Участие на д-р Огнян Димов в Ladyzone

Срещата с д-р Огнян Димов, психоаналитик и психотерапевт, се фокусира върху темата за тревожността, която е основен акцент в новата му книга. Димов обсъжда как тревожността се преживява през различните етапи на живота и различните форми на тревожност, включително социално тревожно разстройство. Той подчертава разликата между страх и тревожност, като посочва, че тревожността е свързана с неясни, проектирани в бъдещето страхове, докато страхът е от конкретни ситуации.

Димов споделя примери от практиката си, включително случаи на пациенти, които не осъзнават причините за своята тревожност, но изпитват физически симптоми. Той акцентира на важността на осъзнаването на потиснатите желания и емоционалните конфликти, които могат да доведат до тревожност. В заключение, той призовава за необходимостта от поставяне на граници и разпознаване на собствените емоции, за да се справим с тревожността и да подобрим качеството на живота си.

Какви са основните аспекти на тревожността, разгледани в книгата на д-р Огнян Димов?

В книгата на д-р Огнян Димов се разглеждат основните аспекти на тревожността, които включват:

1. Историческо развитие на тревожността: Книгата анализира как се преживява тревожността през различните етапи от живота на индивида, от детството до зрялата възраст.
2. Различни форми на тревожност: Д-р Димов разглежда различни видове тревожност, включително социално тревожно разстройство, генерализирано тревожно разстройство, хистерични и обсесивни прояви.
3. Екзистенциална тревожност: В книгата се обсъжда концепцията за екзистенциална тревожност, която произтича от несигурността и конфликтите в живота на индивида, свързани с личните желания и социалните очаквания.
4. Влияние на родителството: Д-р Димов акцентира на влиянието на родителите върху развитието на тревожността у децата, включително как емоционалната зависимост и родителските модели могат да предизвикат тревожни състояния.
5. Физическо измерение на тревожността: Обсъжда се как тревожността може да се прояви и в телесни симптоми, свързани с потиснати желания и емоционални конфликти.
6. Разлика между страх и тревожност: Д-р Димов подчертава, че страхът е свързан с конкретни заплахи, докато тревожността е по-абстрактна и често проектиране на страхове в бъдещето.

Книгата служи не само за информация, но и като средство за себепознание, помагайки на читателите да осъзнаят и разберат собствените си тревожности.

Как родителите могат да разпознаят тревожността при децата си?

Родителите могат да разпознаят тревожността при децата си, като наблюдават следните аспекти:

1. Поведение и емоции: Децата могат да проявяват тревожност чрез плач, агресия или нежелание да участват в социални дейности. Важно е родителите да наблюдават как детето реагира на различни ситуации и да се запитат дали реакциите му са адекватни на обстоятелствата.
2. Физически симптоми: Тревожността може да се прояви и в телесни симптоми, като стомашни болки, главоболие или проблеми със съня. Родителите трябва да бъдат внимателни към тези физически прояви, особено ако нямат очевидна медицинска причина.
3. Социални взаимодействия: Децата, които изпитват тревожност, могат да имат затруднения в отношенията с връстниците си. Те могат да се чувстват отхвърлени или да избягват социални ситуации, което е сигнал за тревожност.
4. Реакции на стрес: Родителите трябва да наблюдават как детето реагира на стресови ситуации, като училищни изпити или социални събития. Ако детето показва прекомерна тревожност или страх, това може да е признак на тревожно разстройство.
5. Родителска самооценка: Д-р Димов подчертава, че родителите трябва да оценят собствените си тревожни състояния и как те могат да влияят на децата. Често родителите проектират собствените си страхове и тревоги върху децата, което може да увеличи тревожността им.

Разпознаването на тревожността е важна стъпка за родителите, за да могат да предоставят необходимата подкрепа и да потърсят професионална помощ, ако е необходимо.

Каква е разликата в отношението към психоанализата между българите и французите според д-р Димов?

Според д-р Огнян Димов, разликата в отношението към психоанализата между българите и французите е значителна. Основните аспекти на тази разлика включват:

1. Отношение към откровеността: Французите са по-открити и осъзнати относно собствените си емоции и желания. Те имат способността да споделят своите тревоги и преживявания с лекота, докато българите често изпитват страх от откровеност, дори със самите себе си. Българите предпочитат да потискат своите чувства и да живеят с тях „на тъмно“, което води до емоционална зависимост и трудности в поставянето на граници между собствените емоции и тези на другите.
2. Търсене на помощ: Във Франция много хора активно търсят помощ от специалисти и говорят за своите преживявания в терапевтичния кабинет. В България обаче, търсенето на психоаналитична помощ често се възприема като табу, а хората се страхуват да споделят какво се е случило или какво са осъзнали за себе си.
3. Интеграция на емоции: Д-р Димов подчертава, че французите по-хармонично и осъзнато интегрират своите емоционални състояния в живота си, докато българите все още се борят с хаоса на емоциите и трудността да ги осъзнаят и управляват.

Тези различия в подхода към психоанализата и емоционалната откровеност отразяват по-широки културни различия между двете нации.

Пълна транскрипция на интервюто