Транскрипция на „Психоаналитичен прочит на анатемосаната Стратегия за детето“

Люба Кулезич
Както знаем вездесъщият ни премиер Бойко Борисов оттегли спорната стратегия за детето преди изборите, за да не му развалят предизборния хоризонт разни протести на разни разгневени родители, които твърдят, че тази стратегия предвиждала от норвегия да дойде дядо торбалан и да им отвлече децата и държавата да ги отнеме. Но тази стратегия продължава да буди спорове продължава да възбужда протести. Имаше тук преди 3 седмици спор в нашето студио между адвокат правозащитник и познавач на семейното право Йорданка бекирска и Петър порумбачанов, който е председател на асоциацията за домашно възпитание. Автор на петицията от 12 точки срещу стратегията за детето чуйте секунди, за да пристъпим след това към следващ разговор по темата, която се оказа толкова чувствителна, че ме спират хора по улиците да питат кога ще дойде дядо торбалан да отнема децата? И тук е доктор Нено Димов, известният наш психоаналитик 1 да припомним.

Участник 1
Ние възприемаме децата си като наша собственост, но това са отделни индивиди, които имат своите права и тези права следва да бъдат защитени. Често тези права са различни от правата и желанията, които 2 родители имат. Тоест може да има конфликт на интереси и сблъсък между права вътре в самото семейство. Неглижирането на детето 1 много основно нещо визирането съгласно нашето законодателство всъщност е не обръщането на достатъчно внимание на детето и не задоволяването на неговите базови потребности.

Люба Кулезич
Вие сезирате са от одържавяване на децата.

Участник 2
Проблема със стратегията е, че има стратегия от държавата за децата на хората. Думичката дете е вкарана там, за да привлече вниманието на всъщност не става въпрос за дете. Става въпрос. Именно става въпрос за разбиване на семейството като институция. Сега подобни стратегии, които са по скоро товар върху родителите, практически маргинализират обществото и родителите те. Се препрограмират да разчитат, че техните проблеми не трябва да се решават от самите тях и от най близките хора около тях от обществото, ако щете. Но трябва задължително държавата да им решава проблемите.

Участник 1
Държавата е тази, която трябва да отговаря и тя защитава правата държава.

Люба Кулезич
Да се.

Участник 2
Научим да носим отговорност бе.

Участник 1
Хора. Кога?

Участник 2
Ние ще се научим да носим отговорност като родители и като общество. Защо държавата трябва да решава всички проблеми на това общество? Спрете да гледате тая държава.

Люба Кулезич
Добър вечер сега много няма Димов психоаналитик. Ми смея да твърдя, че сте. 1 от малкото хора извън авторите на стратегията, които са я прочели. Нали така?

д-р Димов
Така е.

Люба Кулезич
Дълга стратегия стои колкото.

д-р Димов
И 115 страница.

Люба Кулезич
И 15 страници успяхте да ги зобят е има ли го вътре норвежкия вампир, който ще се прехвърли върху нашите дечица и ще започнем да ни ги отнема с помощта на българската държава.

д-р Димов
Никъде не го видях. Значи това са 1 целият този дебат около стратегията за детето мен. Чисто емоционално ме натъжи, защото ме накара да се усетя в 1 езически такива времена, където всичко съществува и битува. Според предания някой нещо казва и другите му вярват и не само, а те си изковават е да, съответно някаква философия, която е изключително агресивна. А кой прочете тази стратегия? Всъщност това е 1. Изключително в това е всъщност 1 текст, който всеки родител трябва да познава най малко. Това не е закон. Това е нещо, което предстои да се обсъжда. Да тази стратегия говори за права на детето. Това дете, което е отделено отделно същество и което има своите права, което разбира се, е част от семейството и никога не трябва да забравяме това.

Люба Кулезич
Стратегията, забрави ли го това?

д-р Димов
Сега в интерес на истината стратегията не обръща внимание толкова голямо внимание на този факт, но стратегията непрекъснато говори за детето. В семейството, но семейството и детето не присъства като 1 отделен концерт в стратегията, което мисля, че е нещо, което трябва, върху което трябва да се говори, но да се говори, да се изключва детето изобщо като че ли детето не съществува. За мен това е пълен абсурд. Сега въпросният господин аз много внимателно слуша, гледам вашите предавания. Това, което той казва всъщност е, че оставете ние да си възпитаваме децата.

Люба Кулезич
И махнете тая държава.

д-р Димов
Тази държава. Ама господине как възпитаваме децата си ние дайте да видим какво е семейството. Дайте аз работя с хора всеки ден в моя кабинет. Приемам родители както родители. Така с деца не е работено така с хора вече от 15, шестнадесетгодишна възраст.

Люба Кулезич
И обаче съм сигурна, че имате пациенти, които носят травми от своето детство и те заведени вътре в семейната.

д-р Димов
Всички пациенти носят травми от своето от своето детство. Всъщност е 1 пример в предварителния разговор ви казах люба последен пример 1 момче, което много симпатично, много, много чувствително и много умно, което в 1 момент на 25 години. Оказва се, че на него никой до този момент не му е дало право на мнение и майка му, която 1 реализиран човек. Излизайки навън да му тя тя да му избира костюм за някакъв празник му казва леля е 1 пъпка на бузата ти ще ме е срам да изляза с теб навън. Той до такава степен се е чувствал. Несъществуващо в това семейство аз не знам къде е семейството в случая колко хора са си задали въпроса какво е да бъдеш родител, колко хора са създали въпросът, че всъщност детето срещу теб е отделен човек? В този смисъл тази стратегия е нещо повече от необходимо. Тя е някаква база за 1 много голям дебат. Тя. Тя трябва трябва да стъпим върху нея и да продължим да работим върху всички тези въпроси, да мислим да разговаряме, да спорим.

Люба Кулезич
От дебата се изроди в някаква истерия да излизат хора, които пък ги виждахме по рано на тия измислени протести. Системата ни убива. Сега те излизат срещу това, че не може и започват предварително да нареждат как не може държавата в лицето на социалните си служби. Да отнема деца. Това трябва да е процедура. Не може ей така да пускат се някакви плакати. Госпожа бекирска адвокатката след това написа в страници в страницата си във фейсбук, че може да се проследи цялата графика и цялата лексика на тези протести и тя води колкото и жалко да звучи това до някакви руски източници. Що за психоаналитичен проблем е това ами.

д-р Димов
Кажи ми чувства. Проблема е много чувствителен за това, защото уверявам ви точно хората, които излизат и протестират срещу тази стратегия. Точно те тях нещо ги докосва тази агресия в протеста. Този отказ да говорим за това 1 ние като в семейството до колко приемаме детето като отделен човек 2 колко хора в семейството, майки и бащи имат ясна концепция за това какво е родителството? 3 колко хора да мислят за това какви са действително потребностите на детето? Четвърто, колко хора работят върху качествата на детето пето колко хора се съобразяват с дефицитите на детето и проблемите на детето и така нататък.

Люба Кулезич
Откъде биха могли да дойдат тия дефицити примерно?

д-р Димов
Ами те идват пак от самото семейство, защото детето отразява нашите отношения като симптом като някакъв проблем. Когато детето има проблем, всъщност има проблем самото семейство. Но това ние не искаме да го видим. Ние категорично отказваме да си признаем, че има проблем, включително извън стратегията. София е залята с надписи, може би малко по отминаха в момента не на насилието в училище, ама чакайте малко насилие, доротей ството, а не в училището. Всичко, което се случва в социума. Той е отражение на това, което се случва в семейството. Само че в случая въпросните господа казват, оставете да възпитаваме децата си, както си искаме. А това е безумно както си искаме, кои са как, с какви матрици, как го и възпитали. Оставете джана сексуално обучение как няма да има сексуално в епохата на спин, където хора всеки ден умират? Оставете да няма децата да не посещават държавни учреждения. Това е тоталитарен подход. Това е безумно.

Люба Кулезич
А може би има все пак някакво основание във търси аргументи в позицията на хора като господин порумбачанов? Защото. Нашата правосъдна система, нашата образователна система, нашата социална система имат в момента толкова много дефекти. Че като че ли Май малко се говори за това, че децата изложени на подобен тип въздействия могат много тежко да пострадат. Вие казвате обаче, че основното като дефицити идва от семейството.

д-р Димов
Основното идва от семейството ви ще любя. Аз не мога да си представя, че държавата има необходимост да взема децата от семейство. Какво да ги прави тези деца от 1 страна. От друга страна, ние наистина сме потопени в 1 манипулативност на медиите. В смисъл психиатърът, с който работя. Без значение кой запазвам анонимност, ми сподели в последният ни разговор, че всъщност еди 1 от случаите, който преди години придоби много голяма популярност на майка, която на кой на която са взети децата в чужбина. Така всъщност това е 1 душевно болна жена, която е правила хистерични кризи. Скача лае през балкона, пребивала е децата и така всъщност защо не казваме, това ние възпроизвеждаме някаква травма и трагедия на тази жена. Разбира се, със сигурност. Тя страда за своите деца, но това са хора, които в крайна сметка са вредни за тези деца. Колко хора, колко журналисти отидоха в норвежката социална система и се запознаха с 1 от тези случаи да попитат за какво става въпрос, как са отнети тези деца, каква е истината за отнемането на деца?

Люба Кулезич
Бтв опитаха да направят ама по телефона със тая женица от норвегия българката така не по скоро стана и се създава впечатлението че. Че че се работи по некакви опори опорки, които които създават рай. Какви абсолютно човекоядни страхове идиотски. Вместо да помислим дали от подобен тип стратегии в състоянието на нашата държава може да се очаква нещо положително, в смисъл, че да изговорят проблеми, че да ги да създадат визия, че да предложат нещо, което след това да бъде възприето на някакво законодателно ниво. Без това да изглежда одържавяване на семейство.

д-р Димов
Сега паралелно с това мое моето несъгласие на 1 прочит към стратегията. Всъщност моите несъгласия са 3/1 несъгласие. Това че говорим за права на детето, а говорим за отказ от наказание от телесно наказание казано по просто от шамари но.

Люба Кулезич
Никой от нас.

д-р Димов
Или от насилие? Трябва да направим разлика, така е и не говорим за, но не говорим за задължения на детето. Не говорим за наказание. Изключваме наказанието изобщо. Това е другия абсурд. Не може без наказание, защото наказанието е граница и рамка, в която детето трябва да влезе, за да се цивилизова. Иначе остава дивак.

Люба Кулезич
И може ли да ми кажете? Кога къде е границата между 1 наказание, което не унижава достойнството на детето, а само създава рамка и правило и насилието кога това се превръща в посегателство срещу неговата индивидуалност.

д-р Димов
За мен границата е много ясна тогава, когато детето разбере защо е наказано. Тогава, когато детето разбере, че аз не прехвърлям към него моите проблеми, тревожност и депресивни състояния от ежедневието. А всъщност аз съм в неговия контекст. Аз го наказвам и му казвам и му обяснявам защо е наказан.

Люба Кулезич
Какво да разбираме под наказание? Аз например давам пример със себе си. Сега доктор нима никога в моето семейство. Аз не съм наказвана, не съм удряна не съм изправена до стената. Единственото което мразех е, че имах вечерен час и като го наруша баща ми ми се караше. Това е.

д-р Димов
Обаче.

Люба Кулезич
За добре, но това не ме е направило. Мен човек неспособен да вземе решение човек, който нарушава правилата, напротив, даже понякога прекалено много се съобразявам с тях. Не съм удряла дъщеря си никога никога и не съм я наказвала да ви.

д-р Димов
Каже вижте наказанието винаги присъства. То е така на френски в нашия психоаналитичен жаргон се нарича името на бащата. Смисъл то присъства във въздуха. Вижте как се името на бащата да не влизам в не влизам във.

Люба Кулезич
Вашата школа, да.

д-р Димов
Въпросът е в следното, доколкото доколкото ви усещам, вие сте 1 човек повече интроверт 1 човек, който влиза и е особено чувствителен и влиза в смисъла и същността на случващото се на 1 и по друг начин устроено дете по буйно по екстровертно. По тревожно в себе си в някакъв смисъл. Това дете има нужда от тази опора, за която говорим наказание. В смисъл това дете има нужда от тези рамки. Иначе то не може да оцелее, то ще се разпилее. Зависи от психологическия тип на детето и то това означава да познаваме детето.

Люба Кулезич
Си това означава значи и родителите да бъдат обучавани по някакъв.

д-р Димов
Начин от затова говоря. За това говоря само да се доизкаже последното нещо, което не приемам в стратегията. Този уклон към така нареченото позитивно позитивно мислене и позитивно възпитание на детето да казваме на всичко да да вървим след детето дава това.

Люба Кулезич
Време и този от темата.

д-р Димов
Категорично да категорично детето има права. То не виждам неговите задължения. Едва ли не детето да води къде да води детето. Детето става осъзнат човек или началото на неговото осъзнаване е на 15 16 години. Къде да води детето?

Люба Кулезич
Казват, че детето е огледало на своята родители. Прав сте обаче вие лично във вашата практика всекидневна сблъсквали ли сте се с родител, който смята, че детето трябва да води, че никога не трябва да му се казва не че то трябва да казва как да стават нещата, за да няма насилие върху него. Има ли?

д-р Димов
Такова не само от последната ми седмица ще ви кажа 1 такъв случай, където детето води в 1 момент детето се изправи в невъзможността да избере. Завършило средно образование от 4 години стои у дома на г в яде какво ли не не излиза от дома, защото в 1 момент то прияде от свобода. То до степен да не може да избере и последния случай от вчера. Разбира се, 1 наркозависим младеж, на който всички и потребности и нужди са били задоволявани и презадоволяване от това пренасищане човек има нужда. Така е устроен, че да иска още и още. В 1 момент граници и рамки няма.

Люба Кулезич
Добре де, вие казвате. Стратегията е само повод да започнем да дебатира.

д-р Димов
Е така.

Люба Кулезич
Да разговаряме, за да се разбере къде е тази златна среда, която ще ни направи все пак европейски граждани, а не някакви връ зийски и.

д-р Димов
Същества такива чукчи.

Люба Кулезич
Нали а? Възможен ли е обаче този дебат на фона на ей тия крясъци, които се случват?

д-р Димов
Това, което ме натъжава, особено всъщност давам си сметка, че този дебат той. Е абсолютно невъзможно.

Люба Кулезич
Невъзможен в.

д-р Димов
Момента е абсолютно невъзможно. След като. Се масово се излиза на улицата и се говорят. Има някакви искания за това детето да престане да ходи в училище, да се обучава у дома, да изключим ваксините да влезе вероучение по вероучение, да влезе история на религиите. Въобще разбирате ли да не говорим за сексуално възпитание и това виждаме, че всеки ден придобива все по голяма популярност, а стратегията стана синоним и асоциация за нещо, което е покварено ужасно. Извадено от контекста на съвременността. За съжаление този дебат на този етап.

Люба Кулезич
Добре това означава ли че 1 смислена власт 1 смислено управление, защото документа е смислен с всички категорично с всичките му вътре да недостатъци, които вие отчитате, но той е пуснат за дебат и беше изтеглен от дебата и сега като че ли даваме приоритет на крясъка и на страховете, които са фалшиви. Добре вие като психоаналитик какво правите с такъв индивид, който отказва да разговаря членоразделно и започват паник атаки да получават. Които са безсмислени.

д-р Димов
Вижте. Вижте фактът, че се реагира толкова болезнено означава, че нещо вътре в нас сериозно и за докоснато. Поради тази причина ние реагираме агресивно.

Люба Кулезич
Пропагандата ние не си даваме сметка за пропагандата, която тече и обработва тези по така примитивно.

д-р Димов
Недиференцирани.

Люба Кулезич
Добре какво се прави в такава ситуация? Това е хибридна работа. Ние трябва да сме разделени. Това е целта на всяка такава пропаганда.

д-р Димов
В крайна сметка кой седна и действително прочете тази стратегия и кой предложи смисленият дебат. Това е въпросът. Ето ви ще е добре да аз казах моите съгласие и несъгласие и с 1 и другото. И с 1 и другия документ.

Люба Кулезич
Тоест трябва да си върне разговора на тази плоскост.

д-р Димов
Спрели разговора, започва агресията.

Люба Кулезич
Спрели разговора започва агресията. Ето това е 1 1 достоен финал на този разговор, който всъщност би трябвало да продължи. Доктор огнян Димов, психоаналитик с коментар за спорната стратегия за детето спрели разговорът започва агресията, колко важно и колко всеобхватно е това съждение продължаваме към финала.