменова
А мислите ли че сме в 1 момент, в който да бъдем на тихо и да се вглеждаме в очите на други хора и да бъдем тук и сега пози първоначален начин, по който е зададен, който е както дишане така и пълнокръвно съществуване с другите и отделянето на всичко, което е изкуствено, а много много изкуствено из как да изглеждаме изкуствено изкуствено. То е правилният начин да бъдат нашите домове. Колите, които караме всичко е пътя до голяма степен да. А изолираме тази тревожност, която може да не е вътрешна наша, а е привнесена, че не пасваме във всеки всяка 1 ключалка, която отваря към вратата към успеха те като че ли се 1 врата с много, много ключалки и навсякъде трябва да имаме подходящия код и мислите ли, че това води до 1 плаваща не толкова силно изразена като симптоматика по скоро? То прескачане от цел на цел този тип тревожност.

д-р Димов
Да много добре го описахте цялата тази целият този социален опит, в който сме потопени. Във света на технологиите, който по своему е доста агресивен. Дори бих казал тоталитарен точно този капиталистически механизъм бе само да не бъда заподозрян в каквито и да е леви идеи на същата 1 от хората. Казвам го то е факт въобще цялата тази промяна или каквото се случи след 89 а година това бяха 1 такива години, в които и окупирахме университета и. Въобще бяхме, живяхме по площадите. Това е да и продължавам да не съжалявам въпреки всичко, че тази промяна се случи, но има неща, които мен все повече притесняват. Технологиите пробиват, пробиват човешката уникалност и индивидуалност и налагат 1 общи за всички хора без заличават миналото ни. И се налагат 1 общи стандарти, в които ние се включваме и които ние като че ли те стават новото свръхаз не е страхът от бащата. Не е страхът от семейните ценности, които ако наруша ще бъдат наказани анатемосан, а ако аз наруша това, което тези технологии цели всички тези светът на презентацията ми налага ни изисква от мен да имам най новия телефон да и карам най модерната кола да се държа по определен начин. Никога да не казвам това, което мисля винаги да бъда политкоректен, винаги да се усмихвам непрекъснато и повече, отколкото е необходимо създава 1 фалшивост 1 фалш, 1 неискреност, а загубвайки връзка с нашата собствена вътрешна уникалност и всичко това мен много ме плаши, защото създава 1 нов човек, 1 човек консуматор хомо консумент. Който трябва нещо да се случи, трябва да бъде ударен от 1 паник атаки, какъвто случай каквито случаи съм имал много, много, много, за да може да се обърне към себе си и за да може човек да си даде сметка, че всъщност да добре всички искаме да живеем в 1 в модерността. Всички искаме да сме на това хубаво място, ама той има цена. Не можем да се идентифицираме с това, което всички тези целият този резултат на цивилизования начин на живот, нали? Д. Да водим въобще да водим животът, който водим, но той има и друга страна. Това е връзката с природата. Това е връзката с мълчанието. Това е връзката с усамотението. Това е връзката с целия този свят, който който е родил толкова гениални произведения на изкуството да си помислим само за 1 киркегор 1 от най модерните философи, който само няколко писма 1 или 2 всъщност физически свят. Срещи с жената, в която той се влюбва и няколко писма, последвани от тази среща, всъщност са го вдъхновили за тези гениални произведения, които продължавам да препрочитам и са много по ценни от много други външни интелектуално написани книги, непреживени, а такъв такива есета за любовта и за близостта, а каквито той е написал всъщност са ми много по ценни и много по. Много по вдъхновяващи за това да да продължавам да вярвам, че всъщност всичко, което правя и което живее, има някакъв смисъл, отколкото всички тези стандарти, към които който ме насочват и ми внушават по всякакъв начин цялата. Тази цялата тази консумативна реалност, в която сме потопени и целият този пазарен характер, бих го нарекъл, който, който ни се внушава на хора, които нямат идентичност. И които правят какво те се продават и те са те казват индиректно следното, аз съм това или този който съм ви нужен. Това е пазарния човек. Целта е ние да развиваме своята универсалност. Ние да развиваме своята цялост, ние да да се идентифицираме с цялото в нс какво сме ние. Ние сме тяло, душа и дух според християнската представа ние сме на чисто психологически, ние сме какво ние сме. Разум, емоция, интуиция и по този начин само ние можем да приемем целостта и да работим върху целостта на другия и да разбираме целостта на света, в който живеем. Да, нали пак примери от историята на философията. Те са много ценни, ако 1 декар така за когито ерго сум каза мисля, следователно съществувам и издигна мисълта в култ. 1 и че разви 1 волунтаристична представа за за философията ни, че е много актуален в момента, но това също ме плаши, защото какво сложи ни че като принцип на своята философия. Аз искам да наема в момента всички искаме, а всички искаме 1 или друго. Всички искаме да водим по добър живот. Всички искаме да сме преуспели. Аз искам, ама аз да мина през другия, за да постигна това, което искам. Ето дотам води изкривяването и фиксирането в частната истина. В случая издигането на философията на ницше в култ и въобще начина, по който тя в последствие се се предаде сътвори в тези нови. Въобще нови идеологии, в които сме потопени цялата тази идеология на неолибералната идеология. Всичко това, което тепърва започва като. Е въобще да не влизам в повече подробности, но да стигнем до тук или примерно 1. Друг философ като жан жак русо, който издигна в култ усещането и каза, аз усещам следователно това, което усещам е моята истина. Хайде сега как 21 век да направим връзка между 1 и другото между разума между искането, волята и между моята вътрешна моето вътрешно усещане. Само това може да ни даде възможност да се свържем със себе си.

Детелина Стаменова
Като психотелесен терапевт би добавила и ролята на тялото, защото той значително подценено и много хора са загубили усещанията си. Търсенето на не просто отивам на фитнес и там правя някакво поредица от упражнения, които поддържат мускулната ми маса или нещо друго, а това да умея да усещам кожата си и да виждам през очите си и да изслушал не просто да приемам някакви звукови вълни, а да бъда. В състояние да бъда съответен с другия, да могат да следят с поглед, което става все по трудно за хората да следят с поглед своя събеседник дори не прави впечатление.

д-р Димов
Да така е 1 им е трудно да следват своето тяло и да чуват гласът на тялото си. Разбира се, че всичко минава през тялото и всъщност. А да как да кажа цялата тази невидима реалност душа, дух емоция. В крайна сметка се изразява през тялото чрез и всички тези симптоми на тялото. Всъщност говорят за симптоми във в другото в невидимото и тук как как функционира тази съвременност, която е наистина тя. Затова е толкова идеологическа, защото част от реалността, издигната в култ, тоест, а технологиите ти казват, днес направи 5000 крачки, ама чакай, а тялото ми днес може да не е в състояние да направи 5000 крачки. А днес нали живее и по определен начин в смисъл дори нали и непрекъснато нали? Като всякакви такива модели на поведение и това, което последно в френската има 1 семинари, които следя на специалисти, медици и психоаналитици. Всъщност големия абсурд, който се задава, е в следното, задават се стандарти включително. И в сексуалността, включително в интимния живот. Примерно колко оргазми са нормално човек да изпита, след като е със с човекът, когото обича, а по какъв начин? Какво представлява женската сексуалност, какво представлява мъжката сексуалност, какво представлява ерекцията на мъжа, колко твърд трябва да бъде пениса на мъжа, за да постигне вие разбирате ли, това е абсурд. Е е, това е философията всъщност, което не казах преди малко. Това е вече и да мои колеги в чужбина работят върху този въпрос. Това е така наречената философия на лу лу, тоест където всички, където се опитват да ни внушат по всякакъв начин, че нямаме минало, нямаме идентичност, нямаме сексуална идентичност. Ние всичко можем да изберем. Всичко зависи от нас. Ние трябва да дадем право на онеправданите едва ли не да бъдат наравно с другите, които могат повече. Нямам нищо против. Разбирам, че има хора, които са онеправдани, но едва ли е от махването, заличаването на каквито и да е критерии все пак има някакъв резултат от това, което правим и това, заради което живеем професионално и лично. Едва ли това е пътя, казвайки няма резултат, хайде сега някой само защото е по някакъв начин онеправдана. Или се чувстват като такъв? Дайте в момента да го сложим наравно с човека, който показва и може повече. Не трябва ли да мислим за това наистина да се дадат възможности човек да покаже какво може, а не е само защото е черен да бъде наравно с този и прави просто някакви безумия, които нали препратките са много да стигнем само до олимпиадата в Париж или човек, който няма идентичност с това търсене на пола 32 пола. Ние като специалисти знаем добре, че защо не кажем нещата какво значи това детето да търси и да избира своята своята полова идентичност? Ама чакайте, това е има нещо ново, това е сив това са психотични проявления. Какво значи да търсиш своята идентичност? Ами всеки минава през 1 процес на израстване на съмнение, то това да търсиш своята идентичност означава стоп да спреш и да превърнеш твоето съмнение в принципи в истина. На всеки всяко дете и всеки юноша тийнейджър е минал през моменти, в които се е съмнявал в какво ли не е от тук и неговите комплекси страхове. Идентичността идва на 1 много по късна възраст. Целият този процес, цялата тази философия на лукис м. Който ти казва още повече няма, не трябва да има страдание. Нека всичко да бъде пренаписано, няма балзак, няма достоевски, не дай се боже легендата за великия инквизитор няма такова нещо. Всичко трябва да бъде пренаписано. Човек трябва да живее спокойно. Той трябва да се радва днес, да избира всеки ден своята идентичност, своята полова идентичност и да има процеси в момента във Франция, защото аз съм нарекъл господин хикс или госпожа хигс, госпожо, а тя днес се усеща като мъж и съответно аз те това стига до 1 пълен абсурд, защото ето нещо, което да тези хора са страдали в миналото обаче 1 част наистина превърнала. Превърната в универсален принцип. Тя прераства, тя прераства в идеология. Тя прераства в 1 скрит тоталитаризъм. Тоест как да не се върна към достоевски? Как да не се върна към 1 текст, който препрочитам всяка година легендата за великия инквизитор, където христос се върна през средновековието и инквизитора застана срещу него. Помните добре и му каза какво а христос ти ти обиди човека ти недооцени човека, защото ти му даде свобода и така го направи отговорен. Той да твори своя живот, той да минава през съмнение убеждения той да минава през промени, но винаги да пази усещането за свобода в себе си. Инквизиторът всъщност казва, аз направих нещо много по ценно. Аз му взех свободата ясно дадох удоволствията и той затова ме обича и той затова ми е благодарен. Преди 150 години визионерът достоевски, който аз поставям наравно с философите и мъдреците, които ме будят и ме държат наистина. Жив, това са паскал. Това е киркегор това са хората. Това е достоевски, които наистина ти дават връзка със сценариста и със свободата. В крайна сметка, което е смисъла на нашата професия, без значение кой как и упражнява.

Детелина Стаменова
Тъй като аз твърдо поддържам и квотите за жени в всевъзможни варианти. За мен това не е въпрос на тук и сега само, но също така и на това все повече момичета да имат възможност да учат, за да бъдат. Наравно в професии, които са типични мъжки тук говоря за най вече за научните не за щангите, както понякога се извъртат нещата, защото когато 1 момиче е много малко му се подмята или се приема, че не би могло да се развие в стем. Това вероятно води до загуба на 1 човешки потенциал и си мисля, че точно образованието е онова, което би могло да даде неравенство. Заради равенството, а равенството заради възможността да имаш възможности по същия начин и със спорта и с сексуалността също. Защото тогава, когато говорим за сексуалност в спрямо възрастта, в която е детето, за да може да разбира, тогава то преживявайки кризите на своето юношество, тогава вече завършвайки като 1 пълнолетен човек и подпомагано от това, което имаме като знание, но не налагайки знанието си. Тогава би могло да разбере за себе си различни неща, без то да индоктринира но еди какво си, а вече през призмата на зрял човек, който е подкрепян да прецени къде е.

д-р Димов
Така е. Ността когато това е наистина 1 интимен път на израстване на преминаване през различни периоди на преминаване през различни съмнения е, а дори и преминаване възможно е човек да има и някакви колебания. В 1 момент, разбира се, избира своята идентичност, включително и сексуална. Такава обаче защо се атакува в 1 толкова ранна възраст и кой го прави? Кои са специалистите, които говорят на децата? Аз виждам какво се случва в училище, кои са специалистите, които идват и говорят. Това са хора, които вече са предубедени. Това са хора, които са агресивни, които са войнствени. Какви специалисти всъщност са те? Кой идва и говори? Това са хора, които членуват в 1 определени асоциации, които получават заплащане. Не знам от къде и които всъщност идват от неясно място, но всъщност отиват към много ясно място, всъщност давайки тази свобода на това аз всеки ден да избирам едва ли не своята идентичност, включително и сексуална. Доколко това ми помага? Аз виждам нали това са? Това е 1 от друга отделна група от хора, които вече са имали пациенти, които идват и които на куеяр, които търсят своята. Сексуална идентичност и едва ли не претендират, че тя всеки ден е различна и могат да я променят. Ами зад всичко това стоят 1 много сериозни процеси. 1 много сериозни травми. Аз предпочитам този човек да се обърне внимание или това дете да се обърне внимание на травмите, а да не някак си малко по спокойно и нали, а малко по полека с тази огромна свобода, която се дава свободата 1 вътрешно състояние на духа свободата не е в правото да избираш. Свободата е в правото да живееш да живееш своята множественост, да извежда да живее своята полифоничност, а не в това на всяка цена като право на избор да да се идентифицираш неща, които дори често пъти и ти самият не разбираш.

Детелина Стаменова
От каква възраст нататък мислите, че такава информация е полезна?

д-р Димов
Каквото и да говорим, колкото и да се опитваме да направим децата наши приятели, това също е бягство от отговорност. Нали ако може с тях да си говорим да седнем? И да им разказваме за семейството, да им го разказваме дори и за своите, нали? Истината на всяка цена в случая ще се позова, нали това е наблюдение на фройд, принципа на хистеричните жени цялата истина, а това е бягство от отговорност. Какво означава това да седна и да говоря с детето ми за всичко, което за ввс и целия ми живот помисли скрити тайни интимност и прочие, аз ще му помогна и ще го объркам. Детето ми не ми е приятел колко хора са? Тоест то ще ми стане приятел 1 ден. Детето ми има нужда от баща, от майка, от авторитет. Детето ми няма нужда колко пациенти са идвали в кабинета ми на 20 плюс които ми казват, ама аз нямам нужда майка ми ме е приемала за приятелка най често от най ранна възраст. В крайна сметка това е бягство от отговорност. Какво значи това значи ти имаш проблем с авторитета не говоря за този авторитет преди век говоря за 1 съвременен авторитет. Авторитета поставяй граници, тревожността до голяма степен е точно това липса на граници, липса на самодисциплина, интелект, емоции и воля. Ако ти нямаш наистина, ако тив някак си да волево, не си възпитан на това да си самодисциплиниран, да си поставяш граници, да не получаваш удоволствието тук и сега да имаш куража да понесеш удоволствието, тоест да понесеш търпението за удоволствието, което ще получиш след седмица. Ами това те изгражда. А не това да получиш всичко тук и сега.

Детелина Стаменова
Да можеш да минеш в произволно време от живота си. Имаш мела от теста.

д-р Димов
За това говорим, тоест на каква възраст? Ами нищо не се е проявил променило. На 15 години имаме 1 прояви на самосъзнание. Всичко останало е имитация. И децата ни и тират реалност. В 1 момент за да станат на 30 плюс и да решат, че всъщност те не са си изживели детството. Когато самите те са родители и почват да се държат инфантилно, развеждат се изоставят, деца тръгват и да защото в 1 момент се оказва, че на 10 години той е теса е трябвало да се грижат за своето братче или сестриче и е трябвало да слушат безкрайните излияния на тревожната си майка, която им обяснява как бащата е някакъв идиот, който пие от сутрин до вечер и изневерява, за да се окаже в 1 момент, че тя не е по малко го е наказвала и прочие и прочие, и това е 1 дете какво го засяга? И в 1 момент нали той има нужда да мине по своя път да изживее. Емоционалните предизвикателства, които са присъщи за неговата възраст и в 1 момент, когато не е изживял всичко това, когато не е изживяло бунта на юношеството, то после рискува да изживява бунта на зрелостта по 1 много карикатурен начин да се държи, като да бъде всъщност 1 1 човек, който никога няма да порасне. Примерите са много, няма компенсация в това от това смисъл не можем да компенсираме. Това са периоди, от които имаме нужда. За да можем да израснем и да се осъзнаваме, тоест има неща, които детето изживява като дете. Има неща, където юношеството всъщност и предизвикателства, които нали юношата трябва да преживее със съзнали цялото. Това влюбването безпаметното влюбване, от тестването на границите, опита да осъзнае, да види своята собствена. Своята собствена идентичност докъде се простира някак си желанието да дори почти маниакално да да се интересува много повече от от своите емоционални бесни от своите емоционални предизвикателства, отколкото от всякакъв тип битовизми или всякакъв тип електронни видео виртуални игри и прочие и прочие, които го вкарват в 1 паралелна реалност в реалността на въображаемото. А не и в реалността на на това, от което всъщност има нужда да преживее нещата тук и сега с много от моите колеги в колегията на тази европейска асоциация. Абсолютно свободна психоанализа, която създадохме с колеги от цял свят 1 или 2 пъти месечно. Събираме и контактуваме и споделяме опит върху определени теми. Много от моите колеги точно говорят и споделят за последствията от тази философия на локи смза който. За който вече споменах освен липса на идентичност, освен от това, че се насочват децата към това да изживяват удоволствията тук и сега на всяка цена нищо да не се отлага цялото удоволствие, а в крайна сметка как все повече виждаме това поколение на 15 16 годишни тийнейджъри, те го преживяват по начин, по който ние не сме го преживели поне аз не, тоест те стават инертни. Пасивни затворени в стаите си те не излизат. Те не познават дискотека те не познават 1 любовни трепети те не познават разочарование, те преживяват всичко за своите телефони.

Детелина Стаменова
Мислите ли, че това е точно заради родителското отсъствие под формата на родители?

д-р Димов
И това и това, но това е 1 нова философия за живота, която която се проповядва липсата на активност това да получаваш нещата наготово, просто стоейки зад своите екрани и премествайки, прехвърляйки реалността в 1 във виртуалната реалност. Живата реалност във виртуалната реалност и това, което много ме притеснява. Във всичко това това безкрайно време, което детето прекарва зад екраните за тези видео игри, където той е винаги герои, където той е той играе футбол до роналдо меси, където няма абсолютно никакви граници. Всичко е възможно и той побеждава. И той е мениджър на националния отбор на България и той и в 1 момент, разбира се и това вкарва 1 маниакалност и още по опасно фройд пак има нещо, което нали ние го критикуваме, но ценните неща от него подминаваме той на 1 място в анализа на малкия ханс всъщност каза нещо 1 фраза, която е изключително важна в момента, в който 1 човек подмине границата между реалното и въображаемото. Патологията започва или казано по друг начин. Там допълва въображаемото и животът във въображаемото е тихата всъщност е тихото присъствие и тихата връзка с лудостта, тоест и да живееш във въображаемото в хипотетичното като че ли живееш в реалността? Тоест винаги има 1 граница здравословна, която човек трябва да се научи да поддържа между живия живот такъв, какъвто е вие сте жена. Аз съм мъж между нас, има метър и половина дистанция. Това е реалността, нали това е жълто. Това е червено, това е долу. Това е горе и прочие и въображаемото, където аз мога да си представя какво ли не, но реша ли да живея въображаемото на всяка цена тук и сега. Това е много опасно. Страхувам се, че по всякакъв начин на нашите деца. Се внушава точно това да че всичко е възможно да правят каквото решат. Е това не се е променило според мен в 1 здравословен спектър за мен това е много важно и в практиката ни в личния ми живот. Това какво аз си представям аз мога да си представям каквото реша, но да реша да живее всичко, което си представя в реалността. Това е началото на патологията и резултатите не закъсняват.