Транскрипция на „Представяне на книгата Тревожността в Социална мрежа“

Милена Янинска
Тревожността емоционална проява, която обединява хора с различен статут, пол, възраст и националност. Тя е 1 и съща при отделните личности и техните културни кодове. Същевременно, раздалечавайки се от страха, с който са близки като емоционални състояния, тревожността задава повече въпроси в днешното несигурно време, отколкото дава отговори защо тревожността е свобода, както е казал киркегор. Тревожността причини смисъл разрешаване новата книга от доктор огнян Димов, който е наш гост. Добър ден. Бяхте именно тази тема за втората си книга.

д-р Димов
Тази тема е особено актуална, защото тревожността е състояние, което всеки познава. Тревожността е състояние, което не е подминала никого. Тревожността е състояние, което колкото и да е неясно и странно като прояви.

Милена Янинска
Определи може.

д-р Димов
Толкова е мистериозно като преживяване, но толкова и присъстващо и все присъстващо във всеки 1 момент малко или много във всеки 1 от нас винаги съм бил привлечен към всичко това, което надвишава и надскача границите на езика. Това, което докосва границите на логиката и тревожността е 1 такова определено състояние. Тя е депресия, но и не съвсем от нея има в нея. Има малко от страха. Страхът е винаги страх от нещо определено, докато тревожността е от нещо неопределено, тя е винаги 1 проекция в бъдещето. Проекция на илюзорни сюжети в бъдещето, върху които аз нямам контрол. И моето желание да контролирам целия си живот ми изправя пред тази невъзможност това да се случи спрямо всичко това, което е проектирано в бъдещето като тревожно състояние.

Милена Янинска
Знаете, по интелигентните хора са склонни да мислят малко повече да анализират малко повече от обичат да са подготвени, да имат плана бдс за определени ситуации. Това ли ги вкарва в тревожност?

д-р Димов
Тях. Значи още древните гърци казваха, че ние сме потопени в 1 свят, в който противоположностите се редуват и се допълват. Значи най общо този свят на универсума, в който живеем, е свят на причинно следствени връзки, свят на случайност. Ако аз не спазвам тази космическа хармония и космическа ритмика, аз по някакъв начин излизам от това космическо равновесие, в което живее. Какво е случайността? Това е неопределеността какво е причинно следствените отношения. Това е логиката и желанието да контролирам това, което се случва. Аз на моите пациенти винаги когато дойдат с с признаци на тревожност винаги насочвам 1 вниманието върху това да пуснат бъдещето. Ако може контролът да е само върху настоящето.

Милена Янинска
Това не е ли неразумно, без план и без цел? Как се движим напред и постигаме?

д-р Димов
Нално, ама ние не можем да сведем всичко до рационалността, защото така се орязваме възможността да преживеем нещо толкова красиво, което идва от случайността. Любовта може ли да е може ли да е рационално състояние?

Милена Янинска
Да помогна и не може да.

д-р Димов
Се случи. По скоро да сме подготвени да пуснем контрола от 1 страна. От друга страна обаче тревожността винаги в моята книга съм съм проследил как исторически се развива от раждането на детето. Първичната връзка с майката, първичната връзка със семейството, след което израстването, редуването на близост и на отдалечаване, след което пубертета тази много ключова възраст, в която човек за 1 път вече става независим, той се срещат с другия неизвестния друг. Тялото с тяло се среща 1 интимен контакт, който е ключов момент за всичко, което човек е преживяла в детството и всичко, което в крайна сметка преживява в бъдеще в зрелостта, за да стигнем до зрелите години, в които действително, ако не сме отработили, тази способност да преживяваме несигурностите в живота си, ние се срещаме и отключваме тази засилена тревожност в зрели години. Говоря в зрелостта, за която иде реч тук.

Милена Янинска
Важността до депресията.

д-р Димов
Тревожността има много депресия, но и не съвсем. Депресията е 1 състояние на отказ от активност. Тревожността поддържа и се поддържа от 1 активност, понякога и свръхактивност. Тревожният човек иска да той има проблем да спре. Той има проблем да си остане в леглото. Той непрекъснато преминава от активност в активност, но което е много интересно. В 1 терапевтична работа е много важно да специалистът да открия корена на тревожността. Той винаги идва от нещо конкретно. Някъде по пътя има 1 момент точно на това разделяне 1 с майката в последствие със семейството, в последствие с в любовта например, това е способността да можем да се отдадем на другия и способността да можем да запазим дистанция спрямо другия. Въобще изкуството да можем да живеем на ръба, да можем да живеем по острието на бръснача е това, което ни прави адаптивни и малко тревожни по тоест по малко тревожни, но винаги за да се справим с тревожността, ние трябва да видим от къде тръгва тя. И тук е моментът да кажа нещо, което за съжаление забелязвам особено напоследък. Родителите, които заливат със своята тревожност своите деца и до голяма степен това генерализирано тревожно разстройство, за което говорим в психопатологията, идва от семейството. Ако на 1 дете непрекъснато се говорят и се развиват и се включва в тревожни сюжети. Това дете израства с тревожен поглед към реалността.

Милена Янинска
Може да стане ако направиш еди.

д-р Димов
Къде да се облича и се добре, защото ще настинеш какво направи не се качвай на покрива, не се качвай на оградата.

Милена Янинска
Защото ще падне.

д-р Димов
Ще се счупи ще да тук светът е ужасен, непрекъснато някой ще те нападне, някой ще ще направи нещо и и прочие и прочие. Ето днес имах ситуация с с семейна ситуация, в която сина ми точно това разказа. Срещнал е човек, който нещо по улицата е казал и заплашил. Аз му го успокоих, казах, това е ти тепърва ще срещаш такива хора по улицата. Ти трябва да се научиш. Това са малките изпитания. Това е живия живот. Въпросът е ти да запазиш спокойствие и самообладание. Ако бях 1 тревожен родител, аз щях да превърна всичко това в 1 малка драма и детето дас по някакъв начин това да се превърне в някаква негова травма и изборът от тези малки травми, за които не си даваме възможност, за които извинявайте лапсус линкове, за които не си даваме, за които не осъзнаваме, е това, което в 1 момент отключва голямата тревожност.

Милена Янинска
Клиенти от работата ви с ваши пациенти присъстват ли в книгата?

д-р Димов
Присъстват почти толкова, колкото в 1 ми. Книга агресията в семейството, както казваше тукидид, философията история с примери тук примерите са по малко, те са по стегнати, но те карат да се замислиш читателят да се замисли.

Милена Янинска
Могат ли да помогне? Може ли да помогне тази книга да се справим сами с тревожността си?

д-р Димов
Тази книга последната част освен примерите, които давам последната част, е особено ценна, защото. Всъщност техниките са няколко. Ако говорим за конкретни техники, техниките са няколко 1 опита да 1 част от нас да се дистанцираме, да наблюдаваме случващото се малко отстрани, да не сме толкова много във факти г в тази непрекъсната тревожна емоция за това какво ще стане, как ще стане. Какво ще се получи? Как няма да се получи да спрем да развиваме тези трагични сюжети и някак си да оставим. По скоро реалността и обстоятелствата да говорят, а ние да си вадим своите изводи, да се опитваме. Второто, което е да рационализираме нашият опит не е нужно да гледаме всички трагични новини от сутрин до вечер можем веднъж да чуем новините, да си извадим нашия извод, да си направим нашите заключения и да продължим третото, което е. Това са нашите малки вечерни медитации, в които да си направим преосмисляне на деня. Какво направих с тези простички? На пръв поглед въпроси какво направих, как се случиха нещата, как реагирах? Как бих могъл действително да бъда по спокоен в подобна ситуация на следващия на по следващия ден как действително да запазя 1 самообладание как да запазя 1 вътрешна емоционална структура спрямо този свят, неизвестен в който и с който се срещаме непрекъснато.

Милена Янинска
Можем ли без помощта на специалист, следвайки тези съвети с помощта на книги, написани от специалисти, да се справим или е хубаво да разчитаме на.

д-р Димов
Голяма степен до голяма степен да се справим, четейки стойностна литература в тази посока. Аз имам пациенти, които са споделяли за 1 ми книга агресията в семейството, че всъщност много им е помогнала за преосмисляне на това как как присъстват в тази тиха агресия между половете тихата агресия с децата и действително виждам и дори се учудвам дори и от текста, който съм написал, че в 1 момент те идват готови за терапевтична работа и няколко сеанса са напълно достатъчни, за да могат да интегрират своят опит.

Милена Янинска
Благодаря ви, желая.