Транскрипция на „Представяне на новата книга Тревожността от д-р Огнян Димов по БНР“

Журналист БНР
Темата за тревожността придобива особена актуалност във времената на глобална несигурност, в които живеем и се превръща наистина в 1 от главните причини да чувстваме, че губим контрол над нашето ежедневие и мисли как да се справим с болката и страховете си къде да търсим стабилност в 1 свят, изпълнен със съмнения пандемии, лични несгоди и загуби на пазара, вече може да откриете книгата тревожността, причини, смисъл, разрешаване на доктор огнян Димов, в която специализиралият във Франция психоаналитик установява интересни неща. Казваме му добър ден сега във хоризонт за вас се здравейте. Доктор Димов.

д-р Димов
Да здравейте. Добър ден на уважаемите слушатели.

Журналист БНР
Защо решихте да пишете точно по тази тема? Колко голям проблем е тревожността за съвременното общество?

д-р Димов
Тревожността става все по голям проблем, защото тя абсорбира няколко основни въпроса, които стоят пред всеки 1 от нас 1 въпрос е темата за идентичността. Всеки си задава този въпрос, кой съм аз? А вторият въпрос е темата за темата за депресията, защото в тревожността има много депресия. В тревожността има много несигурност и много тъга. Третият въпрос е темата за контрола. Това, с което вие започнахте. Това е много добре, че искаме да контролираме нашето ежедневие, но има моменти, в които всеки 1 от нас трябва да се научи да пусне контрола, защото тревожността е всъщност 1 контрол върху бъдещето, контрол върху всичко това, което предстои, разбира се, продиктувано от несигурността, която носим в себе си и страховете, но в някакъв смисъл това е нонсенс, защото ние не можем да контролираме нашето бъдеще.

Журналист БНР
Контрол обаче да започнем. Причините и дали можем да сравняваме тревожността през различните етапи на човешкия живот в детска възраст, пубертета тревожността в зряла възраст.

д-р Димов
Точно това съм направил в моята книга и съм тръгнал точно от детството, минавайки през юношеството и в зряла възраст. Всъщност в тревожността се разиграва 1 конфликт. Това са страховете и най вече страх. У страхът от изоставяне, а всичко зависи от това как се е стекъл живота на човека и по какъв начин той е отиграл първичното разделяне с майката в последствие със семейството. Доколко действително може да разчита на своята автономност и на своето чувство за отговорност. Доколко го е развил в последствие в пубертета срещата, срещата с другия срещата с интимната среща с другия връзката с любовта всички тези неща доколко присъствам, до колко съм отдаден на любовта, доколко и как обичам другия човек до колко мога да спазвам и своята граница по отношение на другия и доколко могат да действително да се справям с моите страхове за това, че обичайки другия? Аз всъщност по някакъв начин съм зависим от него. Аз съм се отдал на него и по някакъв начин той владее част от мен или от моят живот. Това са много важни неща, които в последствие примерно в 1 в 1 раздяла много жестока раздяла. Има много пациенти, които са преживели точно това. В последствие човек много трудно може да се съвземе. Много трудно може да се свърже с друг човек и много точно в този момент действително се отключва тази тревожност, за която говорим страхът да се свърже с другия човек. И да се отдадеш и да продължи живота си в последствие. Разбира се, другите страхове, които са разиграла другата несигурност по време на зрелостта. По същия начин вече като родител по какъв начин отиграваше страховете и тревожността по отношение на собственото си дете, ти не можеш да ги отиграеш адекватно, ако ти не си се научил да се справяш с всички тези състояния в твоя собствен живот. Вижте как човешкият живот наистина е 1 логическа верига, в която. Всяко нещо предхожда и е свързано с нещо друго и когато се опитаме точно това мистериозно състояние, наречено тревожност, да си го обясним, което само по себе си е много несигурно, много нелогично. Мои пациенти идват и казват, не знам какво става. Нещо ми се случи. Аз съм изключително изключително тревожен. Големи безпокойства ме владеят в 1 момент, тръгвайки по логиката на подсъзнанието на всички тези натрупания в миналото ние откриваме точно това. От къде е тръгнал проблема?

Журналист БНР
Обаче имат ли значение причините в конкретния момент за появата на тревожността или всичко е свързано с детството с миналото със най ранната възраст, както обяснявате.

д-р Димов
Свързани с всичко останало вижте подсъзнанието и в 1 ми книга агресията в семейството и във втората тревожността го обяснява много ясно. Подсъзнанието е фуга в него няма време, в която всички наши страхове и си цялата наша тревожност се свързва 1 с друга и всички тези травматични моменти и периоди, през които преминаваме. Всъщност те звучат в синхрон и когато се научим да разпознаваме кое състояние и кой страх. От какво идва тогава ние се научаваме наистина да живеем много по лесно. Не че няма тревожност. Всеки 1 човек има тревожност. От друга страна тревожността е в основата. Тя и много креативно състояние. Тя е безпокойство 1 творческо безпокойство, в смисъл 1 желание наистина човек да се надскача, човек да дава все повече и повече от себе си, но точно тук е моментът да разберем и да видим до къде е здравословната граница на тревожността и откъде започва нейната не е здравословна, а нейният нездравословен евро. Момент, не здрав момент.

Журналист БНР
Как да намерим тази граница как да не?

д-р Димов
Е въпрос, когато се открият всички тези моменти през какво си е минало? Как човек е отиграл раздялата, как човек и отиграл и близостта с другия човек по този начин същност ние бихме могли да в последствие да се научим да различаваме и да намираме точно тези граници в ежедневието.

Журналист БНР
На практика за откриването на тези граници.

д-р Димов
Да да разбира се 1 актуален пример 1 моя пациентка, която е израснала в 1 семейство, което за пред хората е било 1 много прилично семейство. Всъщност това е било семейство, в което всичко е минавало през отиграване на собствената тревожност чрез другия най вече чрез детето. За съжаление това става все повече нещо обичайно. Аз се чувствам зле в 1 момент аз си го изкарвам на моето дете, започвам да му обяснявам причините за това защо не съм добре. И това е било от 2 страни в 1 момент това момиче представяте ли си на 4 години? 1 прекрасно същество с много артистични такива заложби, а това момиче се оказва възрастният човек, което едва ли не успокоява своите родители. В последствие цялата тази тенденция се задълбочава и майка, и баща и започват да споделят всичко това, което усещат като несигурност и тревожност в живота си, за да се стигне до момента, в който това момиче на 18 години в разцвета на силите си, след като е завършило училище в София и кандидатства в 1 от вузовете, които са също свързани в тази артистична насоченост. В 1 момент тя отключва, напускайки града. Такава силна паника така в която и серия от паник атаки, което отвежда по спешност във в психиатрията, което води след себе си до 1 психиатрично лечение, а впоследствие до терапевтична работа и всъщност се оказва точно това. Това момиче не може да поставя граници, общувайки със своите своите приятели, включително общувайки с човека когото обича. Затова защото тя винаги иска да бъде възрастния, който определя и предопределя едва ли не мислите на другия. Който иска да контролира другия, което на практика няма собствен живот. Тя в 1 момент, въпреки цялата своя артистичност и одареност от природата, тя няма собствен живот и тя е в 1 много двойнствена позиция. Тя се губи. Къде е точно тя дали живее в чуждия живот, дали е в главата на другия и го предопределя или тя е в собствения си живот и в собственото си тяло и това е 1 много сериозен конфликт и на нас ни отнема вече 2 година терапевтична работа, в която тя. Се учи да даде право на другия да бъде себе си да пусне другия. Да не бъде непрекъснато в главата и в мислите и в състоянията на другия. Разбирате ли нейната тревожност идва от това тя, която е артист по душа. Всъщност в 1 момент откри, че живее живота на другия и тя няма своето собствено аз. Това е голямо проклятие.

Журналист БНР
Споменахте в началото за контрола. На тревожността с него как да се справим точно.

д-р Димов
Също границата до къде и за какво да имаме контрол? В кой момент да го пуснем? Всеки има контрол в ежедневието. Никой не може да има контрол върху бъдещето си. Някак си да оставим случайността да не се плашим толкова много от случайността. Случайността ни изненадва този смисъл. Ние не можем да прогнозираме и да знаем какъв живот ще живеем след 5 години и да разиграваме трагични и драматични сюжети за това как и от какво ще се разболеем, как вярата, каква драма ще ме сполети е пълен абсурд. Ние не трябва въобще да влизаме в тези мисли, защото това са 1 тревожни мисли, които нямат нищо общо с реалността. Точно затова ме рекох. Тревожността мистериозно състояние, защото тя е много реална. Като усещане и много и реална като връзка с реалността. Тя ни залива и развиваме тези сюжети и се опияняваме от тези сюжети, но на практика те нямат нищо общо с реалността. Всичко свързано с бъдещето. Всички тези проекции да се научим да се радваме на случайността. Случайността не винаги е нещо лошо. Нещо много хубави неща могат да ни се случат. Ако обаче имаме връзка с тялото си и живеем в настоящето с 1. С 1 усещане за равновесие със себе си.

Журналист БНР
Благодаря ви за този разговор. Повече в книгата тревожността, причини, смисъл, разрешаване на доктор огняна Димов. Там има и много конкретни примери.