Транскрипция на „Разговор с д-р Огнян Димов в радио София – представяне на книгата Тревожността“

Родиоводещ
10 минути след 9 влизаме в 1 тема която на мен ми е много мила и то е точно емоционалната интелигентност, емоционалната стабилност, тревожността, в частност това, че на гости доктор огнян Димов, с когото ще си говорим точно за тези неща, за които сякаш не си говорим достатъчно много или не ги осъзнаваме напълно накъде могат да ни отведат? Има ли позитиви и къде са негативите в това да сме тревожни ще разберем след малко преди това руфус и шака кан йога да лъв.

д-р Димов
Мм радио София късното шоу с. Димитър ганев.

Родиоводещ
И вече официално мога да кажа добър вечер на доктор огнян Димов, с когото на когото е книгата тревожността, причини, смисъл и разрешаване, на която ще стъпим за нашия разговор. И психолог с много години.

д-р Димов
Опит здравейте, здравейте.

Родиоводещ
Много ми е приятно само да кажа за вас приятели, че в предварителния ни разговор вече ми даде няколко теми за размисъл. Чисто лично те че се надявам и в разговора ни да да продължат да се появяват такива 1 нещо, което ви попитах и извън ефира е това дали можем да започнем разговора от емоционалната грамотност и смисъл как се изгражда 1 емоционална грамотност, за да може да. Човек да си разбира емоциите. Това, което чувства и да не ги смесва и въобще да си дефинира емоциите.

д-р Димов
Тя се изгражда, когато се слага думи върху емоциите и когато детето 1 вижда и копира своите родители, които говорят за своите емоции и слага думи, точните думи върху емоциите и гиймен новат адекватно. А детето има без спорния критерии за това кое е истина и кое не то от там започва да слага своите и трябва да бъде подкрепяно и толерирано в тази посока да говори за своите емоции. Всичко това, което преживява да намира начин. Да го изразява с течение на времето. Това се превръща в тази интелигентност, емоционална и лична интелигентност, която е особено нужна. И за съжаление започва да липсва напоследък, защото защото това да говориш буквално все още не означава, че си интелигентен. Това да казваш буквално какво чувстваш емоционалната интелигентност е и нещо друго. Това е възможността да го. Говориш за своите емоции по 1 по метафоричен начин в смисъл по 1 по колкото конкретен, толкова и толкова и обхващащ обобщен начин. В смисъл ние не можем да, ако почнем да говорим за всичко, което ни мине през ум или през сърце то то ставаме 1 говорилни. Никой никого няма да слуша. Все пак ние трябва да запазим интереса към себе си и това, което казваме и споделяме, както и да оформим интерес към чуждата душевност. Казахте.

Родиоводещ
Майката и бащата много много разговори. Особено тук в късното шоу, защото токшоу форматът предразполага по дългите и по хубавите по дълбоките разговори винаги изскачат и в повечето случаи изкача образа на родителите. Какво се случва обаче, когато 1 дете е няма родителите, които да могат да дават дефинициите на емоциите и точно тази комуникации изразност на емоциите счупено.

д-р Димов
Винаги винаги има 1 възрастен в обкръжението на детето. Все пак то живеем в цивилизован свят, който който изпълва тази функция. Както казваше големия френски психоаналитик, няма майка и баща. Има майчина човек, който изпълва марш, майчината и бащината функция и много често в този смисъл в семействата в съвременното семейство много майки изпълняват бащината функция те поставят нормата, те поставят изискването, те поставят реда, те поставят границите. Всичко това, което е бащата и много бащи изпълняват мъх майчината функция т. Е. Те са по отсъстващи, те са по емоционални, те дават 1 пълна свобода. Те подкрепят детето без да възпитават много интересен въпроса, колко хубаво се замислихте?

Родиоводещ
Ми в момента буквално ми казахте нещо, което аз и 2 ми най добри приятели спокойно мога да кажа, че сме израснали в такава ситуация и сега в момента ми казвате, че модела обърнат.

д-р Димов
Модел е обърнат и този обърнат модел. Не правият модел все по рядко го слуша. Все по рядко го срещам. Обърнатият модел е преобладаващ но тема на друг разговор той обяснява, този обърнат модел много, много травми в детството на всеки 1 от нас и съответно много неща, които се случват и в ден днешен от тези обърнати модели, както друг обърнат модел. Това е детето, възраст, много деца са родители на родителите си от най ранна възраст те слушат, подкрепят, разбирате, знаят всеки кой какво прави, къде ходи, кой кой от родителите, какво казва, как, какво плащат, с кого се среща. С какви отношение това е пълен абсурд, но факт.

Родиоводещ
И тук отново ми звучи изключително познато, но пак тема на друг разговор или пък кой знае може наистина да да се развие и да го покрием. И в този 01:00, който се усещам, че ще ни е къс, но да минем към това, което всъщност мен изключително много ме грабна и си признавам, че не го бях чел и не го бях чувал точно. Цитата на сьорен киркегор, а тревожността е възможност за свобода. Защо ме учуди? Може би много хора, които го, които се сблъскват точно с този цитат в самото начало. Защото обикновено ние всички, включително и аз, си мислим, че тревожността е нещо много лошо, много пагубно и води само към негативния спектър на емоциите.

д-р Димов
От нас зависи накъде ще я насочим от способността ни да наистина да можем да контролираме. Въпреки всичко потока на емоциите и потока на рационалното им обяснение на рационалното им разбиране. В смисъл енергията е 1 казваше големия психоаналитик карл юнг е по същия начин тревожността е 1 от 1 страна. Тя се раздвоява на 2 от 1 страна. Това е тази депресивната деструктивната тревожност, в която. Ние чувстваме, че нещо става без да знаем какво ние сме притеснени без да знаем защо ние се страхуваме без да знаем как и от какво точно тревожността е състоянието, в което разиграваме въображаеми сюжети и ги проектираме в бъдеще. Страхът е винаги страх от нещо конкретно тук и сега. Това е фундаментална разлика между 2 емоционални състояния, но другият аспект на тревожността това е креативният. В смисъл тя енергия тя е. Потребност от близост. Тя е потребност от разрушаване на статуквото. Тя е потребност от страст и от емоция и от близост, и от обич, и от свързване с другия. Това също е тревожност. В тревожността има някаква липса, а тя е същевременно опит да запълним липсата, но тя същевременно се и провокира задвижва от тази липса. Ако аз нямам, липсва емоционална в себе си, аз нямам абсолютно никаква мотивация да се обръщам към другия и да търся. Неговото присъствие факта, че аз не съм си самодостатъчен, означава, че тръгвам от нещо, което ми липсва и се свързвам с другия, защото очаквам, че с него или нея да в нашия емоционален контакт да запълнят тази липса, както и да запълня липсата в другото човешко същество.

Родиоводещ
Ще си запазя въпросът, който е много лично мои, а предлагам точно след Лондон фреди строб да продължим този разговор и да имам няколко конкретни питания, които идват от моето аз, но това след малко. Лондон, а ние тук с доктор огнян Димов продължаваме да си говорим за за тревожността и последното нещо, което казахме, че възприемайки е като нещо позитивно към това да тревожността да те подтикне да потърсиш интелектуално и емоционално и духовно сближаване с друго същество е нещо хубаво. Въпросът как го възприемаш обаче, когато си в по съдейки по себе си, разбира се, защото мога да дам себе си за пример, а когато си в спектър на. Тази тревожност мен примерно тревожността ме кара да се отдръпна. Кара ме да остана сам и не мога като че като че ли да я ползвам за креативен тласък напред, а по скоро то пак е креативен шот има опцията да помисли да остана сам със себе си, но аз по скоро се стремя да си изолирам как може да се обърне 1 такъв. И може ли въобще?

д-р Димов
Да може когато разберете е кака какви са корените на вашата тревожност в тях винаги има някаква много конкретна причина. Има нещо, което се възпроизвежда в тревожността. Това може да е детска травма. Може да е сблъсък и най често е сблъсък примерно между вината и невинността между желания позволени и непозволени много често. Между това, което искам и това което трябва в най общия смисъл между това, което чувствам като някакво призвание в социален аспект и това, което ми е наложено от някаква конюнктура или някаква логика вменена от някъде си отвън без значение така или иначе, когато човек открие произхода първопричината на своята тревожност, тогава нещата тръгват по различен начин. Тогава тази първична стая на енергия действително. Се отключва и човек се усеща в 2 регистъра и точно тогава, когато след това имам предвид, точно тогава, когато усети деструктивния момент на тревожността много бързо знае как да да я прехвърли в нещо смислено в нещо креативно.

Родиоводещ
Може да е малко извън темата. Нали виновността, невинността и наложените норми, които на моменти ни играят лоша шега как? Как преодоляваме това чувство на всички ни гледат и така нареченият данък обществено мнение, за да можем да се концентрираме и да използваме тази двойнственост на тревожността.

д-р Димов
Ами фактът, че ни влияе всичко това до такава степен, че не ни позволява да живеем хармонично със себе си, означава, че достатъчно не се ценим самите себе си себе си не приемаме достатъчно е искът, а искаме другите да ни приемат. Това е дефицит на себеуважение, дефицит на себе обич дори. А дефицит на спт, така че в момента, в който ние се приемем в момента, в който ние някак си се усетим като живи измислени реални. От този момент нататък тя всички тези неща оценки подхвърляния подмятания, клюки, недоизказани неща 1, които се опитват да ни засегнат на мига, изваждаме това, което е смислено и стойностно. А всичко останало освобождаваме.

Родиоводещ
Това означава може би. Само спекулирам или по скоро се опитвам да го изясня за себе си, защото много често нали? Но нов ден новото аз 1 от стандартните, даже интернет клишета, които много се разпространяват, но това да да започнеш от днес да работиш върху себе обичта си. Това означава ли, че трябва да се абстрахираш от историята си или да да игнорираш да кажем или просто да я приемеш всичките грешни стъпки, които са довели дотук. И да влезеш в хармония с тях.

д-р Димов
Нищо не можеш да изолираш. Ти си това, което в момента срещаш и виждаш от себе си. Благодарение на всичко това, през което си преминал и което си преживял и травми, и възторзи и грешки, и всичко това ти е абсолютно необходимо да приемеш с нужното чувство на реалност и само тогава ти действително в този момент и осъзнавайки, което е довело до тези избори, което е довело до тези преживявания, през които си минал болезнени и възторжени без значение. Само осмислянето на всичко това, което на практика примерно се получава в кабинета на терапевта или аналитика някак си има 1 момент, в който ти виждаш и схващаш причината. Първопричината за твоето страдание. Това, което не ти позволява наистина да се отвориш и да приемеш българина казва своите криб прави дси и кривици колко добре изразено и в 1 да видиш, че ти си реален човек без излишно високо маниакално самочувствие. Ни то и без излишно липсващо самочувствие, а просто реално някъде между тях. Тогава тези неща всичко останало за което питате се случва по естествен път.

Родиоводещ
И пак докато го казвате звучи 1 такъв на моменти даже леко илюзорен на 1 ръка разстояние, но все пак толкова далечен баланс, който трябва да постигне 1 човек вътре в себе си.

д-р Димов
И да и не конкретен пример вината казахте преди малко вината. Която носим в себе си и която най често много често м най често дори бих казал ни вкарва и отключва тези тревожни състояния. Деструктивните тревожни състояния. Какво е вината, чувството, че си длъжен на другия чувството, че си по незначим от другия чувството, че другият е превъзхожда чувството, че нямаш свое собствено мнение и нямаш своя. Нямаш право на своя собствена позиция. Вината е тръгнал от твоето детство със сигурност 1 ти родител. Е използвал вината манипулативно, за да те подчини, защото не е намерил нищо друго, разигравайки трагични сюжети примерно от рода на. Ако не направиш това, аз ще се поболея ти ще израснеш без родител ти ще видиш какво ти предстои. Аз не спах заради теб и прочие и прочие който е родител знае много добре ден след ден та знае много добре по какъв начин тази вина може да бъде изградена и утвърдена в детската душа. И 1 ден детето става зрял човек и се и вижда, че тази вина е преграда, през която не може да мине. И тази вина генерира голяма тревожност, защото този човек не може да създаде нормални приятели, защото винаги иска да бъде тяхна функция. Винаги се страхува да изкаже своето мнение, за да не ги загуби. Този човек не може да създаде интимна връзка, защото по същия начин винаги иска да бъде функция на другия, ама то така не става, защото в 1 момент той просто започва да отсъства и другия в 1 момент казва стоп. Да съм само в 1 връзка, а другият просто да стои и да изпълнява моите прищевки.

Родиоводещ
Тема за размисъл и отново ще си задържа въпроса. Интересно колко добре се връзва музиката със с с това което казвате по скоро като контрапункт джеймс артър с неговото. Връщаме се след малко.

д-р Димов
Мм.

Родиоводещ
Юрнал барети 8 б дела в джеймс артър тук на гости е доктор огнян Димов, към когото имам следния въпрос. Тъй като много се споменава и в последно време и тук като ние млади журналисти често си говорим на тази тема, естествено чисто психологически теми, а контрола доколко контрола или желанието за контрол спъва и създава проблеми в емоционалните ни връзки или в собственото ни емоционално себеопознаване контрола лоша дума ли е като цяло?

д-р Димов
Контролът като всяко нещо то е тоест ви защита е малко контрол е. Повече от необходим, защото по този начин аз се осигурявам някаква сигурност в живота, но повече контрол. В момента, в който аз започна да влизам в интимните територии на другия и се опитвам действително, контролирайки го дори да го подчини или да я подчиня. В този момент настъпват поради страхове, да не го загубя, разбира се и поради опит да му вменя или да изменя моята собствена концепция за нещата в този момент вече започват да се разиграват 1 доста перверзни сюжети на подчинение на власт на. Властолюбие на власт имане, което които винаги завършват много трагично. Без значение доколко другия е понася това и доколко го търпи. В крайна сметка всеки има 1 достойнство, а ако във връзката с другия търсиш унижението това вече е това вече е вид патология. Не че не е не че го няма, но това е вече. Това е вече 1 друг регистър на психопатологията, за който не искам да говорим. Темата е много голяма, но така е контрола да контролът говори го многото контрол говори за говори за много слабости, много несигурност има нещо канибалско вконтрола. Много често във връзки в двойки ми прави впечатление 1 иска да подчини другия в момента, в който го подчини той му става безинтересен, след което го изхвърля. Много е жестоко, както и несправедливо както за този, който го упражнява, така и за този, който му се подчинява. Но. Всеки със своите избори.

Родиоводещ
Ъм, говорейки за контрол по скоро от положителната гледна точка, тъй като ето примерно при мен форма на контрол през деня и то беше нещо, което случайно видях някъде в социалните мрежи. От 1 от известните спортисти беше, че неговата форма на контрол или той го казваше като котва. Там някъде, където се центрира емоционално. Примерно е спорта всяка сутрин между 6 и половина и 7. Това е единственото нещо в неговия ден, което той може да контролира това да стане доцент, да поспортува. И това му дава като котва през деня. Това може ли да се нарече като 1 полезна форма на на желание да контролираш поне малък аспект от деня си от това.

д-р Димов
Как и защо аз самият го практикувам ежедневно по същия начин. Това обаче аз наричам самодисциплина. Този контрол върху тялото. Той е повече от необходим и тук е тънкият момент след 1 определена възраст, тъй като тялото си следва своите закони. Абсолютно след 1 определена възраст. Ако човек не е изградил самодисциплина, той е и много трудно. Може тялото няма да издържи, а понякога на пред себе си, мислейки както и с приятели на мои пациенти, говорейки за това какво е аза често пъти 1 ми асоциация е ми тялото ти тя е тялото ти. Това което виждаш видимото това е както се грижиш за него така се грижиш и за душата си няма как да пренебрегнеш 1 за сметка на другото, така че в това отношение. Човек колкото по рано свикне действително да иска да. Да се само дисциплинират е лесно във всяко 1 отношение да има физическа активност. Да внимава и въобще как се храни, какво яде и всякаква консумация и така нататък толкова толкова по толкова по дълго ще бъде в 1 хармоничен диалог със своето тяло и своята телесност.

Родиоводещ
Ако може, тъй като винаги когато имам терапевт, психолог, човек, който е експерт по темата тук в студиото и винаги си говорим, че нали най хубавото нещо когато имаш нужди е да се свърже с човек, който може да те насочи да те помогнат да изслуша и да се действа с това да. Преодолееш някаква емоционална спънка. Но и чисто практически отново връщайки се на тревожността и може би емоционалната грамотност как може 1 човек сам да си помогне, защото усетил, че стига предела на депресивни такива състояния не толкова драматични, но усещат, че има нещо, което как може сам да си помогне чисто. Концептуално да започне да влиза в правия път или да отвори малко по позитивния начин на мислене.

д-р Димов
1 нещо което си струва човек да направи е да си направи 1 много откровен самоанализ на всичко, което е преживял до този момент и начина по който се е оформил като личност и като житейски избор и просто да види как се е формирал неговото вътрешно аз. Второто нещо, което си струва да направи е да прави всеки ден 1 равносметки в живота си за това какво направих, как го направих. Бих ли могъл да го направя по добър начин? Бих ли могъл да бъда, защото. Във всички тези състояния депресия, тревожност има 1 мор морален момент. Човекът, който, който не е достатъчно удовлетворен от своята от своят морал от своята добрина. Най общо този човек не се харесва достатъчно. Този човек и неговата съвест го кара да страда и неговата съвест влияе върху неговите отрицателни и деструктивни емоционални състояния. Затова много е важно. Да се опитваме да сме по добри към другите. Така сме по добри към себе си. Другото което е човек, да човек, да нас да насича ежедневието си, да избягва тревожността е като е като 1 1 1 вода, която безгранична, която те залива малко по малко, а ако можеш да я засечеш и да я превърнеш в планински поток и грифи и радостен, и наистина да си слагаш границите на начало и край. Работа начало край. Време за теб родителство ако имаш семейство начало край време за теб и прочие повечето хора влизат от 1 в другото състояние, те отиват и общуват с децата си, а мислят за работата си, те отиват и работят да мислят за децата си. Ето в тази тази размита енергия е нещо, което генерира само тревожност следващото нещо това е да някак си да поглеждаме на тези емоционални състояния, които ни връхлитат. Малко отгоре да ги пускаме да да малко да ги видим отстрани малко по рационално, да се опитаме да погледнем и да си кажем ей какво толкова, какво от това е чудо голямо какво толкова стана? Ето 1 такива и другото, което е много е важно човек да така да тренира 1 вътрешна вътрешна смиреност, вътрешна скромност и малко да не се приема на сериозно малко да се на френски има 1 хубав глагол. Малко да се само подиграва, в смисъл да има 1 чувство за реалност.

Родиоводещ
Това е няма как иначе да го кажа наистина може би перфектната панделка на това какво, за което си говорихме и със сигурност имам още много въпроси, но те ще останат за 1 друго гостуване, тъй като следващата ми гостенка е младата българска надежда в космонавтиката и тя е била там близо до звездите и така нататък. 1 малко по философски въпрос, ако ми позволите към края на нашия разговор, защото 01:00 минава много бързо, а да ви попитам защо според вас? По често си гледаме надолу в краката, отколкото да поглеждаме нагоре към звездите.

д-р Димов
Ами защото защото не сме не сме допуснали и не сме направили нужното звездите да се родят в нас.

Родиоводещ
По хубаво едва ли можете да го можехте да го кажете много. Благодаря за това гостуване, док.