Журналист
Успява ли българинът да отпочива пълноценно по празниците и какво е значението на ефективния отдих по темата ще разговаряме в следващите минути с психоаналитика огнян Димов, здравейте, добре дошли и честита нова година.
д-р Димов
Добре заварил.
Журналист
Виждаме 1 действително такава тенденция за завръщане към традициите на част от нашите съграждани. Забелязвате ли я и вие в своята работа в своите срещи с вашите клиенти и пациенти?
д-р Димов
Такава тенденция за завръщане към миналото и към традициите, но честно казано мен има нещо, което ме притеснява и в това пред аз виждам повече от ясно всеки ден в моята работа колко роботизиране човек, колко машинизиране колко бездушен и бездуховен става уви как в 1 момент точно тази потисната душа е в основата на създаването на неговото чувство за тревожност на неговите депресивно състояние и в крайна сметка на неговата екзистенциална пустота. На неговата неудовлетвореност от себе си. Мисълта ми е в следното, въпросът не е да се връщаме към традициите. Въпросът е ежедневно да намираме традициите в ежедневието си, защото самото това разделение на традиции и на ежедневие на битовизъм е вече фалшиво. Всяко разделение е фалшиво, ако се впуснем и наблюдаваме малко по детайлно животът на класическия човек до 19 век, той е имал своите традиции. Той е имал и своето ежедневие, но те са били много тясно преплетени.
Журналист
Много бърз беше прехода. Много бързо навлязоха технологиите.
д-р Димов
Те навлязоха и те разцепиха човека те го разкъсаха, разкъсаха душата от тялото. Поради тази причина и тялото някъде го няма живата среща играта с очи, докосването, опипването на заобикалящият ни свят и изучаването му.
Журналист
Е интересно да направим 1 препратка към начина, по който ние отбелязваме празниците. Става дума за социалните мрежи. Разбира се, има много хора, които изпращат. Картички в електронен вид, които честитят новата година коледата на всички свои познати и някак си в този свят се ограничава. Техният досег с празника.
д-р Димов
На тази на ръчно написаната картичка на очакването на подготовката на ето в това има много по голяма символика. Ами да хора дори се женят по интернет, те се влюбват. Имам такива случаи на хора, които са влюбени в някой, когото всъщност не познават. Тялото го няма. Всъщност реалността е няма, всичко е някаква виртуална, хипотетична илюзорна реалност.
Журналист
Плюсове, разбира се виртуалния свят. Това, че можеш да срещнеш. Секса, който ти имаш сходни представи за света. Много бърз начин да така е. Но как да направим всъщност прехода как да използваме плюсовете на социалните мрежи, но така че да ги пренесем в своето ежедневие и да обогатим живота.
д-р Димов
Си с чувство за граници с 1 самоконтрола човек, който тръгне и се впусне във виртуалното пространство. Той губи усещането за мярка, защото там мярка няма. Тоест как да пренесем чувството за мярка във виртуалния свят, тъй като тялото е границата. Тялото е мярката е там, няма тяло, съответно ти потъваш в 1 океан, в който важното и неважното, истинското и фалшивото са абсолютно разменени са местата им. Те са абсолютно слети и човек се обърква в 1 момент.
Журналист
Какъв съвет бихте дали как да не се объркаме как да запазим баланс?
д-р Димов
Ами да се научим да живеем нещата истината тук и сега в този момент. И да живеем да използвам 1 библейски израз на апостол павел в тая свята седмица да живеем чрез тялото, душата и духа цялостно да живеем нещата, а не просто сега работя, ама ще почивам за празниците. Нито работя всъщност, а почивката е вид отприщване. Това не е почивка, вид тотално заличаване на човешкия ми образ има много примери за това.
Журналист
Много примери вие срещате ли примери, за да кажем битови скандали и произшествия, които да се увеличават именно по празниците?
д-р Димов
Защото човек трупа удовлетворение, тъй като празника го няма в делника, а той се е превърнал в абсолютно работос работи зирана единица и субект. И всичко това в 1 момент, когато човек се отпусне, той излиза и го залива и тогава пак няма мярка пак няма граница, пак няма морал. Пак няма позволено и непозволено. Това го наблюдавам непрекъснато.
Журналист
Какъв съвет давате? Вие казахте не само по празниците да прилагаме традициите, но в своето ежедневие.
д-р Димов
Да намери място на традицията в ежедневието да намери мястото на на ценностите в семейството, в приятелите, а не ежедневно, не някога. Нека, когато дойде празник или някакъв повод, а ежедневно да носим духът на общуването, желанието за общуване.
Журналист
Успеем да го направим обаче в това толкова забързано ежедневие. Стрес постоянно лоши новини, постоянно информация как. Нови и нови кризи.
д-р Димов
Да изключваме от от там тръгва значи аз и на мои пациенти казвам, които не могат да се зарадват на нищо, нито на семейството си, нито на децата си, нито на приятелите си, ами да изключат да намерят начин да изключат и тогава тази забранена реалност тя действително излиза с цвят и със звук и с дълбочина да разбира, че да ние живеем в 2 свята, ама тези 2 свята някак си трябва едновременно да се случват не днес в ежедневието и в работата и в. Битовизма, а утре или някой ден в празника в ритуала и в духовността нещата да се видят едновременно. Ето това е голямото изкуство на живота и голямата философия на живота на съвременния човек. Голямото предизвикателство за съвременния човек.
Журналист
Виждате ли обаче и вие такива позитивни примери името в този анализ, който публикуват колегите от дневник, се казва, все повече българи започват да се връщат към хубавите традиции, които имаме. Започват да възпитават децата си по 1 такъв начин. Дори някои от тях отиват да живеят на места сред природата. Разбира се, запазвайки връзката с модерния свят е да кажем сайт и специалисти успяват да съчетаят 2, но избират именно това близостта с природата, за да могат да възпитат да създадат 1 здрави деца.
д-р Димов
Това е прекрасно само да не е направено като бягство бягство ли то е фалшиво. А да има такива движения на запад назад към природата те са още от 19 век.
Журналист
В България вече има и.
д-р Димов
Все повече в България, но пак казвам важна е мотивацията, ако не е бягство. То е прекрасно.
Журналист
Пак да търсим мярата. Добре кои са позитивните? Примери в нашата традиция, които би трябвало действително да търсим и да прилагаме в своето ежедневие.
д-р Димов
Всичко това, което е свързано със с ритуала това, което е свързал да тръгнем от езика е. Този възрожденски език, него вече го няма. Той е чужд за за учениците не се говори, не се той не е жив. Той не се актуализира примерно в училище учениците, ами те много трудно четат. 1 Иван вазов, Христо Ботев те. Много трудно разбират много от думите, които които се използват, а нещата тръгват от езика. Отделно ритуалите, които просто загубена е връзката уви от там трябва да се тръгне възкресяването на тази. На това минало и на тази.
Журналист
Това да стане по 1 естествен начин казвате.
д-р Димов
Вие не.
Журналист
Единствено по празниците и някак си изкуствено.
д-р Димов
Под формата на игра под формата на 1 леки препратки под формата на любознателност и познаване на това, което е било.
Журналист
Какво очаквате да бъде 2015 година, в която отново ще трябва да търсим баланса между тези 2 реалности? Виртуалната реалност на високите технологии, на забързаното ежедневие на работа. И този по спокоен живот сред нашите близки и познати, които често пренебрегваме.
д-р Димов
Аз съм безусловен, което не значи, че съм привърженик на така наречените школи за позитивно мислене, категоричен противник съм на това, а моят безусловен оптимизъм. От това, което виждам в моята практика за личния живот не говорим в момента все повече хора и то хора, работещи добре, които са част от тази цивилизация от този съвременен свят се обръщат към себе си и търсят причините за своето щастие или нещастие не просто в чисто материалните измерения на случващото се, а в това, което трябва да се докосва, което съществува в тях самите така наречената психика. Или човешка душевност.
Журналист
Коя е следващата стъпка дали тя е свързана с това да потърси човек и отговорностите от тези, в чиито ръце е поверил всъщност своя живот? Става дума, разбира се, за управляващите говорят за протестите, които зачестяват и които са 1 знак, че нашето гражданско общество като че ли се събужда.
д-р Димов
Все пак 2 неща това са 2 писти, които не трябва да се припокриват. Те трябва да вървят заедно от 1 страна. Контактът и общуването със себе си. От друга страна всички ние сме част от социума, социалния протест, активната позиция, отговорността намесването в това, което присъства в тази малка оплюта но прекрасна България, в която всички ние живеем, но 1 е свързано с другото. Ако ако аз няма моята лична позиция изстрадана, част от моя личен опит. Как да намеря моята социална позиция? Публична позиция е интересен е този пак двойнствен живот, в който сме потопени, но тази двойнственост е хубаво да да ни дава радост и чувство за уникалност, а не напрежение и чувство за разделение.
Журналист
И помоля за вашето послание в началото на новата година, доколко възможността да направим именно това да се вгледаме в себе си и да потърсим отговорността и от тези, които ни управляват, е свързана и с доходите, които получаваме със стандарта на живот, който водим. Всички си спомняме за пирамидата на маслоу.
д-р Димов
Те разбира се, че каквото и да говорим материалното условията на живот определят. Начин на мислене не искам да преповтарям някои от класиците на всички тези икономически теории и анализи, но да важни са, но все пак важно е и отношението към това, което което аз печеля, която определя моето материално ежедневие. Значи, ако аз непрекъснато съм обхванат пак от някакви реални виртуални мечти, непрекъснато да имам да сменям колата си, да сменям жилището си, да имам още и още. Ако аз съм загубил границата за това. Аз виждам много такива хора, които печелят добре. Те работят добре, но те са много нещастни, защото отношението им към. Това което са спечелили е е объркано.
Журналист
Което имат чак когато го загубят.
д-р Димов
Пак и то пак и връщане на способността да оценяваме случващото се в ежедневието.
Журналист
Накрая вашето послание.
д-р Димов
Повече радост радостта идва от способността да живеем себе си едновременно тук и сега да живеем чрез тялото си чрез душата си и чрез духа си да бъдем по единни в своята разделеност в своята двойнственост. Благодаря.
Журналист
Димов с коментар за това как да живеем по спокойно и да бъдем радостни от живота.
гр. София
0878 98 53 53
ogniandimov@gmail.com