Транскрипция на „Участие на д-р Огнян Димов в Ladyzone“

Журналист
Здравейте приятели на подкаста малки разговори днес сме поканили 1 специален гост темата е малко по различна, но според госта ни тя е добра и има какво да си кажем. Представям ви днес доктор огнян Димов, психоаналитик и психотерапевт, добре дошъл в.

д-р Димов
Малкия добър ден. Благодаря. Мм.

Журналист
Темата е тревожността. Това е така. Акцентът на новата ви книга. Честно казано, когато чух за нея с голямо желание, подходих да се срещна с вас, защото самата аз често изпадам в такива състояние на тревожност. Или поне аз така ги определям, но сега ще ви попитам всъщност 1 да ми кажете каква е посоката, която вие сте така хванали в книгата и към кого е насочена тази книга?

д-р Димов
1 благодаря ви за поканата и за интереса към темата, която ме е вълнувала и ме вълнува и това е резултата от това вълнение в продължение на десетина години. Книгата ми има 2 аспекта от 1 страна. Тя разглежда начина, по който се преживява тревожността през различните етапи чисто исторически на израстването и на оформянето на личността от детска възраст до зряла зряла възраст. От друга страна разглеждам различните форми на тревожност, като социално тревожно разстройство. Генерализирано тревожно разстройство, хистерични прояви, обсесивни прояви и прочие, където на пръв поглед само изглеждат малко стряскащи. Обаче съм се опитал книгата ми, както и 1 ми книга агресията в семейството да бъде 1 своеобразен начин за себепознание на читателя едновременно да дава информация да поставя много въпроси, да дава някои отговори и да бъде средство за себепознание в този смисъл. Тя е и 2 неща в 1 и исторически разглежда как се преживява тревожността през различните етапи от човешкия живот, както и чисто смислово. Какво представлява тревожното състояние?

Журналист
Споменахте, че не сте наясно точно къде отивате и сте в 1 състояние на така неясности. Какво ще се случи това ви тревожност ли е и като какво? Кога е сериозно? Всъщност положението, когато говорим за тревожност, това са малки тревоги, ежедневни, които всеки човек преживяла. Но кога може би е важно да обърнем внимание кога е нещо сериозно?

д-р Димов
Беше много хубав пример, защото ако аз бях 1 дълбоко изначално тревожен човек не че не съм тревожен, но разликата е, че аз след толкова работа върху себе си моята собствена терапия нали за супервизия, която. Приключиха преди време във Франция. Благодарение на всичко това аз намирам начин да успокоявам и да бъда над моята да контролирам моята тревожност, не живота, а всъщност моята тревожност, тревожният човек е все в точно в тази ситуация. Той има проблем с това да контролира бъдещето си, тоест нещо нереално като развива всевъзможни илюзорни сюжети, които по всяка вероятност никога няма да се случат. Голямата разлика между страха и тревожността. Се изразява в следното, страхът е винаги притеснения и безпокойство от нещо конкретно тревожността е винаги от нещо. Имагинерно проектирано в бъдещето. Ако аз бях 1 много тревожен човек, наистина би трябвало тук сега в момента да треперя, да се притеснявам да имам сърцебиене, да имам прилошаване, да имам стягане в гърлото и цялата тази палитра от симптоми, които всеки от нас познава. Кой повече кой по малко това е тревожността. Тя е 1 състояние много мистериозно на пръв поглед, в което ние не знаем за какво става въпрос. Тя ни сполетява, тя нахлува в нас. Тя е не просто 1 емоция, тя е емоция върху емоцията, тя нахлува и ни завладява и ние не знаем, ние не знаем откъде идва, но знаем много, много добре, че тя е нещо много притеснително като преживяване това, което обаче е много интересно. Ралица е, че всъщност всички мои пациенти до 1. Ако мога по някакъв начин да ги обединя, идвайки в моя кабинет, казват, че точно страдащи от тревожност или тревожно разстройство казват, че не знаят, не знаят защо се е стигнало до там, но се усещат ужасно и започват да ми обясняват цялата своя симптоматика на тревожните симптоми. Аз изслушвам любезно, разбира се и което е много интересно в 1 момент, задавайки много ясно въпрос добре все пак за какво става дума? Споделете какво какво става, какъв е, какво сте преживял преди това, какво сте мислил, какво сте желал или желала. И тук вече започва да се оформя точно оптиката, филтъра, спектъра, през който се оформя точно тревожното състояние в тревожността винаги има някакъв сблъсък на подсъзнателно ниво. Винаги има нещо, което човек иска и желае да направи, да постигне, да изживее и да реализира. Но, което по някакъв начин му е забранено спестено, което той няма възможността да да преживее изцяло. Често пъти това са сюжети от миналото примерно 1 любовна история, която не е приключила и която е оставила си хиляди свои въпроси във всеки 1 от хората, които са били в тази връзка в 1 момент те. Така или иначе продължават живота си и подсъзнателно сравняват например. Конкретен случай 1 моя пациентка, която е приключила с бившия си приятел, направила е връзка с много успешен човек. Водещ бизнесмен и в 1 момент задълбочавайки връзката през годините с него, ставайки майка, тя си дава сметка, че те имат 1 много изкуствени отношения. Тя се връща подсъзнателно към бившия и приятел с кой, с който са били сродни души, както тя се изразява, с който са имали 1 много пълноценна връзка. И тя е прекъснала тази връзка в името на нещо много полезно и ценно това да бъде с успешния човек в нея след течение на времето се появява 1 много осъзнато чувство за вина, което провокира точно отключва тревожното състояние от 1 страна вина към бившия и приятел. От друга страна чувството, че тя води 1 живот, много структуриран и много подреден, но живот, в който няма емоция, живот, в който няма страст в живота с предния и приятел. Тя е, тя е имала точно това. Тя е имала много емоция, много разбиране, много разговори, много отношения и много страст в този живот, който води сега. Тя има много структура, много организация, много сигурност, много подреденост, но тя няма отношение, няма разговор, тя споделя, мъжът ми става рано и той той закусва, бягайки ние нямаме време, дори да си кажем какво ни предстои през деня и всичко това тя натрупва. През годините, за да стигне до момента, в който тя се усеща абсолютно безсмислено, безполезна за детето, свръх тревожна всичко я дразни, получават такива паник атаки. Чувства се абсолютно нелепа с 1 усещане за безсмислие не на мястото си, нито като майка, нито като жена, нито като човек.

Журналист
Да ви попитам винаги ли има физическо измерение?

д-р Димов
Физическо измерение тялото реагира на тревожността, тялото е тялото, език, тялото, говори тялото и всичко, което минава през тялото е това, което преди това е било в мисълта като 1 потиснато желание. Всичко тръгва от 1 потиснато желание. Всичко ето както в нейна. В нейния случай на тази моята пациентка, за която току що споделих. При нея желанието е било ясно. Сърцето ми е казвало да продължи живота си с въпросния човек, с който имала дълга връзка. Обаче умът ти е казал да се свърже с другия човек, който осигурява сигурността. Ето сблъсъка в мисълта и в нейното подсъзнание на лице и в нейната емоция, след което години след това тя преживява тази тревожност като телесен симптом. Всичко потиснато като като емоционален конфликт след време. Се манифестира се проявява като телесен симптом. В този смисъл тялото е тялото, език. Тялото е с пор и система от знаци, които човек трябва да се научи да различава, да слуша и да разпознава откъде всъщност идва, както откъде идват тези сигнали. В нейния случай беше същото. Тя дойде и каза, спомням си много добре. Преди няколко месеца при 1 ни среща тя тя плачеше. Тя не можеше да намери сили, дори да каже какво я притеснява. Тя каза, че е много тревожна, получава панически атаки. Чувствах се абсолютно нелепо, безсмислено е и въобще чувства се в 1 ужасно състояние и не може да бъде нито майката, която би искала да бъде нито съпругата, нито жената, нито приятеля. Както казах току що и в 1 момент най елементарния въпрос за нейното минало, за това как е започнала връзката с сегашния й съпруг отключи веднага разказа за това всъщност какво е направила с. Средният мъж в живота й това е 1 конкретен пример, който говори красноречиво.

Журналист
Пътя в такава 1 ситуация, осъзнаването, намирането на отговора и след това стъпките какви са трябва ли според вас задължително. Да се стигне до раздяла или това е вече решение на самия човек. Разбира се с уточнението, че всеки случай е строго индивидуален.

д-р Димов
Говорим за този случай. През него през него се оглеждат много други случаи и цялата проблематика за тревожността. Значи въпросното момиче жена, млада жена а 1 е имала 1 детство, което на пръв поглед е било много задоволено с 2 родители 1 средно статистическо семейство. При което обаче тя изначално като дете не е била вярна на точно на първичното си желание да следва себе си. Тя е се е занимавала със спорт и с приложни изкуства, а родителите й са се намесили и са казали, че спортът я доникъде няма да стигне с изкуство още по малко и са я насочили към математика. Завършва математическа гимназия, откъдето тя вече генерира. 1 това е началото на нейната тревожност всъщност. Тя чисто екзистенциалната тревожност в книгата ми разглеждам няколко вида тревожност, 1 от тях е тази екзистенциална тревожност. Това да следваш себе си, всеки има своето вътрешно предназначение, вътрешно желание да бъде да се реализира като това, което той носи в себе си като 1 вътрешно предназначение. Тя е чувствала в себе си точно това, желанието или с нейното собствено предназначение да се реализира в спорта и в изкуствата или в. Или в 2 заедно. Това е било изкоренено изтръгнато било е наложено сега почти като в картината. Да просто било е заложено обаче основата е точно както са прекрасната корица на книгата ми заложено е нещо там е сложено, ама той е много бодливо от него нищо няма да излезе, а то е сухо. Това заложено желание е дошло от родителите й, тя го следва в момента е компютърен специалист, има космическа заплата. Но тя тя ходи с тях казва, аз не довършвам проектите си. Аз не се чувствам добре. Аз изпитвам гняв към всички нови поръчки. Аз искам денят да свърши и да се да бъда в леглото и прочие. От друга страна, чисто емоционално по същия начин тя започва 1 връзка. В последствие се оказва, че родителите и също се намесват, казват, че връзката е неперспективна, тя е прекъсва и започва друга връзка. Въобще това е живота на 1 млад човек, който е точно. Точно асоциацията с корицата на книгата ми точно изкоренен нещо започва с много отношения и желания. В 1 момент отвън родителите го изкореняват и засаждат нещо, набутват нещо друго, вменяват нещо различно от това, което тя носи като първично желание и потребност. И в момента тя тя прави точно това. Опитва се да опитва се да продължи. Значи тя си даде много ясна сметка, че. Тъй като не е започнала връзката със сегашния ти партньор по нейно собствено желание, а го е започнала, защото е решила да избере, разбира се, удобното и полезното. Тя никога самата тя не е участвала с емоция. В тази връзка в момента след 6 години съвместен живот. Тя самата започва да вкарва емоция в в тези отношения тя самата започва да опознава съпруга си. Оказва се, че тя не знае нищо за него. За нея той е 1 човек, който работи много, който е изключително реализиран за размерите на нашата нашата малка България и това не е устройва. Тя живее в палат и тя има прислужници. Тя има много помощ за нея. Живота е лесен но, но нейния емоционален живот, изключително труден.

Журналист
Всъщност не е лесен.

д-р Димов
Всъщност никак не е лесен, а тя е човек, който който е, който носи потребността, да бъде индивидуалност, да бъде личност, да реализира своята собствена вътрешна потребност на човек, на професионалист и на жена. Тя няма нито 1 от тези неща в момента няма как да бъде щастлива.

Журналист
Намесихме родителите да така насочим вниманието и към децата, тревожността от децата. Кога родителите трябва да са по скоро нащрек при какви реакции да кажем при по малките, а може би и при тийнейджърите. Вие споменахте, че и там се наблюдава много силна тревожност. Предвид и темата за агресията може би нещата са свързани, когато говорихме с вас предварително споменахте, но да как да различим симптомите, които да ни така да ни светне лампичката, че всъщност нещо се случва с нашите деца.

д-р Димов
С деца изкара освен в университета по психоанализа 1 модул за детска детска психо по детска терапия и детска психоанализа. Но аз не съм специалист, не работя с деца, но все пак отличени от професионален опит. До този момент, преди да се насочим към проблематиката на детето и хубаво ние да тръгнем от следното, всеки 1 родител всеки 1 от нас да си направи следната преценка наблюдавали детето като отделен човек. Стъпка номер 1 стъпка номер 2 доколко проявява и преживява чрез детето си своите тревожни състояния. Всеки ги има. Въпросът е доколко ги проявяваме и ги преживяваме чрез детето си. Доколко от най незначителни неща, които детето направи, ние отключваме гняв отключваме и започваме да крещим или от друга страна го занимаваме с всичко това, което ние усещаме и чувстваме като. Като хора значи усещаме го и го поставяме на мястото. Едва ли не на наш родител. Аз се ужасявам от това колко много родители практикуват и всъщност практикуват. Правят това с децата си, защото.

Журналист
Имате предвид.

д-р Димов
И 2 неща те не поставят граница, те мислят, че детето едва ли не е изцяло им принадлежи то не е отделна личност, той е просто тяхно продължение. От друга страна те го занимават с всичко това, което те преживяват. От 3 страна те го наказват по начин, по който детето неадекватен детето не е направило нищо. Кой знае какво масово се вика крещи и обижда, което означава, че дори и в това отношение ти наблюдаваш детето като като 1 зрял човек, който може да понесе обидата. Ние не си даваме сметка, че детето се идентифицира с това, което ние му отпращаме като образ за самото него детето се идентифицира с начина, по който ние му говорим. И с начина, по който ние го определяме като отделна личност, но това, което е най сериозно, е това, че всъщност много семейства и то представете си много прилични семейства поставят детето си на в позицията на родител и започват да му обясняват колко им е труден живота, как не са спали вечер, колко им е трудно родителството, как детето ги изтощава, как детето отнема от силите им, как детето, колко много им струва това, че са родители. Какво помагаме, с какво помагаме на детето? Всъщност ние му помагаме с това то да се идентифицира с образа на човек, който пречи, който вреди, който е вредител, който дотяга който. Предизвиква отрицателни емоции, откъдето вменяваме от най ранна възраст 1 чувство за вина, което с течение на времето се развива. Казваме едва ли не, че нашето състояние зависи от неговото поведение. Ами въпросът е ние като сме решили да станем родители. Не сме ли отработили всички тези неща. Значи човек трябва да поддържа 1 вътрешна емоционална граница с детето си, а детето обичам винаги да го казвам и да се шегувам с това. Ние сме приятели на детето си, но детето ни не ни е приятел. Ние не можем да говорим с него така както говорим с нашия нашите приятели с нашите съпрузи или с нашия терапевт. Ако сме решили да потърсим професионална помощ, всичко се говори. Телевизора гърми от сутрин до вечер. Детето слуша за войната и за коронавируса. Дори и това е изключително заразно в прекия и преносния смисъл. Ние всъщност тласкаме децата си към 1 генерализирано тревожно разстройство. Имал съм много пациенти, много съжалявам, в които или при които в 1 момент аз казвам не мога нищо да направя, защото техният поглед към света е много тревожен. Те във всяки във всеки 1 момент и искат имат не под подсъзнателната потребност да провокират и да и да формулират, както казваше вера мутафчиева е тревожни сюжети да изфабрикува тревожни сюжети, непрекъснато да мислят какво ще стане, как ще стане, как ще се представят на изпита, каква професия ще имам. Какво ще се случи на работа? Кога ще ме уволнят кой ще ми изневери, как ще ме предаде, кой ще почине и това няма край. И в 1 момент, когато се върнем към детството и виждаме с учудване със с е това са 1 толкова запомнящи се моменти, в които моят пациент се срива, когато осъзнае, че всъщност цялото му детство е било изключително тревожно и то е било инициирано цялата тази тревожност е била инициирана от 1 от неговите родители или от 2 му родители. Това чувство за вина, усещането да се включим в тревожно сюжет и непрекъснато за това как ще се изпотиш, как ще се разболееш, как ще счупиш крака, как няма да успееш, как ще стигнеш до кофите, колко е страшно, ако не успееш на изпита и прочие и прочие още по коварно дори спомням си за 1 случай на. 1 дама, която е иначе изключителен специалист в областта си публична личност, която създава дори 1 коварни сюжети. Значи тя не оставя на деца на дъщеря си възможността да бъде самостоятелна, за да има претекст и повод в 1 момент да я хока. За това тя прави всичко вместо нея. След това тя се обръща и казва, ама ти. Пропуснах да уточня момичето е на 18 години. След това се обръща и казва ама ти за нищо не ставаш ти нищо не правиш сама, а си казваме оставете я ама тя ще пропадне ама оставете да работи. Тя завършва училище, а тя няма да влезе в университет, а чудо голямо, може би това е нейното темпо, тя има нужда малко да се осъзнае, да спре да се свърже със себе си, да се намери като като жена, да се намери тя отглежда 1 а сексуално. Същество, което няма абсолютно никакви отношения с външния свят, което само учи попаднало в 1 специализирано училище. Съмнявам се доколко го е желаел друга тема, но момичето няма плът, няма кръв, няма желание, няма емоция, няма страст и това майката не я притеснява. Тя продължава да развива тези вече би ги нарекъл коварни сюжети, тя и вменява чувство за вина за това, че е неспособна естествено, казвайки, че за нищо не става и нищо не може да направи. Детето отговаря на тези нейни очаквания. Тя нищо не прави за нищо не става, след което майка и се обръща към нея и я хока и за това, че нищо не прави за нищо не става. Разбирате ли, в тревожността ги има тези затворени омагьосани кръгове, от които човек не може да излезе.

Журналист
Възможно ли е да не стигнеш до осъзнаване? Възможно ли е да си останеш в този омагьосан кръг, въпреки че си потърсил помощ, въпреки че примерно човек е стигнал до вас, вие се опитвате да помогнете работите с него, но възможно ли е да. Няма резултат.

д-р Димов
От моята терапевтична работа много трудно, много трудно човек може да си тръгне без да го осъзнае между това да го осъзнае и до това да го приложи. Разбира се, също има степени ти трябва да го осъзнаеш. След това трябва да го осмислиш след това да го видиш как работи на практика, ама ти за да го осъзнаеш 1 трябва да видиш ти самият ти самият как генерираш твоята тревожност, ти какви тревожни сюжети разиграваш 1 със самия себе си ти каква липса имаш? В тревожността винаги има някаква много фундаментална липса. Тя може да е във пак. Започваме чисто човешки екзистенциален аспект. Това може да е липса на смисъл. Тя може да е чисто полова липса. Тя може да е липса на отношение и удовлетворение като полово същество, интимно същество, интимно, свързващо се с другия. Тя може да е професионална липса за това, че нещо в професията ти много сериозно ти липсва. Тя може да е чисто родителска липса за това че ти не намираш ти имаш 1 много изопачен модел на от твоите родители. Ти искаш да го промениш, но ти не знаеш как.

Журналист
Каква е? 1 стъпка според вас са за овладяване на такъв тип тревожност да потърсиш помощ. И след това как работиш върху себе си, защото едва ли нещата спират, то кабинета на специалиста следят. След това излизаш от този кабинети и какво се случва с теб? Смисъл как да намериш вътрешното упование? Наистина стига да има желание. То разбира се, това да се промени.

д-р Димов
Последно малко бих препоръчал да се потърси веднага специалист. Човек трябва да намери стойностна литература, която да му помогне да си зададе фундаменталните въпроси, да се опита 1 да се свърже със себе си, да си направи 1 равносметка, да види как живее, какво прави, какво желае, удовлетворен ли е това щастлив темата за щастието това са тя е леко маниакална. Не знам, няма какво значи да сме щастливи. Щастлив е. Щях да кажа. Плиткоумния човек. Въпросът е в следното, дали сме равновесни дали имаме мигове на радост дали изживяваме радостта спонтанно и изцяло тотално? Дали приемаме страданието и тъгата нормално? Дали можем да поставяме граници между това? Аз работя, отивам на работа, поставям граница, излизайки от моя кабинет, прибирам се у дома и там влизам в позицията на родител. Там никой не го интересува какво съм работил, как съм се чувствал и прочие. Когато има възможност аз мога да споделя, но това детето ми по никакъв начин не го касае. Аз влизам със същото желание и страст, с което влизам на моето работно място. Правят така, че това да се случи и наблюдавам дали това се случва има ли нещо, което ми пречи това да се случи. Анализирам се и оттам тръгвам без да направя тези стъпки дори и да отида при най страхотния специалисти терапевт. Няма да има резултат.

Журналист
Много ми е любопитно, понеже сте живял. Учил сте във Франция и преди да се върнете и да работите тук, каква е разликата между 2 общества? Смятате ли, че френското общество някак си по лесно? Успява да потърси помощ, когато е необходимо и на наложително от психоаналитик спрямо българите, защото като че ли у нас все още все още казвам, защото така психоанализата не е от вчера нещо, което се практикува вече и дълго време е в България. Все още сякаш е нещо срам да отидеш да потърсиш такава помощ. Да разкажеш, че имаш проблем и този проблем е много притеснителен. Тоест как се отнасят хората тук и там има ли голяма разлика? Дори ако щете и по отношение на темата, която говорим сега.

д-р Димов
Има много голяма разлика в България. Много хора търсят помощта на специалист, но много малко говорят. За това те мислят, че това е нещо срамно, а и това е големият проблем. Във Франция много хора търсят помощта на специалист и много хора говорят за преживяването в кабинета на специалист в България човек го приема като някакво табу. Той не смее да каже какво се е случило, какво е открил за себе си. Какво е осъзнал за това как той, както и всеки 1 от нас участва в това, което се случва и уверявам ви ние живеем живота, който сме си избрали да живеем и който сме заслужили да живеем. Всичко е въпрос на избор и нищо от това, което ми се случва, не е паднало отгоре. Аз съм си го избрал и аз съм го заслужил, следвайки логиката на моите избори. Сборът от моите избори до този момент. Голямата разлика е в следното, французина е. Предвид на факта, че е по отчужден по дистанциран към външния свят, той е и по осъзнати по откровен в този смисъл дори и по отношение на децата си, дори и по отношение на собствените си желания, той има по голяма способност с лекота да сподели за всичко това, което изначално го вълнува, тревожи тормози и притеснява българин, а има ужас от това да бъде откровен със себе си, със собствените си желания. И той избира пътя на това да ги потиска или да ги живее някъде на тъмно. Като бягство като бягство от самия себе си. Това като модел на поведение, той го предава и на децата си. И заради това, че трудно сме осъзнали собствените си емоции. Ние имаме проблем да поставим граници между моите емоции и емоциите на другия по същия начин, както обясних преди малко те имат проблем, те ние българите, имаме проблем да поставим граница между моите емоции и емоциите на моето дете и много, много лесно и се залепваме за другия. Знаете ли прави ми впечатление напоследък много хора идват в кабинета ми с е с проблем. Наречен емоционална зависимост залепваме се за другия в любовта, залепваме се за другия, в родителството, залепваме се, за други. Изобщо темата е много дълбока залепени хора, за другия развили емоционална зависимост към него, която заради невъзможността да сме винаги 1 с друг или 1 в друг ние развиваме тревожност от от всичко, което следва от това. Ние развиваме тревожност от раздяла. Ние развиваме тревожност от отхвърляне. Ние развиваме тревожност от самота, ние развиваме тревожност, свобода, ние развиваме тревожност от смъртта и прочие и прочие. Това е голямата разлика. Французина много, много по хармонично и много по осъзнато подхожда към тези големи човешки, екзистенциални и емоционални емоционални състояния и ги живее и ги интегрира в живота си. И за съжаление в нас българите все още всичко това е 1 малък хаос.

Журналист
Малък хаос и наистина като че ли на ниво си семейство има тази много силна обвързаност и намеса на родителите в живота на децата все още.

д-р Димов
Да за неща, за които ние не трябва да се намесваме, значи ние не се намесваме за това да поставим граници в нейни в техните искания в техните щен кания бих го казал не в техните потребности потребности. 1 значи няма никакъв проблем аз да отида и да купя на 8 годишното си дете плейстейшън там не се намесвам, защото го е пожелало и защото аз искам да играе ролята на много добрия родител, ама тази роля на много роди. Добри родител. Тя компенсира моето чувство за вина за това, че аз не мога да говоря с децата си за това, че аз не мога да поставям граници на техните щен кания и децата ми са децата ни са заринати от абсолютно ненужни неща. Децата ни нямат желание. Това е големият въпрос. Желанието е другото лице на липсата, а детето трябва да бъде леж лишено от нещо, за да може да се желае, за да може да се стреми към. Към нещото децата ни са презадоволени, затова няма проблем. Има проблем за друго, има проблем да общувам с детето си. Има проблем да разбирам къде е, какво става с него в момента, какво преживява, какво е действително, какъв е повода за неговото страдание, какво го тормози, от какво страда. Аз се ужасявам. Ралица открива много хора, много прилични семейства, които въобще не познават децата си. Те реагират първосигнално, детето плаче, ама детето плаче, защото това. Е то плаче, защото се страхува от нещо то плаче защото се глези то плаче, защото се опитва по някакъв начин да ме подчини да ме направи своя функция. Защо ние не си задаваме тези въпроси, защото ние не наблюдаваме 1 себе си и не познаваме 1 себе си, а какво остава да познаваме децата си и реагираме веднага детето плаче, защото иска плейстейшън детето плаче, защото не иска да спи само в стаята си детето плаче, защото се чувства отхвърлено от най добрия си приятел и ние в 3 ситуации, които са диаметрално противоположни реагираме по 1 и същ начин ние се опитваме да запушим страданието му купувайки му нещо. Или реагирайки по някакъв изключително. Но необмислен, първосигнален начин.

Журналист
Твърде вероятно често се случва от натоварено ежедневие. Родителят да се развика било то с причина или без но.

д-р Димов
Да.

Журналист
Не търсим разговора с него да разберем причината. Просто реакцията, която се стоварва.

д-р Димов
Върху детето плаче, защото иска това не е потребност. Това е нещо, което родителят дава ли си сметка, купувайки плейстейшън отново ще тласне детето си в 1 виртуален свят. В който няма граници, в който всичко е изкуствено, а в който всичко в някакъв смисъл илюзия, внимание илюзията, и животът във илюзията, казваше жак лакан големия френски психоаналитик е всъщност илюзията е тихата стая на лудостта, живота в илюзията е наполовина живот. В 1 по лудост 2 детето плаче, защото не иска да остане и да спи. Само детето е на 6 80 години детето плаче, защото не иска да порасне. Защото търси всеки момент, за да всеки подходящ момент, за да регресира на 6 години детето има нужда от своето лично пространство, но от зс от своя момент на усамотение, но то се страхува, защото защото не е не го е преживял, защото родителят трябва да намери начин да му покаже, че всъщност това са 1 блажени моменти на оставане на саме със себе си и на потъване в съня детето плаче, защото най добрият му приятел го е изоставил. Ами в този момент аз бих тръгнал от това. Все пак какво направи? Ти нали много родители тръгват да успокоят детето и да кажат, ама чакай другото дете е твоят приятел, той е виновен, той е глезен, остави го не му обръщай внимание. Аз бих тръгнал и задава въпроса. Какво направи ти за да се стигне до там? Каква е твоята отговорност? Това е началото на ос се самоосъзнаването, ако подкрепя детето си, то ще се научи винаги да търси вината и причината в другия. Това обаче е много коварно състояние. Това е началото на 1 такива патологични състояния, в които ние непрекъснато се обясняваме и се извиняваме, че с другия така ние отказваме да пораснем. Ние ставаме 1 възрастни деца, които непрекъснато повтарят мантрата. Аз съм добър, ти си лош. Аз съм все по добър. Ти си все по лош.

Журналист
И така като за финал да се върнем пак към основната ни тема. Тревожността какво е вашето послание всъщност? И преди това пък да ви попитам забелязвате ли нарастване на такива случаи след пандемията? Ето сега и войната споменахме.

д-р Димов
Огромно нарастване статистиката сочи, че 25% увеличаване на тревожните състояния в следствие на всичко това човек се притеснява за бъдещето си, че притеснявам се за здравето си. Ами вижте, но зад както казах в началото на нашия разговор, така и ще приключа в това мистериозно състояние, наречено тревожност. То е много ясно като послание, ако ние сме откровени и разберем за какво става въпрос какво ни липсва, какво, какво е нещото, което действително ни липсва в нашия интимен живот. От там трябва да тръгнем, за да разберем и да овладеем и да осъзнаем протичането на тревожността като процес. Трябва да разберем какво иска да ни каже тревожността и да се научим да поставяме граници, да излизаме над нея.

Журналист
Благодаря ви много за този разговор.

д-р Димов
Благодаря и аз.