Люба Кулезич
Доктор огнян Димов е тук познавате го много добре. Той е бил неведнъж в нашето студио. Предишния път беше по повод на 1. Изключително добре написана и страшно полезна негова книга, агресията в семейството и начините за справянето с нея. А сега обаче още 1 изключително актуално злободневно заглавие тревожността е излязла изпод неговото перо. И трябва да ви кажа, че тази книга а? Е вариант на изключително любопитно развитие като на автор след агресията тя се чете буквално като повест като роман няма нищо общо с някакво наоколо образно изследване тя се базира на собствения опит на доктор Димов като психоаналитик и представлява, както вече ви казах, нещо като пътеводител към самия себе си. Нали така доктор Димов? А между другото това е много щедро от ваша страна да създадете 1 книга, която толкова внимателно, последователно, целенасочено описва вариантите на нашата тревожност и начините, по които сами да се взираме в себе си, за да можем да я превърнем от някаква форма на угнетение във форма на вдъхновение. Дори вие предлагате такъв двоен поглед към тревожността. Това не е ли парадоксално?
д-р Димов
Съм искал да пиша и се опитвам да пиша когато започнах и се отдадох на това деяние да пиша по този начин да пиша с послания, да пиша с изстрадани истини, да пиша с въпроси, да пиша актуално, да пиша живо без да напускам правдивостта от научна гледна точка на самия текст. Дано съм успял.
Люба Кулезич
А най красивото нещо на 1 научен текст, когато той звучи понякога дори разговорно като интимен разговор като интимен диалог. Което вие сте постигнали и затова ми се струва толкова важно да разберат хората за това, че такъв труд съществува. Само да ми кажете защо избрахте тревожността като тема. Ами примерно така модерната депресия или нашите фобии, или пък лабиринтите на самотата? Защо тревожността 1.
д-р Димов
Благодаря ви за оценката любов за мен вашата оценка е наистина важна и значима тревожността.
Люба Кулезич
Аз вкусно се чете интересно се чете може би защото гражданите там историите на ваши. Пациенти, разбира се, анонимно, но като пример и.
д-р Димов
Да, тревожността обхваща в себе си всичко това, за което говорите и което вълнува съвременния човек, самотата, депресията, страховете, тревожността е 1 особено философско състояние, в което 1 ти се чудиш дали го има, но знаеш, че го има, защото не разбираш подтекста му, ако не се концентрираш в него, това е състояние, което те следва, и от което не можеш да избягаш, защото от друга страна то те измъчва, но те държи жив. Това е състояние, което те прави понякога тъжен, защото не можеш да се зарадваш изцяло и от дъното на душата си. А и същевременно те прави осъзнат наблюдателен, мислещ, обичащ и разсъждаващ. Това е 1 особено състояние, което, което е много актуално и много разпространено сред в съвременния човек. В смисъл това е нещо, което се живее. Живее ежедневно на фона на цялата неопределеност, в която сме потопени в несигурност. Във външен план, ако започнем от вън на вътре колко неща се случиха за половин за последната половин година човек има нужда от трепери, но има нужда същевременно и да да се адаптира, да непрекъснато да разбира какво става, какви са, каква е истината на случващото се от 1 страна във вътрешен план тревожността е конфликт, конфликт на подсъзнателно ниво. Най общо бих могъл да кажа между това, което човек иска и това което трябва. Това е конфликт между начина, по който аз трябва да оцелее в този свят като се адаптирам. Като се науча да казвам нещата, но не съвсем докрай и същевременно като не спира моя вътрешен диалог със самия себе си. Това е конфликт. В крайна сметка между истината и неистината във всеки 1 от нас.
Люба Кулезич
Да, обаче вие описвате по 1 много интересен, почти така съспенс начин постъпателен начин. Различните видове тревожност и дори започвате от пред рождение период натрупването на причини по късно в по късна възраст. Да проявяваме признаци на тази тревожност, която обаче, както вие казвате, тя е гранично състояние, понякога неуловимо не можеш да му разбереш причините. То те държи нащрек вътрешно.
д-р Димов
И същевременно в буквално на 5 ата минута, откакто човек мой пациент влезе в кабинета ми, когато насаме му задавам въпроса. За какво става въпрос той или тя ми казват много съм тревожен е поради тази причина имам безсъние, главоболие, нощно изпотяване, схващане в гърлото, учестен пулс. Когато без да се познаваме анонимно и професионално от моя страна, аз задавам въпроса за какво иде реч? Кажете 1 нещо което ви хрумне. Веднага излиза нещо, което ми позволява да тръгна нанякъде. Ето 1 пример от вчера. 1 млада жена преуспяла професионално с много добър брак с. 3 деца. Която каза, много съм тревожна от години наред няма мира със себе си в себе си и никой не може да повярва. Аз за другите изглежда много структурирана и спокойна. Вчера тя дойде със сън. Сам със сън. А.
Люба Кулезич
Защо?
д-р Димов
Аз промених това езикът на подсъзнанието. Аз промених.
Люба Кулезич
Моментите на истинската психоанализа.
д-р Димов
И вместо да я попитам. Как сте аз се попитах как се чувствате върху какво мислите и тя започна и каза мисля върху 1 сън. Интересно, не съм сънувала от много време. И казах разкажете ми този сън. Всъщност той беше поредица от сънища и последният сън в 1 момент се оказа, че тя наранява човек, близък човек в съня в съня си, след което тя побърза да уточни, че това е безсмислица. Оттук започна разплитането на самия сюжет на нейната тревожност, в който няколко въпроса всъщност и помогнаха тя пред себе си да да признае, че тя е живяла винаги нечий чужд живот. Тя е изпитвала страх да се изяви като малка. Тя изпитвала страх да се заяви като като тийнейджър, тя изпитвала страх да бъде себе си в любовта, в избора на професия, дори в това да се заяви да бъде реална в ежедневието и да застане зад своя избор. Или зад своето желание и всъщност тя каза, от 10 години аз не спирам да мисля. Аз съм злодей.
Люба Кулезич
Заради този.
д-р Димов
Заради този сън аз си казах не госпожо, вие сте благороден човек, защото сте личност, защото сънят ви показва само 1, че най накрая вие всъщност се разгневихте. Вие всъщност освободихте чрез този сън. Това, което сте вие вашият заложен гняв в продължение на 30 години най после нещо смислено се случи, защото в любовта да и в обичта има 1 момент на залепване, тя казва ама как аз как да обичам този мой родител? Аз аз се разбунтувам срещу него. Аз казах точно така, ние се обичаме, когато се бунтуваме 1 против друг. Това е тревожността люба и в обичта и бунта. Тя е тези 2 състояния в 1 въобще тревожността е способността ни да живеем тези в тази двойка. На пръв поглед противоречиви емоции, бунт и успокоение, любов и отхвърляне страх и сигурност да можем да ги живеем ежедневно в. Те да ни угнетяват в 1 равновесно състояние.
Люба Кулезич
Много е интересно как разбира се това е част от тайните на психоанализата как тя се завръща. Как тя разкрива затворените страни, на които които сами сме затворили понякога нашето подсъзнание чрез травми чрез детски преживявания, които сме отхвърлили или забравили или умишлено скрили от себе си. Това означава ли, че тревожността е близо до някаква диагноза, която има травматични причинители?
д-р Димов
Всеки е минал през тези травми та такива са причинителите й, но тя не е диагноза. Тя е състояние на духа. Ние превръщаме в диагноза тогава, когато разделим травмата от способността си да я преодолеем, а ние можем да я преодолеем, когато я опознаем, когато откровено заговорим и се разговорим с нея и започнем да чуваме гласа ти, тя има послания, травмата, детството е пълно с травми все всяко детство. Всеки 1 от нас е минал през тези крака.
Люба Кулезич
Изведнъж се сетих за свои детски травми, които съм изтласкала много далече в подсъзнанието си ви.
д-р Димов
Които може би обясняват някои състояния в ежедневието ви сега, защото.
Люба Кулезич
Страхът от смъртта, което вие смятате за 1 от най силните детски травми и която аз нося по някакъв начин, опитвайки се да контролирам и дори да забравя.
д-р Димов
Да и предвид на природата на подсъзнанието, което е фуга, в което няма време и в което 1 травма звучи заедно в синхрон с всички други травми, но ние не можем да знаем каква музика ще възпроизведе всичко това. Това е природата на травмата и на тревожността. Това особено състояние на баланс между разрушителното и градивното във всеки 1 от.
Люба Кулезич
Нас момента. Който аз водена от усещането за своята тревожност, пробудена от външни събития. Много често, както например беше пандемията. Вие казвате, че сте започнали замислили тази книга, когато избухна пандемията и толкова много хора изведнъж започнаха да реагират по необичайни начини, но сега чух хора и това на мен също ми се отрази болезнено войната на Русия срещу Украйна. Тя направо ме нарани психически даже. Кой е моментът, в който трябва да потърся помощта на психоаналитик?
д-р Димов
Това е много интимен избор. Това е моментът, в който аз загубя този баланс между градивното и разрушителното в себе си, между моите страхове и тревожност и и моето желание да водят спокоен и смислен живот, когато не мога да намеря сили, да да се отпусна, да почина вечер, нощем да забравя да сложа граница на деня, да вляза, да вляза в бездната на нощта да започна новия ден на чисто. В този момент, ако аз не мога всичко това да преживея да започвам и да приключвам всеки ден емоционално моят живот да започна с професионалния си професионалното си ежедневие да забравя да започна семейното си ежедневие, да вляза в ролята на родител и да забравя всичко, което до този момент е било през деня и след това да забравя и тази позиция и да обърна внимание на себе си дори само 3 тези 3 душевни топоса. Ако аз не мога да преминавам от 1 в друго безпроблемно. Значи нещо се случва, което е притеснително.
Люба Кулезич
Много е любопитно да защо твърдите, че безпокойството загубата на вътрешен мир, което понякога е неуловим неуловимо с безгранично състояние, може да бъде и творчески стимул?
д-р Димов
То е защото ни пробужда къде е, къде е най голямата тревожност сред хората, които са водят най устроен живот сред хората, които са най осигурени материално в западна Европа. Случаите на тревожност са главозамайващи в Швейцария. Ходил съм и съм живял су тревожният човек е на всяка крачка. Виждаш за дежурната усмивка. Да, колкото по голяма е сигурността, толкова по голямо е страхът на човека от несигурното дания загуби толкова по голяма е потребността му в 1 момент и да я наруши. Не можем да живеем само в сигурност, защото сигурността е смърт. От друга гледна точка животът е страст, животът е желание, животът е и несигурност. Балансът между сигурността и несигурността.
Люба Кулезич
Предлагате понеже аз не мога да преразкажа цялата книга. Наистина тя е написана страшно, последователно и постъпателно. Вие предлагате различни генерализации, така да кажем на тревожността и варианти на себепознание. Възможност това състояние на несигурност на уязвимост от външни и вътрешни от външни събития и вътрешни травми, да бъде овладяно и то със собствени сили.
д-р Димов
Да се опитаме да го погледнем отстрани да рационализираме тази емоция върху емоцията. Вижте фройд 1 автор. Който ние всъщност аз цитирам непознатия фройд този, който не е преведен нито коректно, нито изцяло на български език, а фройд на 1 място казва тревожността е емоцията, която се отклонява от нормалното течение на живота. Вижте колко е красиво да, това е неспособността да погледна на живота като 1 низ, тото от обстоятелства да го погледна рационално да го погледна малко встрани, да пусна идентификацията с емоцията и всичко да минавам. И да преценявам от гледна точка на моите е моите емоционални състояния и преживявания. Това е 1 от 1 от начините да се справя с тревожността да вложа разум и да огранича проекциите. Много често в тревожността примерно. Темата за коронавируса или темата за войната това са много притеснителни неща, но много често всеки може да си даде ясна преценка. Ние разиграваме травми от нашето минало, разпознавайки се в случващото се, в смисъл по разпознавайки се в това, което сме подтиснали в себе си. Например страхът от вируса. Това е страхът от непознатия друг хората, които се страхуват, които са възпитани в тази обстановка, да се страхуваме от другия, да сме негативни, да гледаме другия с презрение, да не да нямаме емпатия към другия. Това са хората, които най болезнено преживяват и преживяваха и продължават да преживяват тази пандемия. Същото и с войната, същото и с всичко останало.
Люба Кулезич
Има тази война, тази пандемия и тази война по 1 изключително илюстративен начин отключиха колективни травми ни, които ние не разпознаваме ние или сме ги пренебрегнали или не сме ги допуснали въобще до публичност. И сега, въпреки че вие предлагате много различни варианти на откровено общуване. За да се отърси човек от безпокойството си от страховете си. Всъщност това ни раздели.
д-р Димов
Да така е. Много хора потърсиха колективната тревожност, за да се освободят индиректно от своята лична тревожност. Не знаех как или самозаблуди те не знаеха как да се справят с нея в колективната тревожност. Всъщност аз се чувствам много по малко тревожен. Аз съм най не тревожен. В крайна сметка в тази колективна тревожност, защото някой друг страда вместо мен аз нямам достойнството да поема отговорността от моето собствено страдание, благородно мълчаливо да го разпозная, да го понеса да го живея и да намеря начин да го над живея, да бъда да живея заедно с него.
Люба Кулезич
Да то времето ни напредна, но така или иначе тя отключва много въпроси. Тази ваша тревожност книгата заглавието тревожност дава много подходи, дава много съвети и без да натрапва обаче дава варианти, което не знам. Няма ли да изпитате ревност към хората, които като се запознаят с вашата книга ще си кажат, ми аз мога да мине без доктор Димов.
д-р Димов
Слава богу аз нямам аз имам достатъчно пациенти, аз не страдам от не затова сам е написал напротив. Написал съм с чувството и с ясната мисъл за това да съм полезен и да участвам в този диалог, който все повече ни липсва. Любов, дадох си сметка покрай всичко, което се случва в момента в обективен план може би 2 поколение нещо революционно. Преживяхме до този момент. Надявам се да продължи революционно от гледна точка на духовната история и духовната култура. Вече 2 поколение нещата в световен мащаб се случват в следствие на диалог, а не вследствие на насилие, а сега е 8 кръстопът сме.
Люба Кулезич
Особено видим този.
д-р Димов
Искам да бъда част и правя всичко възможно да бъда част от този диалог с цялата емпатия, която се опитвам да поддържам в себе си жива. Така че дай боже повече хора чрез моята книга да стигнат до себе си, да се разпознаят и да се свържат със своята скрита. Нелицеприятна страна? Тя е изключително дълбока и дава най силните послания и търсене за смисъл.
Люба Кулезич
С коментар за тревожността е на супер интересно заглавие на новата му книга, а ключ към собствените ни неразбирателства със самите себе си и с.
гр. София
0878 98 53 53
ogniandimov@gmail.com