Транскрипция на „Тревожността – представяне на книгата в предаването Духът на здравето“

д-р Неделя Щонова
Здравейте. Тревожността е 1 съвсем естествена реакция на нашето тяло към стреса. В резултат, когато сме тревожни, тялото започва да отделя хормони на стреса, които предизвикват увеличаване на сърдечната честота. Сърцето прави туп туп туп и предизвикват свиване на кръвоносните съдове. Тези 2 промени само тези 2 промени могат да доведат до повишаване на артериалното кръвно налягане. Актуалните проучвания показват, че хората, които имат интензивна тревожност имат и по висок риск от развитие на хипертония. В сравнение с тези, които поддържат 1 малко по ниски нива на тревожност. Ето защо ранното откриване и лечение на тревожността е особено важно при хората с хипертония или прехипертония. Казваме всичко това днес, когато отбелязваме световният ден за борба с повишеното кръвно налягане. Каква е връзката между тревожност, паника и артериална хипертония и как да овладеем тревожните състояния? Търсим отговорите на този толкова важен и интересен въпрос, останете с нас започва духът на здравето. Ще коментираме темата с доктор огнян Димов, психоаналитик. Той има защитена докторска степен по философия и психология от 2000 ната до 2010 година прави 2 докторат по психология, философия и теология в 1 от най големите в света изследователски центрове по хуманитаристика с научен ръководител професор ю тешейра после защитава и докторска степен по психоанализа в университета по психоанализа в Париж с научни ръководители пол асун и юлия кръстева работи в 1 от централните парижки клиники като клиничен психолог и психоаналитик. Член е на европейската асоциация по психоанализа. Огнян здравей, ще си говорим на ти, толко време се познаваме с теб.

д-р Димов
Така е здравей неделя.

д-р Неделя Щонова
Радвам се да си гост знаех към темата за повишеното кръвно налягане сме влизали от различни ъгли атеросклероза, наднормени килограми, вредни навици, тютюнопушене, но сега да разгледаме през спектъра на емоциите, защото има пряка връзка между емоции и съдово здраве. Всъщност какво представлява тревожността?

д-р Димов
Тревожността е това състояние, в което аз фабрикувам илюзорни сюжети и проектирани в бъдеще, които най вероятно никога няма да се състоят. Това е 1 състояние на непрекъснато напрежение на непрекъснато безпокойство. Това е синоним на точно много по често говорим за безпокойство, за разлика от страха, в който има 1 конкретна опасност, спрямо която аз се адаптирам спрямо която се дистанцирам. Тревожността е нещо, което е в мен нещо, което не ме напуска нещо, което е много неясно и несигурно. Нещо, което е винаги тук нещо много интимно близко и същевременно нещо много далечно, защото аз не мога да се освободи от това състояние. То ме преследва непрекъснато томи той ме държи за гърлото, ме хваща за за сърцето, то ми нарушава съня. Той ме държи в 1 непрекъснато състояние на напрежение и на стрес, от което аз не мога да се освободя, но същевременно важният момент в това състояние, че всъщност, колкото и да е неясно и несигурно. Мистериозно, дори защото е много интимно идва от 1 големи дълбочини. Всъщност то винаги има нещо много специално и конкретно, от което тръгва и се отключва тази несигурност винаги почива на 1 сигурност и което е много интересно с моите пациенти. Действително в 1 и във втория сеанс успяваме заедно да формулираме точно откъде тръгва това състояние, какъв е сигурният конфликт във всеки 1 човек. Тоест тревожността, въпреки че изглежда нещо много несигурно, тя тръгва винаги от нещо от 1. Много сигурен въпрос, от 1 сигурен конфликт, който носи в своите емоции и в своята душевност.

д-р Неделя Щонова
Че тревожният човек спряга в главата си различни илюзорни сценарии, песимистични. Голяма част от тях не се сбъдват. Както казваме, страховете не се сбъдват, но тревожността нормално. Нещо ли е смисъл в този несигурен свят? Войни, пандемии, смърт, болести и кога тревожността става диагноза?

д-р Димов
Неделя тревожността е повече от нормално. Въпросът е, вижте тревожността е толкова важна тема за това, защото ние сме потопени в 1 двойственост. Най елементарния факт ние сме тяло и душа. Ние сме тревожни и сигурни в себе си. По същия начин на 1 емоционално ниво. Ако аз загубя баланс между тревожността и сигурността между желанието да градя и тази вътрешна потребност и да руша толкова много е писано по темата. Ако аз загубя балансът между това, тогава аз се разболявам. Тревожността идва в момент на пандемия, особено на войни с 25% по официална статистика. От пандемията с 25% повече са хората, които са се разболели от тревожни състояния, а сега в състояние на война те са още 12 13% отгоре. Значи всеки 3 човек страда от 1 ясна тревожност, тревожно състояние, генерализирано тревожно разстройство. Ще говорим малко по късно за него.

д-р Неделя Щонова
Прави ми впечатление и аз съм си мислила за това колко този деликатен баланс във нас, защото ние хората сме сложни същества. Нали няма мономерно едномерно измерение. Желанието да разрушаваш и да съграждаш, когато този баланс се наруши. Как се овакантява място за тревожност и за разни чувства от този спектър? И ти ми каза какво наблюдаваш при младите хора. Съвсем тревожна тенденция.

д-р Димов
Да, при младите хора има неспособност да живеят тези 2 състояния едновременно, а стойностния живот е точно това как да срещна тревожността и спокойствието. Като разбира се ги цивилизовам като емоционални състояния, тревожността или това желание за разрушение. Аз бих могъл да го сублимира мм или да го трансформирам в в желание да се изразявам в желание. Въпреки някои определени обстоятелства да намирам начин да изразя своето мнение. Желание да помогна в желание да наруша някакво определено статукво и да казвам какво мисля примерно в семейството ми, а не само да се затварям да поемам цялото напрежение в името на сигурността, само и само да изглеждаме доброто семейство, а всъщност да да пренебрегвам себе си. Ето това е да. Служа на сигурността на всяка цена. Тогава обаче аз генерирам 1 вътрешна тревожност, която в 1 момент ме събаря.

д-р Неделя Щонова
Да не чупиш автентичен. Нова структура чу желанието си да има такъв синдром на желанието да да угаждаш на хората, винаги да си мил и любезен с тях, а всъщност и чупиш себе си. И това разболява дали то има ли потенциал това да.

д-р Димов
Разболява разболява абсолютно ето например в западния свят ние сме вече почти стигнали до това положение. Там тревожните състояния са там тревожните състояния всъщност са толкова толкова развити. По този повод използвам случая. За мен е огромно удоволствие. Написах.

д-р Неделя Щонова
За.

д-р Димов
Неделя ти си автор на предговора безкрайно не аз ти благодаря ти написа 1 прекрасен предговор. Това е едновременно ти пишеш за моя текст и изразяващи своята позиция по въпроса. Това е 1 наистина съавторство за което благодаря. Книгата ще бъде в книжарниците от утре имам сигурността на издателство свят.

д-р Неделя Щонова
Благодаря и го правим това, защото сме си говорили с умението да култивираме 1 емоционална устойчивост. Е толкова важно нещо днес, така че всяка информация в тази посока е добре дошла. Кажи ми сега, когато 1 човек усеща тези тревожните гласове в себе си, как да намали звука? Как да си помогнем тревогата идва вътрешните гласове нашепват разни неща. Как в реално време човек да се успокои, за да не си предизвиква.

д-р Димов
Болест тревогата е 1, 3 или тревожността 1 неосъществено желание, желание за смисъл, желание за това да изразя себе си желание за това да изразя своята емоция, желание за това да обичам може би желание за това да дори в интимен аспект да изразя и да направя нещо, което не си позволявам. Тревожността е сблъсък между позволеното и непозволеното тревожността е сблъсък между това, което искам и това, което трябва, което другите очакват от мен. В този смисъл тя е толкова интимна като като емоционално състояние. Тревожността идва 1 аз трябва да чуя нейния глас. Аз трябва да разбера, въпреки цялата неяснота, в която, с която тя се появява. Аз трябва да разбера какво ми казва. Аз много добре знам нейния глас, но аз отказвам да го чуя 2. Аз трябва да намеря начин да. Намеря форма, за да го изразя и да стане това нещо достъпно за мен и за другите.

д-р Неделя Щонова
Знаеш говорили сме си с теб защото 1 е човек да има тревожност. Всеки има казваш нормално нещо, но особено при децата ни ролята на родителите в психоаналитичните трудове много се пише за това докъде 1 родител така протективно да си разпери крилцата и да защитава дехипер протективен или пък да остави детето си да се бори, да развие устойчивост? Да. 1 тревожен родител. Всички сме потопени стрес, финансови затруднения, несигурност и после ние предаваме това вкъщи децата го попиват, то е баланс как да се оправи.

д-р Димов
Тук е тук е най коварният момент неделя. Аз не спирам да виждам изключително голям големият процент задълбочаващи се случаи, в които ние с децата ни споделяме за нашата тревожност и е потапяме ги, потапяме ги в нея и ние чрез тях се опитваме да разрешим. Това е нещо, което мен изключително ме безпокои. Значи родителят той е може да е приятел на детето си, но детето не му е приятел. Той не може да споделя с детето си неща, които би могъл да споделя със свои приятели, със своя терапевт или с хората, с които прецени тук трябва да има 1 много ясна граница, как родителят да реагира на тревожността на детето. Ами пак като търпи, като се опитва да бъде на границата между това да. Да провокира изпитания и да дава много сигурност и подкрепа.

д-р Неделя Щонова
Добре огъня. А ти какво мислиш за тази теория? Нали общо взето казано така пеперудите се раждат сами знаем има метаморфози, фазите, гараж, кучето, гъсениците, пеперудата и доказано е, че ако ние се опитаме да помогнем на пашкулчето пеперудата умира. Всъщност пак този фин баланс до къде да се намесим. И как да се отдръпнем и да пазим тази здравословна дистанция, от която нататък детето ни ще развие устойчивост. Аз мога аз мога да се справим и ще има това самосъзнание, че то може да се справи каквото и да дойде в насрещното движение.

д-р Димов
Конкретно неделя преди да поставя този въпрос бих искал и аз като родител говоря от позицията вече на такъв не само като специалист колко хора си даваме сметка за това, че детето ни е отделна личност и ако аз подкрепям, аз подкрепям неговата отделност и различност от мен. Аз 1 трябва да видя как кое е то, каква личност, е то какъв психологически тип е и спрямо това аз да намеря подкрепата към него в момента искам да използвам пример с моята терапевтична работа. 1 момиче, което с много артистични заложби 1 прекрасно младо същество на 20 години, което дойде, беше изпратено от нейния психиатър, което дойде за терапевтична работа, защото всъщност в нейното семейство тя е било. Тя е била детето зрелия, родител, зрелия, човек. Тя е подкрепяла майка си откакто се помни майка и непрекъснато е споделяла какво преживява, какво усеща и какви тревожни състояния има. 2 това дете е било арбитър в нескончаемите. Скандали и спорове между майка и баща.

д-р Неделя Щонова
Обичаме да не допускаме децата да стават свидетели или арбитражни.

д-р Димов
Абсолютно 3 това дете започва да развива с течение на времето. То е то е раздвоено от 1 страна с 1 маниакално самочувствие за себе си, че би могло да помага на възрастните си родители, защото те зависят от него. От друга страна това дете е все още дете и тя по този начин се развива и в реалността. Примерно в училище тя непрекъснато избира слаби неприятели, слабите си съученици, тя започва да се грижи за тях. Тя започва да се опитва да програмира и да им предопределя мислите, което я поддържа в 1 непрекъснато тревожно състояние. Тоест тя е в конфликта между това, което трябва да бъде. Тоест тя е спасителя и в невъзможността за това да развива своята собствена индивидуалност. И в 1 момент тя много бързо откри свое проблем. Тя е такава на 20 години и сега и в 1 момент, когато се усети спокойна, тя каза, извинявайте, но аз нямам удоволствието, което е най. Тънкият момент тревожността ни дава 1 мазохистично удоволствие от това саморазрушаване от това напрежение със самите себе си и тя казва, знаете ли? Ами аз загубих удоволствие от живота, защото за 1 път по време на 1 от последните ни сесии аз се усетих спокойна, а аз не познавам това състояние.

д-р Неделя Щонова
Хубаво обясни, за да може да не потапяме децата си в тази тревожни дадем пространство криле като самостоятелно 1 аз трябва да съм спокойна и самоосъзната като родител, за да имам ресурс, който да преценя спокойно, че това дете е независима личност. Благодаря ти огнян, че пак бяхме по пътя така да окажем магистралата на самоосъзнаването. Утре в България пристига доктор габор мате. Говорихме с тебе канадски лекар, невролог, психиатър. Той е удостоен с най високото гражданско отличие ордена на Канада, световно известен човек, който пак. Създал е подход за лечение на зависимости те и точно това каза, че в основата на всяка зависимост всъщност стои 1 неразрешена болка 1 болка, която не е метаболизирана до корена и до същността й затова да се грижим за нашия емоционален баланс. Пожелавам успех на твоята книга, пак ще говорим. Благодаря ти за всичко и така нека да поддържаме необходимия емоционален баланс. Живеете с вдъхновение, дръжте се за мечтите и останете с преди обед.