Юрий Дачев
В ръцете си държа книгата агресията в семейството, пътища за преодоляване. Нейният автор огнян Димов е в студиото на рецепта за култура здравей и добре дошъл 1 + 1 мече с лапи върху очите е на корицата на това издание на сиела много ясен визуален знак на това, че всичките ни беди агресията, която носим в себе си и за която става дума между кориците на тази книга, идват от детството. Дошла ти е идеята за тази книга от Франция какво я направи още по актуална. И те накара да я напишеш.
д-р Димов
Идеята ми за книгата дойде във Франция по време на моето следване в университета по психоанализа в Париж. Готвих 1 дипломна работа. Тогава нещото, което ме впечатли там сред 1 ми познанства и приятели във Франция беше това скрито напрежение тази това съпротивление. Това съревнование това изключване на другия в семейството и начина, по който това се отразяваше на децата, а и въобще на самочувствието на всеки 1 от моите близки тогава там в последствие, когато се прибрах в България. Си дадох сметка колко бързо нещата всъщност започват да се случват и тук, особено последните години. Аз приемам хора, които са в безпътица. Иначе на пръв поглед 1 много прилични семейства, хора, които се обичат и уважават помежду си, или поне така твърдят и в 1 момент, прекрачвайки прага на моя кабинет, става ясно за 1 много дълбоки травми тениса десетилетия неразрешени конфликти още от самото начало на.
Юрий Дачев
Които да се взривяват.
д-р Димов
В 1 момент се взривява.
Юрий Дачев
Привидно добре пазени фасади.
д-р Димов
Тези хора са във всеки 1 от нас, освен че са около нас, те са във всеки 1 от нас. Аз по някакъв начин съм естествено факта, че съм избрал тези случаи да опиша те са ме докоснали по някакъв начин и участие. И аз присъствам в в този разказ и по никакъв начин не съм осъдил нито 1 от тези хора, напротив, с най голямата съпричастност съм ги описал в моята книга, която съм искал и поради тази причина съм и мислил толкова дълго време съм искал да звучи по скоро като литература и като белетристика, а не като суха психоаналитичен текст.
Юрий Дачев
Има ли някакви специфични проявления на агресията в семейството у нас някакви български нюанси в 1 явление, което очевидно е световно и се среща навсякъде.
д-р Димов
Да, няколко са. Особеното място на мъжа и на бащата в семейството е нещо, което е присъщо за нашите географски ширини, защото бащата е много повече в презентацията в перченето в това чисто балканско самомнение абсолютно безплатно не е обосновано от някакви реални качества, а много. Неадекватен в ежедневието и в разговора 1 французин е много повече в езика, той няма никакъв проблем да говори със своите деца. Той няма никакъв проблем да се радва и да минава през емоцията. Другото нещо, което е много присъщо на това е да приемаме децата си като като зрели хора.
Юрий Дачев
Тази книга е писана и вероятно довършена преди да ни сполети пандемията а, но от днешна гледна точка, когато държим в ръцете си, вероятно бихме могли да продължим наблюденията. Твоите наблюдения върху агресията в семейството и с нови нейни проявления. Подсилени предизвикани, обусловени от ковид така ли е?
д-р Димов
Да така е. Всъщност това, което се случи, без да приемам текста си за едва ли не с елемент на някакъв профетизъм, но това, което се случи всъщност потвърждава 1 от основните тези в моята книга за тази дистанция, за която говорят да приемем дистанцията от красивата гледна точка. Дистанцията като възможност наистина да се срещнем с другия по 1 хармоничен начин, а не по 1 безсилен начин като залепване и като като емоционално смесване, за което говорих преди малко. Всъщност какви са психологическите изводи от ситуацията и от пандемията? Те са 2 осъзнатост във всеки 1 момент говоря за лична хигиена дистанция в чисто физически аспект и 2 поетизиране на тази дистанция. Защо дистанцията задължително отключи в нас тези депресивни състояния и ни направи толкова тревожни? Какъв е проблема? Ами ето външните условия ни наложиха тази дистанция и ние би трябвало да се опитаме да я приемем по 1 позитивен креативен начин, а тя е такава в себе си.
Юрий Дачев
Всички тези истории биха могли да бъдат основа на пиеси, филми, романи. Изкушава ли те да продължиш да пишеш, стъпвайки върху реалните срещи човешки и да довършиш някак си с въображение? Това, което си видял в своята работа в 1 друг художествен жанр.
д-р Димов
В кабинета на психоаналитика по мое дълбоко вътрешно убеждение се случват съвременните сюжети на литературата на изобразителното изкуство, на музиката, въобще на изкуството, в кабинета на психоаналитика. Много преди изкуството си случват реалните неща, за които все още не смеем да говорим реалните конфликти, реалните сблъсъци. Там се задават реалните проблеми. В последствие ние ги виждаме в произведения на изкуството. В последствие стават част от нашето ежедневие. Помисли си например 1 случай, 1 салвадор дали или 1 ханс белмер. Ами 30 години след първоначалните интуиции и теоретични схващания на фройд, които действително разтърсват закостеняла Европа за това как как да успокоим 1 жена по какъв начин жената носи в себе си 1 особен мазохизъм и как той се предава в ежедневието? По какъв начин самата тя страда от него и как го предава на децата си и на партньора си 1 ханс белмер с тези. Завързани кукли той е правил само това имах щастието да видя голямата му изложба в Париж. Всъщност да той е хванал точно този импулс, така че нещата са много свързани с психоаналитичния кабинет изкуството реалния живот. Така че защо не? Това е, това е предизвикателство.
Юрий Дачев
Винаги задавам във финала на разговорите ми с автори на книги 1 простичък, но важен според мен въпрос за кого е това, което сте написали? За кого е тази книга?
д-р Димов
Тази книга е професионално откровение. Тази книга е знак за това докъде съм стигнал в момента и тя касае всички тези от нас, които се интересуват от специфичната проблематика. Но тази книга е и за всеки 1, който иска да чрез текста да се опита да осмисли себе си и своето място в света и в личен план.
гр. София
0878 98 53 53
ogniandimov@gmail.com