Транскрипция на „Сексуалното насилие в училище (култура на мълчанието)“

Журналист 1
Загубихме следващата ни тема. Сексуалното насилие в училище, култура на мълчанието с ясното съзнание, че в България проблема е съпроводен с 1 наистина добре 1 много добре отглеждано и поддържано мълчание, за да поговорим за сексуалното насилие в училище сме поканили николета попкостадинова от платформата лъв гайд. Здравейте, добре дошли. Там се работи и от издателство сиела с нещо поговорим за ето тази книга, здравейте. И доктор огнян Димов психоаналитик, който също има какво да каже по въпроса. Здравей, здравейте, позволих си това въведение, базирайки се и на 14 годишния си опит като преподавател. Да, в българското образование не се говори, че има такъв проблем и от страна на българското министерство на образованието. Не смея да генерализирам, но поне по отношение на учителите и възможността им да уловят подобни проблеми в училище поне допреди 4 години не се правеше нищо.

Журналист 2
Така ли е всъщност и можем ли да отделим България като както каза Николай действително. Държава, в която не се полагат грижи, за да се комуникира с.

Участник 1
Тийнейджърите да, за съжаление ние го виждаме всеки ден. Ние работим с деца от 11 до 18 години. Ние ги наричаме мейнстрийм децата средностатистическите ученици в училищата в България. И тъй като някак си нагласата е, че те не са в неравностойно положение, живеят със семействата си и се предполага, че там те са обгрижват по тези теми, но това въобще не е така, а в къщи пък питат не ти ли го казаха това в училище и не те ли научиха в училище. И там не се случва и се оказваме в ситуация в която нали за съжаление всяка четвърта жена у нас е била жертва на сексуално насилие от страна на партньора си.

Журналист 2
Какво правите за да популяризирате в училищата именно разговора на тази тема?

Участник 1
Това което ние правим е онлайн и офлайн, защото децата имат огромна, огромна част от времето си прекарва да или в училище или на мобилните си устройства в училищата правим часове по здравно и сексуално образование, където много широко и много подробно застъпваме темата за превенция на сексуално насилие, сексуална експлоатация най често в час на класа. 1 цялата страна в малки и големи населени места по покана на училищата и на учителите и отделно правим обучения. Връстници обучават връстници, при които събираме с наши партньори деца, които са активните лидерите. Обучаваме ги по тези теми и след това те се връщат в училище и правят кампании, презентации, театрални постановки, каквото те си изберат онлайн, много готин и много харесвани от децата, кратки и ясни, приятелски, много достъпни видеа. На тези теми, където в рамките на 2 минути те могат да се запознаят как да разпознават такава ситуация, как да реагират, какво да направа, как да си поставят граници. Ако се случи най лошото на тях или на техен приятел към кого да се обърнат за помощ и как.

Журналист 1
Неправителствена организация.

Участник 1
Ние сме неправителствена организация.

Журналист 1
Волята на определени учители и учители в каква степен намирате подкрепа от страна на министерството на образованието? Виждате ли някакви кампании там веднага ще кажат 2000 ната година съм бил участник на екип в екип към фондация български джендър. Изследвания, която правихме помагало пак така отвън давано подарявано. И какво от това?

Участник 1
Ами какво е това за съжаление, понеже ние решихме и виждаме, че промяна отгоре надолу, както според нас трябва да се случи, а именно да има часове по здравно и сексуално образование като задължителна част от учебната програма всяка седмица, в които да влезнат и тези теми за сексуално насилие, сексуална експлоатация, сексуален тормоз. Затова ние работим от долу нагоре. Колкото повече деца обхванем, толкова по добре министерство на образованието това, което казва, когато ние ги помолихме за писмо препоръка, за да влизаме по лесно в училищата не само като покана от тях. Ами ние то видите ли зад гърба ни министерство на образованието те казаха, имаме такова официално писмо. Всяко училище само решава какви допълнителни учебни помагала или курсове ще ползва за това. Нали всичко е индивидуален случай по случай ако училището директора или учителите им пука виждат нуждата и ефекта от такова образование ни канят? Ако не не.

Журналист 1
Да про Димов сещам се за 1 стар руски лов светски лъв, който готвеше че у нас колхоза спин няма съвсем наскоро излезе 1 статистика, че всъщност в Русия проблема със спина граничи с този в Африка дългото мълчание и отричане на проблема и води до неговото все по голямо разрастване и вече през вашата специалност да не говорим за нещо да мълчим да отглеждаме култура на мълчанието ли довежда за това? Проблемът да се случва и това да се случва с 1 сериозни темпове и мащаби.

д-р Димов
Да, мълчанието всъщност чисто психологически е 1 много коварен механизъм. Премълчаването на подобни неща на подобни истини, които касаят нашето място в себе си пред себе си и в света. Той е много коварен механизъм, защото мълчанието е изтласкване потискане на истината в себе си, която жертвата мисли, че по този начин ще разреши, ще надмогне нищо подобно. Подсъзнанието е фуга, в която има памет. Аз не знам дали той е от тези евтини булевардни списания, че може всичко. Аз не знам дали може всичко, но то знае всичко и там събирането на тези тайни на тези травми в 1 момент, когато те не намерят да начин да излязат и да се изрекат чрез езика. В 1 момент те се превръщат в симптом след време, без значение след колко време аз в моята практика. Съм имал не 1 случай на хора претърпели най вече жени насилие, които казват ама защо сега аз съм на 50 години щастливо омъжена с много хубава работа, но защо сега тоест тя изпада в 1 силно депресивно обострено депресивно състояние и тръгвайки назад в 1 момент, правейки анализ на миналото и на детството, виждаме, че там някъде е заровено точно това тайната на мълчанието на травмата на отрицанието, защото това минава всъщност най често. Тези хора юноши и девойки не искат да говорят. За това те не знаят дали ще бъдат чути как какво ще доведе изказването на подобна истина. Аз намирам, че въпросът е много по широк не само за училище и не само в училище. Трябва да се говори за това. Въпросът е доколко се говори в семейството за всичко това.

Журналист 2
Е според вас подходящия начин подходящият подход към тийнейджърите Май не е само преди да станат тийнейджъри към децата, за да разграничават заплахата. Имайки предвид напоследък се говори да заплахите в интернет, но те не са само в интернет. Те са и в прякото общуване.

д-р Димов
Разбира се, те са в семейството. Всъщност всичко тръгва от семейството. Може би всичко тръгва от невинната целувка и мотивацията, която която стои зад нея. Какво значи да разбирате ли? Има дискусии? Аз съм абсолютно скандализиран, има дискусии на тема може ли майката да целува детето си в устата? Ами това беше миналата година в. Медия така, ама това е безумие, ама чакайте детето, детето ми не е мой партньор. Аз не съм решил да стана родител, за да имам партньор в живота си в негово или нейно лице. Тоест вижте 1 еротизиране на възпитанието 1 не заемане на полагащото се място на еротиката и на сексуалността в семейството. Поставянето на табуто върху това, че всъщност това не се така не се прави. Ние не сме любовници с нашите деца. И съответно чувството за всепозволеност. Както от страна на жертвата, така и от страна на агресора 3 училището, което мълчи, защото учителите са безсилни, тъй като те не знаят докъде могат да реагират, тъй като отсреща са родителите, които чели недочели евтини, терапевтични и схващания за това как се възпитава грях в ти каза чакайте, не наказвайте детето ми да продължавам.

Журналист 2
Семейства и семействата са различни в 1 семейство се мълчи на тема секс и еротика. Друго пък би могло да изгради от детето прекалено големи страхове в общуването. И къде е ролята тогава кой кой кой говори?

д-р Димов
Това е творческият момент 1 журналист на времето ваш колега казваше, нали че родителството е професия? Ами тук е творческият момент за това да видиш 1 да да си даваш много ясна сметка за това какъв психологически тип е детето ти най общо има по затворени и по отворени екстровертни интровертни деца. Възпитанието с тези деца е абсолютно различно.

Журналист 1
Вие бяхте така добър да прочетете книгата, когато ви поканихме за разговора, вероятно ми направи впечатление, че мама и татко са написани с големи букви. Да и вероятно никак не е случайно.

Журналист 2
Това заговори но.

Журналист 1
Да, иска ми се да включим и темса арабаджиева, за да поговорим за тази преговаряща книга от момиче вече възрастна жена, което е било жертва на изнасилване на 14 години, ако не се лъжа и което успява да излезе от проблеми са именно говорейки за него.

Участник 2
Да, точно така. По 1 ирония на съдбата. Фамилията е свързана с приказка, но историята, която тя разказва съвсем не е приказка приказна, макар че признавам финала все пак е оптимистичен. Ореха описва личните си преживявания, свои биографични преживявания, когато на 14 героинята тук на име мелинда е сексуално насилена от свой съученик по време на парти, а в последствие книгата е концентрирана, може би не толкова върху самия акт на насилие на сексуален тормоз от сума от страна. На насилника, а по скоро на обществената реакция и на мълчанието на героинята на мелинда не иска да кажа на никого. Тя се затваря в себе си и се изолира от света. Съответно нейните съученици, нейните родители 1 дисфункционално семейство. Всъщност нищо, че тя нарича мама и тате с главна буква, а до края остават неназовани и безлични, незаинтересовани към към това какво се случва с тяхната дъщеря. Равна тийнейджърка всъщност. И книгата се концентрира. Има много върху това как реагират околните на тази промяна, защото често мълчанието се счита за каприз просто бунт към света, а не е за нещо, което може би има по дълбока причина. Срама, който изпитваме лента, ужас от самата себе си и тя се за намеря в наддала, като тегло спира да се облича по модерен начин. Всичко това се отразява на комуникацията и.

Журналист 1
Тя създава 1 филтър, който тя вижда само и единствено лошото в учи. Или ще това ли е причината да бъде забранявана в Америка тази книга цензурирана?

Участник 2
Излиза 1996 всъщност в щатите още тогава е преведена на няколко езика, но се оказва, че предизвиква и скандал в самите съединени американски щати, което е странно, но доста от учителите и библиотекарите обявяват книгата като порнографска, леко порнографска, което е странно, защото такива сцени няма. Като изключим 1 много бегло описание на. На самата случка. И това е причината всъщност книгата да е забранявана, че има 1 страх да се говори за такива неща. Любопитното е, че в САЩ това се случва през 1996, а тук все още не говорим за това на български книгата излиза за 1 път и до момента не се сещам за аналог български аналог, който да е насочен към тийнейджъри по такъв приятен всъщност начин да им каже кое е важното, а важното е именно да се говори.

Журналист 1
Само 2 думи за главното мама и татко в книгата.

д-р Димов
Да те са те са такива нали към те те са не просто авторитетите са някакви полубожества. В крайна сметка родителите за децата си, за децата си, ако го няма разговори и общуването те си те рискуват да останат полубожества тоест 1 демонични фигури, които само и единствено изискват и наказват, но които не общуват. Аз използвам случая за да кажа и още нещо според мен, за да не остане в празнословието, възпитавайки децата, мисля, че все повече трябва да обръщаме внимание на. На това да изказваме да определяме нашите преживявания, да преминаваме в езика и много сме в действието. Дори и книгата някак си съвременното поколение расте в действието в екшъна в това направо метафората отсъства в това да достигам всичко, което искам. Ако ние и тук е мястото на изкуството, литературата, четенето и разговорите. Ако това е спестено в семейството 1 дете малко или много е то е би могло да бъде жертва. Ако то живее в света на действието, ако то не се научи от най ранна възраст да мисля, че всъщност ако някой иска нещо от него, той трябва да му го каже и ако не говори с него значи. Далеч значи има нещо, което. Би могло да бъде заплаха.

Журналист 1
Благодарим и за това гостуване, макар и усмихнати ви казваме довиждане, макар че тези усмивки не са следствие на проблема, а на това, че опитвайки се да говорим, вероятно правим някаква, макар и малка крачка към частичното му разрешаване. Успех на всички ви.

Журналист 2
Благодарим.