Транскрипция на „Участие на д-р Огнян Димов в предаването ДЕНЯТ с Веселин Дремджиев“

Веселин Дремджиев
Психоаналитикът огнян Димов е в студиото разликата между вербалното и физическото насилие, защото това, което стана побоя, който стана на конференцията на ДПС миналата събота, убийството от бащата в Пловдив на своето семейство, разстрела на учениците в нютаун на пръв поглед нямат нищо общо. Обаче вие като психоаналитик, какво казвате защо става всичко това? Как обществото реагира на? Притеснението дали от кризата, дали от вътрешните конфликти. Вашия анализ.

д-р Димов
Дали от несигурността бих допълнил физическото и вербалното насилие. Това са 2 страни на 1 и същ процес, който маркира времето, в което живеем и съвременността, в която всички ние сме потопени. Какво се получава от тези 3 примера, които посочихте като особено ясни примери, на които бяхме свидетели през миналата седмица, значи има 1 баща или 1 лидер, който решава да отнеме живот или на който се решава някой да отнеме живота. Този лидер той или този баща, той е абсолютно неясен. Той е еднакъв той да. Той е 1 митологична фигура, която е извън всеки възможен ред бития ни, икономически, социален и естетически етически и психологически. Той решава той дава, но и отнема живот, тоест агресията в този си вид предполага липса на каквито и да е граници. Ние сме потопени в 1 несигурност в 1 липса на структура в 1 време, в което няма диалог и няма общуване, в което непрекъснато търсим някакъв лидер. Някакъв човек, който да ни осмисли живота, който да не определи как да живеем и в 1 момент виждаме той и на какво е способен дори в самото начало на новините, които представихте, имаше 1 реплика от въпросния скандал с тази политическа фигура, която каза на неговия заместник, това е лидерът, който решава. Всичко зависи от него. След като той е решил, значи той има право уви светът, българският свят и българската реалност, в която живеем. Колкото и тъжно да ми е да го кажа е реалност, която в голямата си степен е маркирана от липса на диалог, несигурност, липса на някаква йерархия на ценностите, липса на каквато и да е структура и своеволие.

Веселин Дремджиев
А това момче, който направи опит за покушение срещу ахмед доган. Как се вписва този анализ?

д-р Димов
Това е 1 аутсайдер който няма който 1 отчая.

Веселин Дремджиев
Отзад той. Той е студент.

д-р Димов
Това е все още нищо не означава. Това е 1 човек, който им прави някакъв отчаян опит. Всъщност който няма никаква цел реално погледнато, който прави нещо за това е 1 вид протест но, който обезсмисля себе си като такъв, защото няма никаква реална цел. За това ти не можеш да излезеш и всъщност да с 1. Нали това, което той прави не искам.

Веселин Дремджиев
Да.

д-р Димов
Говоря за абсолютно да се.

Веселин Дремджиев
Опитва да да да отнеме ореола на и отне ореола на.

д-р Димов
На лили го засили?

Веселин Дремджиев
Или го.

д-р Димов
Засили или го пред мс в отвъдното го направи го заздрави го направи абсолютен.

Веселин Дремджиев
А побоя на делегатите тези ритници на паднали?

д-р Димов
Тед това е манталитет и народопсихология. Саморазправа. То е също е някъде нещо има нещо също не по малко отчаяно и в това да смажем другия и различния да го набутаме да да го изритаме, от да го обградим, да го смажем, да го изчистим от лицето на земята, да го няма повече ти виждаше да имаш.

Веселин Дремджиев
Тази ярост заради това ли беше?

д-р Димов
Според мен да.

Веселин Дремджиев
Просто нежелание да се приеме, че някой може.

д-р Димов
Да да.

Веселин Дремджиев
Подложи на съмнение авторитета.

д-р Димов
Според мен да, особено в такива структури, в които властва действително 1 определен лидер 1 определен авторитет, страхът от различния, страхът от чуждото мнение, особено изразено.

Веселин Дремджиев
И ако отидем на другия край на света в това градче ню таун, където пък 1. Уж нормално дете момче влиза, убива семейството си и убива децата систематично. Има ли някакви общи знаменатели или е пресилено да се търси?

д-р Димов
Вижте по някакъв странен начин противоположностите като че ли се допълват или едва ли не се изразяват 1 чрез друга какво имам предвид България 1 страна, която знаем всички ние. Създаваме 1 илюзорна често пъти илюзорна представа за себе си. 1 страна, в която законът правото са неща, които са поставени дълбоко под съмнение. Саморазправата властва, несигурността дава смисъл на съществуването в 1 свръх структурирана страна, каквато е щатите. Доколкото знам от това, което съм чел и слушал по същия начин, там няма никакво място за спонтанност и за и за 1 свободно чисто лично изразяване на себе си. Това също.

Веселин Дремджиев
Колкото и странно да звучи това.

д-р Димов
Колкото и странно да звучи това.

Веселин Дремджиев
Тъй като сте психоаналитик кажете накрая няма да говорим за ролята на държавата дали тя лекува такива патологични случаи като бащата от Пловдив или пък разрешава употребата на оръжие в съединените щати. Това е нещо извън индивида, но но хората, които са в този стрес от тази несигурност, в която живеят в България какви клапани могат да намерят.

д-р Димов
Ами за мен симптоматични са тези 2 случая, които се случиха и разтърсиха София последната седмица те. Най вече поставиха акцента върху нещо много, много нещо, много ясно. Всъщност върху неяснотата, в която живеем в самото семейство, значи, оказа се, че никой не е предполагал и не искал да говори или да потърси помощ в самото семейство по отношение на психическото състояние.

Веселин Дремджиев
В 1 семейство с проблеми или дори и без проблеми човек трябва ли да по някакъв начин да се възпитават да намират тези клапани?

д-р Димов
Категорично човек трябва да се информира, човек трябва да говори.

Веселин Дремджиев
От къде да се?

д-р Димов
Информира ами. Верен въпрос, ами да се информира от все пак от някакви източници. Това е душевно здраве, което аз съм абсолютно сигурен. Справиха се много анализи на случаите колеги, психолози по точно казаха, защитиха тезата, че едва ли не това е възникнало изведнъж. Аз съм категорично против тази теза не убиваме изведнъж, не убиваме зареждайки револ револвера 4 последователни пъти все пак с някакви минути. Време. Това е абсурдно. Значи или не говорим за случващото се или това което става като че ли ни притъпява вниманието и ни претърпява.

Веселин Дремджиев
Ще ви кажа специално за да говорим как кризата пък нажежава вътрешното състояние на мениджърите. Това е съвсем друга тема. Благодаря ви. Психоаналитика огнян Димов.