Стефан Щерев
Сега обаче ще поговорим по 1 тема, която придоби особена актуалност във времената на глобална несигурност, в които живеем и се превръща в 1 от главните причини да чувстваме, че някакси губим контрол над нашето ежедневие и мисли как да се справяме с болката и страховете си къде да търсим стабилност в 1 свят изпълнен, а той Май винаги е бил такъв със съмнение с пандемия и лични несгоди и загуби. Доктор ван Димов е днес студиото и с него ще поговорим за тревожността. Има причините и смисъла от нейното разрешаване. Както и за новата му едноименна книга по тази тема. Здравей, добре. Защо не сме се виждали отдавна както каза, не сме се виждали, но ето че за това време ти успя и книга да напишеш.
д-р Димов
Така е здраве с теб.
Стефан Щерев
Така е хубаво, че написа книга написа, това означава, че си имал временно, а не да почнем от там хората правят ли разлика между тревожи ме нещо тревожен съм и просто нещо ме притеснява, защото това са 1 такива полу гранични състояния, дето Май не ги различаваме особено.
д-р Димов
Те дълбоко в себе си имат 1 и същ източник. Всъщност по голямата разлика между страховете и тревожността, защото страхът е винаги от нещо конкретно, докато притеснението и тревожността са винаги от 1 хипотетични сюжети, които се развиват.
Стефан Щерев
А те са много емоционални страхове.
д-р Димов
Рационални данни като се.
Стефан Щерев
Опитаме да поговорим с някой от какво се притесняваш, но не знам. Получаваме като отговор, което някак си не вежда на мисълта, че то Май няма образ няма, няма как да кажа материя, то е страха такава от нищото ни е страх той.
д-р Димов
От нищото, но само на пръв поглед в моята книга се опитах. Чисто еволюционно с израстването на човека да покажа всъщност как се появяват тези на пръв поглед ирационални притеснения или безпокойства. Всъщност в основата им има нещо много конкретно се което се развива. Значи човешката душа е драма и конфликт близка до теб. Тема, човешката душа е кино, в която ние с нашите емоции и сблъсъка между тях сме едновременно актьори и режисьори винаги. Зад тези хипотетични ирационални притеснения и безпокойства, които се развиват и които усещаме има нещо много конкретно, което се развива на подсъзнателно ниво и това е конфликтът между забраненото и позволеното между това, което искам и това което трябва между това, което усещам и това, което живея между моята сигурност и моята несигурност между моето желание и моето задължение между моята между дистанцията, която спазвам с другите. И желанието да се залепя, да се прикрепя към тях и да да живее 1 емоция.
Стефан Щерев
Пълноценно сега и тревожността и безпокойството. Можем ли спокойно да ги наричаме емоции отделни или те са просто част от нещо по голямо?
д-р Димов
Да, това са емоционални състояния, в които наистина точно това, което казах, има сблъсък. Значи сблъсък при положение, че има сблъсък, означава, че тази двойственост, в която сме прикрепени тези тези двойни противоположни емоции. Отрицателни и положителни да ги наречем най общо така. Значи някъде в отработването им нещо не се е случило. Вижте както трябва вижте, ние непрекъснато сме атакувани и непрекъснато някой ни обяснява как трябва да сме успешни, щастливи, как трябва да сме да следваме целите си как на всяка цена трябва да постигнем и реализираме мечтите си. Да, обаче в нас има нещо, което е много по дълбоко. Това е темата и. Не всъщност пространството на нашите потиснати желания на нашите отрицателни емоции на нашето страдание и тъга. Те са много по дълбоки, защото, разбирайки техния език, влизайки в тяхната същност, ние всъщност откриваме нещо много по дълбоко в нашата душевност. Замисли се само радостта и щастието са 1 много хубави емоции, към които всички се стремим, но те са и много повърхностни. Ние ги изразяваме и в 1 момент усещаме 1 празнота. Докато тъгата и страданието често пъти ни говорят много повече. Въпросът е ние да ги приемем, да ги разбираме, да ги интегрираме и да се научим да живеем между тъгата и радостта, тоест и тъгата и радостта едновременно.
Стефан Щерев
Казваш го така сякаш е лесно, но то никак не е лесно. Хората посягат към малки розови хапченца, каквото кой, каквото намери точно за да избяга от тази тревожна, защото никой не обича онова усещане, особено когато не вижда как да кажа. Не вижда перспектива не вижда излизане от този омагьосан кръг. Затова хората предпочитат, както казват на техници. Вземи си го ти под езика и той ще е добре. Само че Май нищо не решаваме.
д-р Димов
Нищо не решаваме по скоро.
Стефан Щерев
Маскираме с.
д-р Димов
Примерите, които дадох в книгата ми всъщност и опита да я напиша като книга, която да е 1 своеобразно. Как да кажа 1 своеобразен пътеводител по пътя на себепознанието на всеки 1 от нас всъщност. Точно това вместо да взема розовото хапче по добре да видя и да се опитам да чуя какво всъщност ми говорят моите емоционални състояния. Например, ако аз съм прекалено много в рационалното, прекалено много в опита да успея, защо да не си позволя момент на спиране, момент на обръщане на страницата момент, на среща със себе си, момент на дори на някакво временно потъване в състояние на тъга, зад което, повярвай ми, това е голямата радост.
Стефан Щерев
Мисля, че сме говорили с вас. Но и с други гости в това студио че срещата със себе си може би най нежеланата и най страшната, защото виждаме неща, които не искаме да виждаме. Ние искаме да видим собствената си проекция колко сме успешни, съвършен и така нататък и така нататък, но често не виждаме това. Това по скоро ни депресира повече. Ами как да го избегнем?
д-р Димов
Ама много по лесно ще бъде да го приемем и това автоматически ще намали нашето усещане за депресия за нашето разочарование от самите себе си. Вижте, така е устроено психичното, психичното е връзката и прехода между положителните и отрицателните емоции. По скоро вместо да се научим да преминаваме, да намерим начин да свързваме тези 2 емоционални състояния, да видим как тъгата да прерасне в радост как умората. Да прерасне във вдъхновение как разочарованието да прерасне в желание за близост, как желанието за усамотение да прерасне в желание за любов. Ние всъщност вземаме и тръгваме в някакви съвсем различни посоки. Това е психично. Това е връзка. Това, което е всъщност древните гърци казваха, така е устроен света и космоса. Това е връзка между космически стихии между доброто и злото между справедливо и несправедливо. Така сме устроени и ние.
Стефан Щерев
Добре в. Цялата тази как да кажем тъжна картина на тревожността? Кои са ясните знаци, че тя присъства в живота ни, за да разберем ние?
д-р Димов
Тялото е ясният знак до голяма степен моето аз е моето тяло, тоест то не лъже тялото, тялото реагира, тялото дава знаци, които са повече от ясни. Това е главоболие, това е стягане в гърлото. Това са взрив от притеснения, които не могат да бъдат контролирани. Това е сполетя ване на състояние на тъга, която на пръв поглед е необяснима. Тревожността.
Стефан Щерев
Е много всемирната тъга не знаеш откъде идва.
д-р Димов
Дано да стигнем до се мирната тъга тя е.
Стефан Щерев
Хубаво така.
д-р Димов
Благородно лице на всемирното творчество и радост. Въпросът е тази ограничената тъга, която е натраплива, която е безвкусна, която е много, много терзаеща и кое, от която най трудно всъщност излизаме, а всемирната тъга тя е отваряне към всеобщото и се мирно.
Стефан Щерев
Вечно търсеното така. Знаем, че паник атаките също чест спътник на тревожността.
д-р Димов
Да разгледал съм разгледал съм случаи на паник атаки. Всъщност в паник атаката се случва нещо много, много ясно. Това е 1 своеобразно емоционално късо съединение точно между там конфликтът е много ясен между това, което действително човек живее и това, което някак си това, което разумът му иска и това, което душа, към което душата го тегли дал съм примери например 1 моя пациентка, която. За да намери своята реализация и за да бъде успешна, финансово се насочва към ай ти сферата, подкрепена от своите родители по природа артистична натура. Тя толкова трудно живее този вътрешен конфликт в себе си. Тя има такива невероятни съпротиви, които с течение на времето се възпроизвеждат и които прерастват примерно в избор на партньор в живота й тя се учи по този начин, правейки този рационален избор да бъде винаги рационална. Тя избира 1 човек, което осигурява 1 много добър живот. Да, обаче нейната емоция отново е зачетена и неразбрана вътрешно артистът в нея иска нещо друго, тя иска емоция, тя иска. На тя не иска планиране, тя иска спонтанност и между сблъсъка между 2 неща. Всъщност между рационалното и желанието и търсенето на спонтанното тя отключва и прави 1 непрекъснати панически атаки, които тя след месеци терапия започна да овладява. Въпреки многогодишното вземане на розови сини и бели хапчета.
Стефан Щерев
Така човек за да се справи със страховете си. Така то трябва както се казва да има много. И смелост но и с ваши колеги сме говорили, че страхът всъщност той е инстинкт за самосъхранение, част от инстинкта за самосъхранение до някаква степен можем да кажем, разбира се, условно полезен. Така ли е?
д-р Димов
Да така е, разбира се да, но той трябва да ни помага да и да преминаваме през него, да го отчитаме, да го разбираме, но и да преминаваме през него и да се учим да живеем отвъд своите страхове. Ето това пак е някакъв начин да преминем от 1 в другата емоция да имаме страхове. Въпросът е как да минем през страха и все пак да продължим. Имаме несигурност, нашата собствена вътрешна несигурност в момента света, в който живеем той е, той е потънал той. Той непрекъснато възпроизвежда нова и нова несигурност, която се свързва и резонира с нашата собствена вътрешна несигурност и вместо да бягаме от това, вместо да зачеркваме несигурността, по скоро да влезем в нея, говоря за нашата чисто психологическа, субективна несигурност и чрез нея да изградим нашата сигурност въпреки всичко и да продължим как така много млади хора, чета статистики, които потъват в несигурността и в тревожността, защото светът ври и кипи. Да ми някак си нека да видим с какво резонира това тази обща обективна несигурност.
Стефан Щерев
Ако се върнем така запомнените десетилетия преди това хайде от Втората световна война, защото горе долу с него радулова бсолютно добре са документирани. Светът никога не е бил 1 крайно вечно стабилно място да ги било нещо какво да тревожи хората от войните, оцеляването ядрената надпревара.
д-р Димов
И така точно така е. В че?
Стефан Щерев
Пандемиите дойдоха и финансови кризи. Това не е нищо ново в края на краищата.
д-р Димов
Просто ние много се разглезихме отдадени на тези хедонистични ценности и желанието непрекъснато да искаме още и още, което отново е преминаване и незачитане на адекватния начин, по който психичното функционира. Виж ние сме прекалено отдадени на това да сме щастливи.
Стефан Щерев
Непрекъснато зелени социалните мрежи в тоест.
д-р Димов
Разбира се.
Стефан Щерев
Лайкове сърчица.
д-р Димов
Това непрекъснато да получаваме само и единствено удоволствие. Само и единствено пълнота непрекъснато да искаме още и още къде останаха дистанциите, къде остана съзерцанието, ама това е другата страна. Това е другата валенция на психичното някак си. Ние не можем да функционираме само в 1 само в още и още само в търсене безусловното търсене на щастието, което всъщност какво ни показва, че ние винаги сме още по нещастни, защото къде са най тревожните хора? Ами те са в най социално уредените страни. Това не е случайно.
Стефан Щерев
Много ти благодаря доктор Димов някак си действа успокояващо пък и смиряващо подобен разговор, както казват мъдрите хора по добре да плачеш пред психолог, отколкото да се смееш пред психиатър, нали тази вечер ще е жега е подходяща. Ние ще продължим да ровим в душата на човека, останете с нас.
гр. София
0878 98 53 53
ogniandimov@gmail.com